Р Е Ш Е
Н И Е
№ 360
град Велико Търново,15.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 516/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от П.Е.Г.,
с адрес *** „А“, чрез *** Р. С., против решение № 1012-04-110#1/28.07.2021 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето против разпореждане № **********
от 03.06.2021 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– Велико Търново. Жалбоподателката на първо място счита, че обжалваното решение
е недопустимо, тъй като решаващият орган е бил сезиран с жалба против разпореждане
№ ********** от 21.05.2021 г., а е потвърдил разпореждане № ********** от
03.06.2021 г. На следващо място се твърди, че решението е постановено при
съществени процесуални нарушения и при несъобразяване с материалния закон. Сочи
като нарушени разпоредбите на чл. 34, чл. 35, чл. 36, чл. 37 и чл. 40 от АПК,
като твърди, че е нарушено правото й на защита и на участие в административното
производство. Според жалбоподателката са нарушени и законовите разпоредби на
чл. 70, ал. 5, т. 2 и чл. 70а, ал. 2, т. 7 от КСО, като индивидуалният й
коефициент е по-висок от посочения в разпореждането, а при определянето на
пенсията следвало да се вземе предвид средномесечния осигурителен доход за
страната само за месеците и годините, които участват при определяне на
индивидуалния коефициент, а не за целия период, в който била безработна и в
който нямала осигурителен доход. Счита, че в нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 2
от КСО пенсията е изменена от 23.05.2019 г., а не от датата на нейното
отпускане. Твърди, че при издаване на разпореждането не са спазени
задължителните указания на съда в решението по АД № 438/2020 г. по описа на
АСВТ, както и че същото противоречало на влязлото в сила разпореждане № **********
от 05.08.2019 г. С оглед изложените доводи, доразвити в писмена защита от
процесуалния й представител, моли за обезсилване на оспореното решение или
неговата отмяна и връщане на преписката със задължителни указания. Претендира
присъждане на направените разноски.
Ответната страна –
директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
В представена писмена защита излага доводи, че пенсията е изменена правилно
съобразно закона и предишни указания на съда, дадени с влязло в сила решение. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Установява се, че с разпореждане № 22
от 22.03.2002 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Велико Търново на жалбоподателката
е отпусната в минимален размер пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от 03.11.2001 г., като с разпореждане № 27 от 23.05.2002 г. пенсията е изменена
в действителен размер, считано от посочената дата, при индивидуален коефициент
0,866 и осигурителен стаж от ІІІ категория труд – 35 г. 0 м. и 22 дни. При
отпускането на пенсията са ползвани Удостоверение обр. УП-2 изх. №
453/14.05.2002 г. на ТП „Български пощи“ гр. Сливен и Удостоверение обр. УП-2
изх. № 6/06.03.2002 г. на ППК „Кортен“ с. Кортен, изготвени след извършени
проверки на контролните органи и съставени констативни протоколи. Според
първото удостоверение жалбоподателката
има осигурителен доход за периода 01.11.1997 г.-30.06.1999г. –
1 595 100 неден. лв., и за периода 01.07.1999 г. – 31.03.2000 г. –
1083,54 лв. Според второто удостоверение жалбоподателката има осигурителен
доход за периода 01.03.2001 г.-24.04.2001 г. – 284,30 лв. Установен е и
осигурителен доход от ППК „Кортен“ за периода 05.09.1997 г. – 27.09.1997 г. в
размер на 64830 неден. лв. С последващи разпореждания пенсията е била осъвременявана
и изменяна, вкл. по заявления на жалбоподателката за придобит осигурителен стаж
след пенсионирането през 2004 г. и 2005 г., като общият й осигурителен стаж е изчислен
на 37 г. 01 м. и 27 дни. от ІІІ категория труд.
На 23.05.2019 г. в ТП на НОИ – Велико
Търново от лицето е постъпило неподписано заявление за изменение на пенсията
му, регистрирано с вх. № 1013-15-253, към което заявление не са приложени
документи. Със същото жалбоподателката е посочила, че получавала пенсия в
минимален размер, а колежките й, с които е работила имали пенсии около 400 лв.
Предвид това считала, че е допусната грешка при изчисляването или при
преизчисляването на пенсията, като същата била определена в неправилен размер.
Направено е искане да се извършат необходимите изчисления и в случай на
допусната грешка на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във вр. с чл.
99, ал. 2, т. 2 от КСО да бъде изменен размера на пенсията като се увеличи до
размера, който й се полага съгласно законовите разпоредби, като в случай, че
пенсията е неправилно изчислена под действителния й размер да й се изплатят
дължимите суми със задна дата.
На 30.05.2019 г. лицето е подало
заявление, с приложени към него удостоверение за идентичност на лице с различни
имена и декларация, с което иска да бъдат коригирани имената й по пенсионната
преписка от П.Е. Танчева на П.Е.Г..
С разпореждане № 1013-04-717# 3 от 14.06.2019 г. на ръководител ПО
при ТП на НОИ Велико Търново поради неотстраняване на нередовностите в дадения
срок е прекратено административното производство по заявление вх. № 1013-04-717/23.5.2019
г. Това разпореждане е отменено по жалба на Г. с влязло в сила Определение №
230/08.07.2019 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело №
378/2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за решаване на
въпроса по същество.
В резултат на това е постановено разпореждане
№ ********** от 05.08.2019 г., с което на жалбоподателката е преизчислена
личната пенсия за ОСВ от 01.06.2019 г. пожизнено по чл. 102, ал. 1 от КСО за
придобит осигурителен стаж след пенсионирането по заявлението, подадено на
23.05.2019 г. Определен е размер на пенсията от 01.06.2019 г. – 225,64 лв. и от
01.07.2019 г. – 238,50 лв., като пенсионният орган е отказал да преизчисли
пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането,
тъй като изчисленият индивидуален коефициент 0,759 е по-неблагоприятен. С
разпореждането е установен осигурителен стаж от ІІІ категория труд от 38 г. 05
м. и 18 дни.
Недоволна от разпореждането, П.Г. го е
оспорила пред директора на ТП на НОИ гр. В. Търново с жалба от 20.09.2019 г. Едва
с тази жалба Г. е въвела под формата на оплаквания от постановеното
разпореждане, че индивидуалният й коефициент е по-висок от посочения в
разпореждането /той е неизменна величина
още от 2002 г. – бел. м./, и че при определянето му неправилно са вземани
предвид периоди, през които лицето е било безработно и не е имало осигурителен
доход, както и че неправилно е преизчислен стажът след пенсионирането й. Към
жалбата са представени два броя удостоверения обр. УП-2, доказващи според
жалбоподателката доход, който не бил взет предвид при изчисляване на
индивидуалния коефициент. Това са Удостоверение обр. УП-2 № 10/22.08.2019 г.,
издадено от ППК „Кортен“ с. Кортен и Удостоверение обр. УП-2 № 1455/16.08.2019
г., издадено от РУ „Югоизточен регион“ Бургас. Според т. 2 от първото
удостоверение жалбоподателката има осигурителен доход за периода 01.03.2001 г.
– 30.04.2001 г. – 379,10 лв., а според второто удостоверение има осигурителен
доход за периода 01.11.1997 г. – 30.06.1999 г. – 1 524 310 неден. лв.
и за периода 01.07.1999 г. – 31.03.2000 г. – 992,83 лв. Възраженията на
жалбоподателката са приети за неоснователни от директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, който е отхвърлил подадената жалба с решение № 1012-04-101#1/18.10.2019 г.
Жалбоподателката е оспорила решение №
1012-04-101#1/18.10.2019
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново пред Административен съд – Велико
Търново, който с определение № 422/18.11.2019 г. по адм. дело № 687/2019 г. е
прекратил производството по делото и е изпратил преписката на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Велико Търново за произнасяне
по жалбата на П.Е.Г. с вх. № 1012-04-101 от 20.09.2019 г., която да бъде
разгледана като заявление за изменение на пенсията й за осигурителен стаж и
възраст. В мотивите на определението съдът е приел, че след като в заявлението
от 23.05.2019 г. изрично е посочено какво иска лицето, то ръководителят на „Пенсионно
осигуряване“ не може по силата на служебното начало да се произнася и за други
периоди или елементи, извън заявлението. Наред с това липсва правно основание
директорът на териториалното поделение на НОИ да отмени постановеното
разпореждане само защото подателят на заявлението едва при обжалването пред
него е направил изменение на искането си, тъй като по-долустоящият
административен орган не е бил сезиран с такива искания и съответно не се е
произнесъл по тях, а е следвало при условията на чл.
97, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
98, ал. 1, т. 1 КСО, да изпрати жалбата с вх. № 1012-04-101 от 20.09.2019
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване за произнасяне относно направените в нея искания, въз основа на
новопредставените документи. Това определение е оспорено от ответника с частна
жалба, като същото е оставено в сила с Определение № 144/07.01.2020 г. на ВАС
по адм. дело № 14320/2019г.
