№ 107
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500181 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр. София,
срещу решение № 21/28.02.2023 г., постановено по т. д. № 45/2022 г. на ОС –
Търговище, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Н. М., ЕГН
**********, дестващ със съгласието на майка си Н. А. М. сумата от 75 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на 15.07.2021 г. и
реализирано от водача Е.Н.Т., при управление на л. а. Мерцедес „Е300“ с
белгийски, рег. № 1-GRН 989 НР, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, ведно със
законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2 КЗ, във вр. чл.45
и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че определеният размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди не кореспондира на критерия за
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД с оглед съответния етап на обществено-
1
икономическата обстановка и постановеното по подобни случаи съдебна
практика. Не е взето предвид направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на ¼ от определения размер
на обезщетението от 1000 000лв., като е игнорирано поведението на
родителите на ищеца и неосъществяването на контрол от тяхна страна, което
според въззивника е основната причина за настъпването на вредоносния
резултат. Оспорват се и изводите на съда относно началния момент на
присъдената законна лихва върху главницата. В тази връзка се навеждат
доводи относно доводи относно поведението на ищцата вр. предявената от
нея претенция и за липсата на забава от страна на Фонда. Иска се от
настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и постанови
решение, с което да се определи справедлив размер на обезщетението за
имуществени вреди на ищеца, като същият се намали в по-голям размер с
оглед наличните по делото доказателства за съпричиняване, като се
постанови, че лихвата се дължи от датата на предявяването на исковата
молба.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемият Д. Н. М., действащ със съгласието на своята майка Н. М., с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да
се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноските.
В частта, в която исковите претенции над присъдените суми до
предявените размери са отхвърлени първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
При извършената проверка по валидността на обжалваното решение,
съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, съдът не открива пороци,
обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
ОС - Търговище се е произнесъл по предявени от Д. Н. М., ЕГН
**********, дестващ със съгласието на майка си Н. А. М. срещу Гаранционен
фонд /ГФ/ искове с правно основание чл. 558, ал. 5, предл. второ, вр. чл. 557,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. Чл.45 и чл. 86 ЗЗД.
Наведените в исковата молба фактически основания са, че на
15.07.2021г. около 23,20ч., на път № III-409, км.27+114, на около 500м. след
с.Априлово, община Попово, в посока с.Марчино е настъпило ПТП, при
което водачът на л.а Мерцедес модел „Е 300“ с белгийски, рег. № 1-GRН 989
НР Е.Н.Т., нарушавайки правилата на ЗДвП се блъснал в крайпътно дърво. В
следствие на инцидента едно от лицата пътували в автомобила е загинало, а
останалите, между които и ищеца са получили телесни повреди. Във връзка с
2
настъпилото ПТП е образувано ДП№ 276/2021г. по описа на РУ Попово при
ОД на МВР Търговище, преписка вх.№962/2021г. по описа на ОП Търговище,
приключена с прокурорско постановление от 03.11.2021г. за прекратяване на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.4 НПК. Ищецът сочи, че причина
за настъпването на произшествието са допуснати от водача на лекия
автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата и е налице
пряка причинна връзка между деянието на Е.Н.Т. и настъпилите
общедственоопасни последици – телесни повреди на ищеца : счупване на
сакрума на гръбначен стълб, счупване на лява илиачна кост, контузия на бял
дроб. Сочи се, че към датата на катастрофата виновният водач не е имал
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което е
обусловило предявяването на претенция за обезщетение за претърпените
неимуществени вреди към Гаранционния фонд. На 03.08.2021г. ищецът е
предявил претенцията си за заплащане на обезщетение, като е представил
всички документи, с които е разполагал. По случая е заведена щета №
21210159/03.08.2021г. На 28.10.2021г. ответникът е отказал изплащане на
обезщетение. Предвид на това е отправеното до съда искане за осъждане на
ГФ да заплати сумата от 80 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.10.2021
г. – деня в който е постановен отказ от ответника ГФ.
С депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ГФ е оспорил
предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва механизма на
настпилото ПТП, изложен в исковата молба, причинените вреди и връзката
между тях и настъпилото ПТП. Наведени са и възражения, че претендирания
от ищеца размер е прекомерно завишен и не отговаря на изискванията за
справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, както и за съпричиняване от страна на
ищеца, поради това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан,
знаел е, че водачът на автомобила е неправоспособен. Навежда твърдения, че
ищецът недобросъвестно е осъществил бланкетна процедура пред фонда, с
цел получаване на бърз отказ и последващо завеждане на гражданско дело.
Оспорва се началният момент относно законната лихва, като твърди, че
следва да се счита, че ГФ е озпаднал в забава от датата на завеждането на
исковата молба в съда.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното
производство и становищата на страните, въз основа на събраните по делото
3
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания относно
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка досежно
наличието на извършен деликт. От представените по делото доказателства се
установява, че 15.07.2021 на път № III-409, км.27+114, на около 500м. след
с.Априлово, община Попово, в посока с.Марчино, се движил л.а. „мерцедес „,
модел „Е 300“г. с белгийски, рег. № 1-GRН 989 НР, управляван от Е.Н.Т.. В
автомобила освен шофьора са пътували още три лица, един от които е ищеца.
Емре Тихомиров е нарушил правилата за движение по пътищата и се блъснал
в крайпътно дърво, като в следствие на инцидента ищецът е получил телесни
увреждания. Образуваното във връзка с настъпилото ПТП ДП№ 276/2021г. по
описа на РУ Попово при ОД на МВР Търговище и преписка вх.№962/2021г.
по описа на ОП Търговище е приключена с прокурорско постановление от
03.11.2021г. за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.4
НПК.
От приетото по делото заключение на проведената САТЕ се установява
следният механизъм на настъпилото ПТП: водачът на л.а.“Мерцедес“,
предприема маневра „десен завой“ с несъобразена с пътните условия скорост,
в следствие на което автомобилът е загубил напречната си устойчивост,
станал е неуправляем и под действие на инерционните сили напуска пътното
платно за движение- настъпва ПТП – удар в дърво, с пострадали лица и
материални щети. Скоростта на движение, непосредствено преди настъпилия
удар е била около 120 км/час. Водачът на автомобила е бил непълнолетен и
неправоспособен, нарушил е разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП движил се е
със скорост по-висока от разрешената за пътния участък / 120 км/час, при
разрешена 90 км/час. Според експерта при движение с разрешената скорост,
ПТП не би настъпило. Автомобилът е бил оборудван с пет броя
обезопасителни колани.
Предвид изложеното следва да се приеме, че причината за настъпилото
ПТП е виновното поведение на водача на процесния автомобил – Е.Н.Т.,
който е починал в резултат на произшествието.
Към датата на настъпване на ПТП виновният водачът не е имал
сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
4
поради което и на 03.08.2021 г. пострадалият Д. Н. М., действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Н. М. е предявил пред
Гаранционния фонд искане за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. С писмо изх. № 24-01-387/28.10.2021 г. на ГФ същият
е бил уведомена, че Фондът отказва изплащане на обезщетение.
С оглед на горното, между страните не е налице спор относно
наличието на предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ за заплащане на
обезщетение от възззивника ГФ - виновно противоправно поведение от
страна на незастрахован водач, претърпени от въззиваемата страна
неимуществени вреди в резултат на причинените й телесни увреди, предявена
претенция пред Фонда.
Спорните въпроси, с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, са относно определянето на справедливия размер на следващото
се обезщетение, в това число обема и интензитета на претърпените от Д. М.,
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от него, както и относно
началната дата на законната лихва върху сумата на обезщетението.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968 г. и
константната съдебна практика определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа
на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични
увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. При
произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да
се съобрази и общественото разбиране за справедливост на съответния етап
от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически
условия в страната, а като ориентир за това следва да се съобразят и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането. Последните са
относим критерий и при определяне размера на дължимото от Гаранционния
фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на застраховател.
Аргумент за това е нормата на чл. 558, ал. 1 КЗ, съгласно която
5
размерът на изплащаното от ГФ обезщетение не може да надхвърля размера
на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия случай – 10
420 000 лева съобразно чл. 492, т. 1 КЗ/.
В контекста на изложеното и от ангажираните по делото доказателства
относно обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди съдът
приема за доказано, че в резултат на процесното ПТП въззиваемият е получил
следните телесни увреждания – счупване на ставната ямка на лява
тазобедрена става, счупванена гръбначния стълб, в областта на сакралната
кост; контузия на двете белодробни крила. Съгласно неоспореното
заключениетона на СМЕ, тези увреждания са в резултат на удар в тъп
предмет и отчитайки и механизма на настъпване на ПТП в. л. дава
заключение, че всички тези увреди са в причинно-следствена връзка с
автопроизшествието.
Според коментираното заключение счупването на лявата тазобедрена
ямка е причинило на пострадалия затруднение в движението на левия крак за
около 8-10 месецау а счупването на гръбначния стълб в областтана
сакралната кост – затруднение в движението на снагата за около 5-6 месеца.
Контузията на двете белодробни крила са причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Според вещото лице, предвид
характера и вида на уврежданията, пострадалото лице е търпяло много силни
болки към момента на получаването им, по време на лечението, като болките
в областта на тазобедрената става и гръбначния стълб са продължилио и след
лечението, като е изложена хипотеза, че болките ще се появяват след тежък
физически труд и влажно/студено време. Вещото лице е посочило, че не може
да се ангажира с прогноза след какъв период от време ищецът ще се
възстанови напълно, независимо от това, че предвид възрастта му има големи
възстановителни възможности. Според вещото лице, предвид характера на
получените травми, най-вероятно ищецът е бил без поставен обезопасителен
колан. Приема съща, че и при поставен колан тези травми е възможно да
бъдат получени, тъй като ударът е бил страничен и с голяма сила.
Не са налице данни за настъпили усложнения по време на лечението.
Според показанията на свид.С.Й.М. и М.А.А., които имат
непосредствени впечатления от състоянието на ищеца, непосредствено след
6
настъпването на процесното ПТП, той е бил в съзнание, но имал много болки.
Лежал в болница около един месец. Не можел да се вижи сам и му трябвало
помощ за да отиде до тоалетна, непрекъснато лежал. В период от около три
месеца не е можела да става и да се самообслужва, поради което и грижите за
него били поети от майка му. Докато лежал се оплаквал от болки във врата,
не спял спокойно, бълнувал, събуждал се и плачел. Състоянието му не
позволявало да спортува, да се среща и играе с приятели, както преди
инцидента. След третия месец, майката на ищеца го взела в Холандия, а
когато се върнал не можел да ходи на училище. Ходил на рехабилитация.
Тръгнал на училище два-три месеца след началото на учебната година.
Свидетелите посочват, че ищецът все още има страх от пътуване с автомобил
и постоянно бълнувал катастрофата.
Показанията на свидетелите кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани, в частта с
която установяват затрудненията на въззиваемия, породени от ограниченията
в движенията, продължителността на оздравителния период и за отражението
на процесното ПТП върху психичното състояние на въззиваемия и качеството
му на живот.
С оглед на така установеното и отчитайки в съвкупност всички
относими фактически обстоятелства, съдът намира, че справедлив паричен
еквивалент на претърпените от Д. М. неимуществени вреди е сумата от 100
000 лева. Същият е получил повече от една телесни увреди, в резултат на
които е претърпял физически болки и страдания, най-интензивни в първите
един – два месеца. Бил е около месец в болница и около 3 месеца на легло, без
възможност да става и да се самообслужва, което го е поставило в
неизбежното състояние да бъде зависим от грижата на близките си,
създаващо допълнителни неудобства и притеснения за него. Налагало се е да
приема лекарства. Ограниченията в движението на тялото и болките са
продължили и след това, наложило се е провеждане на рехабилитация, през
който период също е изпитвал болки и неудобства, които не са отшумели и
към настоящия момент. Възстановителният процес все още не е приключил
напълно.
Освен физическите болки и страдания, в резултат на ПТП въззиваемият
е претърпяла психически стрес, безспорно обусловил влошаване качеството
7
му на живот – невъзможност да посещава училище, тревожност, страх и
безпокойство, ограничаване на социалните контакти, последиците от който
към настоящия момент все още не са напълно преработени.
Съдът приема, че този размер съответства, както на
общественоикономическото развитие на обществото към датата на
процесното ПТП, при отчитане установените лимити по чл. 492 КЗ, така и на
общественото понятие за справедливост.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване:
По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съществува константна практика
на ВКС, в която е възприето разрешението, че принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се
намират в причинна връзка не само с поведението на делинквента, но и с
поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат като с поведението си е създал условия или е
улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат.
С ППВС № 17/18.11.1963 г. - т. 7 по приложение разпоредбите на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, че е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. С ТР №
1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/14 г. на ОСТК на ВКС - т. 7 е прието, че е налице
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум,
ако този факт му е бил известен. Относимо е становището, дадено в мотивите
на същото тълкувателно решение по тази точка, а именно, че съгласно чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
8
и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД. Придобилият гражданственост термин "съпричиняване" е с по - тясно
значение спрямо използвания в закона - "допринасяне за настъпването на
вредите". Същият илюстрира първата от посочените хипотези - допринасяне
за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Прието е,
че дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането му, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Възражението за съпричиняване касае твърденията на въззивника, че
въззиваемият е пътувал в процесния автомобил без поставен обезопасителен
колан, както и, че е знаел и се е съгласил да пътува при неправоспособен
водач.
Съгласно заключението на проведената в първоинстанционното
производство САТЕ, неоспорено от страните и изцяло кредитирано от съда,
процесният автомобил е бил фабрично оборудван с пет броя обезопасителни
колани- за водача и четирите места за пътници. Ищецът не е навел твърдения
и от доказателствата по делото не се установава безспорно, че той е бил с
обезопасителен колан, поради което съдът приема, че същият не е поставил
такъв. Независимо от това, подобно поведение не е допринесло за
настъпването на получените от него травматични увреждания. Изрично
вещото лице по СМЕ сочи, че травмите биха настъпили и при поставен
предпазен колан, тъй като ударът е бил страничен и много силен. Предвид
изложното, доводът за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен
колан е неоснователен.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване поради неупражнен
достатъчен родителски контрол от страна на родителите на ищеца. От
9
данинте по делото не се установява поведение от страна на родителите на
ищеца, което да представлява небрежност, непредприемане на необходимите
действия да не допуснат сина им да се качи в автомобила, управляван от
неправоспособен водач и по този начин да се поставили в риск живота и
здрвето му.
Възражение за съпричиняване поради това, че макар ищецът да е
съзнавал, че виновния за ПТП водач е неправоспособен е предприел
пътуване, съдът намира за основателно. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че към датата на настъпване на ПТП, загиналият
водач, който е виновен и за настъпването му е бил непълнолетен – на 15
години, а ищецът на 14 години. Всички лица, които са били в прпоцесния
автомобил са били непълнолетни /14-15г./ и са се познавали добре. Безспорно
ищецът е знаел, че Емре, който е управлявал автомобила не е навършил 18
години и е неправоспособен / че няма шофьорска книжка и няма право да
управлява автомобила/. Независимо от възрастта му следва да се приеме, че
същият притежава емоционална и психическа зрялост да осъзнае, че с
качването си в автомобила, който се управлява от неправоспособен водач е
поел осъзнат риск за настъпване на евентуално увреждане. Поведението на
пострадалия няма за последица съпричиняване в настъпването на събитието,
но е допринесло за настъпването на вредите по отношение на него.
Съобразявайки установените обстоятелства довели до съответно до
ПТП, както и тези обусловили настъпването на вредите, съдът приема, че
процента на съпричинява е в размер на 25%.
Дължимият размер на обезщетението, след приспадане на процента
съпричиняване, възлиза на 75 000 лв.
Неоснователно е възражението на въззивника относно началния
момент на дължимата лихва за забава. Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. последно
от КЗ Гаранционен фонд дължи лихви за забава по реда на чл. 497 от КЗ. По
силата на чл. 497, ал. 1 о т КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати- изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3/т. 1/ или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
10
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
От ангажираните в процеса доказателства не се установи ответникът да
е изисквал от ищеца писмени доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ,
респ. последният да не ги е представил, поради което т. 1 от цитираната
разпоредба е неприложима. В случая, в рамките на срока Гаранционен фонд
има постановен отказ за изплащане на обезщетение, като е поставен край на
висящността на претенцията за заплащане на обезщетение пред себе си.
Обезщетението за забава в този случай следва да се присъди от момента на
произнасянето на ответника -28 .10.2021г.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция относно изхода
от спора с тези на първоинстанционния съд постановеното от него решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 38 ЗАдв. въззивникът Гаранционен фонд следва да
заплати на процесуалния представител на въззиваемия адв. П. К. адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във
въззивното производство. Съобразно обжалваемия интерес съдът определя
същото в размер на 6 650 лева/без ДДС/, което е минималния размер по чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или въззивнкът следва да заплати адвокатско възнаграждение
общо в размер на 7980лв., с вкл. ДДС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/28.02.2023 г., постановено по т. д. №
45/2022 г. на ОС – Търговище.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр. София, ул. "Граф
Игнатиев" № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. К. от АК – София, сл. адрес: гр.
Казанлък, ул. “Славянска“ №6, офис 1, сумата от 7980лв. /седем хиляди
деветстотин и осемдесет лева/, с вкл. ДДС, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 38,
ал.1, т.2 ЗАдв. вр. чл. 78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
11
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12