Р Е Ш Е Н И Е
№1507
гр. Перник, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 03135 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на К.К.Р.
*** АД, с искане за признаване за установено, че ищцовата страна не дължи на
ответното дружество сумата от 2068,10лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2000г. до 30.09.2003г., за сумата от 483,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава в плащанията, начислено за периода от 30.12.2000г.
до 08.12.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, вкл. и за разноските, поради погасяването им по давност след
издаването на изпълнителен лист за по гр.д. №****/****г. на РС-Перник.
Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че
за процесните вземания са издадени изпълнителен по по гр.д. №****/****г. на
РС-Перник. Въз основа на този изпълнителен лист, било образувано изпълнително
дело № ****/****г. по описа на ДСИ при Служба
„Съдебно изпълнение“ при Районен съд, което е било прекратено с нарочно
постановление на ДСИ от 18.06.2010 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
от съдебния изпълнител върху гърба на изпълнителния лист е било отбелязано, че
последните изпълнителни действия са от 22.01.2007 г.. Изложени са подробни
доводи, че претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното дружество не е подало
отговор на исковата молба.
В проведеното по делото съдебно
заседание и двете страни по делото, поддържат доводите си, респективно за
уважаване на иска, и за отхърляне на същия.
Съдът е докладвал по делото
постъпили по делото под
рег.№ 26952 от 30.09.2019 г. копие от изпълнителен лист, въз основа на който е
образовано ИД №****/****г. по описа на СИС при ПРС, и разписка с рег.№ ****/****г.
от 25.09.2019 г., удостоверяваща, че Л.И.А.
– съдебен деловодител при ДСИ е получила от ПРС писмо за предоставяне на копие
от изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ****/**** г. с
архивен №4-14/13.10.2010г. .
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По
делото е приложен изпълнителен лист от 24.02.2004 г., издаден на основание
чл.237, и чл.249 ГПК отм., видно от който ищцата- К.К.Р. е била осъдена да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, сумата от 2068,10лв.,
представляваща стойност на доставена
неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2000г. до 30.09.2003г., за
сумата от 483,10 лв., представляваща обезщетение за забава в плащанията,
начислено за периода от 30.12.2000г. до 08.12.2003г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата,
вкл. и за разноските в размер на 35,51 лева,
издаден по гр.д. №****/****г. на
РС-Перник. По изисканото дело на стр.76
от същото е находящо се и Определението на съда от 29.12.2003 г., с което съдът
е определил и осъдил лицето да заплати посочените суми и да се издадено
изпълнителен лист за същите. Видно от поспълино писмо от СИС, то се установява,
че от образуваното изпълнително дело е запазен само изпълнителният титул, като
останалите материали предвид изтеклия дълъг период от време са били унижожени.
Следователно обсъжданото архивирано ч.
гр. д. № 3349 по описа за 2006 г. на Пернишки районен съд се състои единствено
от издадения изпълнителен лист. Видно от същия, то е бил издаден на 24.02.2004
г., като на гърба на същия стр. 33- гръб е посочено, че последното изп.
действие е било реализирано на 22.01.2007 г. Там е обективирано и
Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 18.06.2010 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство, а напротив установява се, че ид е било прекратено.
Ищцовата твърди, че не дължи парични суми, без да е навела доводи същите да са
предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение, поради което
предявеният иск намира основанието си в общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК като
отрицателен установителен иск.
Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на
изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на
изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен
срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
производството, което е било по отм ГПК и
е било постановено по реда на чл.237 ГПК отм. Определение, за процесните
суми и издаването на изп. Лист, на база на което и последният е бил издаден на
24.02.2004 г.. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № ****/**** г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № ***/**** г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № ****/**** г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № ****/**** г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № ****/**** г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК) /новата уредбо на отм. 237 ГПК,
извънсъдебни изпъ. основания/. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие
в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна
давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност,
като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 12.10.2010 г. (липсват доказателства, че същата е влезнала
в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в
закона петгодишен давностен срок.
Давността
е прекъсната с подаването на молбата за
образуване на изпълнително производство /за датата на която няма данни, като ид
е било унищожено/, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна
давност. В
настоящия случай се касае за производството, което е било по отм ГПК и е било постановено по реда на чл.237 ГПК отм.
Определение, за процесните суми и издаването на изп. Лист, на база на което и
последният е бил издаден на 24.02.2004 г., въз основа на който е
образовано ИД №****/****г. по описа на СИС при ПРС. Видно от постъпило писмо от СИС, то се
установява, че от образуваното изпълнително дело е запазен само изпълнителният
титул, като останалите материали предвид изтеклия дълъг период от време са били
унижожени. Следователно обсъжданото архивирано ч. гр. д. № 3349 по описа за
2006 г. на Пернишки районен съд се състои единствено от издадения изпълнителен
лист. Видно от същия, то е бил издаден на 24.02.2004 г., като на гърба на същия
стр. 33- гръб е посочено, че последното изп. действие е било реализирано на
22.01.2007 г. Там е обективирано и Постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело от 18.06.2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съдът
намира, че в рамките на две години, считано от 22.01.2007 г. (датата на
последното изп действие) не са извършени
изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива. При бездействие
на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар.
„перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим
допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на 22.01.2009 г. изпълнителното
производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Този
извод не се променя от обстоятелството, че е налице постановление на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като същото се
прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния
изпълнител, като в случая е налице и изрично Постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело от 18.06.2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнително
дело води до липсата на факти, водещи до спиране на давността, а след това
последиците от спирането на давността губят своето правно значение. Щом
изпълнителното производство е прекратено, то последният момент на давността, от
който тече давността е 22.01.2007 г. (последното изп действие), а не от 18.06.2010 г. – моментът на пермиране на изпълнителното
производство(в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предхождащото го-Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВСВ, като
съобразявайки приложимите
разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред в
случая от 26.06.2015 г.)..
Горното обосновава извод, че давността е изтекла на
22.01.2012 г., а исковата молба е подадена на 14.05.2019 г., което след
изтичане на давностния срок. В този смисъл е основателна исковата претенция за
установяване, че са погасени по давност вземанията, за които се води
производството.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в исковото производство, като
такова наробно искане е било отправено. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, за
сумите от 500 лева- адв. Възнаграждение и сумата от 108 лева внесена държавна
такса в производството. Не е направено и възражение за прекомерност от
ответната страна, като претендираните разноски, предвид изхода на спора следва
да се присъдят на ищеца.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.Р., ЕГН**********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в размер 2068,10лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2000г. до 30.09.2003г., за сумата от 483,10 лв., представляваща обезщетение за забава в плащанията, начислено за периода от 30.12.2000г. до 08.12.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, вкл. и за разноските в размер на 35,51 лева, поради погасяването им по давност след издаването на изпълнителен лист по гр.д. №****/****г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Р., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 608 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № 7267 по описа за 2003 г. на Пернишки районен съд да бъде
върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: