Р E Ш Е Н И Е
№ 385
гр.Плевен, 01.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 1348 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 134 от 02.10.2019 г., постановено по НАХД
№ 234 по описа за 2019 г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0293-000663/13.05.2019
г. на Началник РУП към ОД на МВР – Плевен, РУ – Левски, с което на С.Т.Г. ***, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от С.Т.Г.,
чрез адв. П.Д. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен
и незаконосъобразен поради нарушаване на материалния и процесуалния закон. Сочи
се, че в настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и предвидените от чл.
34 от ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до
законосъобразното възникване, респективно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото му на защита по отношение на нарушението по чл.
6, т. 1, предл. 3
от ЗДвП. Счита се, че както
актосъставителят, така и наказващият орган не са изпълнили акуратно
задълженията си да квалифицират вмененото на Г. нарушение свързано с неспазване
на пътен знак Б-2 „Стоп“. Сочи се, че административните органи не са направили
необходимата привръзка с чл. 49, т. 2 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци /обн. В ДВ бр. 73 от 21.08.2001 г.,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство/. Счита се
още, че административнонаказващият орган е приложил некоректно и санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП, доколкото не е посочено
кое точно от предложенията на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с поведението си Г. е
нарушил. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и се
претендира присъждане на разноски.
От ответника не е подаден отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът С.Т.Г. се явява лично и
с адв.Г. от САК с надлежно пълномощно, която моли касационната жалба да бъде
уважена по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът – РУ – Левски към ОД на
МВР – Плевен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Г. за това, че на 29.04.2019г. в
15:20часа в с.Б. на ул***като водач на лек автомобил ***с рег.№***, управлява
като нарушава зоната на действие на пътен знак Б-2, като не спира.
Констатираното нарушение е квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното
постановление. Счел е, че от събраните доказателства се установява по несъмнен
начин, че е извършено нарушението, за което е наложено съответното наказание.
Приел е за неоснователно възражението, че знак Б-2 е поставен така, че не е
осигурена видимост на шофьора към главния път. В тази връзка е посочил, че
задължението на водача да спре преди знак Б-2 не произтича от неговото местоположение,
а от правилата за движение по пътищата, като знакът вменява две задължения за
водача, а именно първото-водачът да спре и второто-да пропусне движещите се по
пътя с предимство. В заключение е счел, че независимо дали има видимост или не,
водачът е длъжен да спре преди знака, а в случай че действително няма видимост,
внимателно да се придвижи напред, ако е необходимо отново да спре, за да
изпълни и второто си задължение – да пропусне движещите се по пътя с предимство
и едва след това водачът може да продължи движението си.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на Г. нарушение по
чл.6 т.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока
формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е
необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. По
безспорен начин е установено, че Г. е осъществил всички признаци на визираното
в разпоредбата на чл.6
т.1 предл. трето от ЗДвП. Последната законова разпоредба въздига в
задължение с императивен начин водачите на МПС като участници в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Касаторът не е ангажирал никакви доказателства в потвърждение на
тезата си, че е спрял на знак "Стоп", след което бавно е навлязъл в
кръстовището и след като се е уверил, че няма движещи се автомобили по главния
път, е предприел завой надясно. Свидетелите категорично заявяват, че са имали
видимост и са възприели обстоятелството, че водачът не е спрял на знак „Стоп“. Г.
не е успял да обори формалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН,
с която се ползва на основания чл.189
ал.2 от ЗДвП, поради което правилно съдът е отхвърлил възраженията му.
С неизпълнение на задължението си по чл.6 т.1
предл.трето от ЗДвП, водачът е осъществил състава по чл.183
ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП, като не съставлява съществено процесуално нарушение
непосочването в АУАН и НП на предложението на материалноправната норма на чл.6 т.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като в
описателната част точно е посочено предписанието на кой знак не е изпълнено от
наказаното лице, а в санкционната част е налице точно посочване правната
квалификация на състава на адм. нарушение. Съгласно раздел
II от ППЗДвП знак Б2 попада в групата на пътни знаци относно предимството,
като значението му е регламентирано в чл.46 ал.2 от Правилника, а именно:
"указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство ".
Ирелевантно е обстоятелството, че в АУАН и НП не е отразена нормата от
правилника за приложението на закона, доколкото в описателната част са посочени
всички признаци на състава на вмененото нарушение. Не е нарушено правото на
защита на лицето. Ето защо, решението като правилно следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134 от 02.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 234 по описа за 2019 г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/