Р
Е Ш Е Н И Е
N 75
гр.Русе, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 11 юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЗОРНИЦА Т. мл.с-я
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.№119 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
М.Г.З. ***, чрез пълномощник
адвокат Й.П.,*** е обжалвала решението, постановено по гр.д.№4809/2019г. по
описа на РРС, с което предявеният по
отношение на нея иск е уважен. Излага оплаквания за неговата неправилност, поради
нарушение на материалния закон, неприлагане на правилата относно неравноправни
клаузи в потребителския договор, подробно посочени в жалбата и иска неговата
отмяна и отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски за двете
инстанции.
Насрещната страна „Профи
кредит България“ЕООД в подадения отговор на въззивната жалба заявява становище
за нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид
оплакванията в жалбата и след като провери допустимостта и правилността на решението
в обжалваната част, с оглед оплакванията, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна, в законния срок, при наличие на правен интерес,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск за установяване съществуване на вземане на „Профи кредит
България“ЕООД гр.София по отношение на М.З., произтичащо от Договор за
потребителски кредит №********** от 10.12.2013г., по който тя е солидарен
длъжник, за сумата 1790.92лв.-главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до плащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК-по ч.гр.д.№2222/2019г. по описа
на РРС и срещу която З. е подала възражение по чл.414 ГПК. В исковата молба ищецът „Профи Кредит България“ЕООД е
твърдял, че на 10.12.2013г. сключили
договор за револвиращ заем /ДРЗ/ с А.Т.и с ответницата З., като солидарни
длъжници, при следните параметри: сума на кредита-1100лв., срок на заема-24
месеца, размер на вноска-117.70лв., дата на погасяване-10-ти ден от месеца, ГПР-196.62%,
годишен лихвен %-113.81%, лихвен % на ден-0.32%, общо задължение по кредита-2824.80лв.
Изготвен бил погасителен план, сумата била преведена на кредитополучателката
Т. по посочена от нея банкова сметка. ***, по повод искания на
кредитополучателката за отлагане на вноски, към всеки от тях бил изготвен нов
погасителен план. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
длъжника, който направил 10 пълни погасителни вноски и една частична, общо за
1345.10лв., същият изпаднал в забава, същевременно изтекъл и крайния срок за
погасяване на кредита-10.07.2018г. С отговора на исковата молба ответницата З.
е оспорила иска, твърдяла е, че има качество на поръчител по договора, отделно от
това е възразила и че договора съдържа неравноправни клаузи.
С
решението си първоинстанционния съд е приел, че М.З. няма качество на
поръчител, а е отговорна като солидарен длъжник по смисъла на чл.121 от ЗЗД,
възражението за неравноправност на клаузите от договора е счетено за
неоснователно. Искът е уважен изцяло.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно чл.
269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение
на императивна правна норма.
Настоящата
инстанция намира, че решението е неправилно. Правилно е прието от първата
инстанция, че въззивницата М.З. няма качество на
поръчител и не се ползва с правата по чл.147 ЗЗД. Това е така, тъй като при
подписването на процесния договор тя е посочена като солидарен длъжник, а не
като поръчител. Както правилно е прието от съда, задължението за поръчителство /за изпълнение
на задължение на трето лице/ се поема чрез сключване на договор с кредитора на това
трето лице, и договорът следва да бъде в писмена форма. В случая солидарната
отговорност на З. произтича от уговореното в договора за потребителски кредит. Възражението,
че е подписала празен лист, както и че уговорката й с кредитополучателката
А.Т.била тя да и е поръчител е несъстоятелно, тъй като тя е подписала договора,
карта на клиента, както и последващи анекси №1 и 2 и погасителен план към всеки
от тях. Каква е била уговорката й с кредитополучателката е ирелевантно, тъй
като договорът за поръчителство се сключва с кредитора, а такъв в случая не е
сключен. Съдът намира, обаче, че решението е неправилно, поради следното:
Безспорно е установено, че въззивницата е
солидарен длъжник по сключен договор за потребителски кредит № 50054867709 от 10.12.2013
г., по силата на който ищецът е предоставил на А. Т.-клиент сумата от 1100. 00
лв. /видно от преводно нареждане на л.11/, срещу задължението да я върне. Какво
следва да е съдържанието на договора за потребителски кредит е изрично уредено
в нормата на чл.
11 ЗПК. От своя страна чл. 22 /в редакцията от 12.05.2010г. / предвижда, че
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. При анализ на съдържанието на
процесния договор, съдът констатира, че същото не отговаря на императивно
предвиденото. Срокът за връщането на кредита е неясен, тъй като е посочена само
цифрата 24, без отбелязване дали се касае за дни, седмици, месеци, години.
Липсват данни към договора да е изготвен погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Такъв не
е представен по делото и не се установява да е подписван от длъжника. На
следващо място в договора не е посочен вида на валутата, в която е усвоена и ще
подлежи на връщане главницата. С оглед изложеното, настоящия състав счита, че
липсва съдържание по чл.
11, т. 6, т.
7 и т.
11 от ЗПК. Следователно и само на тези изложени основания договорът за
кредит се явява нищожен като противоречащ на Закона за потребителския
кредит.
С оглед формирания извод за недействителност
на договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи заплащане само на чистата стойност на кредита –
1100 лева, за същата сума е задължена и въззивницата-солидарен длъжник.
В исковата молба се признава, че по кредита
са извършени плащания на 10 пълни вноски и една частична, в общ размер 1345.10лв.
/съобразно приложение от сметка/, с което задължението за главница е погасено
изцяло.
Ето защо и предявената установителна
претенция се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Постановеното
в обратен смисъл решение на районния съд е неправилно и следва да се отмени,
вкл. в частта за присъдените в тежест на въззивницата разноски, а искът-да се
отхвърли.
В тежест на „Профи Кредит
България“ЕООД са направените от М.З. разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, с оглед разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По тези
съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО решение №35/10.01.2020г., постановено по гр.д.№4809/2019г. по описа
на Районен съд-Русе, III-ти граждански състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК175074752, за установяване
съществуването на вземане от М.Г.З. ***, ЕГН**********, солидарен длъжник по
договор за потребителски кредит №********** от 10.12.2013г., в размер на 1790.92лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на М.Г.З., ЕГН**********,***,
разноски за първата инстанция в размер на 400лв. и за настоящата инстанция-435.82лв.
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: