№ 115
гр. Р., 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
в присъствието на прокурора Е. Д. Г.
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно административно
наказателно дело № 20224500600536 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адв. С. С. от АК – Р., с адрес гр. Р., ул. „Ц. н.“
**, офис 3, в качеството му на упълномощен защитник на обв. А. Д. Д., ЕГН:
**********, роден на ******** г. в гр. Р., с адрес гр. Р., ул. „В.“ ***, вх. 3, ет.
1, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с
месторабота „И.д.“ 46 – Р. на длъжност „к.“, против Решение №
470/03.06.2022 г. по АНД №371/2022 г. на РС – Р., с което обвиняемият е
признат за виновен в това, че на 02.06.2020 г., в гр. Р., при управление на
МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № Р **** АК,
нарушил следните правила за движение по пътищата:
- чл. 6 ЗДвП - „Участниците в движението: съобразяват своето
поведение със сигналите на … както и със светлинните сигнали …“, - като не
съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба
при преминаване през кръстовище;
- чл. 20, ал. 2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
1
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
– като водач на МПС не намалил скоростта си на движение и не спрял при
възникнала опасност за движението – движещият се с предимство
мотоциклет с марка „Хонда“, модел „ВТ 1100 Ц“, рег. № Р **** В,
управляван от П.В.П.
- чл. 47 ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“ – като не спрял и не пропуснал движещия се мотоциклет
марка „Хонда“, модел „ВТ 1100 Ц“, рег. № Р **** В, управляван от П.В.П.,
в резултат на което по непредпазливост причинил на П.В.П., ЕГН:
**********, от гр. Р., средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване
движението на ляв долен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 1,
б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1 000 лв., както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди, че е налице случайно деяние по
смисъла на чл. 15 НК, поради което моли за отмяната на обжалваното
решение и за постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде оправдан.
Не сочи нови доказателства или други обстоятелства, които следва да бъдат
изяснени и проверени от въззивния съд.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното
обвинение изразява становище за неоснователност на жалбата, като заявява,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата
обстановка е била правилно установена от районния съд, деянието е било
доказано от обективна и субективна страна и първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод да ангажира наказателната отговорност на
обвиняемия за причиненото от него ПТП, от което за пострадалия е
2
настъпила средна телесна повреда. Правилно било прието от първата
инстанция, че обвиняемият е навлязъл на червен сигнал на светофарната
уредба, която е могъл да възприеме доста преди да достигне до нея. От своя
страна пострадалият потеглил на зелен сигнал на светофара. Тези
обстоятелства се доказвали по категоричен начин от доказателствата,
приложените видеозаписи от инцидента и заключението на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза. Липсвали нарушения на процесуалните
правила при провеждане на производството.
Обвиняемият А. Д. не се явява лично в съдебното заседание.
Упълномощеният от него защитник адв. С. С. моли за отмяната на
обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и
съществени процесуални нарушения. От видеозаписите било видно, че
неговият подзащитен се е намирал почти на стоп-линията на кръстовището,
когато светофарът за него бил жълт. Пропускането на ППС за придвижване
през кръстовището ставало само в една посока, но не и едновременно. Така,
когато на едната страна е подаван зелен сигнал, на участниците в платното,
намиращи се перпендикулярно, сигналът бил червен, и обратно. Жълтият
сигнал за двете страни бил обаче едновременен. При жълт сигнал, чакащите
зелен сигнал можели да потеглят само при зелен такъв, а тези, на които към
него момент сигналът е бил зелен, можели да навлязат в кръстовището, ако са
толкова близо до светофара, че няма да имат възможност да спрат, без да
създадат опасност за движението. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП
предвиждала също, че водачът не следвало да намалява рязко своята скорост,
освен ако не е било необходимо за предотвратяване на ПТП. Поради тези
съображения обв. Д. минал през кръстовището, като при навлизането на
мотоциклетиста незабавно предприел спиране, за да избегне сблъсъка, поради
което не било ясно какво нарушение по чл. 20, ал. 2 и по чл. 47 ЗДвП било
извършено от обвиняемия. Самият пострадал потеглял направо, въпреки че
виждал много добре завиващия автомобил на обв. Д. и не предприел никакви
действия да спре или да го заобиколи. От вещественото доказателство –
видеозапис, ставало ясно, че нямало друг участник в движението, който по
това време да е взел решение да навлезе в кръстовището, освен пострадалия.
Останалите МПС откъм страната на пострадалия изчаквали дори на зелен
сигнал, спазвайки разпоредбата на чл. 50а ЗДвП. Деянието се явявало
несъставомерно, защото причинената телесна повреда не отговаряла на
3
критериите за средна такава, доколкото веднага след произшествието на
02.06.2020 г. на пострадалия била направена образна диагностика, която не
установила такива увреждания и в този смисъл било издаденото на 03.06.2020
г. съдебно медицинско удостоверение. Едва след месец на 24.07.2020 г., след
направен ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) се установило, че лицето имало
трайно затруднение на ляв долен крайник. Вещото лице заявило, че не
можело категорично да се твърди, че увреждането е получено точно на
02.06.2020 г. Не можело да бъде постановена осъдителна присъда въз основа
на вероятно заключение, защото така обвинението не било доказано по
категоричен начин. Липсвали доказателства пострадалият да е провеждал
някакво лечение. Причиненото му увреждане се изразявало само в
разместване на капачката, като не е възможно такова разместване да не е
могло да бъде установено при образна диагностика. Моли за отмяната на
обжалваното решение и за оправдаването на обвиняемия.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установено, че обв. А. Д. на 02.06.2020 г., сутринта в
периода 08,00-08,06 ч, се е движел в гр. Р. по бул. „Липник“ в посока от
центъра на града към сектор „Пътна полиция“. Същият управлявал своя
собствен лек автомобил „Форд“, модел „Ескорт 1,8 ТД“, с рег. № **** АК.
Пътната настилка била мокра, а скоростта му на движение била около 40,3
км/ч. Около 08,05 ч обв. Д. наближил кръстовището между бул. „Липник“ и
ул. „Никола Петков“, известно в града като „Кръстовището на Олимп“.
Същото се регулирало със светофари. През това време в платното за
движение за обратната посока – от сектор „Пътна полиция“ към центъра, се
движел св. П.В.П., който управлявал мотоциклет „Хонда“, модел „ВТ 110 Ц“,
с рег. № Р **** В. В момента, в който обв. Д. навлизал в кръстовището, св.
П.П. изчаквал в него, защото за него светела червена забранителна светлина.
В 08,05,25 ч лекият автомобил, управляван от обв. Д., се намирал в
непосредствена близост до „Кръстовището на Олимп“, като заемал средната
лента, от която било разрешено завиването наляво по ул. „Никола Петков“ в
посока „Млечна кухня“. Обв. Д. имал намерение да извърши тази маневра, но
в 08,25,06 ч светофарната уредба, монтирана над неговата лента, както и в
монтирания на стълб, находящ се в разделителната ивица на срещуположния
край на кръстовището, от разрешаващ зелен сигнал, преминала на жълт
сигнал, който съобразно чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП означава „Внимание,
4
спри!“. През това време светофарните уредби на платното за движение в
обратната посока, където се намирал св. П.П., показали сигнал от
едновременно светещи червена и жълта светлина, който съобразно чл. 31, ал.
7, т. 2 ЗДвП, означавал „преминаването е забранено“, но също така
предупреждавал и водачите, че предстои подаване на разрешаващ зелен
сигнал. В 08,05,28 ч светофарната уредба, регулираща посоката на движение,
от която идва обв. Д., светва червен забраняващ сигнал, като обвиняемият е
навлязъл и със задните колела на своя автомобил след стоп линията. В този
момент, на срещуположната страна, където св. П.П. изчаквал върху своя
мотоциклет, светнал зелен, разрешаващ сигнал, и последният потеглил
напред със скорост около 16,6 км/ч, незабелязвайки, че управляваният от обв.
Д. лек автомобил „Форд“ е навлязъл в кръстовището и се движи към него,
макар и обективно да е могъл да възприеме обстоятелството, че лекият
автомобил завива към него. От своя страна обв. Д. продължил движението си,
въпреки че е могъл обективно да забележи обстоятелството, тъй като е
разполагал с достатъчно видимост, че мотоциклетът „Хонда“, управляван от
св. П.П., вече е потеглил и е възникнала опасност за движението.