В изпълнение на съдебните актове
административният орган е инициирал извършването на проверки по чл. 108 от КСО
на осигурителите относно новопредставените удостоверения от жалбоподателката,
за резултатите от които са съставени констативни протоколи /КП/. Съгласно КП №
КП-5-19-00731228/05.03.2020 г. проверката на Регионално управление „Югоизточен
район“ на „Български пощи“ е установила, че вписаните данни в издаденото Удостоверение
обр. УП-2 изх. № 453/14.05.2002 г. на ТП „Български пощи“ гр. Сливен са
достоверни, като е допусната техническа грешка при изготвяне на Удостоверение
обр. УП-2 изх. № 1455/16.08.2019 г. и същото не следва да се зачита. При
проверката на ППК „Кортен“ е установено съгласно КП № КП-5-19-00732133/06.03.2020
г., че жалбоподателката фигурира във ведомостите за заплати за времето от
01.03.2001 г. до 31.03.2001 г. с доход – 163,80 лв. и за времето от 01.04.2001
г. до 24.04.2001 г. с доход – 120,50 лв. Констатирано е, че осигурителят следва
да издаде ново удостоверение с вписани коректни данни, като поради допусната
техническа грешка при изготвяне на Удостоверение № 10/22.08.2019 г. същото не
следва да се зачита. От осигурителя е издадено ново Удостоверение обр. УП-2 №
1/09.03.2020 г. според т. 2 от което жалбоподателката има осигурителен доход за
периода 01.03.2001 г. – 25.04.2001 г. – 284,30 лв.
При описаната фактическа обстановка са
издадени разпореждане № 1012-04-101#3/01.04.2020 г. и разпореждане № ********** от 01.04.2020
г. от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново. С разпореждане
№ 1012-04-101#3/01.04.2020
г. след кратко описание на фактите е прието, че пенсията следва да бъде
изменена от 20.09.2019 г. с новите данни за осигурителен стаж и доход по УП 2 №
1/09.03.2020 г. на ППК „Кортен“ и на основание чл. 99, ал. 3 от КСО
разпореждане № ********** от 05.08.2019 г. е отменено. С разпореждане № **********
от 01.04.2020 г. е изменена личната пенсия на Г. за осигурителен стаж и възраст
от 20.09.2019 г. пожизнено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО,
като е определена в размер на 231,27 лв. В разпореждането е посочен общ
осигурителен стаж от 37 г. 01 м. и 28 дни и индивид. коефициент – 0,865.
Жалбоподателката е оспорила
разпорежданията по административен ред, като същите са потвърдени с решение № Ц
1012-04-38#1/06.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново. Въпросното решение и потвърдените с
него разпореждания са отменени и преписката – върната на административния орган
за ново произнасяне с Решение № 272/14.10.2020 г. по адм. дело № 438/2020 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, което е влязло в сила като
необжалвано от страните /с изключение в частта му за разноските/. В мотивите на
съдебното решение е посочено, че правилно е прието, че са налице предпоставките
по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО за изменение на влязлото в сила
разпореждане № ********** от 05.08.2019 г., но неправилно е определена датата,
от която е изменена пенсията на жалбоподателката /20.09.2019 г./, както и че липсват
мотиви и яснота относно признатия осигурителен стаж на Г..
След връщане на преписката е
постановено разпореждане № ********** от 02.02.2021 г., с което е изменена
личната пенсия на Г. за осигурителен стаж и възраст от 23.05.2019 г. пожизнено
на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, като е определена в размер на 207,60
лв. Извършени са осъвременявания на пенсията считано от 01.07.2019 г.,
01.07.2020 г. и 01.01.2021 г. В разпореждането е посочен общ осигурителен стаж
от 38 г. 05 м. и 19 дни и индивид. коефициент – 0,865. Това разпореждане е
отменено по жалба на Г. с решение № 1012-04-38#1/06.07.2020 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново, който е върнал преписката с указания, че следва да бъде
признат осигурителен стаж за периода 25.04.2001 г.-30.04.2001 г., както и да се
включи осигурителния доход за периода от 01.03.2001 г. до 30.04.2001 г. от
осигурителя ЕТ „н.н. -п.I“.
