№ 19699
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110124806 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. Н. Ц. срещу М. С. И. и К. И.
К..
Ищецът твърди, че е собственик на ап. № 21, находящ се в /населено място/.
Преди около десет години в банята на жилището възникнал незначителен теч, който с
времето се усилвал и разпространявал, като към настоящия момент таванът било
изцяло влажен и подпухнал и непрекъснато капело над мивката. Започнала да пада
мазилката, като се стигнало до откъртване на големи парчета и оголване на арматурно
желязо. Стените в банята станали в мухъл и почернели, а течът стигнал и до тавана над
мивката в кухнята. Счита, че течът е причинен от апартамента над неговия,
представляващ ап. № 24, намиращ се на ет. 4, чийто собственик е ответникът И. и се
ползва от ответника К.. Посочва, че за вредите произлезли от каквито и да е вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. Поддържа,
че ответниците със своите действия и бездействия са довели до увреждане имота на
ищеца чрез този теч.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 3037,15лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да бъдат осъдени да
отстранят аварията в отводнителната система на ап. № 24.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорват исковете. Признават, че М. И. е собственик на ап. 24, а К. К. го
обитава, но отричат в това жилището да е имало или да има към настоящия момент
повреди, които да са доведи до теч в жилището на ищеца. Посочват, че в банята на ап.
№ 24 е направен основен ремонт и няма как да има теч от нея, като оспорват
представения констативен протокол за извършена томографска диагностика. Считат,
че отразените в него констатации са неверни, а изготвилото го лице не притежава
нужната компетентност. Въпреки несъгласието с тези констатации, след тази
диагностика отново било извършено префугиране на фаянсовите плочки в ап. № 24,
1
като след това не били уведомявани, че има проблеми с теч в апартамента на ищеца.
Възразяват течът в имота на ищеца да е причинен от действие или бездействие на
ответниците, както и да е налице причинно-следствена връзка между теча в ап. № 21 и
теч в ап. № 24. Евентуално твърдят, че е налице и вина от страна на ищеца, тъй като не
поддържа в изправно техническо състояние банята в жилището си.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ответника М. С. И. - ЗК „фирма“ АД,
излага съображения за неоснователност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС.
В съдебната практика е разяснено, че правната квалификация на предявените
искове се дава според твърденията на ищеца. Според ППВС № 4/1975г., когато вредите
са настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност или от човешко
действие, или от необезопасяване, отговорността е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД.
Съдът намира, че в случая с оглед изложените в исковата молба твърдения за
противоправно действие и бездействие на ответниците, както и при съобразяване на
горните разяснения, искът за обезвреда следва да бъде квалифициран именно по чл. 45
ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане /деликта/
включва деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и
вина, като обективните елементи подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, а по
отношение на субективния елемент – вината, е налице законова оборима презумпция и
в тежест на ответниците е оборването й.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
ищецът е собственик на ап. № 21, находящ се в гр. София, ж. к. /населено място/ над
който се намира ап. 24, собственост на ответника И. и ползван от ответника К..
От събраните гласни доказателства, както и от изслушаните експертни
заключения, се установява, че в имота на ищеца – ап. 21, има теч, който е активен и
към момента на огледа от вещото лице, от който са настъпили увреждания в имота.
Свидетелят Н. Г. посочва, че течът в имота започнал преди около 10 години, като се
намира в банята и се разпространил и в кухнята. Заявява, че активно протича, когато се
ползва банята в горния апартамент, като в резултат от теча почти няма останала
мазилка в банята на ап. № 21 и има петна в кухнята. Посочва, че е правен ремонт в ап.
№ 24, но и след него течът продължава, като въпреки отправените молби все още не е
отстранен. Разказва, че било извикано лице с термокамера, което да установи точно
откъде произтича течът и какво следва да се направи, за което бил съставен протокол.
Според лицето, извършило изследването, течът се дължал на фугите в ап. 24 и
трябвало да се префугират.
Сходни показания дава и свидетелият М. Г., който посочва, че течът в ап. 21
започнал преди много години и в банята имало непрекъсната влага и капки теч, когато
в горния апартамент се къпят. Течът бил в банята, но се разпростирал и към кухнята,
тъй като са съседни помещения. Разказва, че съседите отгоре извършили преди години
ремонт, от който имало подобрение, но течът не бил отстранен напълно. Посочва, че
ответникът К. К. обитава апартамента от около 7-8 години.
2
Свидетелят Петя Атанасова, която живее в ап. 26 и е съсед на страните по спора,
посочва, че от 2019г. до настоящия момент посещава многократно ап. № 24, като на
банята бил правен ремонт преди същата да се нанесе в нейния имот през 2018г. Банята
изглеждала съвременна – чиста, без мухъл и петна. Посочва, че банята на ответниците
била префугирана по настояване на ищцата.
