Решение по дело №276/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2020 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20207240700276
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    327

 

     гр. Стара Загора, 07.10.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:        ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора  Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 276 по описа  за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

   Образувано е по касационна жалба на В.Т.Б. *** против Решение № 185/ 25.06.2020 г. по АНД № 1397/ 2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0284-001988/ 19.09.2019г.,  издадено против него от ВПД Началник  група към ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък. С жалбата са направени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че съдебният акт е базиран на противоречиви доказателства относно допуснатите процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и при издаване на НП. Поддържа, че не са обсъдени направените възражения за нарушеното му право на защита поради допуснати съществени нарушения и противоречия между АУАН и НП. Оспорва извода на районния съд за несъществено значение на липсата на описание на техническото средство в НП и че не е допуснато нарушение на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което издаденото НП да бъде отменено.

 

Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

 

              Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

            Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

            Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

  Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е НП № 19-0284-001988/ 19.09.2019г.,  издадено против него от ВПД Началник  група към ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък, въз основа на АУАН Серия АА  № 082111/ 21.07.2019 г., с което на В.Т.Б. ***, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказва да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: На 21.07.2019 г., в 03:45ч в гр. Казанлък на бул.“Княз Ал.Батенберг“ в посока запад-изток управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***ХН като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. За отказа се подписва в талон за изследване № 0011018. Водачът лъха на алкохол и залита.

 

За да потвърди НП, Районен съд Казанлък се мотивира с неговата формална и материална законосъобразност. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства  намира за безспорно установено, че жалбоподателят В.Б. е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на ЗДвП. Приема, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира за неоснователно оплакването за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА/ като приема, че изискването за вписване вида, модела и номера на техническото средство касае само случаите на тестване, а не на отказ от тестване. По отношение на наложените наказания е взето предвид, че съответстват по вид и размер на предвидените в закона. По изложените мотиви е обоснован извод за законосъобразност на НП, с оглед на което то е потвърдено.

 

          Решението е валидно, допустимо и правилно.

 

     В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба 1 от 19.07.2017г. за РУКАКУНВТА. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Съгласно чл. 3а, т.1 (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018г) от Наредбата,  установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. За медицинско изследване се издава талон по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, в който се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина се приемат отчетените показания на техническото средство.

 

 В случая няма отчетени показания на техническото средство. От издадения талон за изследване на кръвта № 0011018 се установява, че В.Б. отказва за изпълни и двете предвидени от Наредбата възможности как да се провери концентрацията на алкохол в кръвта му. При тези фактически установявания настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен изводът на районния съд за формална и материална законосъобразност на обжалваното НП, с което е ангажирана отговорността на В.Б. в качеството му на водач на МПС за отказ да бъде тестван за употреба на алкохол.

Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения от районния съд при постановяване на обжалваното решение. Съдебният акт е мотивиран с доводи за всички аспекти от значение за преценката за законосъобразност на едно НП, включително на оплакванията за допуснати съществени нарушения в процедурата по реализиране на отговорността. Единствено не е обсъден доводът, направен от процесуалния представител в хода по същество, за противоречие относно факта дали актосъставителят е бил очевидец с оглед спазване на процедурата по чл.42, ал.2 от ЗАНН /какъвто законов текст не съществува/. Видно от показанията на полицейския служител С.М., той е присъствал на отказа за тестване, за каквото нарушение всъщност е съставил и АУАН, поради което пропускът на районния съд да обсъди възражението на наказаното лице не се отразява на крайния извод  за законосъобразност на НП. По делото не е бил спорен фактът дали В.Б. е управлявал МПС на посочените в НП дата, място и час. Пред касационната инстанция се поддържа оплакване за нарушение на чл.43, ал.2 от ЗАНН, но такова не се установява доколкото законът не поставя изискване свидетел на отказа да бъде лице, различно от свидетелите по установяване на нарушението. Поради това не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт.

 

По съществото на спора Казанлъшкият районен съд обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Законосъобразно и мотивирано е прието, че от обективна и субективна страна са осъществени признаците от състава на визираното административно нарушение на правилата за движение по пътищата. Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че като водач на МПС В.Б. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в издишания въздух и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, т.е. отказал е да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол. При това положение не се налага вписване на вида, модела и номера на техническото средство с оглед проверка на техническата му  годност, която следва се извършва при използването му, каквото в случая не е направено поради изричното противопоставяне на касатора. За извършеното административно нарушение законосъобразно са му наложени кумулативно предвидените във фиксиран размер наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.

 

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № 19-0284-001988/ 19.09.2019г.,  издадено против него от ВПД Началник  група към ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 185/ 25.06.2020 г. по АНД № 1397/ 2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0284-001988/ 19.09.2019г.,  издадено от ВПД Началник  група към ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                    

                                                                                         2.