№ 295
гр. Благоевград , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501079 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5830 от 10.12.2019 година, постановено по гр.д. № 1321
по описа за 2017 г. РС- гр. Разлог е:
ОСЪДИЛ Б. С., б.г. родена на в К Д М, с п №, издаден на от п а В., с
адрес: ап., Х.С., Е.М. да заплати на Е с на сектор вх. „С” в сграда на ГХБ
(предходно име: Ф К И СПА), с административен адрес: гр.Б, ул. "Г",
представлявана от Е.В.П. с ЕГН, с адрес: с. Д., общ.Р, ул., следните суми,
както следва:
сумата в размер на 1994. 40 евро (хиляда деветстотин деветдесет и
четири евро и четиридесет евроцента) – представляваща такса
поддръжка и управление за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 664.80
евро годишно,
сумата в размер на 2130 евро (две хиляди сто и тридесет евро) –
допълнителни услуги за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 710 евро
годишно и
сумата в размер на 899.00 лв. (осемстотин деветдесет и девет евро) –
за извършване на СМР по общите части на Е с,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /04.10.2017 г./ до окончателното им
изплащане.
1
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска на Е с на сектор вх. „С” в сграда на
ГХБ (предходно име: Ф К И СПА), с административен адрес: гр.Б, ул. "Г",
представлявана от Е.В.П. с ЕГН, с адрес: с. Д., общ.Р, ул. за осъждането на
ответника Б. С., б.г. родена на в К Д М, с п №, издаден на от п а В., с адрес:
ап., Х.С., Е.М. да заплати сумата от 2659.20 евро (две хиляди шестстотин
петдесет и девет евро и двадесет евроцента) - представляваща такса
поддръжка и управление за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на
664.80 евро годишно, като неоснователен.
ОСЪДИЛ Б. С., б.г. родена на в К Д М, с п №, издаден на от п а В., с
адрес: ап., Х.С., Е.М. да заплати на Е с на сектор вх. „С” в сграда на ГХБ
(предходно име: Ф К И СПА), с административен адрес: гр.Б, ул. "Г",
представлявана от Е.В.П. с ЕГН, с адрес: с. Д., общ.Р, ул., сумата от 1 015.58
лв. (хиляда и петнадесет лева и петдесет и осем стотинки) – за заплатена
държавна такса за образуване на дело, за съдебни удостоверения и
депозит за особен представител съразмерно с уважената част от исковата
претенция.
Оставил без уважение искането на Е с на сектор вх. „С” в сграда на
ГХБ (предходно име: Ф К И СПА), с административен адрес: гр.Б, ул. "Г",
представлявана от Е.В.П. с ЕГН, с адрес: с. Д., общ.Р, ул. за присъждане на
разноски в размер 600.00 лв. (шестстотин лева) – адвокатско възнаграждение.
С Решение № 2564 от 24.06.2020 година, РС- гр. Разлог е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 5830 от 10.12.2019
г., постановено по гр.д. № 1321/2017 г. по описа на Районен съд – Разлог,
както следва: в диспозитива вместо погрешно изписаната сума в осъдителната
част „и сумата в размер на 899.00 лв.“, да се чете „и сумата в размер на 899.00
евро.“
Производството пред БлОС е образувано по въззивни жалби, както
следва:
1. въззивна жалба, подадена от Б. С., б.г. родена на в К Д М, с п №, издаден
на от п а В., с адрес: ап., Х.С., Е.М. и с адрес в Р България:гр.Б., ул. Г №
чрез назначения особен представител адвокат М.Н., против това
решение, в частта му в която Б. С. е осъдена за заплати сумата от
1994,00 евро – представляваща такса поддръжка и управление за 2015,
2016 и 2017 година в размер на 664,80 евро годишно, сумата от 2130,00
евро – допълнителни услуги за 2015 г., 2016 г. и 2017 година в размер на
710,00 евро годишно и сумата от 899,00 лв. за извършване на СМР по
общите части на Е с, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
Счита се, че така постановения първоинстанционен акт в обжалваната
му част е неправилен, незаконосъобразен и необоснован и постановен в
нарушение на закона и се иска да се постанови друго решение, с което да се
2
отхвърлят изцяло предявените обективно съединени искове от ищцовата
страна, като неоснователни и недоказани в цялост.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел
установените факти по делото, не се доказвало по безспорен начин, че
решенията, които са гласувани на Общо събрание на Е с на 10.04.2014 година
са влезнали в сила и са останали окончателни. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което съдът да отхвърли изцяло предявените искове.