Свидетелят Н. П. живее заедно с ответника К. К. от ноември 2013г. в имота, като
посочва, че са правили ремонти на няколко етапа, включващи козметичен и пълен
ремонт на банята – поставени са плочки върху мозайката на пода, а през 2014г. били
сменени тръби, щрангове, плочки и санитария. След посещение на лицето с
термокамерата, което заявило, че според него в банята на ответниците няма теч, нито
спукана тръба, а евентуално е възможно да има мухъл в долната баня от фугите в ап.
24, отново било извършено префугиране.
Според експертното заключение, изготвено от вещото лице инж. Р. Н., е налице
активен теч в ап. № 21, който се дължи на теч от луфт зад тоалетната чиния в ап. № 24,
при употреба на студена или смесена (топла и студена) вода от душ или тоалетната.
Вещото лице разяснява, че банята и тоалетната в ап. № 24 са в добро състояние по
отношение подови настилки и стенни плочи, като не са видими луфтове, липсваща
фугираща смес или проблем с подовите сифони. Посочва обаче, че е извършен
експеримент чрез обилно намокряне на банята в ап. № 24, което е довело като резултат
до видим тече (водоизлив) над мивката в ап. № 21 в ъгъла между стената, тавана и
инсталационната кутия. Вещото лице е категорично, че произходът на теча е зад
тоалетната чиния в ап. № 24, като се дължи на вероятен пробив, луфт или счупване на
стенна плочка, или нарушено отводняване от тоалетната чиния до вертикалната
канализационна тръба. Същото посочва, че една от двете причина води до теча, но не
може да каже коя точно, тъй като за цялостното и категорично установяване е
необходимо да се демонтира тоалетната чиния в ап. № 24.
При съобразяване на горните доказателства, съдът намира, че по делото е
доказано, че течът в ап. № 21 се дължи на водоизлив от намиращия се над него ап. №
24. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в ап. № 21 има теч,
който датира от около 10 години, като първоначално същият се е дължал на липса на
ремонт в банята на ап. № 21. Впоследствие, след извършения ремонт, очевидно е имало
подобрение, но не е бил напълно отстранен течът, което е наложило префугиране на
плочките на пода. Въпреки това действие, течът отново не е бил отстранен напълно, а
при къпане или обилно ползване на вода в ап. № 24, е налице водоизлив в ап. № 21,
който продължава и към настоящия момент съгласно експертното заключение. Този
продължителен теч е довел до настъпване на увреждания в ап. № 21. Според съдебно-
техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. Т., в резултат от
продължилите течове голям участък в банята е с паднала мазилка и видими арматурни
железа на стоманобетоновната мазилка, което налага цялостна нова мазилка,
шпакловка и боядисване с водоустойчива боя. В кухнята пък са налице множество
петна по тавана от течове и пукнатини в шпакловката и латекса. Установени са и петна
по две от стените – общата с банята и перпендикулярната на нея, които са довели до
разлепване на тапетите. Необходимо е да се направи нова шпакловка по тавана и
частична по стените и ново боядисване. В проведеното открито съдебно заседание
вещото лице заявява с категоричност, че всички увреждания, които е описал в
заключението, са резултат от теча в горния апартамент, като описаните СМР са само за
отстраняване щетите от теча, а не за цялостен ремонт. Тяхната стойност възлиза на
3037,15лв.
От изложеното следва, че по делото е установен вредоносен резултат, който има
противоправен произход, тъй като е нарушено общото правило да не се вреди другиму.
3
Противоправно поведение са проявили както собственикът на имота, който има
задължение да го поддържа в изправно състояние, от което да не произтичат вреди
спрямо други лица, така и неговия ползвател – същият е предприел ремонтни
дейности, които обаче не са довели като краен резултат до пълното отстраняване на
наличните течове в имота. От материалите по делото може да се изгради извод, че
имотът се ползва от ответника К. К. на договорно основание по заем за послужване, по
който заемателят има задължение да се грижи за вещта като добър стопанин и да я
поддържа. Тоест, в случая спрямо увреденото лице отговорност носят и двамата, тъй
като с поведението си са съпричинили вредите и отговарят солидарно според чл. 53
ЗЗД, в който смисъл е и съдебната практика по сходни казуси – Решение №
79/07.06.2019г. по гр. д. № 3829/2018г., III ГО на ВКС, Решение № 51/28.02.2011г. по
гр. д. № 536/2010г., III ГО на ВКС и др. Налице са всички обективни елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като
субективният елемент – вината се предполага. Ответниците, чиято е доказателствената
тежест, не са оборили тази презумпция.
Съдът намира направеното от ответниците възражение за съпричиняване за
неоснователно. В Решение № 92/24.07.2013г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС е разяснено,
че за да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна
връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63г. Съобразно
трайно установената практика на ВС и ВКС, съпричиняването има обективен характер
и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. В цитираното
ППВС основният акцент в т. 7 е върху предпоставките за намаляване на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане, а те са две - допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряката причинна връзка между това поведение на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат.
В случая съдът намира, че по делото не са установени такива факти, които да
водят до допринасяне от страна на ищеца за настъпване на уврежданията.
Обстоятелството, че банята в ап. № 21 не е в напълно лицеприятно състояние и се
нуждае от ремонт, не може да обоснове извод, че уврежданията по тавана и стените,
оголването на арматурното желязо и т. н. не са резултат единствено от течовете от
горния апартамент. В тази насока е заключението по СТЕ, изготвено от вещото Т.,
който посочва, че е дал оценка на вредите, дължащи се само на течовете, а не за
цялостен ремонт на помещенията. С оглед на това, стойността от 3037,15лв. е
необходима единствено за отстраняване на повредите, които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с течовете от ап. № 24, продължили дълъг период от
време с различна интензивност.
По изложените съображения, предявеният иск за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 3037,15лв. следва да бъде уважен.
Съдът намира, че следва да бъде уважен и искът с правно основание чл. 109 ЗС.
В ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. дело № 4/2015г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че искът
по чл. 109 ЗС (негаторният иск), като иск за защита на собствеността, предоставя
4
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.
С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено
или да бъдат премахнати последиците от него. От самия текст на разпоредбата е видно,
че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в
които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива
действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно
право или сервитут върху този имот. Други такива случаи са например, когато
действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за
запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от
него.
В случая, както бе посочено по-горе, собственикът на ап. № 24 има задължение
да го поддържа в такова състояние, от което да не произтичат вреди за собствениците
на други съседни имоти. Чрез наличието на теч в имота на ищеца, който се дължи на
състоянието на горния имот, несъмнено се накърнява пълноценното упражняване на
правото на собственост на ищеца, тъй като е налице вредно въздействие върху обекта.
Налице е и нарушение на строителните и санитарно-хигиенните правила, тъй като е
недопустимо наличието на теч от един имот в друг, който води и до възникване на
плесен, оголване на арматурно желязо, което може да доведе до компрометиране на
цялостната конструкция, както и до възникване на допълнителни инциденти, предвид
че помещението е снабдено с електричество. Следователно, чрез това въздействие
върху долния имот се затруднява пълноценното му и безпрепятствено ползване.
Задължение да поддържа имота обаче има освен собственикът и ползвателят. Както бе
посочено, същият следва да се грижи за вещта като добър стопанин, което включва да
поддържа същата в състояние, което да не уврежда съседни имоти. Отговорност носи
както създалия състоянието, така и този, който го поддържа. Ето защо, съдът намира,
че и двамата ответници следва да бъдат осъдени по чл. 109 ЗС да отстранят наличния
теч в ап. № 24, като който и от тях да го стори, би се постигнал крайния целен
резултат.
По изложените съображения, и предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 200лв. за държавна такса, 350лв. депозит за
експертиза и 1500лв. за адв. възнаграждение. В договора за правна защита /л. 7/ е
посочено, че сумата от 1500лв. включва 900лв. за процесуално представителство пред
СРС и 600лв. за изготвяне на въззивна жалба. Очевидно в случая второто действие не е
извършено и няма как да бъде извършено на настоящия етап от производството,
поради което се дължи възнаграждението само от 900лв. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност, което съдът при размер от 900лв. намира за
неоснователно, доколкото минималният размер според Наредба № 1/2004г. само за
5
иска за паричното обезщетение възлиза на 603,72лв. и за неготорния иск остават
296,28лв. Ето защо, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1450лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС М. С. И., ЕГН:
**********, и К. И. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: /населено място/, да
заплатят солидарно на В. Н. Ц. – Г.а, ЕГН: **********, с адрес: /населено място/
сумата от 3037,15лв., представляваща обезщетение за настъпили увреждания в банята и
кухнята на ап. № 21, /населено място/ поради теч в намиращия се над него ап. № 24,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 10.05.2023г. до
окончателното плащане, както и да отстранят наличния теч в банята на ап. № 24,
находящ се в гр. /населено място/, водещ до водоизлив в ап. 21.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. И., ЕГН: **********, и К. И. К.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: /населено място/, да заплатят на В. Н. Ц. – Г.а,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/ сумата от 1450лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника М. С. И., а именно: ЗК „фирма“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: /населено място/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6