Определение по дело №183/2008 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 април 2010 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20081200100183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 4447

Номер

4447

Година

5.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

02.23

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Силвия Николова

дело

номер

20131210103044

по описа за

2013

година

Производството е образувано по искова молба от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, представлявано от Х. В. Л, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Г. Т. А, и - при условията на евентуалност - срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ.Б., обл.Б., представлявано от Б. И. Б., И. Б. М. и Е. И. А..

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.09.2013 г. сключил с [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ.Б., обл.Б., представлявано от А. Д. Г договор за прехвърляне на вземане (цесия) спрямо [фирма], произтичащо от надплатени суми над държавно определената цена на консумирана ел. енергия, за наетите обекти по договори за наем от 30.05.2011 г. и 07.11.2011 г., както и анекс към него от 01.02.2012 г. С последните [фирма] е отдало под наем на [фирма] недвижими имоти в сграда "Шивашки цех, кафе-столова и гараж", след извършено преустройство на съществуващата сграда, като хале 1 и 2, съгласно разрешение за ползване № СТ-12-648 от 18.11.2005 г., издадено от ДНСК, изградена в поземлен имот № 000738, находящ се в промишлената зона на [населено място], общ.Б., при граници и съседи: имот № 000739, изток - вътрешна заводска улица, юг - имот № 000316, запад - имот № 000740 - дървопроизводствена работилница, север - имот на [фирма], а именно - втори етаж от сградата, с площ от 3876 кв.м., и находящия се на първия етаж от същата сграда склад с площ от 342 кв.м., котелно помещение с площ от 102 кв.м. и стая на жената с площ от 22 кв.м., или обща наета площ от 4342 кв.м., както и част от първи етаж от сграда с площ от 1380 кв.м. (съгласно договор за наем от 07.11.2011 г.) и от 410 кв.м. (съгласно анекс от 01.02.2012 г. към договора от 07.11.2011 г.). Договорите за наем били прекратени едностранно от наемателя (прехвърлителят на вземането по цесията), поради неизпълнение на задължения от страна на наемодателя-ответник, считано от 01.05.2013 г. С описаните по-горе договори наемодателят се задължил да предаде и предостави на наемателя вещта, предмет на договора, във вид и състояние, които да отговарят на ползването, за което тя е наета, и освободена от задължения и по сметки към трети лица (за ел. енергия, вода и др.). Независимо, че в посочените по-горе договори задълженията на ответника били подробно изброени и конкретизирани, дружеството-наемодател не изпълнило поетите ангажименти по тях. Същото не осигурило възможност за ползване на имота пълноценно и съобразно предназначението, за което той бил нает. За обекта, предмет на договорите за наем, нямало открита самостоятелна партида за отчитане на ел. енергията, въпреки, че същият бил самостоятелен такъв и следвало да има самостоятелна регистрация в Ч.. Собственик на партида в [фирма] и фирма, предоставяща ел. енергия на [фирма], било [фирма]. Поради липса на открита самостоятелна ел. партида за наетите обекти, отчитането на консумираната от наемателя ел. енергия ставало на база поставен контролен електромер за същите. Заплащането на консумираната енергия ставало не на дружеството-доставчик [фирма], а на наемодателя-ответник. Последният съставял самостоятелни фактури на името на ищеца за продажбата на енергията, като за предоставяне на тази услуга начислявал и ДДС. По този начин [фирма] станало продавач на ел. енергия, като за времето от 01.06.2011 г. до 29.02.2013 г. били съставени фактури и извършени плащания, като общо заплатената сума в полза на ответника за консумирана ел. енергия за наетите обекти и за посочения период била в размер на общо 232 141.25 лв. без ДДС. Въз основа на извършени справки в [фирма] се установило, че ответникът е продавал консумираната от наемателя „И Г. Е. ел. енергия на цени, които са по-високи от доставните на [фирма]. Това, обаче, било недопустимо, тъй като [фирма] извършвало продажба по цени, които са различни от регулираните от държавата цени по реда на чл.30, ал.1 от Закона за енергетиката. С решение на ДКЕВР били определени цените за ел. енергия, доставяна на ответника, като същите били в много по-нисък размер от тези по покупко-продажбата, извършена от наемодателя. Съобразно тях наемателят дължал на ответника за посочения период сума в размер на общо 175 003.83 лв без ДДС. Предвид обстоятелството, че действително заплатените суми на ответника били в размер на 232 141.10 лв., и изваждайки действително дължимите му се суми, съобразно цените на ДКЕВР, то надплатеното било в размер на 57 137.42 лв. без ДДС. Това била сума, с която ответникът се бил обогатил за сметка на наемателя (прехвърлител на ищеца по договора за цесия) при заплащане на цената на ел. енергията за наетите обекти. Ето защо ответникът дължал връщането на надплатената сума. Предвид факта, че с договора за цесия от 11.09.2013 г. наемателят по договора за наем и платец на ел. енергията на наетите обекти прехвърлил вземането си към [фирма] за надплатените суми за ел. енергия на ищеца, то сумите затова се дължали на него, а не на платеца им. С ответника не можели да постигнат доброволно уреждане на спора във връзка със заплащането на надплатените суми като цена на консумираната ел.енергия на наетите помещения, като в тази връзка с депозирано уведомление по повод съобщаването на цесията същият изрично го оспорил. Ето защо за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за част от общо дължимата се сума, за осъждане на [фирма] да му заплати 11 000 лв. без ДДС, представляващи част от общо дължимата се сума в размер на 57 137.42 лв. без ДДС, представляваща надплатена сума над държавно определената цена на консумираната ел. енергия за наетите от [фирма] обекти в сградата, изградена в поземлен имот № 000738, находящ се в промишлената зона на [населено място], общ.Б., при граници и съседи: имот № 000739, изток - вътрешна заводска улица, юг - имот № 000316, запад - имот № 000740 - дървопроизводствена работилница, север - имот на [фирма], заедно със законната лихва, считано от подаването на иска до окончателното изплащане на главницата, както и всички направени по делото разноски. При условията на евентуалност - ако се отхвърли предявеният иск против [фирма] - се моли за разглеждане и произнасяне по следния иск: на 11.09.2013 г. ищецът сключил с [фирма] договор за прехвърляне на вземане (цесия) спрямо [фирма], произтичащо от надплатени суми над държавно определената цена на консумирана ел. енергия, за наетите обекти по договори за наем от 30.05.2011 г. и 07.11.2011 г., както и анекс към него от 01.02.2012 г., сключени с [фирма]. За описаните обекти, предмет на договорите за наем между [фирма] и [фирма] (прехвърлител на вземането по договора за цесия), нямало открита самостоятелна партида за отчитане на ел. енергията. Собственик на партида в [фирма] и фирма, предоставяща ел. енергия за наетите обекти, било [фирма]. Отчитането на консумираната от [фирма] ел. енергия ставало на база поставен контролен електромер за същите. Заплащането на консумираната енергия от своя страна ставало не на дружеството-доставчик [фирма], а на [фирма], чрез наемодателя по договорите за наем. По този начин на [фирма] за времето от 01.06.2011 г. до 29.02.2013 г. била предадена сума в размер на общо 232141.25 лв. без ДДС. Въз основа на извършени справки в [фирма] се установило, че ответникът е получил като цена на ел. енергията суми, които са по-високи от доставните на [фирма]. Това, обаче, било недопустимо, тъй като [фирма] не можело да извършва продажба по цени, които са различни от регулираните от държавата цени по реда на чл.30, ал.1 от Закона за енергетиката. С решение на ДКЕВР били определени цените за ел. енергията, доставяна на ответника [фирма], като същите били в много по-нисък размер от тези, които са му предавани. Съобразно тях наемателят е дължал на ответника за посочения период сума в размер на общо 175 003.83 лв. без ДДС. Предвид обстоятелството, че действително заплатените суми на ответника били в размер на 232 141.10 лв., и изваждайки действително дължимите му се суми, съобразно цените на ДКЕВР, то надплатеното било в размер на 57 137.42 лв. без ДДС. Това била сума, с която ответникът се бил обогатил за сметка на наемателя (прехвърлител на ищеца по договора за цесия) при заплащане на цената на ел. енергията за наетите обекти. Ето защо ответникът дължал връщането на надплатената сума. Предвид факта, че с договора за цесия от 11.09.2013 г. наемателят по договора за наем и платец на ел. енергията на наетите обекти прехвърлил вземането си към [фирма] за надплатените суми за ел. енергия на ищеца, то сумите затова се дължали на него, а не на платеца им. С ответника не можели да постигнат доброволно уреждане на спора във връзка със заплащането на надплатените суми като цена на консумираната ел.енергия на наетите помещения, като в тази връзка с депозирано уведомление по повод съобщаването на цесията същият изрично го оспорил. Ето защо за ищеца бил налице правен интерес да предяви евентуален иск за част от общо дължимата се сума, за осъждане на [фирма] да му заплати 11000 лв. без ДДС, представляващи част от общо дължимата се сума в размер на 57 137.42 лв. без ДДС, представляваща надплатена сума над държавно определената цена на консумираната ел. енергия за наетите от [фирма] обекти в сградата, изградена в поземлен имот № 000738, находящ се в промишлената зона на [населено място], общ.Б., при граници и съседи: имот № 000739, изток - вътрешна заводска улица, юг - имот № 000316, запад - имот № 000740 - дървопроизводствена работилница, север - имот на [фирма], заедно със законната лихва, считано от подаването на иска до окончателното изплащане на главницата, както и всички направени по делото разноски.

Ответниците твърдят, че предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като не се били обогатили по никакъв начин за сметка на [фирма]. Всички изложени в тази насока твърдения на ищеца не кореспондирали с фактите и доказателствата, представени от самия него. Между [фирма] и [фирма] били сключени два договора за наем, по силата на които първото дружество предоставило на второто, за временно и възмездно ползване, описаните в исковата молба части от етажи и помещения. Наетите обекти били предадени на наемателя в договорения вид, годни за експлоатация по предназначението им - производствени помещения за шивашко предприятие. Самите обекти, предмет на наема, били разположени в района на бившия Домостроителен комбинат Б. в близост до [населено място], като целият терен, с изключение на терена, върху който са изградени описаните сгради, бил собственост на [фирма]. В района били разположени множество производствени обекти, складове и административни сгради, които се ползвали от различни лица, като с цел охраната им бил организиран пропускателен режим. Съгласно чл.5.2 от договорите за наем, наемателят [фирма] се задължил да заплаща всички разходи, свързани с ползване на наетите обекти, в т.ч. ВиК, електроенергия, такси и т.н. В конкретния случай ел. захранването на наетите обекти (както и на всички обекти в района на бившия Домостроителен комбинат) се осъществявало посредством извод 29 kv и трафопост, собственост на [фирма]. Следователно, доставчикът на ел. енергия [фирма] имал отношения единствено със [фирма], тъй като това именно дружество било клиент на Е., а електропреносните съоръжения в района били негова собственост. Като собственик на процесните обекти, [фирма] било длъжно да заплаща изразходваната ел. енергия за съответния период, но плащането на същата ставало не на [фирма], а на [фирма] ежемесечно, като [фирма] фактурирало на [фирма] потребената ел. енергия, отчетена чрез междинен електромер, а [фирма] заплащало същата в срок. При така създадената организация за отчитане и заплащане на ел. енергията, ежемесечно наемодателят [фирма] префактурирал на наемателя [фирма] разходваната енергия (вече фактурирана от [фирма] на [фирма]), като наемателят заплащал същата на база отчетения разход. Двете ответни дружества не определяли цената на доставената ел. енергия. Всички суми, които [фирма] било платило в полза на Т ТА Е., представлявали стойността на изразходваната ел. енергия за нуждите на производствената дейност на наемателя. Сумите били платени без каквито и да било възражения от наемателя на основание разпоредбите на чл.5.2 от договорите за наем, което значело, че било налице договорно основание за плащането им. Цената, на която [фирма] е фактурирало изразходваната от наемателя ел. енергия, не се определяла от дружеството произволно, а напротив - това била същата цена, която била фактурирана от [фирма] на първия ответник. Напълно неоснователна била и тезата, че завишеният размер на цената на консумираната ел. енергия довел до обедняване на праводателя на ищеца. Оспорва се изцяло твърдението, че цената, която [фирма] е заплащало, била завишена, тъй като същата е над установения от ДКЕВР размер. Напротив - цената, която [фирма] фактурирало на Т ТА О. и която впоследствие била фактурирана на [фирма], била определена от доставчика на електроенергия и двамата ответници по никакъв начин не можели да променят стойността й. Следователно, и трите дружества били обвързани от цената за доставка, определена от [фирма], която била фиксирана.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са и съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, чийто заключения са приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и във връзка с доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

Видно oт Договор за наем от 30.05.2011г. сключен между наемодателят [фирма] – [населено място] и наемателя [фирма] за срок от 5 години считано от 01.06.2011г., първият е предоставил на втория за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот находящ се в [населено място], общ. Б., обл. Б., а именно: втори етаж от сграда, с площ 3 876 кв.м. и находящите се на първи етаж от същата сграда склад с площ 342 кв.м, котелно помещение с площ 102 кв.м. и стая на жената с площ от 22 кв.м. или обща наета площ от 4342 кв.м. която сграда представлява „шивашки цех, кафе-столова и гараж” след извършено преустройство на съществуваща сграда, като хале 1 и хале 2 съгласно Разрешение за ползване № СТ-12-648 от 18.11.2005г. , издадено от Заместник-Началник на ДНСК, изградена в поземлен имот №000738, находящ се в промишлената зона на [населено място], общ.Б., при граници и съседи: имот № 000739, изток - вътрешна заводска улица, юг - имот № 000316, запад - имот № 000740 - дървопроизводствена работилница, север - имот на [фирма], като от своя страна наемателя е поел задължението да заплаща уговорения в договора месечен наем. Съгласно точка 3.4. от Договора за наем, наемателят се е задължил да плаща на наемодателя изразходваната електроенергия за текущия месец непосредствено след представяне на фактура за същата след края на месеца (л. 17-22 от делото).

Съгласно Договор за наем от 07.11.2011г. сключен в [населено място] наемодателят [фирма] – [населено място] е предоставил на наемателя [фирма] за срок от 5 години считано от 07.11.2011г., за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот находящ се в [населено място], ул. „ а именно: част от първи етаж от сграда, с площ 1380 кв.м., която сграда представлява „шивашки цех, кафе-столова и гараж” след извършено преустройство на съществуваща сграда, като хале 1 и хале 2 съгласно Разрешение за ползване № СТ-12-648 от 18.11.2005г., издадено от Заместник-Началник на ДНСК, изградена в поземлен имот №000738, находящ се в промишлената зона на [населено място], общ.Б., при граници и съседи: имот № 000739, изток - вътрешна заводска улица, юг - имот № 000316, запад - имот № 000740 - дървопроизводствена работилница, север - имот на [фирма], като от своя страна наемателя е поел задължението да заплаща уговорения в договора месечен наем. Съгласно точка 3.4. от Договора за наем, [фирма] се е задължил да плаща на наемодателя изразходваната електроенергия за текущия месец непосредствено след представяне на фактура за същата след края на месеца (л. 23-25 от делото).

Като доказателство в кориците на делото е приобщен и АНЕКС №1 от 01.02.2012г. към Договор за наем от 07.11.2011г. между наемодателят [фирма] – [населено място] и наемателя [фирма] видно от който наемодателят е предоставил за временно и възмездно ползване на наемателя свое помещение с площ 410 кв.м. находящо се на Първи етаж от собствена на Наемодателя сграда с адм. адрес: [населено място], ул. „ (л. 26-27 от делото).

От Предупреждение изх. № 73 от 28.02.2013г. и Уведомление изх. №110/04.04.2013 изпратени от наемателя [фирма] до наемодателя [фирма] – [населено място] се установява, че наемателят е поискал от наемодателя да осигури нормално и безпрепятствено ползване на имота съобразно неговото предназначение, като в отделна точка е посочено и искане за осигуряване регистрирането на самостоятелна партида за отчитане на ел. енергия на наемния обект, която да бъде на името на наемателя, за което е и определил срок (л. 28-30 от делото).

В доказателствения материал е приобщен и Приемо-предавателен протокол от 07.05.2013г. между наемодателя [фирма] – [населено място] и наемателя [фирма], подписан към договори за наем от 30.05.2011г. и 07.11.2011г. и АНЕКС от 01.02.2012г. на горните две страни (л. 31-33 от делото).

Видно от Договор за цесия (ведно с копие на гръцки език) от 11.09.2013 г. сключен между [фирма] в качеството на цедент и [фирма] като цесионер, цедента е прехвърлил възмездно на цесионера свое вземане към [фирма] в размер на 57 137,42 лв. От договора става ясно, че като основание за придобиване на вземането са посочени надплатени суми над държавно определената цена на консумираната ел.енергия за наети от наемателя обекти по гореописаните и приложени към доказателствения материал договори за наем за периода от юни 2011 г. до февруари 2013 г. (л. 34-38 от делото).

С договор за цесия (ведно с копие на гръцки език) от 11.09.2013 г. сключен между [фирма] в качеството на цедент и [фирма] като цесионер, цедента е прехвърлил възмездно на цесионера свое вземане към [фирма] в размер на 57 137,42 лв. От договора става ясно, че като основание за придобиване на вземането са посочени надплатени суми над държавно определената цена на консумираната ел.енергия за наети от наемателя обекти по гореописаните и приложени към доказателствения материал договори за наем за периода от юни 2011 г. до февруари 2013 г. (л. 39-44 от делото).

С Уведомление за цесия от 27.12.2013 г. [фирма] е уведомило [фирма], че с договор за цесия е прехвърлило в полза на ищеца [фирма] свои вземания произтичащи от надплатени суми над държавно определената цена на консумираната ел. енергия за наети от [фирма] обекти по гореописаните договори за наем в размер на 57 137,42 лева без ДДС за периода от юни 2011 г. до февруари 2013 г. (л. 45 от делото).

С Уведомление за цесия от 24.09.2013 г. [фирма] е уведомило [фирма], че посредством договор за цесия е прехвърлило в полза на ищеца [фирма] свои вземания произтичащи от неустойка по чл. 8.1 от договори за наем от 30.05.2011 г., от 07.11.2011 г. и АНЕКС към последния от 01.02.2012 г. в размер на общо 40 710.41 лв., както и за надплатени суми над държавно определената цена на консумираната ел. енергия за наети от [фирма] обекти по гореописаните договори за наем в размер на 57 137,42 за периода от юни 2011 г. до февруари 2013 г. (л. 46 от делото).

Видно от Становище изх. № [ЕГН] от 21.10.2013 г. от Ч. [фирма], както и от Писмо изх. № [ЕГН] от 23.10.2013 Ч. [фирма] до фирма [фирма] – [населено място], в имот 57159.504.28.1 [населено място], общ. Б., няма открита партида и не е абонат на Ч. [фирма] (л. 48 и 49 от делото).

От Писмо с изх. № 100000027727 от 10.10. 2012 г. на Ч. [фирма] сочи, че е предприета процедура за започване на преговори за изкупуване на [фирма]. (л. 50 от делото).

С отговор на Писмо с изх.№[ЕГН] от 21.10.2013 г. от Ч. [фирма] до „Т” ТА Е. става ясно, че първите притежават лицензия за обществено снабдяване на енергия № Л-135 от 29.11.2006 г., издадено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Посочва се още, че „Т” ТА Е. – [населено място] не е клиент на Ч. [фирма], на следващо място като се сочи, че [фирма] има сключен договор за продажба на електроенергия за предприятия присъединени към електроразпределителните мрежи на средно напрежение с измерване на три скали - Върхова, Дневна и Нощна тарифи с № 11000006560, като продажбата се извършва по цени определени с Решение № Ц-22 от 29.06.2011г. и Решение № Ц-17 от 28.06.2012г., на ДКЕВР (приложение 1 към писмото), а за периода от 17.07.2011 г. до 30.06.2012 г. цената е сбор от изброените в горепосочените Решения компоненти на Ч. [фирма] и Ч. [фирма], (Приложение 2 към писмото), (л.51-71 от делото).

Приложени са и заверени ксерокопия от фактури за изразходвана ел. енергия от [фирма] заплатена на [фирма] , като получател на обща стойност 221 445.82лв. (със сумата от ф-ра на лист 89 - 246 001.53) ведно с платежните нареждания към тях(л. 72-170 от делото).

Приобщено към доказателствения материал е и Разрешение за ползване с № СТ-12-648 от 18.11.2005 г. издадено от Заместник-Началник на Дирекция национален строителен контрол, съгласно което е разрешено ползването на „ШИВАШКИ ЦЕХ, КАФЕ- СТОЛОВА И ГАРАЖ” (преустройство на съществуваща сграда /хале 1 и хале 2/ в шивашки цех, кафе-столова) находящ се в урегулиран поземлен имот X.-9313, П на [населено място], общ. Б., обл. Б., с възложител : [фирма] (л. 177 от делото).

Приложени са и четири броя извлечения от А. от Търговски регистър съответно за [фирма], [фирма] [фирма] и [фирма] (листа 178, 179,180 и 223 от делото).

По делото бяха изслушани и приети две експертни заключения на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице И. Л. Г. (л. 239-246 от делото) и съдебно-техническа експертиза съставена от в.л. инж. Ю. И. З. (л. 296-305 от делото). Отговорено е на поставените от съда и страните в настоящето гражданско производство въпроси, приложени са таблици във връзка с зададените задачи.

В своето заключение вещо лице инж. А. А. е отговорил на поставените му 8 въпроса / първите четири въпроса поставени от ищците [фирма] в исковата молба, а следващите четири по искане от ответниците [фирма] в отговора на исковата молба/. По време на съдебното заседание от 29.10.2014 г. е изслушано и устното заключение на вещото лице, като съответно са зададени и уточняващи въпроси от страните в настоящето производство.

На поставения под № 1 въпрос от ищеца, а именно каква цената на кВч. ел. енергия за периода от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г. доставяна до партидата на [фирма], експертът сочи, че за периода от месец 06.2011 г. до 30.06.2012 г. крайни цени без ДДС: върхова – 0.17062 лв.; дневна 0.10795 лв.; нощна 0,06621 лв., а за периода от месец 01.07.2012 г. до 29.02.2013 г. крайни цени без ДДС: върхова – 0.18993 лв.; дневна 0.11822 лв.; нощна 0,07153 лв.

Като задача № 2 [фирма] иска от вещото лице да отговори какво е количеството консумирана електроенергия за процесните обекти за времето от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г., като посочва, че е в следните размери: за 2011 г.: върхова – 100 299 кВч; дневна 154 479 кВч; нощна 32 919 кВч;. За 2012 г.: върхова – 273 039 кВч; дневна 523 809 кВч; нощна 152 633 кВч;. За 2013 г.: върхова – 40 151 кВч; дневна 81 633 кВч; нощна 34 084 кВч;. Като това прави обща стойност съответно: върхова – 413 489 кВч; дневна 759 921 кВч; нощна 219 639 кВч;. Консумираната ел. енергия върхова, дневна, нощна за периода от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г. е в размер на 1 393 056 кВч.

На следващо място на въпрос № 3 каква цената на количествата консумирана ел. енергия за процесните обекти за времето от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г., съобразно определените от ДКЕВР цени на ел. енергията при средни напрежение, се сочи че е в размер на 174 976,36 лв. без ДДС.

С задача № 4 в експертизата поставена от ищеца се иска отговор какъв е размерът на сумите заплатени от [фирма] на [фирма], и размерът на сумите, заплатени от [фирма] на [фирма] за консумиранта ел. енергия за периода от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г. Инж. Г. сочи, че сумите заплатени от [фирма] на [фирма] за консумиранта ел. енергия за периода от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г. са в размер на 232 141.10 лв., а тези заплатени от [фирма] на [фирма] за консумиранта ел. енергия за периода от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г., са в същия размер на 232 141.10 лв.

На зададените от страна на ответника „Т ТА” въпроси вещото лице е дало следните отговори. Като задача №1 се иска от инж. Г. да посочи какъв е общият размер на сумата за изразходваната ел. енергия за периода от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г., която [фирма] е заплатило в полза на [фирма]. Специалиста сочи, че общата сума за изразходваната ел. енергия за горепосочения период по процесните договори за наетите от [фирма] обекти, която последното дружество е заплатило на [фирма] е в размер на 232 141.10 лв.

С въпрос №2 ответника иска от вещото лице да посочи какъв е общият размер на сумата за изразходваната ел. енергия за процесните недвижими имоти за периода от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г., която [фирма] е заплатило на [фирма]. Инж. Г. сочи, че за въпросният период заплатена сума възлиза на 232 141.10 лв.

Като задача № 3 на експерта е възложено да даде отговор дали има разлика между цената, по която [фирма] е фактурирало на [фирма] изразходваната ел. енергия по договорите за наем, както и цената, по която [фирма] е фактурирало на [фирма] разходваната ел. енергия. Инж. Г. сочи, в своя отговор, че няма разлика относно цената, както и че количеството и цената на изразходваната ел. енергия, фактурирана от [фирма] на [фирма] е равна на количеството и цената на изразходваната ел. енергия, фактурирана от [фирма] на [фирма].

С последния поставен от ответника въпрос № 4 иска от експерта да посочи как са осчетоводени доставките на ел. енергия от [фирма] и префактурираната ел. енергия на [фирма] в счетоводството на [фирма]. На този въпрос инженерът сочи, че доставките на процесната ел. енергия от Ч. на „С.” О., от [фирма] на [фирма] и префактурирането от [фирма] на [фирма] са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на страните по делото при спазване на счетоводното законодателство, съгласно счетоводните стандарти и при съобразяване със счетоводните принципи за отчитане на стопанските операции.

В настоящия процес е назначена приета и изслушана и съдебно-техническа експертиза изготвена от инж. Ю. И. З.. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и направена справка на утвърдените от ДКЕВР на [фирма] цени за ел. енергия за достъп и пренос до и през разпределителната мрежа и на мрежови услуги извършвани от мрежови оператори за процесния период дава следните заключения на поставените от съда и от адв. И. Х. и адвокат А. В. задачи в откритото съдебно заседание от 29.10.2014 г. (л. 296-305 от делото).

На зададените от съда въпроси задачи инж. З. дава следните заключения: относно въпрос №1 дали е възможноел. напрежение, което се предоставя от Ч. Р Б"АД наС"О. да бъде предоставено без трансформация (от средно на ниско напрежение) за крайно потребление, към наемателите или към ищеца, който се явява краен потребител, като ако това е възможно да даде отговор и дали има условия за това потребление и съответно ако не е възможно - какъв е редът да се трансформира енергията и да са предостави на крайния потребител. В своя отговор вещото лице е категорично, че не е възможно ел. напрежението, което се предоставя от „Ч. Р БАД на [фирма] да бъде предоставено без трансформация (от средно на ниско напрежение)за крайно потребление, към наемателите или към ищеца, който се явява краен потребител. Като в тази връзка инж. З. уточнява, че за да се предостави от „Ч. Р БАД ел. енергия на средно напрежение за крайно потребление, към наемателите или към ищеца, който се явява краен потребител, следва да има две важни условия: [фирма] да са собственик на съоръженията за пренос на ел.енергията на 20 kV и на следващо място крайните потребители, наематели или ищец, да има изградено съоръжение за трансформация от средно на ниско напрежение-трафопост 20/0.4 kV.

На задача № 2 поставена от съда дали Предоставената ел. енергия като ниско напрежение е извършено по цени, утвърдени от ДКЕВР и съответно по-скъпа цена се заплаща за ел.енергия предоставена на ниско напрежение. Инж. З. в експертното заключение сочи, че предоставената ел.енергия като ниско напрежение се извършва по цени, утвърдени от ДКЕВР съгласно двете решения на ДКЕВР, касаещи процесния период - Решение № Ц-22 / 29.06.2011 г. в сила от 01.07.2011 г. и Решение № Ц-17 / 28.06.2012 г. в сила от 01.07.2012 г., съответно се заплаща и по-скъпа цена, защото става пренос на ел.енергия от средно на ниско напрежение. Като в съдебно заседание проведено на 23.02.2015 г. вещото лице допълнително разяснява, че при трансформирането ел. енергия от средно в ниско напрежение е съпроводено с определен процент загуби от 6-8 %,за които вещото лице изложи становище е споменатото вече съдебно заседание, за начина на получаването им и използването на статистически данни при калкулиране на трансформацията на ел.енергия, възприети от литературата в тази област, както и това, че тези загуби са отчетени и включени в крайната цена на ел.енергия при трансформиране от средно на ниско напрежение, съобразно определените за това от ДКЕВР цени.

На следващо място в.л. експерт е дало отговор и на въпросите поставени от адвокат И. Х. и адвокат А. В., в съдебно заседание от 29.10.2014 г. (л. 282 от делото).

На поставения въпрос №1 относно това дали е възможно [фирма] като собственик на съоръженията за трансформиране на ел.енергия от средно напрежение на ниско напрежение да предостави до крайния потребител на ел.енергия, който в случая се явява наемател на сграда, собственост на [фирма]- [фирма] при същите условия, т.е. при средно напрежение, инж. З. сочи, че [фирма] като собственик на съоръженията за трансформиране на ел.енергия от средно напрежение на ниско напрежение е възможно технически да предостави до крайния потребител на ел.енергия, който в случая се явява наемател на сграда, собственост на [фирма] - [фирма] при същите условия, т.е. при средно напрежение, единствено при условие, че същия има собствено съоръжение за трансформиране на ел.енергията от средно на ниско напрежение. В противен това случай не е възможно.

На поставената като задача № 2 във връзка с гореописаната задача №1 относно това какви биха били последиците за електрическата инсталация на сградата и възможно ли е да се ползва тази енергия средно напрежение от наемателите на сградата и ако не е възможно, какъв е реда да се трансформира тази ел. енергия, за да се достави по начин, по който може да се ползва експерта дава отговор, че ако се предостави ел.енергия на средно напрежение на наемателите на сградата за директно ползване, последиците за електрическата инсталация на сградата ще са катастрофални, тъй като ел.инсталацията на сградата е изградена за ниско напрежение.Като, за да може да се използва, същата трябва да се трансформира от средно на ниско напрежение чрез понижаващ трансформаторен пост (трафопост).

При изложеното от фактическа страна , съдът формира следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска- ищецът претендира, че е носител на парично вземане на основание на валидно цедирано вземане спрямо ответниците/вторият при евентуалност/, на основание съществуващ валиден двустранен възмезден договор за цесия между [фирма] и ищцовото дружество [фирма], предмет на който договор е и вземането към ответника [фирма] и респективно договор цесия между [фирма] и ищцовото дружество [фирма], за евентуалното вземане към [фирма]. Заверени копия от договорите за цесия се съдържат в доказателствения материал (л. 34-44 от делото), поради което е налице правен интерес от водене на предявения иск.

По същество на доводите:

Съдът счита, че предявеният иск е неоснователен, поради следните съображения:

Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че по повод възникналите между И Г. [фирма] , както и [фирма] облигационни отношения, чийто източник между първите две е сключен договор за наем от 30.05.2011г., договор за наем от 07.11.2011г и АНЕКС №1 от 01.02.2012 г. към договор за наем от 07.11.2011г. за определен срок, по силата на който в правната сфера на всяка от тях са възникнали права и задължения, в това число и задължение съгласно чл.3.4 от договорите за наем, за наемателя [фирма] да заплаща разноските за потребена в наетия имот ел. енергия за текущия месец след представяне на фактура от наемодателя, и във връзка със заплащането на която на база ниско напрежение И Г.” Е. е обедняло за сметка на обогатяване на наемодателя, респективно [фирма] , както и че И Г.” Е. е прехвърлило това си вземане по надлежен ред на ищеца и че длъжникът правновалидно е уведомен за цесията от предишния кредитор /цедента по арг. на чл.99, ал.4 от ЗЗД/.

Ищецът не проведе такова доказване.

Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Между дружествата И Г. [фирма] е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник са сключен договор за наем от 30.05.2011г., договор за наем от 07.11.2011г и АНЕКС №1 от 01.02.2012 г. към договор за наем от 07.11.2011г. за определен срок, по силата на който в правната сфера на всяка от тях са възникнали права и задължения, в това число и задължение съгласно чл.3.4 от договорите за наем, за наемателя [фирма] да заплаща разноските за потребена в наетия имот ел. енергия за текущия месец след представяне на фактура от наемодателя.