Траекториите на двете МПС се пресичали, но въпреки това техните водачи
продължили движението си в съответните посоки, като вследствие на това
настъпил удар между лекия автомобил „Форд“, управляван от обвиняемия, и
мотоциклета „Хонда“, управляван от св. П.. Това съприкосновение за
автомобила е челно странично от десен фар към ляв, а за мотоциклета – ляво
страничен в областта на лявата степенка и в областта на лявото коляно на
водача П.. В резултат на удара мотоциклетът се отклонил надясно преди да
падне на лявата си страна, а П. се претъркулил през левия преден край на
предния капак на лекия автомобил и паднал на пътното платно с ляво рамо.
ПТП било посетено от служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
– Р. св. З.В. и св. Т.К.. Първоначално не били установени трайни наранявания
по св. П., изпратеният екип на СПМ констатирал, че същият имал разкъсно-
контузна рана в областта на лява коленна става. При удара св. П. бил
контактен, като могъл да се изправи и без чужда помощ. Предвид
обстоятелството, че болките в коляното му се усилвали през дните, появили
се оток и ограничени възможности за движение, св. П. бил консултиран от
медицински специалист ортопед-травматолог и насочен за рентгенови
изследвания и ЯМР. След извършването на изследванията се установили
5
стара нелекувана травма на лява глезенна става, латерално изкълчване на ляво
коленно капаче, с разкъсване на медиалния пателофеморален лигамент на
лява коленна става, разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лява
коленна става. Това се потвърдило от назначената по делото съдебна
медицинска експертиза, която освен тези наранявания установила, че ПТП
причинило на св. П. и кръвонасядания на ляв лакът, колекция от кръв в лява
коленна става, разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и оток в областта на
лява коленна става, кръвонасядания и охлузване на лява подбедрица и
кръвонасядане на ляво ходило. Тези увреждания вещото лице преценило като
затрудняващи трайно движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30
дни.
Тази фактическа обстановка е установена и от районния съд, поради
което се споделя от настоящата инстанция. Доказателствата в нейна подкрепа
са еднопосочни, в същия смисъл са и дадените от обв. Д. обяснения пред
районния съд в хода на първоинстанционното производство, макар и
въззивният съд да не кредитира тези обяснения в частта им относно това, че
обвиняемият е спрял, очаквайки да бъде заобиколен от св. П., тъй като от
приобщените веществени доказателства – видеозаписи от камерите на
кръстовището, както и от автотехническата експертиза се установява, че обв.
Д. е почнал да спира едва когато вече е преминал началото на опасната зона
за спиране, където, ако беше почнал да спира, щеше да има възможност да
предотврати удара с мотоциклета „Хонда“, който е бил длъжен да пропусне
доколкото не е следвало да навлиза в кръстовището при забранителен сигнал.
Обстоятелството, че автомобилът е бил в движение при сблъсъка му с
мотоциклета се потвърждава устно и от вещото лице, изготвило съдебната
автотехническа експертиза, което заявява, че и двете превозни средства са
били в движение към него момент, а лекият автомобил е бил в процес на
спиране. От това следва изводът, че обвиняемият прекалено късно е започнал
да спира, за да може да очаква да бъде заобиколен от св. П.. Други
разминавания в обясненията на обв. Д., макар и несъществени, са времевия
период на осъществяване на деянието. Същият е заявил, че е било преди 08,00
ч, докато от приобщените по делото доказателства – видеозаписи и съдебна
техническа експертиза, е видно, че инцидентът се е случил в 08,05,32 ч, т.е.
малко след 08,00 ч. Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви. Единствено има разминаване в заявеното от пострадалия П.
6
при разпита му на досъдебното производство, в който заявява, че
непосредствено след инцидента други двама човека му помогнали да стане от
земята, което се опровергава от приложените по делото видеозаписи,
показващи че св. П. се изправя сам и без чужда помощ, поради което съдът
дава вяра на приобщените по делото веществени доказателства пред
показанията на пострадалия.
От назначената в досъдебното производство автотехническа експертиза
се установява, че и двамата водачи са могли да наблюдават пътната
обстановка от разстоянието на геометричната видимост – около и над 200 м.
Видимостта от и към мястото, където бил спрял мотоциклетът „Хонда“ към и
от мястото, откъдето лекият автомобил „Форд Ескорт“ е приближавал
кръстовището, било около и над 100 м. Въпреки че е валял дъжд,
метеорологичната видимост е била нормална. Не е било установено други
участници в движението или препятствия да са ограничавали видимостта
пред двамата водачи. От това следвало изводът, че водачите на автомобила и
мотоциклета са могли да се възприемат едни други в рамките на установената
геометрична видимост.
Назначената в хода на досъдебното производство съдебна медицинска
експертиза, изслушана и приета в първоинстанционното съдебно заседание, е
дала заключение, че на пострадалия П. му е причинено трайно затруднение на
движението на долен ляв крайник, което отговаря на признака на средна
телесна повреда.
От фактическата обстановка се установява, че обв. А. Д. е осъществил
състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение – вследствие
на нарушаване правилата за движение е причинил средна телесна повреда на
П.В.П., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долен ляв
крайник – престъпление чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Правната квалификация дадена от прокуратурата и възприета от районния
съд се явява правилна.
От приложената справка за съдимост е видно, че обв. Д. не е осъждан,
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е извършено при
непредпазлива форма на вината и е наказуемо с до три години „лишаване от
свобода“ или „пробация“ и липсват имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване, т.е. налице са положителните предпоставки за
7
приложението на чл. 78а НК, като липсват отрицателни такива – не е била
констатирана употреба на алкохол или наркотични вещества при управление
на МПС, не се касае за множество престъпления, а телесната повреда не е
тежка такава. Затова правилно районният съд е разгледал производството по
реда на Глава двадесет и осма от НПК.
Въззивният съд намира изложените доводи, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК, за неоснователни.
Съгласно чл. 15 НК деянието не е виновно извършено, когато деецът не
е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Случайното деяние изключва вината като
субективен елемент на състава на престъплението, като по този начин
деянието би било несъставомерно.
Съставът на престъплението, в извършването на което обв. Д. е
обвинен, е бланкетен, т.е. държавното обвинение следва да посочи кои
разпоредби, съставляващи правилата за движение, са били нарушени, с оглед
обезпечаване правото на защита на обвиняемия.
В настоящия случай е посочено, че обв. Д. е нарушил три правила за
движение:
- чл. 6 ЗДвП - „Участниците в движението: съобразяват своето
поведение със сигналите на … както и със светлинните сигнали …“, - като не
съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба
при преминаване през кръстовище;
- чл. 20, ал. 2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
– като водач на МПС не намалил скоростта си на движение и не спрял
при възникнала опасност за движението – движещият се с предимство
мотоциклет с марка „Хонда“, модел „ВТ 1100 Ц“, рег. № Р **** В,
управляван от П.В.П.
- чл. 47 ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
8
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“ – като не спрял и не пропуснал движещия се мотоциклет
марка „Хонда“, модел „ВТ 1100 Ц“, рег. № Р **** В, управляван от П.В.П..
Обв. Д. е следвало да съблюдава вменените му задължения по чл. 6
ЗДвП – да съобрази поведението си със светлинните сигнали на светофарната
уредба, които към него момент не му разрешавали да навлезе в кръстовището,
и чл. 47 ЗДвП – да се движи с такава скорост, че при необходимост да може
да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че след като обв. Д. не
е имал право да навлезе в кръстовището поради подаден червен сигнал на
светофара, а св. П.П. е имал разрешение да навлезе в кръстовището си,
защото за него е бил налице зелен разрешаващ сигнал, то той е извършил
нарушение на чл. 47 ЗДвП, несъобразявайки своето поведение и с тази
разпоредба.
Неоснователни са твърденията на защитата, че обвиняемият е
подхождал съобразно предвидената в чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП възможност
да продължи движението си при жълт сигнал на светофара, ако с
предприемането на спиране би създал опасност за движението. От
назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че
обв. Д. е имал възможност да възприеме жълтия сигнал, като е могъл да
съобрази и прецени, че при преминаването си през стоп линията за него
сигналът на светофара ще бъде червен. Пред него, в на срещуположния край
на кръстовището, на разделителната ивица се е намирала и допълнителна
светофарна уредба, която също е могла да бъде възприета от обвиняемия и
същият е следвало да съблюдава разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП и да е
спрял управлявания от него автомобил при забраняващ червен сигнал на
светофара, като едновременно с това предприемане на действие по спиране е
следвало да изпълни и задължението си по чл. 47 ЗДвП, а именно да спре, за
да пропусне тези участници в движението, които имат предимство, т.е. тези,
на които по това време светофарната уредба им е разрешавала преминаването
със зелен сигнал. Тези нарушения се явяват в причинно-следствена връзка с
извършеното деяние, доколкото при спазването на горецитираните правила
обв. Д. е щял да предотврати настъпването на ПТП. Неоснователна се явява
тезата на защитата, че обвиняемият своевременно е предприел спиране,
9
защото съдебната автотехническа експертиза е направила безспорното
заключение, че същият е имал възможност да спре при така установената по
делото скорост на движение от около 40,3 км/ч в момента, когато
пострадалият П. е потеглил, при което е възникнала опасност за движението.
От това следва изводът, че в качеството си на водач, управляващ лек
автомобил „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № Р **** АК, обв. Д. е разполагал
със законови задължения, с които е следвало да съобрази своето поведение
при управление на МПС или с други думи е следвало да се съобразява с
конкретно предписано дължимо поведение. Назначената съдебна
автотехническа експертиза е дала заключение, че обв. Д. е могъл да
предотврати настъпването на пътното транспортно произшествие, ако е бил
спрял на забраняващия сигнал на светофара, вместо да навлезе в
кръстовището. Вторият път, когато същият е могъл да предотврати
настъпването на ПТП е бил моментът, когато св. П. със своя мотоциклет
марка „Хонда“ е започнал движение напред, т.е. да пресече траекторията на
левия завой, към който момент обв. Д. започнал да извършва. Експертизата е
установила, че той се е намирал на 22,6 м от мястото на удара, когато
мотоциклетът, управляван от св. П., е започнал движението си, като опасната
му зона за спиране е била 21,6 м, обстановката му е позволявала да възприеме
мотоциклета и неговото движение и да спре, за да го пропусне. След като обв.
Д. се е намирал извън опасната зона за спиране, когато е възникнала опасност
за движението, изразяваща се в потеглянето на мотоциклет „Хонда“ и
навлизането му в кръстовището, то той е и могъл да предотврати
настъпването на ПТП, поради което неоснователни се явяват доводите на
защитника му, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Във връзка с правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК обаче въззивният
съд намира, че обв. Д. не е извършил нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2,
изр. 1 и изр. 2 ЗДвП. Първото изречение предписва на водачите на ППС да
съобразяват при избора на скоростта си на движение конкретните пътни
условия от всякакво естество. Второто изречение от тази разпоредба от своя
страна създава задължение на водачите да намалят своята скорост и при
необходимост да спрат. Такова аналогично задължение е предписано и в
разпоредба, която също според държавното обвинение обв. Д. е нарушил – чл.
47 ЗДвП. Съгласно Решение № 840 от 27.10.2005 г. на ВКС по н. д. №
225/2005 г., II н. о., разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е обща и намира
10
приложения само тогава, когато отсъстват ограничения по отношение
скоростта на движение. В тези случаи на водача е предоставена възможност,
при управлението на автомобила да избере такава величина на скоростта,
която е длъжен да съобрази с конкретната пътна обстановка, по начин, които
му позволява при появата на предвидими опасности на пътя, да предприеме
съответните действия по намаляване на скоростта, включително и спиране, за
да предотврати настъпването на съставомерните последици. Щом като по
настоящето дело е установено, че касаторът е извършил нарушение на
правилата за движение по чл. 47 ЗДвП, които по отношение на изискването за
управление с безопасна скорост са специални спрямо нормата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, той не може да отговаря и за нарушение по състав, който е бланкетен
по съдържание. Във връзка с изложените съображения на районния съд за
приложимостта на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП по отношение обстоятелството,
че дъждът и мократа настилка са оказали влияние върху спирачния път на
лекия автомобил, въззивната инстанция намира, че това обстоятелство не е
изследвано в хода на наказателното производство, за да се установи по
категоричен начин до каква степен спирачният път на лекия автомобил е бил
повлиян от настилката и метеорологичните условия, но се явява ирелевантно,
доколкото правилото на чл. 47 ЗДвП, бидейки специално по отношение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, и двете изречения, имплицитно съдържа в себе си изискване
водачът да съобразява скоростта си с всички обстоятелства, които биха му
дали възможност да спре и да пропусне движещите се с предимство в
кръстовището ППС. Ето защо не може да се приеме, че касаторът е извършил
едновременно нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
чл. 47 ЗДвП, поради което следва да бъде оправдан по обвинението за
нарушение на общата разпоредба.
Опровергани от доказателствата остават обясненията на обв. Д. за това,
че вече е бил спрял в кръстовището, когато пострадалият П. се е блъснал в
него. Въпреки това поведението на пострадалия не следва да бъде
игнорирано. Същият съгласно съдебната автотехническа експертиза е могъл
да възприеме завиващия лек автомобил „Форд“, управляван от обвиняемия, а
в момента, в който процесният автомобил е пресякъл стоп-линията, св. П. още
не е привел в движение своя мотоциклет „Хонда“. За него важи общото
правило на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, че при възникване опасност за
движението той следва да спре, като е следвало да изчака преминаването на
11
лекия автомобил, управляван от обвиняемия. В настоящия случай това не е
сторено, поради което и пострадалият има собствен принос в настъпването на
инцидента, който обаче не е достатъчен да оправдае обв. Д., доколкото и
последният е бил във възможност да предотврати ПТП, ако не е попречил на
преминаването на мотоциклета, а неспазените от него правила за движението
по пътищата са в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и
причинените на пострадалия П. телесни увреждания.
По отношение развитите от защитата съображения за несъставомерност
на деянието, поради неправилно квалифициране на телесната повреда като
средна, въззивният съд намира същите за неоснователни. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че такава травма, изразяваща се в увреждане на
мениска (разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лява коленна
става), се установява с ЯМР. Съдебният медик обаче подчертава, че макар и
от рентгеновите изследвания на лявата коленна става да не е било установено
счупване, то тогава е било установено, че пателата е била изместена и през
цялото време от момента на инцидента, до извършването на ЯМР,
подстрадалият П. е бил с изместена коленна капачка, което опровергава
доводът на защитата, че такова разместване на капачката не е могло да бъде
установено с образна диагностика, щом съдебният лекар изрично е посочил,
че при рентгенографското изследване е установено разместването на
пателата. От това следва изводът, че е доказан елемент от обективна страна
на състава на престъплението, доколкото на пострадалия П. е причинена
средна телесна повреда. Без значение е обстоятелството, че към момента на
ПТП пострадалият най-вероятно не е имал видими наранявания, които да
дадат извод, че му е причинена друга, несъставомерна телесна повреда.
Вещото лице е заявило в съдебното заседание на първата инстанция, че по
вътрешната повърхност на лявото коляно има кръвонасядане и рана, като има
данни за интервенция и за външни наранявания в същата област, които добре
отговарят да са причинени от описаните по делото наранявания при ПТП от
процесната дата 02.06.2020 г. Съдебната медицинска експертиза е приета от
страните без възражения, като въззивният съд не намира основания да се
съмнява в нейната обективност и правилност. Фактът, че телесната повреда е
определена в един по-късен момент като средна поради обстоятелството, че
не са били проведени пълни изследвания на уврежданията на пострадалия П.,
налагайки същия да проведе изследване на наранената става и чрез ЯМР, не е
12
основание да бъде обоснована несъставомерност на деянието, доколкото
вещото лице е свързало по всички външни и вътрешни признаци на
установеното от медицинската документация нараняване с точно визирания
от държавното обвинение инцидент на 02.06.2020 г. Друго обстоятелство в
подкрепа на тези изводи на съдебния медик е и констатираната стара травма
на лява глезенна става, която правилно не е определена като настъпила от
процесното ПТП, следователно вещото лице е могло правилно да определи
давността на получените от пострадалия увреждания.
С оглед гореизложеното въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция за доказаност на извършеното от обв. А. Д. деяние – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Същото е доказано
по несъмнен начин от обективна и субективна страна.
Обвиняемият е правоспособен водач, запознат с правилата за
движението по пътищата. Същият е имал възможност да възприеме
пострадалия П. и създадената опасност за движението, когато последният е
потеглил. Могъл е да възприеме обстоятелството, че към момента, в който
той е преминал стоп-линията на кръстовището на бул. „Липник“ с ул. „Никола
Петков“, движейки се по бул. Липник в посока Сектор „Пътна полиция“,
светофарната уредба, разположена в другия край на кръстовището, в
разделителната ивица, е подавала червен забраняващ сигнал. Като
правоспособен водач същият е бил наясно, че щом светофарът за него е с
червена светлина, то на другите участници в движението, движещи се по
траектории, пресичащи неговата, ще им бъде разрешено преминаването и те
ще започнат своето движение. Въпреки това, той не е съобразил тези
обстоятелства и не спазвайки задълженията си по чл. 6 и чл. 47 ЗДвП, след
като е бил длъжен, не се е съобразил с тези законови повели и поради
небрежност е причинил ПТП. Вследствие на това ПТП са причинени телесни
увреждания на пострадалия П., които съобразно определения от вещото лице
медико-биологичен признак, представляват средна телесна повреда.
От обективна страна, обв. Д. е нарушил правилата на чл. 6 и чл. 47
ЗДвП, като не е съобразил поведението си със забраняващ червен сигнал на
светофарната уредба – не е спрял преди кръстовището, и не е пропуснал
МПС, управлявано от св. П., което е започнало движение при разрешаващ
сигнал, т.е. то следва да бъде третирано като ППС с предимство за
13
преминаване през кръстовището. В следствие на тези допуснати нарушения
обв. Д. е причинил ПТП, изразяващо се в съприкосновение между двете
участващи ППС – лек автомобил „Форд“, управляван от обвиняемия, и
мотоциклет „Хонда“, управляван от пострадалия П., като за автомобила
сблъсъкът е челен страничен от десен фар към ляв, а за мотоциклета – ляв
страничен в областта на лявата степенка и в областта на лявото коляно на
водача П..
С оглед доказателствата, че обв. А. Д. е неосъждан за престъпления от
общ характер, а за деяние по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК е предвидено като най-тежко наказание „лишаване от свобода“ със срок
до три години, не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване и не са налице отрицателните предпоставки на
78а, ал. 7 НК, поради което правилно районният съд е определил да освободи
обв. Д. от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание.
Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно
минало на обвиняемия, както и че причинената средна телесна повреда не е
била толкова тежка и св. П. е могъл да се изправи на крака непосредствено
след ПТП без чужда помощ. Не без значение за индивидуализацията на
наказанието следва да бъде отчетено и поведението на пострадалия,
изразяващо се в съпричиняване на процесното ПТП, доколкото и той е имал
задължение и възможност да предотврати неговото настъпване. Отегчаващи
обстоятелства настоящата инстанция не констатира. Фактът, че обв. Д. е
оправдан по едно от вменените му нарушения и отчетеното съпричиняване
обаче не са от достатъчно значение да променят определения от районния съд
размери на наказанията, доколкото глобата по чл. 78а НК е наложена в
минимален размер, а по отношение наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца въззивната инстанция намира, че
същото се явява правилно определено. Деянието на обв. Д. се изразява не
само в извършването на две нарушения по ЗДвП, но и в причиняване на
средна телесна повреда и като престъпление с по-висока обществена опасност
от административните нарушения то неминуемо следва да му бъде
определено и наказание „лишаване от права“, което е сторено от районния
съд. Тримесечният срок на лишаването е достатъчен, за да въздейства
превъзпитателно и да отнеме възможността на обв. Д. да извършва други
14
нарушения по ЗДвП или транспортни престъпления, но най-вече да
въздейства предупредително, че Д. следва да не предприема рискови действия
по управление на МПС, доколкото макар това да е общественополезна
дейност, от която човешкият индивид е зависим, както в личен, така и в
колективен аспект, същата носи своите опасности, към които обществото
става все по-чувствително.
Поради изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде
изменена като обв. А. Д. бъде оправдан в извършването на нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП, а в останалата част присъдата да се потвърди като правилна и
законосъобразна.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 470/03.06.2022 г. по АНД №371/2022 г. на РС –
Р., като ОПРАВДАВА А. Д. Д., ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр.
Р., с адрес гр. Р., ул. „В.“ ***, вх. 3, ет. 1, по обвинението за извършено
нарушение на правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 470/03.06.2022 г. по АНД №371/2022 г.
на РС – Р. в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15