Решение по дело №11347/2017 на Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София, 27.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа материалите по гр.д. № 11347/2017г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.226 от от Кодекса за застраховането(отм.).

ИЩЕЦЪТ- И.Г.И., ЕГН **********, с адрес за връчване, чрез представител по смисъла на чл.39 от ГПК - гр.Бургас, ул.”*******- чрез адв. П.Д.Д.,  твърди, че на 04.02.2015 г., около 14,35 ч., на главен път I-9 в посока от гр. Созопол за гр. Бургас, на около 50 метра преди разклона за рибарското селище, при управлението на микробус марка „Пежо”, модел „Експерт”, с рег. № *******, В.Н.П., ЕГН *********, нарушил правилата за движение по пътищата  като се движел с превишена скорост за извън населено място, което довело до това, че същият го блъснал в качеството му на пешеходец. Излага, че във връзка с описаното ПТП е било образувано досъдебно производство, но същото е прекратено по негово искане. Ищецът навежда, че от процесното ПТП са му причинени следните травматични увреждания: фрактура на шийката на дясна бедрена кост, фрактура на ляв голям пищял вътреставно (колянна става), разкъсно контузна рана на лява подколенница. Получените травми довели до необходимост да бъде приет в болница, както и до провеждането на три операции с цел възстановяване на здравето му, включително поставянето на ендопротеза, която да замести главата на дясната бедрена кост. Лечението му продължило и в домашни условия, като изпитвал ежедневни затруднения в З.оволяването на битовите си нужди – не можел сам да си готви, да се облича, да се къпе и пр., предвид което разчитал на помощта на близките си. Впоследствие се наложило да се придвижва с помощни средства. Вследствие лошото хранене на тъканите в травмираните области се развил мекотъканен дефект на ляво коляно и проксималната подбедрица, поради което отново бил приет за лечение в болница. Направена му е още една операция, при която била извършена реконструкция  и пластика на дефекта. След това отново се възстановявал и продължително време изпитвал и продължава да изпитва постоянни болки в областта на травмите, предвижва се трудно и има нужда от постоянен прием на медикаменти.  Причинените травматични увреждания дават повод да му бъде издаден и ТЕЛК, с който е определена 54% неработоспособност, а още с настъпването на ПТП бил принуден да преустанови полагането на труд по сключения от него трудов договор. Реализирал и имуществени вреди във връзка с лечението си, които са в размер на 270 лв. Ищецът твърди, че към датата на настъпване на процесното ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество. Предвид това излага, че е сезирал последното два пъти с искане да му се определи и изплати обезщетение, но така и не получил положителен отговор. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 65 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 270 лв. за имуществените такива, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- З. “Б.В.И.Г.”***, пл. “*****, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., чрез юрисконсулта си, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за риска „гражданска отговорност” за процесното МПС. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него водач, посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски за производството.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се спори за настъпилото ПТП,  при което е пострадал ищецът.

Не се спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.

Представени са фактури №**********/31.03.2015г., №00000002151/19.05.2015г. и №**********/20.08.2015г., от които е видно, че ищецът е  изразходвал разходи за лечението в размер на 270 лв..

Представени са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на съдебно-медицинска  експертиза, изготвена от вещо лице ортопед, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП  ищецът И.И. е получил следните травматични увреди : счупване на лявата подбедрица в горната й част; разкъсно - контузна рана на лявата подбедрица; счупване на шийката на дясната бедрена кост. Описаните травматични увреди кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. Проведено е следното лечение : болнично - от 04 02 2015 г до 06 03 2015 г - 30 дни и от 21 05 2015 г до 27 05 2015 г - 6 дни или общо 36 дни; домашно - амбулаторно - от 06 03 2015 г до 20 05 2015 г - 1.5 месеца и от 27 05 2015 г до 06 10 2015 г - 4 м и 13 дни. По време на болничното лечение е опериран както следва - на 10 02 2015 г - смяна на дясна тазобедрена става с изкуствена двуполюсна става, на 12 02 2015 г - открито наместване и метална остеосинтеза на лява подбедрица, на 20 02 2015 г - изрязване на нежизнените тъка ни от раната на подбедрицата, на 22 05 2015 г - кожна пластика на лява подбедрица. По време на домашно - амбулаторното лечение е ходил на превръзки, прегледи и провеждал раздвижване. По време на лечението са настъпили следните усложнения в състоянието на ищеца - инфекция на раната на лява подбедрица и образуване на нежизнени тъкани, което е наложило извършване на две операции - 1. изрязване на нежизнените тъкани от раната, 2 - кожна пластика на образувалия се дефект. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10 дни, а също така и след всяка операция за 3-4 дни. През останалите периоди от лечебния процес ищецът е търпял болки с умерен интензитетът до 6-тия месец, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до 1 година от ПТП. С оглед характера и местоположението на травматичните увреди на ищеца, давността на получаването им, възрастта му, проведеното лечение и сегашното му състояние, може да се приеме, че той изпитва непостоянни болки при промяна на времето и при по - продължително ходене и стоене прав и понастоящем. На ищеца му предстои нова операция за изваждане на металните импланти от подбедрицата. Едва след из вършването й може да се направи преценка за възстановяването на пострадалия. Ищецът е бил с 54 % трайно намалена работоспособност от 06 10 2015 г до 01 10 2016 г.

По делото е прието и заключение на АТЕ, неоспорено от страните, според което механизмът на процесното ПТП е следният: На 04.02.2015 г., около 14.30 ч., по гл. Път I - 9 от гр. Созопол към гр. Бургас се движи л.а. Пежо Експрес. На около 50 метра преди разклона за Рибарско селище, в началото на разклонението, се извършват ремонтни работи, като там е паркирано ремарке върху което в този момент товарели валяк. Излизайки от десен завой, водачът на л.а. Пежо, движейки се с несъобразена скорост, приплъзва автомобила. Първоначално л.а. минава в лявата лента, след което приплъзва лявата си част в мантинелата, която разделя двете платна, като преминава вдясно и ротирайки в посока на часовниковата стрелка, удря паркираното пемарке със З.ната си лява част. В този момент удря стоящия до ремаркето машинист и се позиционира напречно на пътя. Водачът е имал възможността да предотврати удара, ако се е движил с разрешената за този участък скорост според в.лице. На мястото на ПТП не е имало пешеходна пътека, нито пешеходна зона. Потърпевшият се е намирал непосредствено до товарната платформа от З.ната и лява част. Според материалите от досъдебнто производство той е бил с гръб към микробуса. Възможността пешеходецът да забележи приближаващото се МПС се ограничава от факта, че той е стоял с гръб към него. Ако е имал възможност той би го забелязъл на разстояние не по-малко от 65 метра. Това е разстоянието при първата загуба на напречно равновесие и запасни метри, като надлъжна база на автомобила. Времето за изминаване на този път е около 2 секунди. Това е достатъчно време за реакция от страна на потърпевшия.

По делото като свидетел са разпитане В.Н.П.К.Х.К..

Свидетелят К. сочи, че са работили по пътя Созопол-Бургас, правили кърпежи. Свършилие кърпежа и колега му И. качил валяка, качил едната стъпка на ремаркето.  Обяснява, че стъпка е това, с което се качва валяка на ремаркето. Започнал да събира конусите, защото самото място било на голям завой и опасно, като регулирал движеното със стоп палка. От завоя изскочила една кола и минала в дясната лента в посока от Созопол за Бургас. След първата кола изскочила друга кола, пресекла й пътя и тя се ударила в мантинелата, после се блъснала в ремаркето и ударила И.. Според свидетеля причината за пътнотранспортното произшествие е високата скорост на втората кола, защото първата кола като го видяла, минала в лентата. Колата от лявата лента минала в дясната лента. Първата кола излязла с голяма скорост от завоя и я засекла и за да не удари предната кола, набила спирачки, колата поднесла и ударила ремаркето и после И.. И. бил с гръб през цялото време. Той трябвало да е качвал другата стъпка и да освободим платното за движение.

Свидетелят П., водач на микробус марка „Пежо”, модел „Експерт”, с рег. № *******,, твърди, че не може да си спомни с каква скорост евлязъл  в завоя, както и дали е имало поставени конуси, стреми се да забрави за случилото се.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Исковете са е основателни.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ . От заключението се установява, че  характерът на причината, довела до възникване на ПТП, е несъобразената скорост на водача на микробус марка „Пежо”, модел „Експерт”, с рег. № *******.

Не се събраха доказателства за наличие на съпричиняване от страна на ищеца и в този смисъл възражението на ответника за наличиена съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно.

Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на  СМЕ и  АТЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид травматичните увреждания на ищеца, оператинтата интервенция в лечебния процес, предстоящата нсова операция, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 35 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхврли.

От представените писмени доказателства за проведено лечение,  съдът счита, че искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло- 270лв., (хиляда деветстотин деветдесети два лева).

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично З.ължение до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Съобразно уважената част от иска разноските от ищеца са- 1450лв. от 2900лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 252.80.лв. от 550лв. След компенсация остават да се присъдят на ищеца разноски в размер на 1197.20лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  1410.80лв., както и 300лв. разноски на СГС за възнаграждение на вещи лица.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

          ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.”***, пл. “*****, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р.,   да заплати на  И.Г.И., ЕГН **********, с адрес за връчване, чрез представител по смисъла на чл.39 от ГПК - гр.Бургас, ул.”*******- чрез адв. П.Д.Д.,  по иск с правно основание  чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  35 000 лв.  (тридесет  и пет хиляди лева),  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2015г. до окончателното изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35 000 лв.  (тридесет и пет хиляди лева) до пълния предявен размер от 65 000лв.(шестдесет и пет хиляди лева).

         ОСЪЖДА  ЗАД “Б.В.И.Г.”***, пл. “*****, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., да заплати на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес за връчване, чрез представител по смисъла на чл.39 от ГПК - гр.Бургас, ул.”*******- чрез адв. П.Д.Д.,  по иск с правно основание  чл.262 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 270лв.( двеста и седемдесет лева).

ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.”***, пл. “*****, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., да заплати на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес за връчване, чрез представител по смисъла на чл.39 от ГПК - гр.Бургас, ул.”*******- чрез адв. П.Д.Д.,  направените разноски по делото в размер на 1197.20лв.  (хиляда сто деветдесет и седем лева и двадесет  стотинки).

ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.”***, пл. “*****, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., да заплати по сметка на СГС дъравна такса в размер на  1410.80лв.( хиляда четиристотин и десет лева и осемдесет стотинки,), както и 300(триста) лева разноски за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: