№ 348
гр. П., 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500419 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260007/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 305/2021 г., В. районен съд е
приел за установено по отношение на Е. Б. П., с ЕГН ********** и А. Б. П. с
ЕГН *********** и двамата с постоянен адрес: гр. В., ул.“К.“№ 4, и двамата
лично и конституирани като наследници на починалия в хода на процеса Б.
А.ов П., с ЕГН **********, че Ж. А. Я., ЕГН ********** е собственик на
основание изтекла в негова полза придобивка давност, считано от 2009 г. на
следните недвижим имот: имот с идентификатор 10450.501.2901, находящ се
в гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „С.С. с площ 470 кв.м.;
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване - до 10 м. предишен идентификатор: няма; номер
по предходен план: 7794 квартал: 448; парцел: VII, при граници и съседи:
10450.501.2059,10450.501.86.67,10450.8666,10450.501.2902,10450.501.3111.
Осъдил е Е. Б. П. и А. Б. П. да заплатят на Ж. А. Я. сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
1
Осъдил е Е. Б. П. и А. Б. П. да заплатят на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
83 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд В.
сумата от 89,29 лв., представляваща държавна такса.
Осъдил е Е. Б. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд В. сумата от 610,65 лв., представляваща
възнаграждение за назначения й особен представител.
Прекратил е производството по гр. д. № 305/2021 г. по описа на ВРС,
в частта, с която е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за приемане на установено по отношение на
ответниците П. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“П.Т.“
№ 33 А и Д. Г. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“П.Х.“ № 7,
че ищеца Ж. А. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.“П.Б.“ № 16
е собственик на имот с идентификатор 10450.501.2059, находящ се в гр. В.,
общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК; с
адрес на поземления имот: гр. В., ул. „С.С. "; с площ 951 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м.; предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: 7794, квартал: 448; парцел: VIII.IX, при граници и съседи:
10450.86.111, 10450.86.69, 10450.86.68, 10450.86.67, 10450.501.2901,
10450.501.3111.
Осъдил е Ж. А. Я. да заплати на П. Д. М. и Д. Г. Д. сумата от 600 лв.,
представляваща разноски по делото.
Против така постановеното решение в предвидения от закона срок е
постъпила въззивна жалба от Е. Б. П. и А. Б. П. в частта, с която е прието за
установено по отношение на тях, че ищецът е собственик на имот с
идентификатор 10450.501.2901, находящ се в гр. В., общ. В., обл. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. В., ул. „С.С. с площ 470 кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване - до
10 м. предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 7794
квартал: 448; парцел: VII, при граници и съседи:
10450.501.2059,10450.501.86.67,10450.8666,10450.501.2902,10450.501.3111.
2
В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че в поза на
Ж. Я. е изтекла предвидената в закона придобивна давност, тъй като не било
доказано имотът да е владян необезпокоявано в продължение на повече от 10
години. Неправилно районният съд не бил кредитирал показанията на
свидетелите Д. П. и С.Т., които безспорно били установили, че до 2014 г. в
процесния имот не е имало постройка и в него не живеел никой. Освен това
по делото било установено, че между ищеца и наследодателя на ответниците
съществували спорове за този имот във връзка с поставена от Б. П. ограда и
премахването й от ищеца. От друга страна от кредитираните показания на
свидетеля П. също не можело да се установи, че ищецът е владял имота в
продължение на 10 години.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваната
му част, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ж. А. Я.
чрез неговия процесуален пълномощник с искане решението на ВРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразност с присъждане на разноските
за въззивна инстанция.
В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против ответниците Е. Б. П. и А. Б. П. ищецът Ж.
А. Я. е твърдял, че през 1998 год. с брат му С. А. Я. закупили с договор за
покупко-продажба, изповядан с нот. акт № 54, т.1, д.54/1998 г. на Районен съд
В., земеделски имот - нива, с площ 0,625 дка, намираща се в местността „Б.“,
в землището на гр. В., съставляваща имот № 086067 по плана за
земеразделянето на В., а по сега действащия кадастрален план на В. - имот с
идентификатор 10450.86.67, при граници и съседи: 10450.501.2901,
10450.501.2059, 10450.86.68, 10450.86.64,10450.86.65, 10450.86.66, с
намерението в същия да бъде построена стопанската постройка, пригодна за
3
живеене. При даване на строителна линия от служителя на техническа служба
при Община В. била допусната грешка и мястото на строежа било посочено
погрешно на около 30 метра на юг, поради което строежът бил извършен в на
границата между съседните два урегулирани поземлени имота: УПИ VII-7794
и УПИ VIII-7794, в кв.448, по предходния план на гр. В., а по сега действащия
кадастрален план на града поземлени имоти с идентификатори
10450.501.2901 и 10450.501.2059. След построяването на процесната
стопанската сграда през 2009 год., разположена на регулационната линия
между ПИ 10450.501.2901 и ПИ 10450.501.2059, брат му С. веднага му я
преотстъпил, тъй като съпругата му го била напуснала през юли 2007 год. и го
оставила сам с четирите деца, без дом и без доход. Ищецът е твърдял, че
владее процесиите недвижими имоти от 1998 год. до настоящия момент,
поради което бил придобил правото на собственост върху тях. Твърдял е, че
нито М.И. П., нито наследниците й са оспорвали правата му върху имот с
идентификатор 10450.501.2901 до м.май 2019 год., когато Б. П. и Е. П. дошли
на място и питали ищецът къде се намира техният имот и къде са му
границите. Тогава ищецът заявил, че не знае, тъй като не му било известно, че
жилището му е построено в техния имот. През същата година А. Б. П.
депозирал пред Община В. молба с вх.№ 94-00/2404 от 08.05.2019 г. относно
незаконен строеж в УПИ VII-7794 в кв.448 по плана на гр. В., а по сега
действащия кадастрален план на града ПИ 10450.501.2901, но ищецът е
поддържал, че към момента на подаването на жалбата срокът на
придобивната давност бил изтекъл.
Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на имот с идентификатор 10450.501.2901 с
посочените по-горе граници.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Б. А.ов П. и
А. Б. П., с който поддържат, че искът е недопустим, а по същество
неоснователен. Оспорва се твърдението, че имотът им с идентификатор
10450.501.2901 е владян от ищеца в продължение на повече от десет години.
Твърдели са, че от 2015 г. в част от него и в част от съседния с
идентификатор 10450.501.2059 била построена незаконна постройка, за която
сезирали Община В.. Поддържали са, че в тази постройка никой никога не
бил живял, никой и по никакъв начин не бил ползвал имота им, в него не били
4
садени насаждения, не били правени облагородявания или каквито и да са
дейности, чрез които да се владее имотът. Ищецът Ж. Я. и наследодателят му
С. А. Я. винаги били живели в имот с къща, който се намирал на около 100
метра от процесния имот, собственост на Т.Ц., а използвали незаконната
постройка за съхранение на вещи. Твърдели са, че в началото на 2016 г. от
общински служители бил поставен фургон в процесния имот, в който живели
строителите на незаконната постройка за около 3 месеца, след което фургонът
бил превърнат в тоалетна, в която преминаващи и временно ползващите я от
2016 г. ищец и наследодателят му С. А. Я. са ползвали като такава и за
изхвърляне на боклук. Искането е съдът да отхвърли иска като недопустим, а
ако съдът приемете, че е допустим, искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговора от ответника Е. П.,
чрез назначения й особен представител адв. П., с който се оспорва
допустимостта на иска, алтернативно се твърди, че е неоснователен.
Поддържа се, че липсва правен интерес у ищеца, тъй като според процесния
НА № 54/29.11.1998 г. купувач на имота бил С. А. Я. и на негово име имало
издадено Разрешение за строеж № 124/19.05.2009 г. за стопанска постройка
на ЗП от 35 кв.м. Тоест ищецът не се легитимирал нито като собственик, нито
като наследник на собственика на постройката. Поддържа се, че имот, който е
бил придобит на основание правна сделка, впоследствие не може да бъде
придобит на оригинерно правно основание от друго лице, дори и то да е
завладяло процесният имот. По тези съображения намира предявеният иск за
недопустим като предявен при липса на правен интерес за ищеца. По
същество намира иска за неоснователен, защото имот, придобит на договорно
основание, не можел впоследствие да бъде придобит на оригинерно правно
основание, дори и да е завладян от друго лице. Оспорва се да са налице
елементите на фактическия състав на придобивката давност по чл.79, ал.1 от
ЗС, тъй като когато държателят променя намерението си и превръща
държането във владение, било необходимо тази промяна да бъде открито
демонстрирана спрямо собственика. Дори и при изначално завладяване на
чужд имот, упражняваното владение в предвидения от закона срок трябвало
да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин/ и спокойно. Твърди
се, че не е изтекъл предвидения в закона срок, защото разрешението за
строеж е издадено на 19.05.2009 г., а липсват данни кога е осъществен
5
строежът и от кого. Поддържа се, че наследниците на М. П. се били
противопоставили на този незаконен строеж с жалба вх.№ 94-00/2404 от
08.05.2019 г. до Община В.. Предвид изложеното предявените искове за
процесния имот за неоснователни и недопустими.
Установява се от доказателствата по делото, че през 1998 год. С. А. Я. е
закупил с договор за покупко-продажба, изповядан с нот. акт № 54, т.1,
д.54/1998 г. на Районен съд В., земеделски имот - нива, с площ 0,625 дка,
намираща се в местността „Б.“, в землището на гр. В., съставляваща имот №
086067 по плана за земеразделянето на В., а по сега действащия кадастрален
план на В. - имот с идентификатор 10450.86.67, при граници и съседи:
10450.501.2901, 10450.501.2059, 10450.86.68, 10450.86.64,10450.86.65,
10450.86.66, с намерението в същия да бъде построена стопанската
постройка, пригодна за живеене. Установява се също така, че на името на С.
Я. е издадено Разрешение за строеж № 124/19.05.2009 г. за стопанска
постройка на ЗП от 35 кв.м. в имот № 67 в местността „Б.“. Няма спор между
страните, че на вътрешната регулационна граница между ПИ 10450.501.2901
и ПИ 10450.501.2059 е построена масивна едноетажна постройка със
застроена площ 109.50 кв.м., който факт се установява и от приложеното по
делото писмено доказателство – уведомително писмо-среща изх.№ 94-00/914
от 19.01.2016 г.
От показанията на свидетелите И.Н. П., Н. И. П. и Ц.С.Д. се установява,
че ищецът и брат му са изградили процесната постройка преди около десет -
петнадесет години, като строежът е осъществен на два етапа, първо е
построена „една къща“, а впоследствие и друга. Тримата свидетели са
категорични, че ищецът е живял в постройката заедно с децата си, като
имотът, в който е била построена, е бил ограден. От разпита на посочените
свидетели се установява, че преди изграждането й е имало фургон, в който
ищецът е живял, заедно с децата си. Фургонът се намирал в спорното място
повече от 10 - 15 години и сега продължавал да си стои там, на 7-8 метра от
сградата. Според свидетеля Д. фуртонът е сложен в имота около 1993 г., а
първата част от постройката е завършена около 1994-1995 г. Този свидетел
твърди, че е участвал в строежа, но план при строителството не му бил
представен.
Свидетелите П. и Т. твърдят, че наследодателят на ответниците Б. П. си
6
е обработвал мястото от 2014 г., а постройката на ищеца се появила през
2015-2016 г. Б. П. заграждал мястото с ограда и колове, но някой после ги
вадел и махал оградата. Свидетелят П. знае, че Б. е имал спорове за мястото,
но не знае с кого. Свидетелят Т. твърди, че знае имота, защото искал да го
купи. Огледал го за пръв път през 2014 г. и тогава там нямало постройка.
Когато решил да го купи през 2016 г., вече имало построена сграда. През 2014
г. имотът представлявал гола поляна, незаградена.
С протоколно определение от 03.11.2022 г. районният съд е върнал на
ищеца и не е приел поради настъпила преклузия като доказателства писмо от
ЕВН от 18.08.2008 г., предварителен договор за присъединяване към ВиК от
2006 г. и договор за предоставяне на питейна вода от 13.09.2005 г., които
пълномощникът на ищеца е представил във връзка с твърденията си, че
фургонът е поставен в спорния имот през 2004 г. Доказателствата са
представени във връзка с указанията на районния съд, дадени с протоколно
определение от 06.10.2022 г., че страните следва да ангажират доказателства
досежно това с какъв акт на Община В. на ищеца е предоставен фургон и по
какъв повод е поставен в имота.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира предявения иск за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци,
обосноваващи неговата нищожност или недопустиост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова
презумпция е оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай,
че някой отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада
върху лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие
съсобствен имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира
явно и недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като
своя и да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
7
държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици. Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд
приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.“ Следователно при наличието на спор съдът следва
да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана
фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по
упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по
такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като
отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията,
чрез които е осъществявана фактическата власт. /Решение № 262 от 9.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/. Цитираната съдебна практика
касае случаите на съсобственост, когато единият от съсобствениците владее
цялата вещ, в т.ч. и идеалните части на другия съсобственик, но принципът на
демонстрация на „своене“ от страна на владелеца важи в пълна сила и в
случаите, когато вещта се държи от трето лице.
Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по
отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е
установено по насилствен начин. От гледна точка на принципа на
справедливостта е недопустимо да се допусне положение, в което едно лице
ще установи фактическа власт върху вещ чрез извършването на
8
противоправни действия и след това ще може да черпи облаги от тези си
действия.
В практиката на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, когато не
е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка
във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на
определени действия, но във всички случаи тези действия трябва да сочат към
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот. В своята практика ВКС приема, че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС /В този смисъл - Решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от
25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС и др./ В тези решения се
приема, че словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на
претенции в разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с
действия, насочени към самия имот и имащи за последица отстраняването на
владеещия сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова
полза придобивна давност и не смущават владението му.
В светлината на така направения анализ на практиката на ВКС,
относима към настоящия спор, настоящият съдебен състав приема, че от
показанията на разпитаните свидетели П. и Д. може да се приеме, че ищецът е
установил еднолично владение на процесния имот от момента на поставянето
на фургона в него. Съдът не кредитира показанията на свидетелите П. и Т.,
тъй като те се опровергават от представените по делото писмени
доказателства, в това число и писма от Община В., в които е отразено, че
сградата, построена от ищеца, е съществувала към м. януари 2015 г., за който
период тези двама свидетели твърдят, че имотът е представлявал гола поляна,
а сградата била построена през 2016 г. Освен това по косвени данни, изведени
от протоколното определение на съда от 03.11.2022 г., с което не са приети
представените от пълномощника на Я. писмени доказателства, може да се
направи извод, че най-ранната установена дата на поставянето на фургона и
съответно завладяването на процесния имот е 13.09.2005 г. От удостоверение
9
изх.№ 94-00/9445 от 29.11.2021 г., издадено от Община В., се установява, че в
Общината няма данни за подавани писмени молби от Б. А.ов П. – праводател
на ответниците – във връзка със спор за собственост на процесния имот
между него и ищеца Ж. Я.. Има данни за това, че е била опредЕ. среща на
21.01.2016 г. за изясняване на факти и обстоятелства, изразяване на
становища и представяне на доказателства за извършен в спорния имот
незаконен строеж. От текста на цитираното писмо от 21.01.2016 г. пък се
установява, че проверка в процесния имот е извършена на 13.01.2015 г., но от
писмото става ясно, че тя е извършена по устен сигнал на граждани за
извършени незаконни строежи в м.“Б.“.
Дори обаче и да е имало сигнали до общината, подавани от М. П. и/или
Б. А.ов П., те не биха могли да прекъснат започналата да тече в полза на
ищеца придобивна давност, тъй като не са съпроводени с действия, насочени
към самия имот и имащи за последица отстраняването на владеещия
сънаследник от имота, а касаят извършено незаконно строителство.
Съгласно чл. 84 ЗС във връзка с чл. 116 ЗЗД, давностният срок на
владение се прекъсва само с определени, изрично посочени от закона
действия. Прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се
постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както
и на ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва да
установи наличието на съсобственост между определени лица, както това
става с решението по допускането на делбата. В конкретния случай липсват
както твърдения, така и доказателства, че от 13.09.2005 г. до предявяването на
настоящия иск – 25.03.2021 г. – ответниците или техният праводател са
предприемали действия, с които ефективно да прекъснат установената от
ищеца еднолична фактическа власт върху процесния имот с явното намерение
да владее за себе си.
При тази данни следва да се приеме, че установеното владение на чужд
имот е било спокойно, тъй като липсват твърдения, а и доказателства то да е
установено или поддържано от Ж. Я. с насилие или по скрит начин от
13.09.2005 г. до 25.03.2021 г., а през този период са изтекли повече от 10
години, в които ищецът е владял имота спокойно и необезпокоявано от
никого.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
10
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на Ж. Я. следва да бъдат присъдени
разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лв. съобразно чл.38, ал.2 от
ЗАдв. във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и претедираната от адв.К. сума.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007/07.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 305/2021 г., с което В. районен съд е приел, че Ж. А. Я., ЕГН:********** е
собственик на основание изтекла в негова полза придобивка давност, считано
от 2009 г. на следните недвижим имот: имот с идентификатор 10450.501.2901,
находящ се в гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен
директор на АГКК; с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „С.С. с площ 470
кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване - до 10 м. предишен идентификатор: няма; номер
по предходен план: 7794 квартал: 448; парцел: VII, при граници и съседи:
10450.501.2059,10450.501.86.67,10450.8666,10450.501.2902,10450.501.3111.
ОСЪЖДА Е. Б. П., с ЕГН: ********** и А. Б. П. с ЕГН: *********** и
двамата с постоянен адрес: гр. В., ул.“К.“№ 4 да заплатят на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.Л. К. от АК-П.,
с адрес гр.П., ул.“Ц.С.“ № 28, сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12