РЕШЕНИЕ
№ 1665
Кюстендил, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
| Членове: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА АСЯ СТОИМЕНОВА |
При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА канд № 20247110600344 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, чрез юрисконсулт Г. Б., срещу Решение № 102/12.04.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 51/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменен Електронен фиш серия К № 7843981, издаден от ОДМВР – Кюстендил, и размерът на наложеното на К. К. И.., с [ЕГН], административно наказание глоба за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е намален от 800 на 400 лева. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване изцяло на електронния фиш, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството пред районния съд и в касационното производство.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Г. Б. поддържа касационната жалба.
К. И. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не представя писмено становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 26.07.2023 г. в 13:51 часа в [населено място], община Рила, област Кюстендил, на път трети клас № 107, км 8+200, в посока към [населено място], при разрешена максимална скорост на движение в населено място 50 km/h К. И. е управлявал собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], със скорост 82 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача). Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет с преносима система ARN CAM S1, с фабричен № 120CD40. Изготвена е снимка № 0048831, на която е посочена измерена скорост от 85 km/h. Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписан К. И., в качеството му на собственик на автомобила, като е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила (на 16.11.2022 г.) на Електронен фиш серия К № 5501836. Районният съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, и е осъществен съставът на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, но е недопустимо налагане на наказание по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с електронен фиш, поради което на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е изменил процесния електронен фиш и е намалил размера на наложената със същия глоба до този, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – 400 лева.
Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
Процесният електронен фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Административнонаказващият орган е доказал, че процесната преносима система за контрол е технически годна към датата на установяване на нарушението и е от одобрен тип средство за измерване, с оглед на представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., издадено от Българския институт по метрология и Протокол № 055-СГ-ИСИС/28.04.2023 г. за проверка на процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС.
Нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е безспорно доказано от приложените към административнонаказателната преписка снимка № 0048831 и Протокол за използване на АТСС от 26.07.2023 г. – приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба.
Н. 26.07.2023 г. в 13:51 часа в [населено място], на път трети клас № 107, км 8+200, в посока към [населено място], с процесния автомобил е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е установена скорост на движение 82 km/h при разрешена максимална скорост на движение в населено място 50 km/h. При определянето на точната скорост на движение на автомобила е приспаднат дължимият съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 km/h, което се установява от общата информация, отразена под снимка № 0048831. Наказуемото превишаване от 32 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Неправилно районният съд е приел, че при наличието на квалифициращия признак „повторност” е недопустимо налагане на наказание по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с електронен фиш. В случая обаче не се доказа, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доколкото административнонаказващият орган не е представил доказателства за вида на нарушението, за което е издаден Електронен фиш серия К № 5501836. При доказаност на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП само по основния състав за налагане на наказание по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП районният съд правилно е изменил електронния фиш.
При този изход на спора претенцията на ОДМВР – Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В С. Решение № 102/12.04.2024 г., постановено по АНД № 51/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |