РЕШЕНИЕ
№ 3230
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110203369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „..............” ЕООД срещу наказателно постановление (НП) № ................. г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ”) – София област (СО), с
което на дружеството е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на
труда (КТ), във вр. чл.414, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500
(хиляда и петстотин лева) лв. за нарушение на чл.264 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано, като се твърди, че не отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН, а акта на чл.42 от ЗАНН, наказателното
постановление било издадено при неизяснена фактическа обстановка и от
некомпетентен орган, както и е връчено след дълъг срок от издаването му.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата, като по същество пледира да бъде отменено
наказателното постановление по изложените аргументи в жалбата.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и да бъде оставена жалбата без уважение.
1
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско такова.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
В Д „ИТ“ СО бил постъпил сигнал, в който се твърдяло, че работници на
„................“ ЕООД полагат труд извън установеното работно време.
С оглед проверка по сигнала през периода между месец юни и август 2023г.
били извършени няколко посещения на обект, който дружеството
стопанисвало, а именно денонощен охраняем паркинг, находящ се в гр.
..................... На място била оставена лично призовка на управителя на
дружеството и същият се явил в Д „ИТ“ СО на 16.08.2023 г. и представил
изисканите от инспекторите документи. При прегледа на документите, а
именно таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. април
2023 г. се установило, че лицето О.Ф. Д. на длъжност „пазач-портиер“,
назначен като такъв с трудов договор №............. г. и с подадено уведомление
до НАП по чл.62, ал.5 от КТ, е полагал труд на 16.04.2023 г., което е
официален празник по КТ (неделя - Великден). При проверка на платежните
ведомости за месец април 2023 г. се констатирало, че работодателят не е
начислил и не е изплатил с увеличение положеният труд за ден определен за
официален празник, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение. Съгласно представеният трудов договор било уговорено
трудовото възнаграждение да се изплаща ежемесечно до последния работен
ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася, поради което трудовото му
възнаграждение е следвало да бъде заплатено до 31.05.2023 г. за положения от
него труд на официален празник 16.04.2023 г. (Великден). Видно от
приложените към трудовото досие документи е, че трудовото правоотношение
с лицето О. Ф. Д. на длъжност „пазач-портиер“ е прекратено със Заповед №
............ г. Съгласно издаденото удостоверение на Д. от работодателя му
същият е работил на непълно работно време 4 часа и не е полагал извънреден
труд. Съставен е протокол за извършена проверка № .................. г., в който като
констатации относно неизплатеното трудово възнаграждение за положен труд
на официален празник 16.04.2023 г. от О. Ф. Д. е вписано под №...........и са
дадени предписания за начисление и изплащане на такова под №.............
Приложена е от жалбоподателя ведомостта за заплатите за м. април 2023 г.,
2
като в същата е начислено и изплатено и трудовото възнаграждение на лицето
О. Ф. Д. за 13 дни по 4 часа, като във ведомостта за м. април е начислено и
изплатено допълнително за положен труд на национални празници
възнаграждения само на лицата Г. Л. К. и Т. К. Т..
На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на 16.08.2023 г. от Г. Ц. Г. - гл. инспектор при Д „ИТ“ СО
за нарушение на чл.264 от КТ, което е било връчено на управителя на
дружеството Е. М. В..
Въз основа на АУАН на 16.10.2023 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от съответното оправомощено, въз основа на Заповед №З-
0864/17.10.2022 г. на изп.директор на ИА „ГИТ”: директор на Дирекция „ИТ”-
СО. Същото е връчено лично на управителя на дружеството Е.В. на 09.02.2024
г. При връчването на НП наказващият орган е срещнал затруднения, а именно
по пощата същото се е върнало кат „непотърсено“, изпращан е имейл,
провеждан е телефонен разговор с управителя
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел Г., които са пълни и
непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четринадесетдневен срок и
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци и са законосъобразно издадени, като е взел предвид, че:
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Обстоятелствено и
пълно е описанието на нарушението, като се сочи в какво се е изразило
същото, както и е посочена нарушената правна норма от жалбоподателя.
3
Дирекциите „Инспекции по труда” са специализирани администрации към
ИА”ГИТ”, съгласно Устройствения правилник на ИА”ГИТ”. Установява се от
представената по делото Заповед, че директора на Д” ИТ”СО издава
наказателни постановления, когато актовете са съставени от контролните
органи в съответната Д „ИТ”, т.е. в случая директорът на Д”ИТ” е
компетентен да издаде обжалваното наказателно постановление, въз основа на
горепосоченото оправомощаване. АУАН е съставен от конторолен орган при
Д”ИТ”-София - гл. инспектор в Д „ИТ”- СО. В случая същият е констатирал
административно нарушение и е съставил акт за административно нарушение.
Наказателното постановление за констатираното на територията на гр.София
нарушение от актосъставител при Д „ИТ”- СО е издадено от директора на Д
„ИТ”-СО, съгласно оправомощаване станало със №............. г. на изп. директор
на ИА „ГИТ”.
Поради което съдът счита, че както АУАН, така и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са съставени, съответно издадени от
компетентни длъжностни лица.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.
По съществото на делото съдът приема, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на визираната в акта и в
наказателното постановление разпоредба, като за да направи този извод взе
предвид следното:
По делото от събраните безпротиворечиви доказателства се установи, че
към датата на проверката 16.08.2023 г. не е било начислено и изплатено
трудово възнаграждение за работа на официален празник – Великден
16.04.2023 г. (неделя) на О. Ф. Д.. След извършената проверка са дадени от Д
„ИТ”СО предписания за начисляване и съответно изплащане на това
възнаграждение с посочен срок.
Съгласно чл. 264 от КТ на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение за работа през дните на официалните празници, независимо
дали представлява извънреден труд или не. Нормата е императивна, тъй като
допълнително възнаграждение при полагане на труд на официални празници
се дължи задължително и безусловно както в случаите, когато трудът се
4
полага като извънреден, така и когато празничният ден е нормален работен
ден за работника по график, какъвто е настоящият случай. Предвид
фактическите констатации, че О.Ф. Д. е полагал труд на официален празник –
Великден 16.04.2023 г. (неделя) се стига до правния извод, че за положения от
него труд работодателят му е дължал допълнително възнаграждение в размер
най-малко удвоената стойност на месечното трудово възнаграждение,
съразмерно на отработените часове по време на официалния празник. Това
възнаграждение не е изплатено до 31.05.2023 г., съгласно уговореното в
трудовия договор, и е констатирано при проверка от органите от Д „ИТ”- СО
извършена в обекта и по документи, приключила на 16.08.2023 г. Ето защо се
установи за доказано нарушението на чл.264 от КТ, както и авторството му,
осъществено от работодателя на О. Ф. Д. и жалбоподател в настоящето
производство.
В процесния случай жалбоподателят, в качеството си на работодател, който
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
като в случая той отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по
см. на § 1, т.1 от ДР на КТ) на визираното нарушение за неизплащане на
трудово възнаграждение за работа на официален празник - 16.04.2023 г.
(Великден) на лицето О. Ф. Д. до 31.05.2023 г.
Административно-наказателната отговорност на юридическото лице е
обективна, „безвиновна”. Наложената му имуществена санкция е в
съответствие с предвидената от закона, а именно имуществена санкция в
минималния предвиден в КТ размер от 1500 лв., към момента на извършване
на нарушението. Тя е съобразена с обстоятелствата предвидени в
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че липсват данни за други
нарушения преди това на трудовото законодателство от дружеството. Като
съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно
наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че наведените доводи в жалбата за допуснати процесуални
нарушения не следва да бъдат уважени, поради следното:
Датата на извършване на нарушението се извлича от фактическият състав
на описанието на нарушението, доколкото се касае за неизплащане в срок,
5
съгласно уговореното в трудовия договор с лицето, полагащото се за същият
допълнително трудово възнаграждение за полагане на труд на официален
празник.
Правилно и прецизно е посочена в акта и в НП, както нарушената правна
норма, така и съответната санкционна такава. Посочено е и в какво качество
на жалбоподателя е било наложено наказанието, а именно като работодател,
което е описано словесно, както и е посочено словесно и цифрово съответното
нарушение.
Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на
нарушението, в конкретния казус са установени от разпитания по делото
свидетел и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства.
Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното
постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и
законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче зависи
не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата преписка и
събраните по време на съдебното следствие пред първоинстанционният съд
гласни доказателства. В случая доказателствата по делото са категорични, че
на 16.04.2023 г. – официален празник – Великден лицето О. Ф. Д. е положило
труд при своя работодател „..........“ ЕООД и до 31.05.2023 г. не му е начислено
и изплатено възнаграждението за положен труд на официален празник.
Поради горното не се установиха съществени процесуални нарушения,
които да ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха
могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от
наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е
твърдяното нарушение. Описанието на фактическата обстановка дава
възможност на нарушителя да разбере в какво се състои нарушението от
фактическа страна и кога е извършено. От правна такава е въведена със
сочената за нарушена правна норма. От така описаните факти в акта и НП,
нарушителят е могъл да разбере в какво се състои нарушението му, поради
което съдът намира, че правото му на защита не е нарушено и не може да се
говори за съществено процесуално нарушение.
Не може да се приеме, че незаконосъобразно не е приложена и разпоредбата
на чл.415в от КТ, поради следното: В случая не са налице предвидените от
6
закона кумулативни предпоставки – изправяне на нарушението, след
установяването му и да не са настъпили вредни последици за работника.
Основен принцип в трудовото законодателство е закрилата на работната сила
и правата на работника, още повече, че в случая се касае за положен труд на
официален празник. Като горните съображения са и в съответствие с
посоченото в Постановление №............. г. на Пленума на ВС, в което се сочи,
че при определяне на административните наказания следва да се изхожда от
повишените изисквания за строго спазване на законността и обезпечаване на
правилното и ефективно функциониране на държавното управление, като се
преценя тежестта на конкретното нарушение, при което с оглед правилното
налагане на наказанието, следва да се съберат пълни данни за обстоятелствата,
при които нарушението е извършено.
С оглед на горните съображения съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Въззиваемата страна се е
представлявала от юрисконсулт на Д „ИТ“- София област, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не е такова с
фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с
ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство
пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ................ г. на директора
на дирекция „И. по т.”– София област, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „...........” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
................, с ЕИК ............., представлявано от Р. Д. Т. - управител да заплати на
ИА „ГИТ“, с адрес: гр. .............., за разноски по делото, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лева) лв.
7
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени в НПК по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8