РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. М. 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500383 по описа за 2022 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение от 30.05.2022г. ,
постановено от РС Л. по гр. дело № 1671/2021г. , с което в производство по реда на чл. 422
ГПК е отхвърлен предявения от ЧЕЗ Е. АД / сега с наименование Е.П. /, гр.С. иск за
установяване съществуване на вземане срещу М. С. К. от гр. Л. в размер на 1216.01 лева
главница и 348.62 лева лихва за забава с основание фактура от 23.05.2018г. , издадена по
повод проверка на средство за търговско измерване съгласно КП от 21.05.2018г. , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1086/2021г. на РС Л. и е
разпределена отговорността за разноски.
Въззивната жалба срещу решението е подадена от Е.П. АД гр. С., чрез юриконсулт
С.Т. с твърдения за неправилност и необоснованост на решението, в която насока за
изложени подробни доводи с искане за отмяна и уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на разноски. Поддържа неправилност извода на съда относно приложимите
правила на ПИКЕЕ, съответно наличие на облигационна връзка между страните и
законоустановени основания за извършване на корекция на дължимите суми .
Въззиваемата страна , чрез пълномощник адвокат Р.Б. с подаден в срок писмен
отговор оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
По възраженията за недопустимост на жалбата съдът се е произнесъл с определението
по чл. 267 ГПК.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
1
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявения
установителен иск „ЧЕЗ Е.“ , сега с наименование Е.П. АД, с ЕИК ***, гр.С. против М. С. К.
от гр. Л. с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува
вземане на ищеца в размер на 1216.01 лева главница, представляваща задължение по
фактура № **********/23.05.2018 г. за периода 21.02.2018 г. - 21.05.2018 г., издадена по
повод на извършена проверка, обективирана в КП 3023562 / 21.05.2018 г. и 348.62 лева
лихва за забава върху главницата за периода 09.06.2018 г. - 12.05.2021г., както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед № 85 от 01.06.2021 год., за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1086 от 2021 г. по описа на ЛРС и тежест на ищеца са
възложени за плащане разноски.
Решението е валидно и допустимо постановено по предявени от Е.П. АД с предишно
наименование ЧЕЗ Е. АД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК при наличие на
подадено в срок възражение от М. С. К. срещу издадената по ч.гр.д. № 1086/2021г. на РС Л.
на 01.06.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и подаване на
исковата молба в срока по чл. 415 ГПК.
Разгледано по същество решението на РС-Л. е правилно.
От фактическа страна е установено, че на 21.05.2018 г. била извършена проверка на
средството за техническо измерване на консумирана ел. енергия в имот, находящ се в гр. Л.,
обл. М. ул. „Д.“ № ***, бл. **, вх. **, ап. **, с клиентски № ***, за което е съставен
констативен протокол от същата дата, подписан от извършилите проверка служители на ЧЕЗ
Р. АД, двама представители на Федерация на потребителите и полицейски служител.
Установено е , че обекта ап. 3 няма средство за техническо измерване, като е констатирана
промяна на схемата за свързване, състояща се във: фазовият и нулевият проводници за
апартамента на абоната ПВА1-10 mm2 са подвързани директно към фаза и нула от
захранващите за таблото проводници, без да минават през електромер, при което цялата
консумирана от абоната ел. енергия не се измерва и не се заплаща. Като потребител в
протокола е посочена М. С., която не е намерена на адреса и не е присъствала на
проверката. Протоколът е изпратен на М. С. на адреса на проверката, където не е намерена
, като по данни на пощенския оператор от 29.05.2018 г. адресът е сменен. Въз основа на
тези констатации дружеството - снабдител е преизчислило задълженията за плащане на цена
на доставената енергия и е издало фактура с № **********/23.05.2018 г. за сумата от
1216.06 лв.. Предвид подадения отговор на исковата молба, с който е оспорено наличието
2
на твърдяната облигационна връзка между страните, ищецът е представил писмо на Община
Л. от 2012г. , от което се установява, че със заповед от 2005г. М. С. е настанена в общинско
жилище, намиращо се на адрес гр. Л., ул. Д. № **,вх.**,ап. ** , което обитава и към датата
на проверката. От приложена извадка от електронен регистър на ищеца е видно, че на
30.08.2018г. негов служител е извършил проверка на адреса относно обектите ап. 3 и ап. 4 ,
като е установено, че абонатния № ***, който се води на името на М. К. се отнася за ап. **,
като ап. ** с аб.№ *** е без бизнес партньор. От изискана от Община Л. информация /л. 72/
е установено, че ап. 3 на посочения адрес не е общинска собственост.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема
следното:
Отговорността на ответницата по проведената корекционна процедура предполага
установяване наличието на договор за продажба на ел.енергия за обекта, находящ се в гр. Л.,
ул.Д. № **, , бл. **,вх.**,ет.**,ап. **, сключен на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката / ЗЕ/ и регулиран от публично оповестени Общи условия / ОУ/, по които
потребителят не е възразил. Съгласно приложените по делото ОУ –чл.4,ал.2 –потребител е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
По делото липсват доказателства, от които да се установи, че М. К. е собственик или
ползвател на обекта на проверката апартамент № 3, като сам ищецът при извършена от
негов служител на 30.08.2018г. проверка на място е установил, че аб.№ ***, който се води
на името на М. К. се отнася до апартамент № ** на същия адрес, а доказателствата по делото
сочат, че именно ап. ** като общинска собственост е предоставен от общината за ползване
на М. К.. След като не е установено ответникът да е собственик или ползвател на обекта на
проверката ап. № ** , то не се установява между страните да е налице облигационно
отношение с предмет продажба на ел.енергия за проверявания обект, поради което и не са
налице основания за ангажиране имуществената отговорност на ответника за заплащане на
доставена, но не отчетена ел.енергия за този обект, съответно предявените искове са
неоснователни.
Развитите в жалбата съображения за приложимост на нормите на чл. 48-чл.51 ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013г./ , доколкото към датата на
проверката 21.05.2018г. не са били отменени предвид влизане в сила на 23.11.2018г.
решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС., съответно са били
приложим материален закон, са правилни. Това обаче би имало значение при установяване
по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка
на ел.енергия за обекта на проверката, каквото по делото не е установено.
Предвид гореизложеното предявените искове като неоснователни правилно са
отхвърлени с обжалваното решение, което се явява правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на въззивното производство, на основание чл. 38,ал.2 ЗА във връзка с
78, ал. 3 ГПК на пълномощника на въззиваемата страна, осъществил безплатно процесуално
представителство следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция
3
в размер на 615.12 лева , определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 2,ал. 5
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
цената на предявените искове -315.12 лева по иска за главница и 300 лева по иска за
мораторна лихва.
С оглед цената на исковете, всеки под 5000 лева , то настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/30.05.2022г. на Районен съд-Л. , постановено по
гр.дело № 1671/2021 г. по описа на същия съд , като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Е.П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.“
№ *** да заплати на адвокат Р. В. Б., вписан в АК- М. адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 615.12 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4