РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 10.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл.съдия:
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при участието на
секретаря М.Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Карабашева в.гр.д. № 3111
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 20252116 от 15.11.2020 г., постановено
по гр.д. № 15124/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав, е
осъдено „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК: ******да заплати на К.И.И.
с ЕГН: ********** сумата от 5 513.96 лв., представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
полица № 44011713144065 от 30.11.2017 г. за претърпени имуществени вреди в
резултат на противозаконно отнемане на застрахования обект – лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6 Олроуд“, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F38N143861, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяването на исковата молба – 14.03.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане, като искът е отхвърлен за разликата над
присъдената сума от 5 513.96 лв. до пълния предявен размер от
9 531.74 лв. Страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковата претенция.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД чрез юрк. Райна И., срещу решението в
частта, с която е уважен искът за разликата над 3 359.74 лв. до сумата от
5 513.96 лв., с доводи за неправилност поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли са за отмяната му в обжалваната част. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ищеца К.И.И., подаден чрез адв. А.Г., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част – потвърдено. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Производството е
образувано с искова молба с вх. № 2006915/14.03.2019 г. от К.И.И. с ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск
срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК: ******с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
сумата от 9 531.74 лв., представляваща дължим остатък от застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, полица №
44011713144065 от 30.11.2017 г. за претърпени имуществени вреди в резултат на
противозаконно отнемане на застрахования обект – лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6 Олроуд“, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F38N143861. Твърди се, че на 22.08.2018 г. около
13:10 часа ищцата е паркирала процесния лек автомобил
в гр. София на ул. „Под липите“ срещу заведение „Под липите“ и около 16:54 часа
на същия ден установила, че МПС липсва, както и че същото е противозаконно
отнето от неизвестен извършител. На същата дата заявила пред 04 РУ-СДВР за
противозаконното отнемане на МПС-то, който бил застрахован по застраховка „Каско“ при „ДЗИ-О.З.“ ЕАД със застрахователна полица №
44011713144065 от 30.11.2017 г. със срок на валидност от 01.12.2017 г. до
30.11.2018 г. със застрахователна сума в размер на 24 000.00 лв. Поддържа
се още, че на 01.12.2018 г. съгласно изисквания на застрахователя монтирала имобилайзер съгласно протокол № 99023002 за оглед на МПС.
На 23.08.2018 г. ищцата завела претенция/щета при застрахователя за
противозаконно отнетия автомобил, по която била образувана ликвидационна
преписка по щета № 44012131827557. Застрахователят изплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 14 041.29 лв., като от последното
били удържани дължимите вноски по полицата в размер на 429.97 лв. Според ищцата
изплатеното застрахователно обезщетение било по-малко от застрахователната и
пазарна стойност на откраднатото МПС, поради което подала възражение пред
застрахователя с вх. № Аз0005/03.01.2019 г., на което застрахователят с писмо с
изх. № 0-92-1253/24.01.2019 г. я уведомил, че платеното обезщетение е правилно.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е подаден
писмен отговор от страна на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
По делото не е
спорно между страните, че процесният лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд“, с рег. № ******,
рама № WAUZZZ4F38N143861 с собственост на ищцата К.И.И. с ЕГН: **********, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № 440117213144065 с „ДЗИ-О.З.“ ЕАД
относно процесния автомобил с период на застраховката
от 00.00 часа на 01.12.2017 г. до 23:59 часа на 30.11.2018 г. по автомобила
застраховка „Каско+“ за обща застрахователна сума в
размер от 24 000.00 лв. Посочените обстоятелства се установяват и от
приетите по делото писмени доказателства: автомобилна застраховка „Каско+“ по комбинирана застрахователна полица №
440117213144065 от 30.11.2017 г., декларация от 30.11.2017 г. на ищцата, с
която декларира, че е собственик на процесното МПС,
регистрационен картон по застрахователна полица № 440117213144065/30-11-2017
г., разписки с № 18022712792548/27.02.2018 г. и друга с №
18052913016525/29.05.2018 г. за платени застрахователни премии по полица №
440117213144065.
Не се спори
между страните в производството и че в срока на действие на застрахователния
договор – 22.08.2018 г. следобяд в гр. София на ул.
„Под липите“ срещу заведение „Под липите“ процесното
МПС е било противозаконно отнето от неизвестен извършител.
По делото не е
спорно, че във връзка с настъпилата кражба на цялото процесно
МПС е образувана щета № 44012131827557, като в тази връзка са приетите по
делото уведомление, подадено до застрахователното дружество за щета от
23.08.2018 г.
Представено е по
делото и удостоверение от 04 РУ – СДВР, според което ищцата е подала сигнал, че
на 22.08.2018 г. личното ѝ МПС марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд“, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F38N143861
е било противозаконно отнето, като по случая е образувано досъдебно
производство № 228ДПК-1768/2018 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр. № 36746/2018 г. по описа на СРП, което е спряно с
постановление на наблюдаващия прокурор при СРП, тъй като до момента извършителят
на деянието не е установен и автомобилът не е издирен.
Не се спори
между страните, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер
на 14 041.29 лв. във връзка със заведената щета, като с възражение с вх. №
Аз0005/03.01.2019 г. ищцата е поискала да ѝ бъде изплатено допълнително
обезщетение до размера на застрахователната стойност на автомобила
(24 000.00 лв.). Застрахователното дружество е отказало да изплати
допълнително застрахователно обезщетение по причина, че по щета с № 44012131827557
действителната стойност е определена в размер на 14 468.26 лв., от коятоса удържани дължимите вноски по полицата в размер на
429.97 лв. или общо в размер на 14 041.29 лв., което се установява от
писмо с изх.№ 0-92-1253/24.01.2019 г.
За обезпечаване
на доказателствата във връзка с процесното събитие е
изслушвана и приета, неоспорена от страните, съдебно-автотехническа
експертиза. От последната се установява, че стойността на процесния
автомобил, съгласно приложената таблица за остатъчна стойност в зависимост от
времето на експлоатация, за период от 10 години, 7 месеца и 21 дни, възлиза в
размер на 19 982.22 лв. След извършен анализ на предлаганите автомобили на
пазара с еднакви технически характеристика с процесното
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, не се установили офертни цени, освен представената една офертна
цена, според която средната пазарна стойност на процесното
МПС към датата на събитието възлиза на 17 828 лв. според експерта. В
заключението си вещото лице е посочило, че съгласно представената таблица за остатъчма стойност в зависимост от времето на експлоатация,
за МПС от 10 до 11 години след пускане в експлоатация, месечното овехтяване
възлиза на 0,25 %.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми.
Във връзка с
правилността на решението настоящият съдебен състав намира следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
С договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования
или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва
в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития
риск; срока на договора, както началото и края на З. то покритие;
застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване;
подписите на страните.
Предмет на
имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова
имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същото качество. При настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочения в
чл. 405, ал. 1 срок. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл.
405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят
по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Предвидената в нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ
отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на
сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на следните
елементи: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществената
застраховка между страните; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие
в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на вреди, за
които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия,
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на
застрахователя, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да докаже, че са налице материалноправните предпоставки, при възникването на които
може обосновано да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
В случая по
делото се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение между
ответника - застраховател и собственика на застрахования автомобил – К.И. по
имуществена застраховка „Каско+“, настъпило
застрахователно събитие и изплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователното дружество.
Единственият
спорен пред въззивната инстанция въпрос касае
стойността на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, когато
не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора за
имуществена застраховка е определена съгласно действителната стойност на
имуществото, за която се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго такова от същия вид и качество.
Обезщетението,
което се дължи от застрахователя по чл. 405, ал. 1 КЗ, се определя в размер на
пазарната стойност на застрахованото имущество към датата на застрахователното
събитие, в рамките на договорената между страните застрахователна сума,
доколкото пазарната стойност е тази, която отразява сумата, срещу която именно
може да се купи имущество от същия вид и качество като застрахованото.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което настоящата инстанция кредитира изцяло
като компетентно, обективно изготвено и безпристрастно, се установява, че
стойността на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие, изчислена съобразно таблица за остатъчна стойност,
възлиза на сумата от 19 982.22 лв. Направено и алтернативно изчисление въз
основа на една намерена от вещото лице офертна цена
за автомобил със същите характеристики, при което стойността на обезщетението е
изчислена в размер на 17 828.00 лв. По аргумент от разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, която предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В
приложението му, съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по
договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. В резултат на противозаконното
отнемане, правната сфера на собственика му е увредена със стойността на обекта
на вещното право – процесния лек автомобил. В решение
от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во
ТО, ВКС, е прието, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице. В случая,
съгласно кредитираното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, действителната (пазарна) стойност на автомобил марка „Ауди“, модел
„А6 Олроуд“, рег. № ******, рама № WAUZZZ4F38N143861, към момента на противозаконното му
отнемане е определена да възлиза на сумата 17 828.00 лева. Използваният
метод на остатъчната стойност отразява традиционните пазарни нагласи към
настоящия момент и по-конкретно към датата на процесното
събитие. В тази връзка е необходимо е да се отбележи, че съгласно чл. 400, ал.
1 и ал. 3 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид
и качество, включително когато друго не е уговорено, приема се, че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната
стойност на имуществото, съобразявайки и времето на експлоатация и овехтяване
на превозното средство до настъпването на застрахователното събитие. Договорът е
сключен на 30.11.2017 г., но пораждащ действие от 01.12.2017 до 30.11.2018 г.,
в периода, в който е настъпило и застрахователното събитие, като страните са се
съгласили, че към този момент действителната застрахователна стойност на лекия
автомобил е 24 000.00 лева, т. е. по общата им воля това е действителната
пазарна негова стойност. Предложеното изчисление от страна на вещото лице за
сумата в размер от 17 828.00 лв. е направено само върху намерена една
единствена офертна цена, но след извършен анализ на
предлаганите автомобили на пазара с еднакви технически характеристики в
сравнение с процесния модел МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие, което е именно релевантния момент, от
който следва да се изчислява и пазарната стойност на вредите. Поради това съдът
приема, че сумата от 17 828.00 лева е тази, която определя пълния
обем на задължението на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, а не сумата от 19 982.22 лева, тъй като последната не
отразява средната пазарна цена на имуществената вреда към датата на събитието.
Затова и след като от сумата в размер на 17 828.00 лв. бъде извадено
заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 14 468.26. се
получава сумата от 3 359.74 лв., която представлява дължимия остатък и до
този размер предявеният иск е основателен.
Искът е
основателен за сумата от 3 359.74 лв., а за горницата над него до уважения
от първоинстанционния съд размер от 5 513.96 лв.
е неоснователен, поради което и в тази част следва да бъде отхвърлен. С оглед
изложените мотиви, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в обжалваната му част.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има единствено въззивната
страна – „Д.О.з.“ ЕАД. Във въззивното производство
същата е сторила разноски за държавна такса в размер на 43.08 лв., а в първоинстанционното производство е претендирала юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00
лв., от което са присъдени 42.15 лв. Като отчете основателността на подадената въззивна жалба, то разноските в пъровинстанционното
производство следва да се преизчислят и в полза на въззиваемия следва да се присъди допълнително сумата от
35.24 лв за юрисконсултско
възнаграждение. Следва да се отмени решението на СРС в частта, с която „ДЗИ-О.З.“
ЕАД е осъдено да заплати на К.И. разликата над 779.50 лв.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 20252116 от 15.11.2020 г., постановено по гр.д. № 15124/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав, в частта, с която искът на К.И.И. с ЕГН: ********** срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК: ******е
уважен за разликата над сумата от 3 359.74 лв. (три хиляди триста петдесет
и девет лева и седемдесет и четири стотинки) до уважения размер от
5 513.96 лв. (пет хиляди петствотин и тринадесет
лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ с
полица № 440117213144065 от 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяването на исковата молба – 14.03.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане, както и в частта, с която на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ДЗИ-О.-З.“ ЕАД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***
е осъдено да заплати на К.И.И. с ЕГН: **********
разликата над 779.50 лв. до размера от 914.74 лв., представляваща сторени от
ищеца разноски в хода на производството, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.И.И.
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** за осъждане срещу „ДЗИ-О.-З.“ ЕАД с
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ищцата за
разликата над сумата от 3 359.74 лв до размера от 5 513.96 лв, представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
с полица № 440117213144065 от 30.11.2017 г., за претърпени имуществени вреди в
резултат на противозаконно отнемане на застрахования обект – лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6 Олроуд“, рег. № ******, рама
№ WAUZZZ4F38N143861, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяването на исковата молба – 14.03.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН: **********
да заплати на „Д.О.“ ЕАД, ЕИК: ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43.08
лв. (четиридесет и три лева и осем стотинки), представляваща сторени разноски
пред СГС, както и да заплати допълнително сумата от 35.24 лв. (тридесет и пет
лева и двадесет и четири стотинки) – разноски пред СРС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.