№ 1076
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000501752 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК производството по гр. дело 1752/2024 г. по
описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна
жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу решение № 1173 от 29.02.2024 г. на СГС, ГО 3
състав по т.д.6781/2021 г.
С обжалваното решение ответното застрахователно дружество да заплати на М. Н. К.,
действаща лично и със съгласието на майка с А. Д. Б., чрез адв. П. С. на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от
21.06.2016 г. до окончателното изплащане и сторените разноски, съобразно уважената част
от иска – адвокатско възнаграждение в размер 3028 лв. С решението е отхвърлен иска в
частта за разликата до 40000 лв.
Въззивната жалба е в частта от 1667 лв. до 35 000 лева присъдено обезщетение.
Въззивните оплаквания са, че не е съобразено решение № 700 от 23.06.2021 г. на САС по
в.гр.д. 3909/2020, приетите с него справедлив размер и принос на пострадалата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищцата чрез адв. С., в който се твърди
неоснователност на всички оплаквания. Посочва се, че искът е оттеглен за 5000 лева с молба
от 14.11.2022 г. и СГС е прекратил частично за тази сума, както и че приносът е съобразен.
Съдът е указал на страните с разпореждането за насрочване, че предявеният иск е с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като не се налагат допълнителни указания в тази
връзка.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложеното до
момента в жалбата и отговора, като претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
1
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
По настоящото дело не е спорно основанието на отговорността на ответника, началната
дата на дължимост на законната лихва, както и наличието на принос на пострадалата ищца
за настъпване на вредите поради наличието на влязло в сила решение по частичен иск,
предявен за обезщетение за неимуществени вреди за същия инцидент.
Частичният иск е бил предмет на разглеждане по гр.д. № 2903/19 г. на СГС, ГО, 17
състав, който с решение № 4663/31.07.2020 г. е уважил иска за 50 000 лева със законната
лихва от 21.06.2016 г., като го е отхвърлил за горницата до 55000 лева, частично от 150 000
лева. По въззивна жалба на ищцата и насрещна въззивна жалба на ответника САС, 10 състав
с решение № 700 от 23.06.2021 г. по гр.д. 3909/2020 е отменил решение № 4663/31.07.2020 г.
на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 2903/19 г. в частта, в която е отхвърлен искът
на М. Н. К. по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 50 000 лв. до 55 000 лв. и е осъдил ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си А. Д. Б., гр. ***, ул. „***“ № **, вх. * и със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Позитано“ № 9, вх.А, ет.3, офис 9 чрез адв. П. С. сумата от 5 000 лв. / пет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
С решението си САС е приел за справедлив размер на обезщетението 85 000 лева,
принос от 1/3 на ищцата поради нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като не е
изпълнила задължението да пресече на пешеходна пътека като преди това се съобрази с
разстоянието на приближаващите се ППС. По настоящото дело поради цялостното
уважаване на частичния иск, съдът може да преценява дължи ли се по-голямо обезщетение
на ищцата, като в този смисъл е неоснователно оплакването във въззивната жалба. Съдът е
обвързан от приетия размер на приноса. Първата инстанция неправилно е разглеждала
отново приноса на пострадалата и го е определила на 30 %, като въззивната жалба в тази
част е основателна.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното.
Вредите, заявени и съобразени от съда по първото дело, са следните: черепно- мозъчна
травма, състояща се от контузия на мозъка средна степен на тежест, остър травматичен
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясната челна област на черепа с ширина 17 мм.
с деформация на челните рога на страничния вентрикул по компютърнотомографски данни,
линейно счупване на дясната челна кост на черепа, установено на компютърна томография,
контузия на дясната челно- слепоочна област на главата, травма на шийния отдел на
гръбначния стълб с непълно изкълчване на лявата интервертебрална става на ниво С2-С3 по
компютърнотомографски данни, без счупване на тела и израстъци в отдела и без клинични
данни за травма на подлежащия гръбначен мозък. Травма на опорно- двигателния апарат,
състояща се от контузия с охлузване на двете колене, лява лакътна става и ляво рамо без
рентгенови данни за счупване на костни структури. По своя медикобиологичен характер
черепно-мозъчната травма е довела до временно разстройство на здравето опасно за живота.
Проведеното лечение по отношение на нея е било оперативно за отстраняване на
травматичен кръвоизлив. Останалите увреди по своя медикобиологичен характер са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съобразено е, че при
личния преглед според вещото лице момичето е в добро общо здравословно състояние, в
ясно съзнание, адекватна, всестранно ориентирана. Неврологичният й статус е без
особености и в границите на нормата. М. К. е със запазена сила, скорост и обем на
движенията на четирите крайника и самостоятелна походка. Запазена е повърхностната и
дълбока сетивност. Не се наблюдават епилептични припадъци. Нормална мозъчна
компютърнотомографска находка. Самото лечение е протекло без усложнения, както и няма
трайни остатъчни последици, които да се отразяват на качеството на живот на М. К..
Черепно- мозъчната травма е наложило тя да спазва постелен режим, да не гледа телевизия,
да няма натоварвания, което е създало дискомфорт в ежедневието й. Възстановителния
2
период от черепно-мозъчната травма, която е най[1]съществената увреда, е до една година.
Счупването на черепа с оглед възрастта на пострадалата може да зарасне за период от три
години, но е възможно това да стане и за десет-единадесет години. Съобразено е също, че в
дясната челна област на главата в окосмената й част има добре зараснал дъговиден
оперативен белег с дължина от 9 см. Той има характер на трайна последица със загрозяващ
ефект. От показанията на свидетеля Н. се установява, че М. К. се притеснява от него, опитва
се да го скрие чрез косата. Той е видим, когато тя е мокра или вързана. Останалите травми-
охлузвания и непълното изкълчване на шийния отдел на гръбначния стълб са предизвикали
само болки и страдания за ищеца, без да застрашават живота й. От показанията на същия
свидетел се установява, че М., тогава на 10 години, е преживял силен стрес. Променила е
поведението, като е станала затворена, избягвала и избягва контакти с други деца.
Уврежданията от ПТП са променили за период от една година обичайния й начин на живот.
Тя не е могла да играе, да ходи на море, не е посещавала рождени дни както преди.
По настоящото дело заявените и доказани физически увреждания са същите. Според
заключението на СМЕ, изготвено от д-р Ю. Й., претърпените травматични увреждания са:
контузия на главата в челно-слепоочната област в дясно, съпроводено с линейно счупване на
черепа и с контузия на мозъка, причинили временна опасност за живота; кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка, причинил временна опасност за живота; сублуксация/непълно
изкълчване на втори и трети и шийни прешлени, временно разстройство, неопасно за
живота; охлузвания в областта на двете колене и левия лакът, причинили болка и страдание.
При личния преглед на 05.04.2023 г. вещото лице е описало, че М. е момиче на видима
възраст, отговаряща на действителната, в добро общо състояние, контактна, адекватна,
ориентирана за време и място, без отклонения от нормалния физиологичен статус.
Изслушани са свидетелите М. Н., съседка на момичето и майка й А. Б.. Св. Н. разказва,
че М. сега е на 17 години. Преди около седем години, в началото на лятото, тя е претърпяла
ПТП в София, на бул. Черни връх, когато е вървяла заедно с още едно момиченце по
улицата, излизала е от една пряка на бул. Черни връх. Видяла я е, след като била изписана от
болницата, където престояла около десет дни, и си била вече вкъщи. Лежала, била с
превръзка на главата, имала рани на колената и на дланите, виело й се свят, била уплашена,
била едно десетгодишно дете, претърпяло инцидент, стаята била затъмнена. Н. поддържала
постоянна връзка с майка й, с която са много близки, и знае, че на следващия ден М. била
оперирана. И досега там, където е била операцията, има сериозен белег на главата започва от
края на челото и стига до ухото, преди е бил по видим, защото главата й е била обръсната.
Заедно са ходили на море сслед инцидента. Първоначално й ставало лошо от слънцето,
имала дискомфорт от пътя. След две – три години отново били заедно и вече била по –
добре. Възстановяването на пострадалото дете продължило около година. В момента М. е
затворена, станалото сериозно й се отразило, споделила, че и когато била в ново училище в
7-ми клас, след инцидента, съучениците й се подигравали заради белега и това я правело
лабилна, страняла от хората. Преди криела белега и не говорела за това, сега го споменава,
но продължава да се притеснява. Той се вижда с просто око, ако е вдигната косата й. На
мястото на белега коса не е поникнала. Майка й не е прибягнала до психолог, защото е била
финансово затруднена.
видяла дъщеря си след катастрофата на 21.06.2016 г. в Пирогов, около 40 минути след
това. Била зле, с много рани по тялото и лакътя, охлузвания по краката, синини по тялото,
била уплашена, но в съзнание. Първо била в Шокова зала, след това в Неврологично
отделение. На следващия ден й направили скенер и установили хематом в главата.
Оперирали я и я преместили в Детско неврологично отделение. Общо престояла десет дни в
болницата и през това време майка й била придружител. Понесла тежко операцията – имала
много силни болки в главата, не можела да си отвори очите, давали й много силни
обезболяващи, но, въпреки това, изпитвала болка. Когато я изписали вкъщи, трябвало да
бъде на тихо място, без слънце, без компютри, болките продължили и пиела допълнителни
лекарства, не можела да отиде дори до тоалетната самостоятелно. На 15 септември когато
тръгнала на училище, се чувствала малко по – добре физически, но била зле психически.
3
След операцията от дясната страна й останал голям, доста забележим белег – широчината му
е поне половин см., дълъг е около 10 см. В началото било много трудно, защото децата й се
подигравали – била обръсната и без коса, опитвали се да го прикрият с кърпи. Въпреки че й
обяснявала да не се срамува, да не се притеснява, имало момент, в който не искала да ходи
на училище. Въпреки че съзнавала, че проблемът е от компетенцията на психолог,
свидетелката нямала средства да се потърси специализирана помощ. По-късно М. започнала
да посещава психолог, но майка й смята, че и досега не се е възстановила психически,
въпреки че физически вече е добре. Сега вече на тази възраст се притеснява, че момчетата
няма да я харесат заради белега. И до ден днешен се притеснява при пресичане, останал й
страх от движението и колите.
Назначена е и е изслушана съдебно-психологична експертиза, от Б. К., според която са
налице негативни преживявания, свързани с произшествието от юни 2016 г. Според
свидетелските показания непосредствено след ПТП-то и кратко време след него М. К. е била
силно стресирана, първоначално е била объркана, уплашена, плачела е. Според
анамнестични данни и към периода на провеждане на психологическото изследване тя
изпитва притеснения при пресичане на улици. Преживеният тогава стрес би могъл да бъде
квалифициран като първоначална Остра стресова реакция, която вследствие на
продължилите повече от няколко дни болки и страдания, свързани с болничното лечение и
следоперативния период, е преминала в Смесена тревожно-депресивна реакция. Споделя,
че и до ден, днешен не би могла да пресича, би могло да е проява на една такава,
продължителна тревожност (протокол от с.з. на 19.02.2024 г.) При интервюто е споделила
негативните си преживявания, свързани с подигравките на връстници относно белега - както
непосредствено след преживяното ПТП, така и в днешни дни. Чувства се „белязана" и
ограничена в избора на прическа, която би могла да прикрие белега. Посещавала е психолог,
който й помагал да се справя с белега. Би искала да стане психолог, за да може да разбира
по-добре хората или татуистка. Според психолога М. е психично здрава, без психотични
симптоми, но страхът от пресичане и опитите да прикрива белега категорично са свързани с
ПТП. При изслушването си в с.з. г-жа К. заявява, че има хора, за които един подобен белег
няма да бъде никакъв проблем, има момичета, които биха се гордели с това, тя се притеснява
ужасно от това, но за нея това е нещо, което я прави много уязвима.Тя приема изключително
болезнено думите, с които те са и се подигравали и все още ги помни.
От значение за определяне на обезщетението са установените увреждания: контузия на
главата в челно-слепоочната област в дясно, съпроводено с линейно счупване на черепа и с
контузия на мозъка, причинили временна опасност за живота; кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка, причинил временна опасност за живота; сублуксация/непълно изкълчване
на втори и трети и шийни прешлени, временно разстройство, неопасно за живота;
охлузвания в областта на двете колене и левия лакът, причинили болка и страдание. От
значение е болничният престой от девет дни, медицинската интервенция, постелния режим,
липсата на телевизия, компютри, натоварвания, което за десетгодишно дете създава
дискомфорт. Следва да се съобрази възстановителен период от една година, както и трайния
белег на главата. Следва да се обезщетят и трайните психически последици за момичето:
страхът от пресичане и опитите да прикрива белега, които предопределят поведението й,
както и избора на желана професия. Като включи и тези последици, съдът намира
обезщетение от 100 000 лева за адекватно.
От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
21.06.2016 г., когато е настъпило произшествието и именно спрямо тази дата следва да се
вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи. Обезщетението от 130 000 лева,
определено от СГС, е завишено предвид годината на настъпване на инцидента, липсата на
трайни физически увреждания, протичането на възстановителния период без усложнения.
Определяне под 100 000 лева обаче не би било справедливо предвид крехката възраст на
детето към деня на ПТП, наличието на опасност за живота, медицинската интервенция,
трайния белег от 9 см и най-вече продължаващото и към момента психологическо отражение
4
на този белег.
При съобразяване на приноса, приет от съда при разглеждане на частичния иск,
дължимото обезщетение е 66 666,67 лева. С влязлото в сила решение № 700 от 23.06.2021 г.
по гр.д. 3909/2020 на САС, 10 състав е присъдено обезщетение от 55 000 лева, поради което
дължимото сега обезщетение е 11 666, 67 лева. Обезщетението се дължи със законната лихва
от датата, приета от съда по частичния иск – 21.06.2016 г.
Ето защо решението следва да бъде отменено в осъдителната част над 11 666, 67
(единадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест, 67) лева до присъденото обезщетение от
35 000 (тридесет и пет хиляди) лева за неимуществени вреди със законната лихва от
21.06.2016 г. до плащането, като искът бъде отхвърлен за 23 333,33 лева със законната лихва
от 21.06.2016 г. до плащането.
Предвид променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да бъдат
променени. Разноските за адвокатско възнаграждение са 1009 лева и решението следва да
бъде отменено над този размер (3028х11666,67/35000). Независимо че адвокатският хонорар
е поискан по реда на чл. 38, ал 2 от ЗАдв, СГС го е присъдил като разноски, направени от
ищцата. При липса на довод в тази насока от никоя от страните, въззивният съд не би могъл
да промени приетото от първата инстанция. Ответникът следва да заплати държавна такса
по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 466 лева, които СГС е
пропуснал да присъди. В полза на ответника се дължат разноски в размер на 673,33 лева
(1040х23566/35000), като следва да му се присъдят допълнително 660,20 лева.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател – ответник се дължат
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 676 лв.
(967х23333,33/33333). Ответникът по въззивната жалба претендира разноски от 3450 лева за
адвокатски хонорар. Възражението на насрещната страна за недължимост на разноските е
неоснователно, но е основателно възражението за прекомерност предвид проведеното
единствено заседание, липсата на доказателствени искания към САС и предмета на въззивно
обжалване – единствено за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Като
съобрази тези фактори, въззивният съд определя адвокатски хонорар от 2000 лева, от които
според отхвърлената част от въззивната жалба се дължат 599 лева ( 2000х1166,67/33333).
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1173 от 29.02.2024 г. на СГС, ГО 3 състав по т.д.6781/2021 г. в
следните части:
- за разликата между дължимото на М. Н. К. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2016 г. от
11 666, 67 (единадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест, 67) лева до присъденото
обезщетение от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева със законната лихва от 21.06.2016 г. до
плащането;
- за разликата над 1009 лева разноски, които ЗК „Лев инс“ АД е осъдена да заплати на
М. Н. К.;
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. К., ЕГН ********** на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* за 23 333,33 лева
(двадесет и три хиляди триста тридесет и три, 33) лева обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 21.06.2016 г. ведно със законната лихва от 21.06.2016 г. до деня на
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* на основание чл. 77 вр. чл. 78, ал. 6 ГПК
5
да заплати 466 лева държавна такса по сметка на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* да заплати на М. Н. К., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 599 лева.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати
на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* разноски за първата инстанция в размер на 660,20
лева и разноски за въззивната инстанция в размер на 676 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6