Решение по дело №807/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 101
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Грета Иванова Денчева
Дело: 20215140200807
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Кърджали, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20215140200807 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001017 от
28.06.2021 г., издадено от ВПД Началник Сектор към ОД на МВР-Кърджали,
сектор Пътна Полиция-Кърджали, с което на основание чл. 178е от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. на Д. АЛ. Д.,
с адрес: гр.Кърджали, бул. "Б." №31, вх.В, ет.1, ап.3, с ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. АЛ. Д. твърди, че в случая били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които
преграждали правото му на защита. Жалбоподаелят оспорва да е извършил
вменето му нарушение, моли съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбопдателят не се явява и не се представлява.
Депозирал е допълнение към жалбата с вх. №3543/08.09.2021 г., с което
поддържа жалбата и моли по изложените в същата доводи наказателното
постановление да бъде отменено, излага допълнителни съображения по
същество.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба,
в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2021 г. свидетелият В.Т. бил на работа с колеги като
полицейски служители в РУ-Кърджали. Те извършвали обход в гр. Кърджали,
и около 14:30 часа установил нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършено с лек автомобил марка "О.К." с рег. № К ****** АC.
Последният бил паркиран върху тротоара на ул. "Незнаин войн" срещу
Централна поща в гр. Кърджали, извън разрешените за това места определени
от собствениците на пътя или администрацията за тази цел. След направена
справка за собственост на моторното превозно средство бил съставил Фиш
серия GT № 712611 от 22.04.2021 г. за нарушение по чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП срещу собственика на автомобила В.К.. След като получил фиша,
последния възразил срещу него и оспорил нарушението, като декларирал, че
към датата на процесното нарушение, автомобилът е бил във владение на Д.
АЛ. Д. от гр.Кърджали.
По този повод на 17.05.2021 г. срещу жалбоподателят, бил съставен
АУАН за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като същия е подал възражение
в срок. На 28.06.2021 г. било издадено атакуваното постановление, с което на
основание чл. 178е от ЗДвП наказващият орган наложил на жалбоподателят
административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. за извършено
нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В.Т. и Р.П., както и от писмените доказателства – Акт за
установяване на административно нарушение № 1017 от 17.05.2021 г., чиято
2
доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не бе оборена; декларация за
предоставяне на информация по нарушение във връзка с разпоредбите на чл.
188 от ЗДвП; уведомление, издадено на основание чл.186, ал.3 ЗДвП; писмо с
рег. № 130000-5626 от 18.06.2021г.; справка с рег.№ 13000-3828 от
16.06.2021г.; заповед с рег.№ 8121з-825 от 19.07.2019г.; заповед с рег.№
8121з-515 от 14.05.2018г.; справка за нарушител/водач, както и от другите
приети по делото писмени доказателства.
При анализа на гласните доказателства съдът възприема изцяло
показанията на свидетелите В.Т. и Р.П., тъй като намира същите за логични,
последователни и съответни помежду си и с всички писмени доказателства по
делото. Св.В.Т. дава сведения за извършената проверка на инкриминираната
дата и място, както и за установеното при проверката неправилно паркиране
от водача на автомобила "О.К." с рег. № К ****** АC. Свидетелия Т. по
несъмнен начин установява описаните в акта и наказателното постановление
обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на
нарушението. Той е категорични, че моторното превозно средство е било
паркирано върху тротоарната площ на ул. "Незнаин войн" срещу Централна
поща, което място по никакъв начин не било определено за паркиране. При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е
ангажирана за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, който гласи следното: " За
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране
на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци". Според посочената в наказателното постановление санкционна
3
норма на чл. 178е от ЗДвП, наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което
паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки,
площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места
извън разрешените за това места. В случая от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на 22.04.2021 г. от страна на
жалбоподателят е извършено процесното административно нарушение. На
посочената дата той е паркирал на тротоара на ул. "Незнаин войн" срещу
Централна поща, не на обозначено и определено за паркиране място. В тази
връзка следва да се има предвид и легалната дефиниция за тротоар, дадена в §
6, т. 6 от ДР на ЗДвП, според който "Тротоар" е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното
за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Законодателят
е категоричен, че тротоарът е предназначен само за пешеходци, като по
изключение може да се разреши паркиране върху тротоара, но в настоящия
случай такова разрешение не е налице. Следва да се посочи още, че нормата
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП допуска паркиране на МПС върху тротоара само при
кумулативно наличие на няколко изброени условия – МПС да са с
максимална маса до 2, 5 тона, да са паркирани върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, да са
паркирани успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Липсата на
което и да е от горните кумулативно посочени предпоставки води до извод за
осъществено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В случая, както в АУАН,
така и в наказателното постановление ясно е посочено, че автомобилът "О.К."
с рег. № К ****** АC е бил паркиран върху тротоар на място, което не било
определено от собственика на пътя за тази цел. Последното е достатъчно, за
да бъде съставомерно деянието по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като ирелевантно по-
нататък е да се изследва дали моторното превозно средство (паркирано на
поначало неопределено за това място) е било успоредно на оста на пътя,
откъм страната на сградите дали е оставало разстояние 2 или повече метра,
каква е била максималната му маса и т. н. В този смисъл е и практиката на
административните съдилища по подобни казуси. Затова правилно е прието и
от актосътавителя и от наказващия орган, че извършеното от Д.Д. деяние е
съставомерно по текста на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за който е ангажирана
административно наказателната му отговорност. Безспорно доказано е и
4
авторството на нарушението, тъй като в случая жалбоподателят не е оспорил,
че не е управлявал автомобила на процесната дата. Наложеното наказание е в
минимално установения размер и съдът няма правомощия да го намали,
предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Неоснователен е доводът за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
тъй като от извършеното нарушение на 22.04.2021 г. до датата на съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление изминал значителен период от време.
Административнонаказателното производство е започнало още на 22.02.2020
г. със съставяне на фиша срещу собственика на автомобила. Впоследствие
същия е оспорил нарушението, поради което в съответствие с чл. 39, ал. 3 от
ЗАНН контролните органи са съставили акт за установяване на
административно нарушение. Не почива на събраните по делото
доказателства и твърдението, че в АУАН липсвало мястото на извършване на
нарушението. В акта и наказателното постановление е посочено, че
нарушението е извършено на ул. "Незнаин войн" срещу Централна поща в гр.
Кърджали, като именно там полицейските служители са възприели
неправилно паркирания на тротоар автомобил, управляван от
жалбоподателят. Предвид изложените съображения, атакуваното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
5
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1300-001017 от
28.06.2021 г., издадено от ВПД Началник Сектор към ОД на МВР-Кърджали,
сектор Пътна Полиция-Кърджали, с което на основание чл. 178е от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. на Д. АЛ. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Кърджали, бул. "Б." №31, вх.В, ет.1, ап.3, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Кърджали, бул.
"Б." №31, вх.В, ет.1, ап.3, да заплати на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6
7