№ 18862
гр. София, 19.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110116324 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 93491/21.03.2024г. на СРС, подадена
от „*********“ ЕАД срещу В. К. Д. във връзка със Заповед за изпълнение от 18.01.2024г.,
издадена по ч.гр.д. № 1336/2024г. на СРС.
Ищецът „*********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу В. К. Д. искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „*********“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул.
„*************“ бл. 118, вх. 1, ап. 41, аб. № *******, както следва:
672,57 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.01.2024г.) до окончателното
им изплащане;
121,58 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-28.12.2023г.;
35,88 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (05.01.2024г.) до окончателното им изплащане;
9,48 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.01.2021г.-28.12.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата-ползвателка на
имота съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в
изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като
не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
1
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Д.К. /
юрк. Д.Т.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. К. Д. чрез адв. Й. А. – АК-София, е
подала Отговор, вх. № 163351/20.05.2024г. на СРС, с който оспорва предявените срещу нея
искове като недопустими. Сочи се, че ищецът и топлинният счетоводител са определили
нищожни и незаконосъобразни прогнозни стойности на топлинната енергия, а в договора
между топлоснабдителното предприятие и топлинния счетоводител имало неравноправни
клаузи. Ответницата не била клиент на топлинна енергия за процесния апартамент, тъй като,
видно от приложения към исковата молба протокол от заседание на ОС на ЕС той бил
необитаем. В случай, че съдът счете исковете за допустими, същите се оспорват като
неоснователни. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност, както и
възражение за прихващане с подлежащи на връщане от ищеца суми. В издадените
изравнителни сметки били допускани грешки, срещу които ответницата подавала
възражения и по някои от тях били извършени корекции. Сочи се, че оставало неясно какво
става със сумите, които топлоснабдителното предприятие следвало да върне на ответницата.
Сочи се, че задължения за заплащане на топлинна енергия възникват само за реално
доставена такава, а ответницата не ползвала топлинна енергия от „*********“ ЕАД, с
изключение на отоплителния сезон 2018-2019г. Неоснователността на исковете за главница
обосновавала и неоснователност на исковете за лихви към тях. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. А., която
оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „************“ ЕООД е депозирало писмо, вх. №
195214/13.06.2024г. на СРС. Заявява, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с нормативната уредба. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 110/30.01.1995г., т. 6, дело № 1113/1995г. на Нотариуса
при Софийския районен съд, В. К. Д. и Ц.А.Д. са продали на дъщеря си Й. Ц. А. недвижим
2
имот – апартамент в град София, ж.к. „********“, бл. 118, вх. 1, ет. 7, ап. 41, с посочени
площ, разпределение и прилежащи площи, права и помещения, който имот, при
съобразяване на останалите материали по делото, може да се приеме за идентичен с
топлоснабдения такъв. С нотариалния акт продавачите са си запазили вещно право на
ползване върху апартамента пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно. Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 5524/04.12.2017г. на Столичната община – Район
„********“, Ц.А.Д. е починал на 29.11.2017г. Липсват данни учреденото право на ползване
на В. Д. да е прекратено.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). В отношенията между
собственик и титуляр на вещно право на ползване доставената топлинна енергия следва да
се заплаща от този, който ползва имота, а това е именно ползвателят. Естеството на вещното
право на ползване изключва паралелното използване на имота от собственика и ползвателя,
като ползването остава за носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът
следва да се съобразява до погасяването му. Правно и житейски нелогично е да се натоварва
със заплащането на енергия, която друг ползва по силата на притежавано от него право,
трето лице, което не я е ползвало. Подобна постановка би довела до неоснователно
обогатяване за ползващия титуляр на ограничено вещно право за сметка на неползващия
собственик. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот във вещно-правния
смисъл на понятието, следва да се ангажира и със заплащането на тежестите, които това
ползване влече след себе си, в това число и консумативните разходи, сред които дължимите
за доставената топлинна енергия суми. Затова, доколкото в полза на В. К. Д. е учредено
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, същият следва да отговаря за
заплащане на доставената до него топлинна енергия и свързаните с това плащания.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че, дори и да се касае за суми за
сградна инсталация, то такава е винаги дължима, независимо дали потребителят ползва
отделно топлинна енергия за отопление в имота си или не. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата
и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната
3
инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите ú топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Следователно
потребителите в такива сгради не заплащат загубите на топлоснабдителното предприятие,
защото неговата собственост достига до абонатната станция и именно там се измерва
общото количество потребена енергия в цялата сграда - етажна собственост: така
р.5/22.04.2010г.-к.д.15/2009г.-КСРБ. Титулярят на права върху отделни обекти в сградата
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК. Затова и собствениците на обект в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
обект. Макар действително понякога да е трудно или дори невъзможно да се определи с
точност количеството топлинна енергия, отдадена от тази инсталация във всеки обект,
всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в
съответния обект от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите
и тръбите, които минават през него, но и топлообменът между отопляваните и
неотопляваните обекти. В този смисъл отделните самостоятелни обекти в сградите в режим
на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между
отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения. Затова и
няма пречка в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата
пропорционално на обема на неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз в Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и № С-
725/17. Дори делът на разходената за сградна инсталация топлинна енергия да надвишава 50
% от потребената такава, клиентите на топлинна енергия продължава да дължат заплащане
на стойността ú (ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 2).
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
4
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно отчитане на
общия топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „*********“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби с метрологично годни
уреди.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява, че
стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до топлоснабдения имот за
процесния период е 883,05 лева. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза /първоначално и допълнено/, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява наличие на извършени плащания в размер на общо
213,92 лева /л.220/. Без значение е по чия партида (на стария или новия
собственик/ползвател) те са осчетоводени от страна на ищеца, щом се отнасят до процесния
имот. Погасено с изтичане на тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР
3/2011-2012-ОСГТК) към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (05.01.2024г.) е било вземането за главница за доставена топлинна енергия за
5
м.10.2020г., което съдът, с оглед материалите по делото, заключенията на вещите лица и чл.
162 ГПК, определя на 33,84 лева. При това положение искът за главница за топлинна
енергия е основателен за сумата от 635,29 лева, а за горницата подлежи на отхвърляне.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза
на 35,88 лева, което не е погасено по давност, а предявеният за него иск е изцяло
основателен.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, отчитайки установените като дължими суми, че
дължимата лихва за забава върху претендираната главницата за топлинна енергия възлиза на
114,78 лева, за която сума същият иск е основателен, а за горницата следва да се
отхвърли. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
лихвата за забава върху главниците за дялово разпределение възлиза на 9,45 лева, като за
нея предявеният иск е основателен, а за горницата подлежи на отхвърляне.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в
качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК). В показанията на разпитания по
делото свидетел /В.Д. – л. 201-202/ не се съдържат факти, които да обосноват недължимост
на претендираните вземания в установената част: същият съобщава за съвместни с
процесуалния представител на ответницата посещения при служители на ищеца, разговори с
тях, негови посещения в топлоснабдения имот. Освен това по естеството си те в голямата си
част са производни – възпроизвеждат съобщени му от адв. А. обстоятелства, поради което
имат и ниска доказателствена стойност.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответницата, като същите своевременно са заявили претенции в тази насока.
Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 71,06 лева за
разноски в заповедното производство, с включена пропорционална на уважената част от
исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 50,00 лева.
Ответницата-длъжница не е доказала разноски в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 829,03 лева за
разноски в исковото производство, с включена пропорционална на уважената част от
исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 100,00 лева.
Основателно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Съдът, като съобрази
фактическата, правната, професионалната и процесуална сложност на спора, както и
съответстващата им степен на необходима интензивност на действия по правна защита и
съдействие, намира, че оправданият и съразмерен размер на адвокатското възнаграждение е
400,00 лева, на база на което следва да се изчислят разноските по делото. При това
положение на ответницата следва да се присъдят общо 28,90 лева за разноски по делото.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. Д., ЕГН **********, от град София,
дължи на „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул. „*************“ бл.
118, вх. 1, ап. 41, аб. № *******, както следва:
635,29 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.11.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.01.2024г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 635,29 лева до
пълния му предявен размер от 672,57 лева, както и за м.10.2020г.;
114,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-28.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 114,78 лева до пълния му предявен размер от 121,58 лева;
35,88 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (05.01.2024г.) до окончателното им изплащане;
9,45 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.01.2021г.-28.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 9,45 лева до пълния му предявен размер от 9,48 лева.
ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на „*********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 71,06 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 1336/2024г.
на СРС).
ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на „*********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 829,03 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 16324/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на В. К. Д., ЕГН **********, от град София, сумата от 28,90 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 16324/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „************“ ЕООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7