№ 476
гр. П., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201309 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„М., против Наказателно постановление № 21-1006-003058 от 01.11.2021 г.
издадено от Началник група в ОДМВР гр. П., Сектор „Пътна полиция“, с
което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се излагат възражения за материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, като се иска неговата отмяна. Не се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява,
поддържа жалбата и излага доводи, въз основа на които смята, че издаденото
НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не изпраща законов или
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище от
процесуалния представител, в което се излагат съображение за
законосъобразност на издаденото НП, като се иска неговото потвърждаване и
се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на
страните, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
1
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че в гр. П., на ул. „Р. е
управлявал мотоциклет КТМ с рама VBKEXA4099M375147 лична
собственост, което не е регистрирано по надлежния ред и е без поставени
регистрационни табели на определените за това места. Също така
жалбоподателят управлявал процесното МПС като не носел КТ.
Това било установено от автопатрул на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР- П., като срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено от
него нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Впоследствие образуваното
АНП въз основа на акта било прекратено с резолюция на АНО на осн. чл.33
ал.2 от ЗАНН, с оглед наличието на данни за извършено престъпление по
члц.345 от НК, което било отбелязано върху съставения АУАН. Последният
бил изпратен в РП- П., където била образувана пр. преписка Вх. № 723/2021
г., като по случая била възложена проверка с оглед евентуални данни за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. След приключването на
проверката, с оглед събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с
постановление от 28.10.2021 г., като преценил, че извършеното от А. М. не
съставлявало престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С посоченото
постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на Началника
на Сектор ПП при ОДМВР П. с оглед преценка за евентуално извършено адм.
нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на
М..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 01.11.2021 г. било
издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на наказаното
лице на 13.09.2022 г., видно от разписката към НП. Жалбата против
последното е подадена от санкционираното лице чрез АНО до съда на
16.09.2022 г., когато била входирана в деловодството на ОДМВР- П., поради
което същата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка
Вх. № 723/2021 г. по описа на РП- П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че в хода на
2
административнонаказателното производство са допуснати СПН, водещи до
драстично засягане на правото на защита на наказаното лице.
На първо място не са спазени изискванията за съдържание на НП, а
именно не е посочена датата на извършване на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 предл.2 от ЗАНН датата на извършване на
нарушението е задължителен реквизит в НП, но също така и едно от
основните обстоятелства от фактическия състав на нарушението. Липсата на
дата на извършване на нарушението лишава наказаното лице от възможността
да научи какво нарушение му се вменява и да може да организира правилно
своята защита. Освен това датата на нарушението е задължителна и с оглед
преценката относно давностните срокове за административнонаказателно
преследване.
Само този порок е достатъчен за да обоснова е отмяна на НП, но съдът
намира, че при издаването на НП е допуснато и още едно СПН. Това е така,
тъй като видно от словесното описание на нарушението не става ясно първо в
коя за коя от хипотезите, визирани в чл.140 ал.1 от ЗДвП се санкционира
жалбоподателя- дали за това, че МПС не е регистрирано по надлежния ред и
кой е този ред или за това, че МПС се движи без поставени на определените
места регистрационни табели, като във втория случай няма съмнение, че
МПС следва да е надлежно регистрирано, но водачът на същото го управлява
без да са поставени на ПС съответните рег. табели. Освен това в словесното
описание освен това нарушение е вменено и друго нарушение на
жалбоподателя, а именно че не носи КТ към СУМПС. Същевременно обаче с
НП е квалифицирано само едно деяние и само да едно нарушение е наказан
жалбоподателя. Повдигнатото обаче по този начин адм. обвинение пречи на
наказаното лице да разбере за кое точно нарушение е наказан, за да може да
се защитава.
При това положение с оглед на изложеното са налице допуснати СПН в
хода на административнонаказателното производство, които водят до
порочност на издадения санкционен акт и обуславят необходимостта от
неговата отмяна, като съдът не намира за необходимо да излага съображения
по съществото на спора.
При този изход на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява
претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, поради
което същото следва да се отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН
Районен съд- П., в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-003058 от
01.11.2021 г. издадено от Началник група в ОДМВР гр. П., Сектор „Пътна
3
полиция“, с което на А. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М., на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. П. в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4