№ 37
гр. София , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Е. ПАВЛОВА
РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Е. ПАВЛОВА РАДЕВА
Гражданско дело № 20201110144232 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Васка Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на А. В. Н., ЕГН **********, срещу В. Н. Н., ЕГН
**********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК, обективно кумулативно
съединен с иск по чл. 149 СК за заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно
дете от родител в размер на 350,00 лв. месечно, считано от 02.07.2020 г. (датата на
настъпване на пълнолетието на ищеца) до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката. Направено е и искане по чл. 146, ал. 1 СК за присъждане
на законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Твърди се, че последният е
навършил пълнолетие, но все още е ученик в ПГАВТ „Александър Степанович Попов“, гр.
София. Твърди, че не работи, да няма имущество и грижи за него полага майка му. Твърди
нужди за обучение, включително и извънкласни занимания в курс по актьорско
майсторство, както и нужди от ортодонтско лечение. Сочи да са налице възможности на
ответника да му заплаща издръжка. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорва
искът по размер при твърдения за алиментни задължения на ответника към друго негово
дете, както и задължения по жилищен кредит. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
1
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи, само ако
не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Ищецът А. В. Н., ЕГН **********, е дете на ответника и е навършил пълнолетие към
датата на подаване на исковата молба, а и към 02.07.2020 г. (началната дата, от която се
претендира присъждане на издръжка за минало време), като не е навършил двадесет години
към датата на устните състезания по делото (л. 4 от делото). С навършване пълнолетие от
страна на ищеца е прекратило действието си задължението на ответника за издръжка, на
която е осъден с решение № 3616/18.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 11794/2019 г. по
описа на СГС, ІІ, бр.възз. с-в и решение от 19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 8105/2019
г. по описа на СРС, ІІІ г.о., 92 с-в (л. 5-7 и л. 64-68 от делото). От служебна бележка,
издадена от Професионална гимназия по адио-, видео- и телекомуникация „Александър
Степанович Попов“, се установява, че ищецът е записан като ученик в посоченото учебно
заведение от учебната 2018/2019 г., като след завършване на учебната 2020/2021 г. му
предстои да завърши средно образование (л. 8 от делото). Същият е редовен ученик през
учебната 2020/2021 година в същото учебно заведение (л. 70 от делото). Съгласно договор за
ортодонтско лечение на ищеца стойността на лечението, свързано със зъбно-челюстни
корекции, възлиза на 3 500,00 лв., като се представят доказателства за платени 3 000,00 лв.
(л. 9-14 и л. 62-63 от делото). Видно от служебни бележки на л. 15 и л. 69 от делото,
издадени от Председателя на УС на Свободен театър, гр. София, от м.10.2019 г. до м.12.2020
г. ищецът посещава курсове по актьорско майсторство с размер на таксата от по 100,00 лв.
месечно. Майката на ищеца в периода м.07.2019 г. - м.06.2020 г. е получила средномесечно
брутно трудово възнаграждение в размер на около 890 лв. (л. 16 от делото), както и пенсии
и добавки в размер на общо 2 318,24 лв. за целия период предвид призната 70% т.н.р. (л. 17-
18 от делото). За ответника не се установява наличие на собственост върху недвижимо
имущество към 22.03.2019 г. (л. 19 от делото). На 08.07.2019 г. ответникът е сключил
договор за жилищен кредит за сума в размер на 80 000 лв. за закупуване на недвижим имот
със срок на погасяване – 15.07.2039 г. (л. 34-35 от делото). Видно от удостоверение за
раждане на л. 36 от делото ответникът е родител на малолетната Ния В.Н.а. Същият е страна
по договор за наем на жилище от 04.07.2018 г. с месечна наемна цена по договора в размер
на 600,00 лв. месечно (л. 37-38 от делото).
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства и
предвид становището на ответника за частична основателност на претенцията, съдът
намира, че ответникът би могъл без особено затруднение да заплаща на сина си месечна
издръжка в размер на 150,00 лв.
Като съобрази гореизложеното, съдът счита, че исковете се явяват основателни до размер
2
от 150,00 лв. месечно, предвид което ответникът следва да бъде осъден да заплаща на сина
си месечна издръжка в размер на 150,00 лв. на основание чл. 144 СК и на основание чл. 149
СК (безспорно е установено по делото, че ищецът към процесния период е бил записан като
редовен ученик и е навършил пълнолетие), считано от 02.07.2020 г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване. С оглед основателността на
исковата претенция за заплащане на издръжка, основателна се явява и акцесорната искова
претенция по чл. 146, ал. 1 СК за заплащане на законната лихва за забава на присъдената
издръжка.
Относно разноските по делото.
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете, а ответната страна - за отхвърлената част от тях. Ищецът е доказал направата на
разноски по делото в размер на 450,00 лв. платено адвокатско възнаграждение, поради което
и следва да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 192,86
лв. Ответникът е доказал направата на разноски по делото в размер на 300,00 лв. платено
адвокатско възнаграждение, поради което и следва да му бъдат присъдени разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 171,43 лв. Ищците по иск за издръжка са освободени
от държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от
обективно кумулативно съединените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда,
а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената
част от същите в размер на 216,00 лв. върху издръжката по чл. 144 СК и 14,60 лв. върху
издръжката по чл. 149 СК вр. чл. 144 СК – или общо в размер на 230,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК и чл.149 СК В. Н. Н., ЕГН **********, да заплаща на
пълнолетния си учащ редовно в средно учебно заведение син А. В. Н., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 02.07.2020 г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл.144 и чл.149 СК над уважения размер от 150,00 лв. месечно до пълния предявен размер от
350,00 лв. месечно, като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на А. В.
Н., ЕГН **********, сумата 192,86 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. В. Н., ЕГН **********, да заплати на В. Н.
3
Н., ЕГН **********, сумата 171,43 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК В. Н. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата 230,60 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от 31.03.2021 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4