В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок е постъпил
писмен отговор по въззивната жалба, с който е отправено искане въззивният
съд да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна
постъпилата въззивна жалба, както и да потвърди постановеното
първоинстанционно решение, в обжалваната му част. Излагат се доводи за
законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Не са
направени доказателствени искания. Претендират сторени разноски във
въззивното производство.
2. въззивна жалба от адв. Б.Б. – АК Кюстендил, процесуален представител
на ищеца Е с на сектор вх. „С“ в сграда на ГХБ /предходно име Ф К И
СПА/ с административен адрес: гр.Б, ул.Г, представлявана от Е.В.П. –
Управител против Решение № 5830 от 10.12.2019 година, постановено по
грд № 1321/2017 година по описа на РС – гр. Разлог в частта, в която е
оставена без уважение претенцията им за осъждане на ответника да им
заплати сумата от 2659,20 евро, представляващи такса поддръжка и
управление за 2011 година, 2012 година, 2013 година и 2014 година в
размер на 664,80 евро годишно, като неоснователен поради погасяването
им по давност.
Считат, че решението в тази му част е неправилно, постановено при
неправилно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и в
нарушение на материалния закон.
Иска се отмята му и постановяване на друга, с което да бъдат уважени
претенциите за тези суми, като се изтъкват доводи, че не са погасени по
давност. Претендират сторени разноски.
По тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.
3. Допълнителна въззивна жалба от Б. С., б.г. родена на в К Д М, с п №,
издаден на от п а В., с адрес: ап., Х.С., Е.М. и с адрес в Р България:гр.Б.,
ул. Г № чрез назначения особен представител адвокат М.Н. срешу
постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК за поправка на ОФГ №
2564 от 24.06.2020 г., по гр.д. № 1321 по описа на РС Разлог за 2017 г..
Иска се отмяната му.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от другата страна, чрез
3
адв. Б.. Иска се да бъде потвърдено решението като правилно и
законосъобразно.
Съдът намира въззивните жалби за допустими, като подадени в срока за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същите
отговарят на изискванията на закона и са редовни. Решението е допустимо и
валидно.
По същество разгледани, въззивният съд намира въззивните жалби за
неоснователни. Съображения:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз
основа на искова молба депозирана от Е с на сектор вх. „С” в сграда на ГХБ
(предходно име: Ф К И СПА), с административен адрес: гр.Б, ул. "Г", с
подадено уведомление, изх. №94-02-6517/14.05.2013г., представлявана от
Е.В.П. с ЕГН, с адрес: с. Д., общ.Р, ул., чрез адв.Б.П. Б. - КАК, със съдебен
адрес: гр.Б., ул. "Т.А." № срещу Б. С., б.г. родена на в К Д М, с п №, издаден
на от п а В., с адрес: ап., Х.С., Е.М. и адрес в РБ: гр.Б., ул. "Г" №
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ответникът Б.
С. е придобила на 25.07.2008 год. собственост върху самостоятелен обект в
процесната сграда, която придобивна сделка е обективирана в нотариален акт.
Сочи се, че от 2009г. Е с е определила с решения на общото събрание на
Е с (ОСЕС) извършване на дейности по поддръжка и управление на общите
части на Е с, в това число почистване, поддръжка на общите части, ел. ВиК
аварии по общите части и други допълнителни. Е с чрез наети от същата
физически или юридически лица стриктно изпълнявала задълженията си от
2009г. до момента, като поддържала ЕС в чист и атрактивен вид с оглед на
комфорта на собственици, обитатели и гости. Е с била предоставяла услугата,
която услуга е и съответно приета от собственици, обитатели, наематели.
Твърди се, че вследствие на незаплащане на определените такси поддръжка и
управление, суми за СМР и допълнителни такси Е с търпи загуби, т.к. реално
към настоящият момент са извършени СМР, предоставяни са услуги по
поддръжка и управление, доставен е интернет, телевизия, топла вода и др., за
които ЕС заплаща на 3-ти лица. Според ищцовата страна за извършване на
дейности по поддръжка и управление на Е с с решения на ОСЕС, е определен
размер за всеки един имот(собственик), като за ответника такса поддръжка и
управление е определена в размер на 664. 80 евро годишно. Таксата се дължи
до края на месец декември предходната година - за следващата календарна
година. По силата на Решения на ОСЕС ответникът е задължен да заплащат
ежегодно такса за поддръжка и управление на ЕС в размер на 664. 80 евро.
Твърди се, че на Общо събрание на Е с проведено на 10.04.2014г., в решение
по точка 7 от дневния ред, ОСЕС е взело нарочно решение да се предприемат
съдебни действия за събиране на вземанията от задължените нередовни
собственици/обитатели за получена и незаплатена услуга по поддръжка и
управление на ЕС. Сочи за установено, че длъжникът по настоящото
производство не е изпълнил задължението си за заплащане на такса
4
поддръжка и управление в годишен размер от 664. 80 евро за периода от 2011
год., вкл. до 2015 год., вкл., според приложение №2 към протокол от ОСЕС
проведено на 10.04.2014г. Сочи се, че е определен срок за заплащане на стари
незаплатени задължения до провеждането на ОСЕС, а именно до 30.10.2014г.,
ответникът продължава да не заплаща дължимото и за 2016 год. (дължими до
края на 2015г.) и за 2017г. (дължими до края на 2016г.), като натрупаните
задължения за 7 години са в общ размер на 4 653. 60 евро. Според ищцовата
страна, на общото събрание на ЕС, проведено на 10.04.2014г. по точка 2 от
дневния ред е взето решение за събиране на допълнителни такси в размер на
710 евро на имот, за желани от собственици/обитатели услуги, а
именно(неизчерпателно) поддръжка на техника, софтуерна система,
заключваща система(с ключ-карти), за осигуряване на телевизия, интернет, за
дребни поправки и ремонти вследствие на нормалното ползване и изхабяване
на общи части, подмяна ключове, контакти, за отопление, топла вода и др.,
дължими до края на месец декември предходната година за следващата
година. По отношение на същото се твърди, че ответникът дължи към
момента общо сумата в размер на 2 130 евро.
На общото събрание на ЕС от 10.04.2014г. било прието решение по т.
6 от дневния ред във връзка с решение по точка 4, за събиране на суми за
извършване на строително ремонтни дейности (СМР) по общите части на Е с,
индивидуално определени за всеки един имот(собственик), в съответствие с
притежаваните идеални части от общите части на ЕС, конкретизирани в
приложение №1 неразделна част от протокола за провеждане на ОСЕС от
10.04.2014г. Твърди се, че според взетото решение дължимата сума от
ответника е в размер на 899 евро, като срокът за заплащане на сумата за
извършване на СМР по т. 6 от дневния ред е определен до 25.10.2014г.,
приемайки протокола да се счита покана за заплащане на сумата за
извършване на СМР.
Поради незаплащане от страна на ответника на дължимите суми към Е
с, към момента общо дължимата такава била в размер на 7 682. 60 (седем
хиляди, шестстотин осемдесет и два евро и 60 евро цента) евро.
Твърди се, че въпреки многобройните опити правени от страна на
ищцовата ЕС, ответникът да изпълни задължението си, като до момента не са
извършили каквото и да е плащане по горните задължения и към настоящия
момент дължи посочените суми.
По делото е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен
представител на ответника, с който е изразено становище за нередовност на
исковата молба, като неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 2 от ГПК и
на чл. 128 от ГПК. Сочи, че не са посочени обстоятелствата, които ще бъдат
установявани с приложените към исковата молба писмени документи.
Съответно, че същите не са приложени към исковата молба, както и че липсва
представено пълномощно за процесуално представителство.По същество
исковата молба се оспорва като неоснователна. В тази връзка, се сочи, че
5
няма доказателства за нито едно от твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба.
От друга страна, особеният представител на ответника прави
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност на основание
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Твърди, че претендираните вземания са периодични и
като такива се погасяват с изтичането на 3 – годишна давност. Въпросните
вземания са били с предварително определен падеж, т.е. първият падеж на
твърдяното вземане е 31.12.2010 г.
Предвид неоснователността на предявения иск, неоснователно, според
особения представител на ответника е и искането за присъждане на разноски
в производството.
Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка по делото, както следва:
Видно от приложен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с акт № 97, том 3, рег. № 1440 дело 475/2008 г. на Нн С.К.,
ответникът по делото се легитимира като собственик на апартамент С 23,
разположен в секция „С“ на трисекционна жилищна сграда. Посоченият имот
се намира в сградата на ГХБ, с административен адрес: гр.Б, ул.Г и се явява
етажен собственик в процесната сграда.
Видно от съдържанието на приложения по делото протокол от
10.04.2014 г. от проведено Общо събрание на собствениците и обитателите в
Е с на вх. „С“ в сграда на ГХБ (преходно име Ф К И СПА), с административен
адрес: гр.Б, ул.Г, е ,че са взети описаните в исковата молба решения, както
следва:
По т.2 от дневния ред е взето решение да се заплаща такса поддръжка и
управление в размер на 14.40 евро на кв.м. с ДДС от площта на
самостоятелния обект на година. Таксата включва всички дейности по
поддръжка и управление на ЕС, а именно: организационно, техническо,
административно обслужване на ЕС, в т.ч. събиране на такси, събиране на
сумите за ремонтни дейности, организация за/и заплащане на режийни и др.
разходи на 3 – ти лица, почистване на общи части, снегопочистване,
поддръжка асансьор и др.
По т. 6 от дневния ред във вр. във връзка с решение по точка 4, за
събиране на суми за извършване на строително ремонтни дейности (СМР) по
общите части на Е с, която изчислена съразмерно с общите части на входа
възлиза на общата стойност за вход „С“ от 44 716 евро. Съгласно взетото
решение посочената сума се разделя между собствениците съобразно
притежаваните от тях идеални части от общите части на Е с на всеки
собственик, индивидуално посочени в Приложение № 1 към протокола.
Съгласно посоченото приложение, дължимата сума от ответника е в размер
на 899 евро, като срокът за заплащане на сумата за извършване на СМР по т. 6
6
от дневния ред е определен до 25.10.2014г., приемайки протокола да се счита
покана за заплащане на сумата за извършване на СМР.
По т. 7 от дневния ред е взето решение, с което са приети задължения на
всеки един от нередовните собственици по период и имот подробно описани в
Приложение № 2, неразделна част от протокола. Определен е срок за
заплащане на таксите по поддръжка и управление – до 30.10.2014 г. за
периода до 2014 г. включително. Съгласно цитираното приложение № 2
дължимите суми от ответника са в размер на 3324 евро – по 664.80 евро
годишно за 2011 г. – 2015 г.
Представен е и протокол от 15.04.2014 г., в който е удостоверено,
поставяне на съобщение за изготвен протокол от 10.04.2014 г.
При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд направил
крайни изводи, че искът за вземанията за заплащане на такса за поддръжка и
управление в размер общо на сумата от 2 659.20 евро (две хиляди шестстотин
петдесет и девет евро и двадесет евроцента) за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014
г. в размер на 664.80 евро годишно следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В останалата част за заплащане на такса поддръжка и управление за
2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 664.80 евро годишно, допълнителни
такси в размер на 710 евро годишно за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и такса за
извършване на СМР в размер на сумата от 899 евро, платима до 25.10.2014 г.,
първоинстанционният съд приел, че вземанията са предявени в давностните
срокове, като от страна на ответника не били ангажирани доказателства за
погасяване на посочените задължения.
Предвид посоченото исковата претенция в тази част за заплащане на
сумата в размер на 1994. 40 евро (хиляда деветстотин деветдесет и четири
евро и четиридесет евроцента) – представляваща такса поддръжка и
управление за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 664.80 евро годишно,
сумата в размер на 2130 евро (две хиляди сто и тридесет евро) –
допълнителни услуги за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 710 евро
годишно и сумата в размер на 899.00 (осемстотин деветдесет и девет евро) –за
извършване на СМР по общите части на Е с, районният съд приел, че следва
да бъде уважена като основателна и доказана.
Въззивният съд приема, че крайните изводи, направени от
първоинстанционния съд са правилни, а развитите доводи във въззивните
жалби неоснователни. Съображения:
По доводите, развити във въззивната жалба на Б. С., чрез назначения
особен представител:
За да бъде уважена претенцията по чл. 38 от ЗУЕС, ищецът следва да
докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: I) ответникът
7
е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на Е с, II) Е с на
сградата е взела валидно решение за определяне размера на разходите и III)
какъв е размерът на частта от разходите, дължима от ответника, който размер
е определен от общото събрание на етажните собственици.
Установява, че ответникът е собственик на апартамент С 23,
разположен в секция „С“ на трисекционна жилищна сграда. Посоченият имот
се намира в сградата на ГХБ, с административен адрес: гр.Б, ул.Г и се явява
етажен собственик в процесната сграда. Предвид посоченото за него е
възникнало задължението по чл. 38 от ЗУЕС да изпълнява взетите решения от
Общото събрание на Е с.
От съдържанието на протокол от проведеното общо събрание на Е с от
10.04.2014 г., приложение № 1, приложение № 2 и приложение към Протокол
от ОС на ЕС от 10.04.2014 г.; Протокол за обявяване на изготвяне на протокол
по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС и Протокол /покана по чл.13, ал. 1 ЗУЕС, се
установи провеждането на общи събрания на Е с и взетите на същите
решения, както и определения размер на дължимите от ответника суми.
От приложеното по делото съобщение за изготвен протокол от
проведеното общо събрание, се установява, че решенията са оповестени по
реда на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Не са инициирани производства по реда на чл.
40, ал.2 от ЗУЕС, в резултат на което процесните решения да са били
отменени. Предвид изложеното, следва да се приеме, че тези решения са
влезли в сила и етажните собственици дължат изпълнение на задълженията по
тях.
Съгласно константната съдебна практика, в исково производство по
предявен иск за изпълнение на решение на общото събрание е недопустимо
да се извършва инцидентен контрол за законосъобразността му, тъй като за
оспорването на решенията на общото събрание е предвиден специален ред -
този по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Веднъж влязло в сила решението на етажните
собственици, то е задължително за всички тях, включително и за гласувалите
„против“ и за невзелите участие в събранието. В горния смисъл са Решение
№ 155 от 21.06.2017 г., постановено по гр. д. № 4451/2016 г. на ВКС, IV г. о.,
ГК; Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г., І г.о., ГК. И др..
Доколкото по настоящото дело липсват доказателства, от които да се
установява, че решенията са били оспорени и отменени от съда в друг исков
процес, въззивният съдебен състав приема, че същите са валидни и пораждат
задължения за етажните собственици, какъвто е и ответника.
Сумите са дължими от ответника, а отчетността на ЕС за разходването
им, не е предмет на този спор.
Развитите възражения в обратна насока във въззивната жалба на Б. С. са
неоснователни. Районният съд не е възприел установените факти по делото
неправилно, както се твърди с въззивната жалба. Фактическата обстановка е
възприета правилно и е постановен обоснован съдебен акт.
8
Въззивната жалба Б. С., чрез назначения особен представител срещу
Решението на РС Разлог за ОФГ е неоснователна. Същата е правилно
констатирана и отстранена от РС – Разлог.
По доводите, развити във въззивната жалба на Е с на сектор вх. „С” в
сграда на ГХБ:
Основният развит довод на този жалбоподател е, че
първоинстанционният съд е направил неправилна преценка относно
приложимостта на института на давността по възражението на ответника в
процеса:
Установява се по делото, че предвидения в чл. 133 от ГПК преклузивен
срок ответникът, посредством особения си представител е направил
възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания
на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Първоинстанционният съд приел така
направеното възражение за за частично основателно. Направил правен извод,
че с оглед своя еднороден и падежиран характер процесните задължения
представляват периодични плащания, които се погасяват с изтичането на
кратката тригодишна погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. "В" от
ЗЗД. Анализирал, че в исковата си молба ищецът е посочил, че от 2009 г. Е с е
определила с решения на Общото събрание на собствениците извършване на
дейности по поддръжка и управление на общите части на сградата и е
определен размер на задължението за всеки един собственик, като за
ответника определената такса поддръжка и управление е в размер на 664.80
евро годишно. Таксата била дължима до края на месец декември на
преходната година – за следваща календарна година.
В приложение № 2 към протокол от проведено общо събрание на
собствениците от 10.04.2014 г., са посочени задължения на ответника от 2011
г. до 2015 г., вкл. в размер на 664.80 евро годишно. Първоинстанционният съд
приел, че таксата за поддръжка и управление за 2011 г. е следвало да бъде
заплатена до 31.12.2010 г., за 2012 г. до 31.12.2011 г., за 2013 г. до 31.12.2012
г., за 2014 г. до 31.12.2013 г., а видно от регистрационния номер на исковата
молба инициирала производството било, че същата е входирана в съда на
04.10.2017 г., т.е. след изтичане на давностния срок, който за вземането за
2014 г. бил изтекъл на 31.12.2016 г. Приел още, че по-късно взетото решение
от 10.04.2014 г. не представлява обстоятелство, годно да прекъсне
погасителната давност. Последната се прекъсвала единствено в посочените в
чл. 116 ЗЗД хипотези, като нито едно от приетите на 10.04.2014 г. решения –
за констатиране на задължения, покана за доброволно изпълнение и
овластяване на управителя да предприеме действия по принудително
събиране – нямали характер на признание на вземането от длъжника или на
предявяване на иск относно него. Такова действие имал само осъдителният
иск относно вземането, който обаче бил предявен след изтичане на
давностния срок относно вземанията за такси за поддръжка и управление за
2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.
9
Предвид изложеното, приел, че вземанията за заплащане на такса за
поддръжка и управление в размер общо на сумата от 2 659.20 евро (две
хиляди шестстотин петдесет и девет евро и двадесет евроцента) за 2011 г.,
2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на 664.80 евро годишно - следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Тезата на жалбоподателя е, че падежът на тези вземания за стари
задължения е възникнал с влизане в сила на решението на ОС на ЕС от 2014
г., когато е определена нова дата за изискуемост на същите на 30.10.2014 г.,
като искът е предявен своевременно – на 04.10.2017 г.
Въззивният съд не споделя този довод. Ако се възприеме тезата на
жалбоподателя, това би означавало, че ОС на ЕС ще може да взема решения,
с които да подновява стари вземания към длъжниците си, без да е предприела
преди това действия за събирането им по надлежен ред или които да са били
признати от длъжника, твърдейки, че има определена нова дата на
изискуемост и така предвидената по закон погасителна давност за тези
вземания може да прекъсва за кредитора неопределен брой пъти във времето
или пък изобщо да не започва да тече.
Следва да се вземе предвид от граматическото и смислово тълкуване на
приетите решения в т.2 и т.7 на протокола от 10.04.2014 г. че ЕС признава, че
и за старите задължения е бил възприет ред да бъдат заплащани до края на
м. декември на предходна година.
Нормата на чл. 116 ЗЗД е ясна кога се прекъсва давността за едно
вземане - а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако
искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
С взетото ново решение през 2014 г. не се прекъсва давността за старите
вземания, доколкото липсват данни същите да са признати от ответника, като
не са налице и другите две хипотези.
Изводът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен,
като въззивният съд го споделя, а направеното възражение с въззивната жалба
се приема за неоснователно от въззивния съд.
Приетата от ОС на ЕС нова дата, съдът възприема като дадена последна
възможност да се платят доброволно дължимите суми, но това не лишава
длъжника от възможността да възрази, че вземането е погасено по давност, с
оглед възприетия вече веднъж ред за заплащането им.
Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между крайните
правни изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че
липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени
10
без уважение, а атакуваното решение, поправено по надлежен ред за
допусната ОФГ и доколкото с жалбите се атакува изцяло, следва да бъде
потвърдено на осн. чл.271, ал.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно доказателствата по делото ,
касаещи сторени разходи, на въззивника Б. С. не се следват разноски.
Във въззивното производство жалбоподателят не е направил разноски,
тъй като се представлява от особен представител. Същият обаче следва да
заплати такава част от дължимата от него държавна такса, която е
пропорционална на оставената без уважение въззивна жалба, подадена от
особения му представител. Именно поради това Б. С. трябва да бъде осъдена
да заплати на Окръжен съд – Благоевград сумата от 196.48 лева – държавна
такса за разглеждане на делото пред въззивния съд.
На особения представител на Б. С. – адв. М.Н., следва да се изплати
внесеното възнаграждение в размер на 980.77 лв.
Поради неоснователността на жалбата и, Б. С. ще бъде осъдена да
заплати този сторен разход, на внеслата го страна - Е с на сектор вх. „С” в
сграда на ГХБ, който следва да се редуцира съобразно обжалваемия интерес,
касаещ тази жалба и това е сумата от 641.27 лв..
Не се следват на Е с на сектор вх. „С” в сграда на ГХБ, разноски за
внесената д.т., с оглед изхода на спора и неоснователността на тази въззивна
жалба, но съобразно обжалваемия интерес на неуважената въззивна жалба,
подадена от Б. С., по която има подаден писмен отговор, следва да се
определи дължимия разход, направен за адвокатско възнаграждение,
претендиран и доказан в размер на 600.00 лв., който се изчислява на 392.00
лв.
Общо дължимите разноски, сторени от тази страна за особен
представител и адвокат, изчислени съобразно изхода на спора са в размер на
1033.27 лв.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5830 от 10.12.2019 година, поправено с
решение по реда на чл. 247 ГПК № 2564 от 24.06.2020 г., постановени по гр.д.
№ 1321 по описа за 2017 г. на РС Разлог.
ОСЪЖДА Б. С., б.г. родена на в К Д М, с п №, издаден на от п а В., с
адрес: ап., Х.С., Е.М. и адрес в РБ: гр.Б., ул. "Г" № да заплати на Е с на
сектор вх. „С” в сграда на ГХБ (предходно име: Ф К И СПА), с
11
административен адрес: гр.Б, ул. "Г", представлявана от Е.В.П. с ЕГН, с адрес:
с. Д., общ.Р, ул., сторени разноски във въззивното производство в общ размер
на 1033.27 лв.
ОСЪЖДА Б. С., б.г. родена на в К Д М, с п №, издаден на от п а В., с
адрес: ап., Х.С., Е.М. и адрес в РБ: гр.Б., ул. "Г" № да заплати по сметка на
държавния бюджет следващата се държавна такса за разглеждане на
въззивната и жалба – в размер на 196. 48 лева.
ПОСТАНОВЯВА да се изплати на особения представител адвокат М.Н.
към Адвокатска колегия - Благоевград, вписана под № 7162 в Националния
регистър за правна помощ, възнаграждение в размер на 980,77 лева, за
осъществената правна помощ, представляваща процесуално представителство
на въззивника Б. С., което възнаграждение е внесено, видно от платежно
нареждане от 22.10.2020 г., приложено на л. 34 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12