ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1330
гр. Пловдив 28.06.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в закрито заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа ч.адм. дело № 1879
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
127ж, във връзка с чл. 41 от Данъчно – осигурителния кодекс ДОПК). Образувано
е по жалба на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС ДИМИТРОВА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис“ I №35, представлявано от З.Д.-управител,
срещу действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 050901231895К3/31.05.2019 г., изготвен от инспектори по
приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, потвърдени
с решение № 199 от 11.06.2019 г. на
директор на Териториална дирекция /ТД/
на НАП – Пловдив.
Жалбоподателят счита, че обжалваните действия са
незаконосъобразни, предприети в противоречие с принципите по ДОПК и целта на
закона, поради което моли да бъдат отменени. Сочи се, че към момента на
проверката дружеството няма задължения, установени с влязъл в сила акт. Навежда се доводи, че действията по налагане на
предварителни обезпечителни мерки са лишени от основание, тъй като не може да
се направи извод за наличие на опасност от неплащане или затруднено събиране на
данъци, свързани с последваща реализация на стоката.
Сочи се също, възприетата от контролните органи пазарна цена на стоката е
произволно определена, без да бъдат използвани нормативните методи, съгласно §
1, т. 10 от ДР на ДОПК, като е игнорирана изцяло пазарната цена във фактурите,
придружаващи стоката. Относно констатираното несъответствие от приходните
органи в количеството на стоката се сочи, че същото е в рамките на допустимото
отклонение. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.
Ответната страна –
директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл.127ж от ДОПК от
лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за него административен акт, след
изчерпан административен ред за обжалване.
От представените към жалбата доказателства и от
приложената административна преписка се установява следната фактическа
обстановка:
Служители на Главна
дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП са извършили проверка на 30.05.2019 г. на
„ТРЕЙД ЕКСПРЕС ДИМИТРОВА“ ЕООД на
пункт за фискален контрол ГКПП Видин - Дунав мост. При проверката е установено, че дружеството е получател на черва,
пикочни мехури и стомаси на животни, цели или на парчета, различни от тези на
рибите-пресни, охладени, замразени, осолени или в саламура, сушени или пушени -
21024 кг., представляващи стоки с висок фискален риск по смисъла на
Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014г. относно утвърждаване на списък
на стоки с висок фискален риск.
На 31.05.2019 г. е установено, че транспортното
средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от
водачите час, дата и място и техническото средство за контрол е без нарушена
цялост. Установено е несъответствие на разтовареното количество стока с
декларираното в размер на 89 кг в повече
От страна на органите по
приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като за целта е съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050901231895К3/31.05.2019
г., с който е определено обезпечение в размер на 35976, 55 лева -
представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката. На основание чл. 121а,
ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 40 от ДОПК, стоката е иззета, а също и всички
оригинални документи, които я придружават. Стоката е оставена на отговорно
пазене в обект на дружеството-жалбоподател, находящ се в гр. Първомай.
На 31.05.2019 г. по сметка на ТД НАП - Пловдив е
направен превод за обезпечение по Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901231895К3/31.05.2019 г. в
размер на 35976,55 лв. в полза на ТД на НАП - Пловдив, след което на
основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е премахната забраната за разпореждане с
обезпечената стока.
При проверка в ПП „Система за управление на
приходите“ (СУП) за назначените по трудово правоотношение лица от проверяваното
дружество органите по приходите установили, че в него няма назначени лица за
периода м.04.2018-05.2018 г. и за периода
м.08.2018 г.- м.03.2019 г., а за периода м.06.2018 г.- м.07.2018 е било назначено 1 лице. Направен е извод, че
проверяваното лице не разполага с достатъчно кадрова обезпеченост, която да
гарантира безпрепятственото осъществяване на търговската му дейност.
При извършена проверка в ПП „Система за управление
на приходите за подадените от проверяваното лице декларации Обр
1 и № 6 по наредба Н-8 от 2005 г. за осигурените по трудово правоотношение било
установено, че такива не са подавани, от което е направен извод, че дружеството
се явява некоректен осигурител и данъкоплатец, което завишава данъчния риск. На
следващо място е посочено, че при направена справка в ПП „Система за управление
на приходите“ за средномесечен оборот за период от 24
последователни месеца е установено, че средномесечния оборот на лицето е под 30000 лв. Прието е,
че задълженото лице извършва инцидентни сделки със съответните стоки с висок
фискален риск с кодове по глави 2,4.5.16 и 17 от Комбинираната номенклатура,
без да извършва регулярна търговска дейност с тях, което води до реална
опасност при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци
да бъде невъзможно или значително да се затрудни.
При проверка в информационните масиви на НАП е установено,
че относно „Трейд Експрес Димитрова“ ЕООД е налице несъответствие между обема
на вътреобщностните придобивания, декларирани от
задълженото лице и декларираните от чуждестранни лица вътреобщностни
доставки към това лице. Установена е касова наличност в лева към 31.12.2017 г.
в размер на 206 хил. лв., което е отчетено като индиция
за непълно отчитане на приходите от продажби, съответно намаляване размера на
внасяните данъци.
С оглед изложените факти и
обстоятелства органите по приходите са приели, че е налице обосновано
предположение, че има достатъчно данни, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци да бъде невъзможно или значително да се затрудни, предвид което са приложили мярката по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, вр. ал. 3.
При тази фактическа
обстановка от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на съдебната
проверка за законосъобразност са предприети от органите по приходите действия
за обезпечаване на доказателства в хода на проверка по упражняване на фискален
контрол. Правната уредба е в чл. 121а, ал. 3, във връзка с чл. 40, ал. 1, чл.
13, ал. 3, т. 4 и Глава петнадесета „а“ - „Фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск“ от ДОПК. Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, при
извършване на фискален контрол, в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите
предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за
стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3,
т. 4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто, съответно 10 на сто от
пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й.
При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че в случая органите по приходите не са
мотивирали действията си с наличието на "обективни данни, презумиращи увереността на органите по приходите, че при
последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци би било
невъзможно или значително затруднено“. Този съществен процесуален пропуск не е
отстранен и във фазата на упражнения административен контрол. Наведените в
решението на контролния орган данни относно дружеството - жалбоподател, сами по
себе си не водят по категоричен начин до обоснован извод за визираната хипотеза
на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Приложената хипотеза на правната норма изисква конкретни установявания от органа по
приходите, а не предположение, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Следва да отбележи, че в случая не е уточнено и събирането на кои точно
данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено. Няма данни по
преписката за вида и размера на данъчните задължения на дружеството, респ.
такива произтичащи от доставки на стоките, посочени в процесния протокол. Не са ангажирани доказателства
дружеството-жалбоподател да има установени и непогасени публични задължения,
респ. да има взаимоотношения с „липсващи търговци“ или такива с рисков профил.
Съжденията относно търговските практики на жалбоподателя и цитирането данни от
счетоводните му баланси не обосновават, нито доказват, твърденията за реална
невъзможност за събиране на дължимите данъци. Неотносими
към установяването на възможни затруднения при събирането на данъците са и
данните, касаещи наличието на декларирани от дружеството трудови договори.
Както в процесния протокол, така и в решението по
контрол липсва анализ на установените данни и обосновка посочените фактически
обстоятелства влияят негативно върху финансовото състояние на дружеството,
респ. създават риск за събирането на данъците, свързани с реализацията на
стоките с висок фискален риск. Обстоятелството, че по отношение на дружеството
е налице неприключило ревизионно производство също не обосновава изводите на
органите по приходите, след като към настоящия момент на ревизираното лице не
са установени допълнителни задължения
към бюджета.
В тази връзка следва да се
посочи, че макар и действайки при условията на оперативна самостоятелност по
чл. 121а, ал.2 ДОПК, то съгласно чл. 169 от АПК във вр.
с § 2 от ДР на ДОПК при оспорване на акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали органът разполага с такава оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове, вкл. дали с избраната от него възможност се постига целта,
за която законът го е оправомощил да издаде акта и ако тази цел се постига –
доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК.
В съдебната практика е възприето, че е въпрос на законосъобразност дали
административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност
и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка /така напр.
Решение № 2653 от 25.02.2013 г. по адм. д. №
10673/2012 г. на ВАС на РБ/.
Действието за обезпечаване
на доказателства по ал. 3 на чл. 121а от ДОПК засяга в значителна степен
правната сфера на лицата, тъй като поражда изискване за внасяне на гаранция за
освобождаване на иззетата стока в кратки срокове, а при невнасяне на такава –
стоката се смята за изоставена в полза на държавата (чл. 121а, ал. 4 от ДОПК).
Възможността за загубване на стоката при невнасяне на гаранцията в срок, тоест
потенциалното засягане на правото на собственост на лицето предполага и изисква
предприемането на действията по обезпечение на доказателствата да бъде
обусловено от една ясна, категорична и обоснована констатация на органа по
приходите за наличие на хипотеза на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая
липсва.
В обобщение, съдът намира
за необоснован изводът на органите по приходите, че при последващо разпореждане
със стоката по процесните доставки събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено, което прави
незаконосъобразни действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в процесния
протокол.
Изходът на настоящото дело
налага на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски. Същите се
доказаха в размер на 2126 лева, от които 50 лв. държавна такса, и 2076 лева
заплатен адвокатски хонорар. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от
Гражданския процесуален кодекс вр. § 2 ДР на ДОПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно установеното от нормата на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат при
материален интерес в размера на процесното обезпечение
е 1609,30лв. След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр.
10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на съда
намира, че посочената хипотеза е налице, тъй като действителната правна и
фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер, значително превишаващ минимално
установения. Съдът приема, че е справедливо на жалбоподателя да бъде присъден
по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 1609,30лв.,
равняващ се на минимално установеното възнаграждение.
Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действията на органите по приходите при извършване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
собственост на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС ДИМИТРОВА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис“ I №35, представлявано от
управителя З.Д., обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 050901231895К3/31.05.2019 г.,
потвърдени с решение № 199 от 11.06.2019г. на директор на Териториална дирекция
на Националната агенция по приходите – Пловдив.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив да заплати на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС ДИМИТРОВА“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 1609,30лв /хиляда
шестстотин и девет лева и 30 ст./
разноски по делото.
Определението не подлежи
на обжалване.
Административен съдия:/п/