Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в, подадена от ОД на МВР – Видин против решение № 97 / 29.12.2023г. по АНД № 220/ 2023г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменен изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия К № 5434701 на ОДМВР - Видин, с който на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, както и че съдът неправилно е приел, че електронния фиш е незаконосъобразен. Начина на връчване на електронния фиш не е съществено процесуално нарушение, което по някакъв начин да накърнява правата на наказаното лице.

Иска се да бъде отменено решението на БРС и обжалваният електронен фиш да бъде потвърден.

Ответникът по касационната жалба, в писменото си становище, подадено от процесуален представител, моли жалбата да не бъде уважавана. Посочва, че решението на БРС е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата , като подадена в срока , е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е основателна, относно неправилността на решението и искането за отмяната му.

Районен съд - Белоградчик е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена се базира на тях.

Установено е, че на 12.11.2021г. в 15,10 часа на път Е 79, в с.Медовница, обл.Видин е заснет лек автомобил с рег. № [рег. номер] със скорост 66 км/ч, при максимално разрешена такава за населеното място – 40 км/ч, въведена с пътен знак „В26“, поставен на табела „Д11“, като скоростта е установена и заснета с автоматизирано техническо средство, за което има и клип № 11977. Скоростта е фиксирана и заснета с дата и час. Отчетено е превишаване на скоростта с 26 км/ч. Техническото средство № TFR1 – M 580 било монтирано на л.а. на полицията. Последвало издаването на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, в което е отчетена и грешката при измерването на скоростта от 3 км/ч, която е приета в полза на водача, респ. прието е, че наказуемата скорост е 63 км/ч, а превишението е 23 км/ч. В електронния фиш също така е описано, че посоченото МПС е собственост и е регистрирано на К. Г. Т..

Така издаденият електронен фиш не бил надлежно връчен на нарушителката за дълъг период след издаването. В производството пред Районен съд Белоградчик са събирани доказателства във връзка с начина и момента на връчването му, с оглед обстоятелството, че според нейните твърдения е уведомена за съществуването на въпросния фиш във връзка с присъединени публични задължения и проверка на партидата в НАП.

Във връзка с невъзможността да се установи момента и начина на връчване на електронния фиш, БРС е приел, че жалбата е допустима. Разглеждайки същата е приел също така, че тя е и основателна, поради факта, че са налице сериозни нарушения на материалния и процесуалния закон, направени в хода на административно наказателното производство, които опорочават същото, като процедура. Според БРС липсва каквото и да било връчване на електронния фиш на лицето, което от своя страна е лишило последното от възможността да заяви дали е предоставило процесното МПС за ползване от друго лице, с оглед и опцията отговорността за нарушение, свързано с управление на МПС да бъде понесена от различни субекти. По посочените съображения е прието, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила и поради невъзможността да бъде доказано авторството на нарушението, като с решението си БРС е отменил електронния фиш.

Административен съд - Видин не споделя становището на Районен съд - Белоградчик по следните съображения :

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че в случая е налице законосъобразно използване на АТСС за измерване на скоростта на преминаващите МПС през с.Медовница, общ.Димово, обл.Видин и установяване на тяхната скорост. В подкрепа на направените констатации в електронния фиш по делото са представени клип: № 11977 от радар № 580, протокол от 20.11.2020г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR - 1M, протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1 – M 580 от 13.11.2021г., докладна записка относно заснетите нарушения с него от 13.11.2021г. и снимка на мястото на използване на мястото на временно монтираното АТСС.

На К. Т. е наложено административно наказание с електронен фиш. Възможността на контролните органи да установяват нарушения на ЗДвП чрез използване на технически средства е въведена с чл.165,ал.2,т.6 от ЗДвП. Доколкото обаче процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН, то законът определя точно и изчерпателно условията, при които се издава електронен фиш и съдържанието на същия. Съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

С изменението на ЗДвП /ДВ бр. 19/ 2015г./ е дадена легална дефиниция на понятието АТСС. Съгласно т.65 от §.1 на ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Предвид тази легална дефиниция на понятието АТСС и предвидената възможност за издаване на електронен фиш за нарушение, заснето с АТСС като цяло няма значение неговият вид, респ. дали АТТС е стационарно монтирано или е мобилно такова.

Съгласно чл.189,ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Електронният фиш има значението на наказателно постановление (чл. 189,ал.11 от ЗДвП) и на неговите последици. При това положение, специалният ред на издаването на електронният фиш дерогира общите разпоредби на ЗАНН по отношение на установяването на нарушението и на издаването на наказателното постановление, включително и на неговото съдържание. С изрична законова разпоредба е определено съдържанието на електронния фиш и същата има характер на специална спрямо общата на чл.57,ал.1 от ЗАНН.

Административният орган е ангажирал доказателства и за периода на осъществявания на пътя видеоконтрол. В снимката от заснетия клип, приложена по делото освен автомобилът и неговият регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане и скоростта на движение. В този смисъл според съда по никакъв начин не са нарушени правата на нарушителя и не е налице неяснота по отношение мястото на извършване на нарушението.

Налице са и данни за вида и типа на автоматичното техническо средство, заснело нарушението. В снимковия материал от клипа, се вижда номера на радара - № 580, който изцяло съвпада с номера на АТСС, посочено в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Съдът приема, че представения Протокол по чл.10 от Наредбата отговаря на одобрения образец – Приложение към чл. 10 и е попълнен коректно. Съдържат се данни за мястото на извършвания контрол, посоката на автомобилите, индивидуализиран е служебния автомобил, в който е било постановено техническото средство, както и времевия период, в който е извършен контрола.

Поради това, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш. Съдът намира, че процедурата по издаването е правилно проведена и са спазени законовите изисквания. Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити. Посочени и конкретизирани са датата и мястото на извършване на нарушението, конкретизирани са и географските координати на мястото на заснемане на скоростта. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, на който ясно се вижда моторното превозно средство, собствено на ответницата по касация, които са годни веществени доказателствени средства.

С разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП. Тази процедура е различна от установената в ЗАНН, като началото на производството е поставено със заснемане на извършеното нарушение, посредством техническо средство. Специалният начин на установяване на административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165,ал.2,т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и рег.№ на автомобила. Съгласно чл.189,ал.15 от ЗДвП снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид са годни веществени доказателства в административно – наказателното производство.

В конкретния случай няма приложена декларация по реда на чл.189,ал.5 от ЗДвП, която да променя данните за авторството на деянието, законово регламентирани с разпоредбата на чл.188,ал.1 от ЗДвП.

Съдържанието на електронния фиш е уредено в чл.189,ал.4 ЗДвП, като съгласно § 6,т.63 ДР на ЗДвП, същият представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш.

Доказателствата установяват, че автомобилът е собственост на Т., поради което следва извода, че за процесното нарушение е ангажирана нейната отговорност, съгласно чл.188,ал.1 от ЗДвП, за която съответно е била налице възможността да подаде декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, дори и в производството пред съда. Предвид липсата на подадена такава декларация от Т., тя правилно е определена като субект на нарушението.

По описаните по - горе съображения съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата относно недоказване на авторството на деянието, впоследствие възприети и от въззивната инстанция.

В тази връзка съдът намира за неправилни изложените в решението мотиви на въззивната инстанция, според които ненадлежното връчване на електронния фиш е довело до нарушаване на правото на защита на нарушителя и го е лишило от възможността да подаде писмена декларация във връзка с евентуалното предоставяне на процесния автомобил на друго лице.

Според настоящата инстанция моментът на връчването на електронния фиш по никакъв начин не е обвързан с неговата валидност. Последният е свързан само с възможността на нарушителя за обжалване, от която последната, както е видно се е възползвала.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършването на нарушението. Доказателства в обратната насока, опровергаващи извършването му не са представени. Твърденията на ответника по касация за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни. Въпреки ненадлежното връчване на процесният фиш районният съд е приел подадената срещу него жалба за допустима и я е разгледал.

Макар и не по надлежния ред в крайна сметка е налице уведомяване на нарушителя за издадения електронен фиш, който от своя страна е приет и за разглеждане от районния съд. Районният съд е приел електронния фиш за ненадлежно връчен и именно поради това е приел жалбата срещу него за допустима. Връчването на фиша продължително време след съставянето му обаче, според настоящия съдебен състав не осуетява правото на собственика на автомобила, каквато е ответницата по касация, да посочи кой е бил неговият водач на 12.11.2021г. Няма пречка дори и след продължителен период от време да бъде посочен водачът на въпросния автомобил. В този смисъл и не е имало пречка собственикът на автомобила да посочи водача, ако той е бил различен, чрез попълването на съответната декларация по реда на чл.188,ал.2 от ЗДвП, още повече, че срокът за подаване на декларацията започва да тече от момента на връчването на ЕФ, респ. в случая от момента, в който Т. е разбрала за въпросния ЕФ.

Видно от разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП е, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Според разпоредбата на чл.189,ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, а жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му.

По делото се установява, че собственика на автомобила не е бил надлежно уведомен за издаването на процесния фиш, поради което и съдът е приел, че подаването на жалбата срещу него е в законовия 14 – дневен срок.

Не е имало пречка освен жалбата, при положение, че има такова твърдение, в същия срок да бъде подадена и декларация за евентуално предоставяне на автомобила за управление от друго лице. Такава декларация в случая липсва, а и не се твърди да е правен опит да бъде подадена такава, респ. да не е била приета от съответната структура на МВР. Не е имало пречка такава декларация да бъде подадена и пред съда, ако въпросният срок / 14 – дневен от узнаването за издадения фиш/ беше спазен.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл.189,ал.5 и ал.8 от ЗДвП срокът, както за подаване на жалбата, така и за представяне на декларация, с данните за лицето, извършило нарушението, е един и същ – 14 – дневен и тече от един и същ момент – от уведомяването за издаденият фиш.

Такава обаче не е подавана, нито пред съответната структура на МВР, нито пред съда, а няма и твърдение в тази насока. Евентуалното предположение, че ненадлежното връчване на електронния фиш би могло да доведе или е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като то не би могло да подаде информация за евентуално предоставяне на собственото му МПС на друго лице за управление, няма как да се приеме за нарушение на процедурата при издаването на обжалвания ЕФ, което да доведе до отмяната му. Всичките описани по – горе предположения са твърдения от страна на жалбоподателя, възприети от въззивната инстанция и неподкрепени с доказателства. Както вече се посочи ненадлежното връчване на ЕФ е свързано единствено със спазването на срока за обжалване, но не и с валидността на издаденият вече ЕФ. Съответно в случая самият районен съд е приел, че жалбата е подадена в срок, поради което я е и разгледал. Спазването на въпросния срок е могло да се приеме и за евентуалната неподадена декларация ако собственичката на процесното МПС беше подала такава, било в МВР или направо пред съда. Такива доказателства обаче няма. Поради това и според съда само и единствено невръчването на вече издадения ЕФ своевременно, не води до неговата незаконосъобразност. Връчването му не е част от производството по установяване на нарушението, както и не е елемент от съдържанието му.

Правото на защита на наказаното лице в настоящото производство не е накърнено. Негово право е да ангажира или не доказателства във връзка с извършването или неизвършването на нарушението. Доказателства, опровергаващи извършването му не са представени. Твърденията на Т. за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, са неоснователни и неподкрепени с доказателства по делото, поради което не следва да бъдат уважавани. Съдът не би могъл да постанови решението си само въз основа на твърденията, на която и да е от страните, без наличието на доказателства за това.

В конкретния случай според настоящия съд обжалваният електронен фиш е законосъобразен и при издаването му са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършването на нарушението, като авторството в случая е определено законово. От страна на собственика на автомобила не са ангажирани каквито и да било доказателства за евентуално управление на същия от друго лице, включително и с декларация по чл.188 от ЗДвП, тъй като както бе вече посочено срокът за подаването на такава съвпада със срока за обжалване на електронния фиш, който безспорно се установи, че е спазен.

По посочените по – горе съображения според съда решението на БРС е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като издаденият електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63д,ал.4 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР Видин, сумата в минимален размер за ю.к. възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 от АПК , Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 97 / 29.12.2023г. по АНД № 220/ 2023г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5434701 на ОДМВР - Видин, с който на К. Г. Т. от гр.София е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП и са осъдени ОДМВР Видин да заплатят на К. Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5434701 на ОДМВР - Видин, с който на К. Г. Т. от гр.София е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр.София, да заплати на ОД на МВР Видин сумата от 100 лева /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.