Решение по адм. дело №1102/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Ауто Зоро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], вх. „А“, ет. 1, ап. 3, чрез адвокат И. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1006-000190 от 11.08.2025 г., издадена от началник-група към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, Сектор „Пътна Полиция“ с която спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“.

В жалбата и в представени писмени бележки се твърди, че оспорената заповед е немотивирана. Излагат се доводи, че липсват материалноправните основания за издаването й, както и за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Също така посочва, че е нарушен принципа за съразмерност и противореие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът - началник-група към ОДМВР - Пазарджик, Сектор „Пътна Полиция“, не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

„Ауто Зоро“ ЕООД извършва търговска дейност по покупко-продажба на леки и лекотоварни автомобили от среден и висок клас. Предоставя автомобили и на лизинг, както е настоящия казус.

На 06.07.2025 г. между дружеството и П. Р. Ш. е сключен договор за лизинг на моторно превозно средство (МПС): лек автомобил с [Марка], регистрационен номер [рег. номер]

От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че на 10.08.2025 г. на автомагистрала „Тракия“ км 69 в посока на движение към гр. София Петко Р. Ш. е управлявал лек автомобил с [Марка], регистрационен номер [рег. номер], собственост на „Ауто Зоро“ ЕООД, без да е правоспособен водач. За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3959251 приложен към преписката, за това че от страна на дружеството е допуснато неправоспособен водач да управлява цитираното МПС. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

На основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, административният орган – началник група към ОД на МВР – Пазарджик е приложил принудителна административна мярка на „Ауто Зоро“ ЕООД по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на лекия автомобил за срок от шест месеца, считано от 10.08.2025 г. Посочено е, че дружеството е допуснало лице не притежаващо свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС) да управлява лек автомобил с [Марка], регистрационен номер [рег. номер], собственост на „Ауто Зоро“ ЕООД. Със ЗППАМ са отнети два броя регистрационни табели [рег. номер].

В хода на съдебното производство е приета административната преписка и съдържащите се в нея доказателства и допълнително представените такива. Разпитан е и свидетел, служител в дружеството жалбоподател. Според изложеното от него, при сключване на договор за лизинг от страна на дружество задължително се изисква СУМПС от клиента лизингополучател, с цел да му бъдат прехвърляни евентуални глоби при ползването на автомобила.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 149, ал.1 АПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – началник група към ОД на МВР – Пазарджик, оправомощен със Заповед № 312з1237 от 14.04.2022 г. на директора на ОДМВР – Пазарджик. Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания за издаването й.

Налагането на ПАМ по ЗДвП е специално производство, отделно и независимо от търсенето и реализирането на административно-наказателната отговорност.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, независимо, че тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Съгласно посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Страните по делото не оспорват собствеността на посочения лек автомобил, както и че е управляван от П. Р. Ш.. Спорът е дали той е правоспособен водач, с оглед на представеното по делото СУМПС №*********, издадено на 14.05.2024 г. и със срок на валидност до 10.08.2026 г.

По отношение на възражението, че от ЗППАМ не става ясно коя хипотеза на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е приета за осъществена, както и за липсата на мотиви съдът приема следното:

По делото е налична ЗППАМ № 24-0906-000107 от 11.06.2024 г., издадена от началник-група към ОДМВР - Ловеч, Сектор „Пътна Полиция“ (л. 26), с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП временно е отнето СУМПС на П. Р. Ш., поради това, че на същия са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Заповедта е връчена на лицето на 12.07.2024 г., като няма данни същата да е обжалвана, поради което се приема, че е влязла в сила. Поради това обстоятелство СУМПС е иззето на 19.08.2025 г., за което е представен протокол за доброволно предаване на СУМПС (л. 22).

По отношение на мотивите следва да се посочи, че фактическите и правни основания за издаване на един акт могат да бъдат изложени и в акт, различен от този, който обективира волята на органа. Правилото се извежда от Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт ЗСВ). Необходимо е обаче това да е акт, който е приобщен към административната преписка и въз основа на него органът да е направил изводите си. В случая, видно от доказателствата по делото фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена оспорената заповед се съдържат в нарочен документ, съпътстващ нейното издаване – ЗППАМ № 24-0906-000107 от 11.06.2024 г., издадена от началник-група към ОДМВР - Ловеч, Сектор „Пътна Полиция.

Отнемането на СУМПС на П. Р. Ш. съответства на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС средство от водач, който няма правоспособност. В тази насока, са неотносими възраженията в жалбата за виновно поведение и въобще някакво противоправно поведение от страна на жалбоподателя. За налагането на ПАМ от вида на процесната е достатъчно да бъде установено, че МПС, съотнесено към конкретните факти по делото, е управлявано от водач, който не е правоспособен. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите, но в хода на съдебното производство доказателства в тази насока не са ангажирани. Специално по делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в АУАН констатация, че водачът е нямал правоспособност и е управлявал МПС в нарушение на правилата на чл. 150 от ЗДвП.

Налице е фактическото основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. При издаване на заповедта, от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е длъжен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП се прилагат принудителни административни мерки, една, от които е - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на „собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице“, което не е правоспособен водач. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма - субектът, по отношение, на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС.

Административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок, при предвиден от шест месеца до една година, поради което не може да се говори за нарушение на принципа на съразмерност.

Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП обуславя извода, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. Следва да се отбележи, че процесната мярка не съставлява административно наказание, а налагането на ПАМ не винаги е обвързано с нарушение – например принудително преместване на правилно паркирано МПС, за да се осигури достъп на линейка или пожарен автомобил.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка - осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед се явява законосъобразна като постановена в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ауто Зоро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], вх. „А“, ет. 1, ап. 3, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1006-000190 от 11.08.2025 г., издадена от началник-група към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик, Сектор „Пътна Полиция“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.