Определение по дело №731/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 429
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Мина Мумджиева
Дело: 20221100600731
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429
гр. София, 02.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100600731 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.
Образувано е по повод постъпила в съда жалба от повереника на ЧТ Д.И. – адв. Н.К.
срещу присъда на СРС, НО, 121 състав от 10.11.2021г., с която подсъдимият Б. Н. Н. е
признат за невиновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.148, ал.1, т.2
вр. с чл.146 НК, като е оправдан по това обвинение.
В жалбата се посочва, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна. Изразява се становище, че следва да бъде постановена осъдителна
присъда и за извършеното от подс. Н. престъпление следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“. В жалбата се твърди, че на 03.12.2019г. в предаването „Тази
сутрин“, излъчено по Btv, подсъдимият Б.Н. като гост на водещия А.Х. в коментар е
използвал изрази и изразни средства, с което осъществил състав на престъпление по чл.171,
ал.1 НК, тъй като накърнил тайната на кореспонденцията на ЧТ Д.И.. В жалбата се твърди,
че подсъдимият умишлено е наклеветил и обидил ЧТ. Повереникът изразява становище, че
СРС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че
указанията на СРС за отстраняване на нередовности в ЧТ относно конкретизирането на
инкриминираните изрази, са неправилни и незаконосъобразни, тъй като съдът бил длъжен
да обсъди цялостния словесен израз, използван от подсъдимия. В жалбата се твърди, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по обвинението за клевета, както и по
обвинението за престъпление по чл.171, ал.1 НК. Навеждат се доводи, че така
първоинстанционният съд нарушил съществено правата на частния тъжител.
В жалбата се съдържа искане съдът да се произнесе и по отказа на
първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане граждански иск в
наказателното производство.
В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е изложил обосновани и
аргументирани мотиви за постановяването на оправдателна присъда, като се оспорва
изводът на съда, че инкриминираните изрази не са натоварени с отрицателно смислово
съдържание. Твърди се, че подсъдимият умишлено е разгласил съдържанието на частна
кореспонденция с тъжителя в ефир на електронна медия, като по този начин свързал
личността на частния тъжител с твърдения за „терористични действия“ на „руски шпиони“,
с „опит за убийство с Новичок“ на „трима български граждани“. Твърди се, че с така
описаните действия подсъдимият засегнал честта, достойнството и доброто име на частния
1
тъжител, тъй като разгласил данни за търговската му дейност и му приписал престъпления,
които не са извършени от него. В заключение с жалбата се предлага подсъдимият да бъде
осъден с нова присъда от въззивния съд за извършени от него престъпления по чл. 147, ал.1,
чл.148, ал.1, т.2 НК и чл. 171, ал.1 НК. Предлага се въззивният съд да конституира ЧТ като
граждански ищец в наказателното производство и допусне за съвместно разглеждане в това
производство на граждански иск в размер на 1 000 000 лева, като го уважи в пълния му
предявен размер.
При администриране на въззивната жалба повереникът е бил уведомен за изготвените
мотиви (л.7, СП, СГС), заплатена е ДТ по т. 14 от Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП (л.9, СП, СГС).
Съдът намира, че въззивната жалба на ЧТ не е администрирана съгласно
изискванията на чл. 321 НПК. Призовката с приложена към нея въззивна жалба не е била
връчена на подсъдимия нито лично, нито чрез неговия защитник, доколкото последният не е
бил търсен за изпълнението на тази процедура на актуален адрес (л.10, СП, СГС).
Действително защитникът е упражнил правото си да възрази срещу доводите в жалбата, но
при приемането на съобщение не е вписал съгласие да предаде съдебните книжа на своя
доверител (л.11, СП, СГС). Следователно, при така наличното съдържание на съдебните
книжа е видно, че защитникът е приел съобщението за себе си. По арг. от чл.253, т.2 НПК
подсъдимият и защитникът са различни страни в процеса, които могат самостоятелно да
упражняват процесуалните си права. В конкретния случай липсват процесуални гаранции,
че е било обезпечено правото на подсъдимия лично да упражнява процесуалните си права.
Това е така, тъй като въз основа на приложените по делото книжа, свързани с размяната на
съобщения, не би могъл да се направи еднозначен извод, че подсъдимият е запознат с
постъпилата въззивна жалба. Не би могъл да се направи и извод за датата, от която за него
самостоятелно са започнали да текат срокове за депозиране на възражения срещу доводите,
изложени в нея. С оглед изложеното по-горе производството, образувано пред въззивния
съд, следва да се прекрати, а делото –да се върне на СРС за администриране на въззивната
жалба.
С оглед изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧХД № 731/22г. по описа на СГС,
НО, VІІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС за администриране на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2