При тази фактическа обстановка от
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново е
издадено процесното разпореждане № ********** от 03.06.2021 г., с което е
изменена личната пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст от
23.05.2019 г. пожизнено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, като е
определена в размер на 208,43 лв. Извършени са осъвременявания и преизчисления на
пенсията считано от 01.07.2019 г., 01.07.2020 г. и 01.01.2021 г. на основание §
7в от ПЗР на КСО. В разпореждането е посочен общ осигурителен стаж от 38 г. 05
м. и 25 дни и индивид. коефициент – 0,885.
Разпореждането е било оспорено пред
директора на ТП на НОИ – В. Търново, който го е потвърдил с решение №
1012-04-110#1/28.07.2021
г., връчено на жалбоподателката на 02.08.2021 г. Недоволна от него,
жалбоподателката го е оспорила пред съда с жалба, подадена по пощата на
16.08.2021 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена срещу акт, който негативно засяга интереса на
жалбоподателката в предвидения от закона преклузивен срок, след
изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
При извършената служебна проверка се
установи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в изискуемата
писмена форма. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че оспореното
решение е недопустимо, тъй като с него било потвърдено разпореждане, различно
от обжалваното от Г.. Вярно е, че в заглавната част на процесното разпореждане
фигурират няколко дати, но след номера на разпореждането е поставена наклонена
черта и е вписана датата 03.06.2021 г., в т.ч. в екземпляра, връчен на
жалбоподателката, видно от приложеното към жалбата копие. Съгласно приетото
като доказателство писмено становище на началника на отдел „Пенсии“,
разпореждането е утвърдено от него на дата 03.06.2021 г., при което следва да
се приеме, че разпореждането е издадено именно на тази дата. Следователно
директорът на ТП на НОИ – В. Търново правилно е приел, че е сезиран с жалба
срещу разпореждане № ********** от 03.06.2021 г. и съответно се е произнесъл по
него в диспозитива на решението си.
Оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане обаче са постановени в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, предвид следното:
Както се посочи, разпореждане № **********
от 03.06.2021 г. e
издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО. В чл. 99 от
Кодекса за социално осигуряване са уредени случаите, когато влязло в сила
разпореждане по чл.
98 от КСО може да се отмени или измени от органа, който го е издал. От
събраните доказателства в пенсионната преписка се установява, че на
жалбоподателката са издавани множество разпореждания във връзка с отпуснатата й
пенсия, които са влезли в сила – от първоначалното разпореждане № 22 от 22.03.2002 г. до разпореждане № ********** от
05.08.2019 г. В конкретния случай обаче никъде не е посочено кое е
разпореждането, което се отменя или изменя с процесното разпореждане – нито в него, нито в потвърждаващото го решение
на директора на ТП на НОИ – В. Търново има такава информация. Посочената дата,
от която е изменена пенсията на Г. – 23.05.2019 г., също не може да се обвърже
с нито едно от предходните разпореждания, които са влезли в сила. Формата и
мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата
действителност, а наличието им е условие за изискваната от закона пълнота на
последващата административна и съдебна проверка. Задължителните елементи на
административния акт са изчерпателно изброени в чл.
59, ал. 2 от АПК и разширително тълкуване на този текст е незаконосъобразно,
както и извличането им по тълкувателен път. Ако
от диспозитива на разпореждането за изменение/отмяна не става ясно кое точно е
разпореждането, което се изменя/отменя, и ако тази воля не може да бъде
изведена от обстоятелствената част на обжалваното разпореждане /както е в
настоящия случай/, то това разпореждане се явява незаконосъобразно поради
неспазване на установената форма – чл.
146, т. 2 от АПК. Като не е установил това, а е отхвърлил жалбата срещу
него, директорът на ТП на НОИ – В. Търново е постановил незаконосъобразно
решение.
На следващо място съдът намира, че датата,
от която е изменена пенсията на жалбоподателката – 23.05.2019 г., е неправилно
определена. В случаите по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, на което
основание е издадено разпореждане № ********** от 03.06.2021 г., по силата на
чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО разпореждането се изменя или се отменя от датата на
отпускането или промяната на пенсията. Датата 23.05.2021 г. не кореспондира с
нито една от посочените хипотези. Това е датата, на която жалбоподателката е сезирала
пенсионния орган с искане за проверка и евентуално преизчисление на пенсията й
със задна дата. Както се посочи, процесното разпореждане е издадено в резултат
на отменително решение № 1012-04-38#1/06.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, и
дадените с него задължителни указания, че следва да бъде признат осигурителен
стаж за периода 25.04.2001 г.-30.04.2001 г., както и да се включи осигурителния
доход за периода от 01.03.2001 г. до 30.04.2001 г. от осигурителя ЕТ „н.н. -п.I“. Тези указания са изпълнени, като с
процесното разпореждане е увеличен осигурителния стаж с 6 дни и осигурителния
доход за периода 01.07.1999 г. – 30.04.2001 г., съответно общия осигурителен
доход със сумата от 280 лв., в сравнение с предходното разпореждане от 02.02.2021
г. Следва да се посочи, че осигурителния стаж и доход от ЕТ „н.н. -п.I“ са били заявени от жалбоподателката
още със заявлението за пенсиониране, видно от приложения опис на документи, но
очевидно не са били взети предвид при отпускането на пенсията на лицето. Излишно
е да се пояснява, че различните размери на осигурителен стаж и осигурителен
доход биха довели и до различен размер на пенсията. След като се установява, че
още първоначалната пенсия на Г. е била отпусната в неправилен размер, то според
настоящия състав следва да бъде изменено разпореждане № 27 от 23.05.2002 г. от
датата на отпускане на пенсията в действителен размер – 03.11.2001 г., както и
всички последващи разпореждания, с които е била преизчислявана и осъвременявана
пенсията на жалбоподателката, при съобразяване с относимите към всеки период
разпоредби на КСО и съответните данни за осигурителен стаж и доход. В тази
връзка за съда остава неясно защо в процесното разпореждане при преизчисляването
на първоначално отпуснатата пенсия /относно определянето на процентите
осигурителен стаж/ органът е взел предвид целия осигурителен стаж на
жалбоподателката към настоящия момент от 38 г. и 5 м., вкл. придобития след
пенсионирането. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която когато по реда на
ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата се
изплаща и за минало време, при спазване разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от КСО.
Изложеното дотук води до извода за незаконосъобразност
на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Поради това същите
следва да се отменят, а преписката да се върне на Ръководителя на „ПО“ в ТП на
НОИ-гр. В. Търново за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че съдът намира за неоснователни останалите възражения на
жалбоподателката. Искането на ответника за заплащане на такса за предоставяне
на Г. на копия от документите по цялата пенсионна преписка не нарушава правото
й на защита, тъй като чл. 34, ал. 1 от АПК предвижда, че административният
орган осигурява на страните възможност да си правят копия за тяхна сметка, а не
безплатно. На следващо място, при изчисляването на пенсията е спазен нормативният
текст на §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 142 на
Министерския съвет от 2 юли 1999 г. (обн. ДВ, бр. 63/13.07.1999 г.), съгласно
който сумите в документите за пенсия за установяване на трудовото
възнаграждение за периоди преди 1 юли 1999 г. се вписват в неденоминирани лева.
За периодите след 1 юли 1999 г. сумите следва да се вписват в деноминирани
стойности.
Не се установява и при
изчисляване на индивидуалния коефициент на лицето да са нарушени разпоредбите
на чл. 70, ал. 5, т. 2 и чл. 70а, ал. 2, т. 7 от КСО. От приложените Описи на
осигурителен доход и на осигурителен стаж /л. 239-245 от адм. преписка/ е
видно, че периодите, през които лицето е било безработно, са включени при
определянето на осигурителния стаж, но не участват при определянето на
средномесечния осигурителен доход на лицето, който участва във формирането на
индивидуалния коефициент, което е в съответствие с чл. 70а, ал. 2, т. 7 от КСО.
Следва също така да се посочи, че не е налице нормативно основание за
изключването на периодите, през които жалбоподателката е била безработна, от средномесечният
осигурителен доход за страната, който се умножава по индивидуалния коефициент
на лицето.
По разноските:
При този изход на
делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото
разноски, възлизащи на 350 лв., от които 175 лв. платени в брой според
отразеното в договора за правна защита и съдействие, и 175 лв. преведени по
банкова сметка ***.09.2021 г. съгласно представената разписка на л. 21 и 22 от
делото /разпечатана два пъти/. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Кодекса за социално
осигуряване е предвидено възнаграждение в размер на 350 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1012-04-110#1/28.07.2021 г. на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № ********** от
03.06.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико
Търново.
ВРЪЩА административната преписка на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново за ново
произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Велико Търново да заплати на П.Е.Г., ЕГН **********, с
адрес *** „А“ сумата от 350 /триста и петдесет/ лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: