Решение по дело №10156/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 14.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА                                                

при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10156 по описа за 2016 година на Варненския районен съд, ХХ с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на М.В.И., с ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на детето С.М.И., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против М.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдържаща искане за налагане по отношение на ответника на мерките предвидени в чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашно насилие, а именно да се задължи ответникът да се въздържа от упражняване на домашно насилие по отношение на молителката и детето, да му се забрани да приближава молителката и детето, и жилището им, находящо се в гр.*, както и да се определи временно местоживеене на детето при пострадалия родител. Претендира се мерките да бъдат наложени за максималния срок от 18 месеца.

В молбата се твърди, че страните съжителстват на съпружески начала от *, както и че ответникът е баща на детето, като не го е припознал. Твърди се, че молителката е подложена на системен психически, сексуален и физически тормоз. На *. ответникът осъществил поредния акт на психическо и физическо насилие над молителката, като отправил обиди и заплахи за живота и здравето ѝ, и нанесъл удар в областта на лявото ухо. Твърди се, че подобно поведение ответникът демонстрирал през нощта на *., като наред с това упражнил физическо насилие и над детето. На *. ответникът упражнил нови актове на физическо и психическо насилие над молителката и детето, а на *. отправил обиди и заплахи към молителката. Твърди се, че в резултат от системния тормоз и страхувайки се за живота и здравето си, и за тези на детето, молителката напуснала съвместно обитаваното жилище с ответника, като впоследствие, с помощта на органите на полиция, взела със себе си и детето. В открито съдебно заседание молителката лично и чрез процесуален представител, поддържа молбата. Сочи, че ответникът не се респектира от заповедта за незабавна защита, продължава да осъществява тормоз над молителката. Поради това, моли мерките за защита да бъдат наложени за максимално определения срок.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание и не изразява становище по молбата.

Дирекция „Социално подпомагане” – * в открито съдебно заседание моли да бъде постановено решение, по силата на което молбата да бъде уважена. С оглед установените факти за насилие над детето, моли мерките да бъдат наложени за максимален срок поради ниската възраст на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приета по делото е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, съдържаща фактически твърдения, идентични на изложените в сезиралата съда молба.

От представено заверено копие на удостоверение за раждане на л.8 се установява, че родител на детето С.М.И., родено на ***г. е молителката М.В.И..

Приобщено е на л.31 удостоверение изх. Номер *., издадено от Фондация “SOS – семейства в риск“ в уверение на това, че молителката е ползвала консултативни услуги в Център за социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие.

Постъпило и прието по делото е писмо от ОД на МВР – * /л.32/, в което е посочено, че са подадени сигнали от М.И. за нарушаване на заповед за незабавна защита от М.А.М..

Разпитана в съдебно заседание, свидетелката * излага, че М. е сестра на приятеля на свидетелката. М. и М. живеели заедно на семейни начала. Докато М. била бременна, М. постоянно я биел, не я пускал никъде, карал й се. През м. юли счупил телевизора, прозорците, искал да запали къщата, псувал. Постоянно обиждал М., заплашвал я. Докато им били на гости, дърпал М. за ръката и ударил детето по главата. В момента М. живее у свидетелката и оттогава М. я притеснявал, идвал, пуснал мишки в двора.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по смисъла на чл.3, т.2 и 10 ЗЗДН и чл.8, т.1 и 2 ЗЗДН, като от събраните доказателства се установява, че молителката и ответникът са съжителствали на съпружески начала.

Същевременно, сезиралата съда молба от *. е основана на твърдения за осъществени по отношение на молителката и детето й актове на домашно насилие в периода *. до датата на подаване на молбата, поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. По изрична разпоредба на чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие на дете се смята и всяко домашно насилие извършено в негово присъствие.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдените дати от посочения извършител на действия, квалифицирани като домашно насилие.

 Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от молителката.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че се установи ответникът да е осъществявал системни актове, съставляващи домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Видно от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала извършените от ответника действия, подробно описани и съставляващи по дефиниция, физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на закона както над нея, така и над детето С.И..

Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.

От друга страна, ответната страна не оспори въведените от молителката в процеса твърдения и не опроверга изложените обстоятелства в декларацията. Събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност изцяло подкрепят изложените в молбата фактически твърдения. В този смисъл е приобщеното удостоверение от Фондация “SOS –семейства в риск“ – допустимо доказателство по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 ЗЗДН и неоспорено по делото, както и показанията на свидетелката Добринка Иванова, които съдът кредитира изцяло като логични, безпротиворечиви и базирани изцяло на непосредствени впечатления.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителката и детето С.И..

По отношение на мерките, поискани с молбата, съдът намира следното: С оглед на формирания извод за осъществено домашно насилие, мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН е необходима и подходяща и следва да бъде наложена както за майката, така и за детето.

Установи се, че както молителката, така и детето са пострадали от физическо насилие от страна на ответника, при което адекватно и необходимо с оглед прякото физическо посегателство е да бъде забранено на ответника да приближава молителката, детето и жилището, което обитават, находящо се в гр.*, на по-малко от 100 метра за максималния предвиден в закона срок от 18 месеца съответно на отправеното искане. При определяне срока на мярката, съдът съобразява данните от приобщеното писмо от ОД на МВР – * и изложеното от свидетелката *, че ответникът продължава да извършва действия в нарушение на издадената заповед за незабавна защита.

С молбата е поискано налагане и на мярката, предвидена в чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН чрез временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител. При преценка на установените по делото обстоятелства, настоящият съдебен състав, чиято е преценката за мерките, които следва да бъдат наложени, намира че посочената мярка не е адекватна и не следва да бъде налагана. Видно от удостоверението за раждане на детето С.И., е че произходът му от втори родител понастоящем не е установен, респективно ответникът не разполага с предвидените по закон права над детето, включително да взема решение относно местоживеенето му. Поради това, не е необходимо да бъде принудително налагана подобна мярка. Наред с изложеното, съдът намира, че налагането на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН чрез забрана на ответника да извършва насилие и забрана да доближава майката и детето за максимален срок в достатъчна степен гарантират защитата на пострадалите при установените факти.

Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер на 400лв., за определянето на чийто размер съдът съобрази интензитета и системността на на осъществените актове на домашно насилие.

На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН М.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25лв.

На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, на пострадалите лица следва да бъде издадена заповед за защита.

От страните не се претендират разноски в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

            ЗАДЪЛЖАВА М.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.В.И., с ЕГН ********** и детето С.М.И., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на М.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава на по-малко от 100м. до М.В.И., с ЕГН ********** и детето С.М.И., с ЕГН **********, и жилището, което те обитават, находящо се в гр.*, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

            ОСЪЖДА М.А.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.

            ОСЪЖДА М.А.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.

            ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита.

            Препис от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ гр.*, съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.

 

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: