Определение по дело №254/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 609
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20217170700254
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609

26.04.2021г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VІІІ- ми състав, в закрито съдебно заседание, на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

         Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.д.№254/2021г. по описа на АдмС-Плевен, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството по делото е образувано въз основа на писмо изх. №08-00-173/01.04.2021г. на гл. директор на ГД ОПОС и ръководител на УО на ОПОС, с което е представено възражение рег.№04-08-10/26.02.2021г. на Община Ч. Б., представлявана от Кмет Цв. К., против писмо изх.№08-00-173/17.02.2021г на Главен директор на ГД „ОПОС“ и ръководител на УО на ОПОС. Въз основа на уточнителна молба, след дадени от съда указания, жалбоподателят Община Ч. б. изрично посочва, че възражение рег.№04-08-10/26.02.2021г., съставлява жалба против инкорпорираният в писмо изх.№ 08-00-173/17.02.2021г. на гл. директор на ГД ОПОС, индивидуален административен акт- отказ за верификация на средства по договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2007-2013г., с рег. №DIR 51011116-С025/17.07.2012г. Твърди се, че изявлението в писмото, че Община Ч. б. дължи на МОСВ сумата от 2 162 860,74лв. съставлява ИАА, който подлежи на самостоятелно обжалване. В уточнителната молба, както и първоначално депозираната жалба, се излагат съображения по същество, относно компетентността на органа и незаконосъобразността на постановеният отказ за верифициране, както и съществуването на вземането на МОСВ. Оспорва се и размерът на задължението- главница и лихви, като се оспорва начина на извършване на прихващане и се прави възражение за изтекла погасителна давност спрямо начислените лихви.

         Съдът намира, че депозираната жалба е недопустима, поради което, същата следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:

По делото се установява, че до жалбоподателя Община Ч. б., е изпратено писмо изх.№08-00-173/17.02.2021г. на Главен директор на ГД „ОПОС“ и ръководител на УО на ОПОС, относно задължение във връзка с окончателна верификация на искане за средства №11, за окончателно плащане по Договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПОС2007-2013, рег. №DIR 51011116-С025/17.07.2012г., по проект DIR 51011116-24-69 „Подобряване и изграждане на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр. Ч. б.“, въз основа на което, кметът на Общината е уведомен, по реда на чл. 26, ал.1, вр. чл. 24, ал.1 от АПК, за започване на производство по издаване на АУПДВ; даден е 14- дневен срок от получаване на съобщението, за депозиране на обяснения и възражения. В писмото е посочено, че към 15.02.2021г, задължението на Община Ч. б., по договор рег. №DIR 51011116-С025/17.07.2012г., е в размер на 1 493 021,26лв.- главница, представляваща неусвоен надплатен аванс. В писмото са изложени конкретни съображения за начина на формиране на дължимата сума. Посочено е също, че по договора от страна на МОСВ към жалбоподателя, са извършени 9 плащания- конкретно посочени като сума и дата на превода. Посочено е също, че с писмо изх.№08-00-958/30.08.2016г, община Ч. б. е уведомена за приключил процес на окончателна верификация на искане №11, за окончателно плащане по проекта.

Съдът намира, с оглед съдържанието на изпратеното писмо изх.№08-00-173/17.02.2021г на гл. директор на ГД ОПОС, че в случая не е налице индивидуален административен акт- отказ за верификация, който да подлежи на самостоятелно обжалване пред съда. Изпратеното писмо, само по себе си съставлява уведомление за започване на производството по издаване на АУПДВ и попада в приложното поле на чл. 21, ал.5 от АПК- като волеизявление, като част производството по издаване на индивидуален адм. акт. По силата на цитираната норма, волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове, не съставляват индивидуални административни актове, и съответно, не подлежат на самостоятелно обжалване. Съдът намира, че процесното писмо не инкорпорира отказ за верификация, доколкото в същото изрично е посочено, че Община Ч. б. е уведомена за приключил процес на окончателна верификация с писмо изх.№08-00-958/30.08.2016г. Това писмо /от 30.08.2016г/, не е предмет на настоящето обжалване, в т.ч. и твърденията за неговата нищожност не подлежат на изследване в настоящето производство. Съдът намира, че изложените от жалбоподателя твърдения и съображения, включително и спрямо писмо изх.№ 08-00-958/30.08.2016г., касаят бъдещият, все още неиздаден акт- АУПДВ, доколкото съставляват оспорване компетентността на адм. орган, наличието и размера на публичното вземане.

На основание гореизложеното, съдът намира, че депозираната жалба е недопустима, поради липса на подлежащ на оспорване акт, като абсолютна процесуална предпоставка, поради което и на основание чл. 159, ал.1, т.1 от АПК, производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

                                                 ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 159, ал.1, т.1, вр чл. 21, ал.5 от АПК, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Община Ч. б., представлявана от Кмет Ц. К., против писмо изх.№08-00-173/17.02.2021г. на Главен директор на ГД „ОПОС“ и ръководител на УО на ОПОС, като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №254/2021г по описа на АдмС- Плевен.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба, в 7-мо дневен срок от съобщението до страните, пред ВАС.

 

АДМ. СЪДИЯ: /П/