Не се спори между страните, че [фирма] за процесния период от месец 06.2011 г. до 29.20.2013 г., в наетия от него обект в [населено място] е потребил ел. енергия в размер на 1 393 056 кВч.

От събраните и подробно посочени по-горе доказателства, съдът приема за доказано в настоящия процес факта за наличие на валиден договор за цесия между [фирма] и ищцовото дружество [фирма], предмет на който договор е и вземането към ответника [фирма] и респективно договор цесия между [фирма] и ищцовото дружество [фирма], за евентуалното вземане към [фирма]. Заверени копия от договорите за цесия се съдържат в доказателствения материал (л. 34-44 от делото).

На следващо място, видно от представените на лист 45 и, 46 от делото, уведомления цесия, цедентът [фирма] е изпълнил задължението си по чл.99 от ЗЗД и е уведомил длъжника [фирма] (видно и от приложените в доказателствения материал на лист 47 копия от товарителница на пратка и обратна разписка) и евентуалния длъжника [фирма] за извършеното прехвърляне на вземане.

Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, по следните съображения:

В облигационната теория се различават два основни типа неоснователно обогатяване или кондикции – престационна /уредена в чл.55 от ЗЗД/ и непрестационна /уредена в чл.59 от ЗЗД/. Предявеният в това производство иск следва да се квалифицира като такъв по чл.55 от ЗЗД. Елементите на този престационeн тип са няколко. На първо място едно лице е престирало и с това то е станало по-бедно, докато лицето, на което е престирало е станало по-богато. Под престация се разбира съзнателно и целенасочено увеличаване на чуждо имущество. Лицето съзнателно и по своя собствена воля е осъществило съответната престация. С това то е целяло да изпълни свое задължение към друго лице. На следващо място, престирането трябва да е станало за сметка на имуществана придобивка от обогатилия се. Следващ елемент е свързан с това обогатилият се да е получил нещо. Той трябва да се е обогатил чрез престирането – неговото имуществено положение да се е подобрило. Предмет на полученото може да бъде всяка имуществена облага – включително и парична сума. Доколкото елементите на състава на неоснователно обогатяване, са дадени кумулативно, а не алтернативно, то липсата на който и да било от тях води като последица до отхвърляне на иска. Настоящият състав приема, че за да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следваше главно и пълно да докаже, че ответника се е обогатил с сумата от 11 000 лв. без ДДС, съставляваща част от общо дължимата сума в размер на 57 137.42 лв. без ДДС, представляваща надплатени суми над държавно определената цена за консумираната ел. енергия за наети от [фирма] обекти.

В хода на съдебния процес ищцовото дружество не представи категорични доказателства , от които по безспорен начин да се установи фактът , от който произтича вземането му , както и безспорни доказателства , установяващи по категоричен начин размера на претендираната сума. Наред с това следва да се отрази и обстоятелството,че относно въпроса за префактурирането на надплатени суми над държавно определената цена на консумираната и заплащаната на ел.енергия от прехвърлителя на вземането в полза на ищеца дружество [фирма] от страна на ответниците не е извършено.В хода на съдебното следствие се установи, че ответното дружество не е фактурирало ел. енергия на цени по високи от утвърдените от ДКЕВР за процесния период от месец 06.2011 г. до 29.02.2013 г. при извършената трансформация от средно на ниско напрежение. Напротив цените са съобразени с определените от комисията в две решения - Решение № Ц-22 / 29.06.2011 г. в сила от 01.07.2011 г. и Решение № Ц-17/ 28.06.2012 г. в сила от 01.07.2012 г.

Нещо повече, втория ответник [фирма] има сключен договор за продажба на електроенергия за предприятия, присъединени към електроразпределителната мрежа на средно напрежение с [фирма]. Тъй като съоръженията са собственост на [фирма] , те са единствените, които имат открита партида и договор с [фирма]. Другите консуматори на територията на [фирма] дори и собственици на сгради, не могат да сключат договори за продажба на електроенергия с [фирма] и да си открият отделни партиди, преди с [фирма] да изкупи поне преходната кула. Тогава тези консуматори могат да сключат договор за продажба на електроенергия за предприятия, присъединени към електроразпределителната мрежа на средно напрежение. Но освен това за да бъде сключен такъв договор и да им се определи тарифа за електроенергия на средно напрежение, е необходимо да имат изградени собствени съоръжения за трансформация от средно напрежение на ниско напрежение. На следващо място, предоставянето на ел.енергия на средно напрежение без трансформация за крайно потребление, би имало катастрофален ефект върху ел. инсталациите на крайните ползватели (в случая третото лице помагач [фирма]), тъй като то са изпълнени за ниско напрежение.В следствие на това не е възможно електрическото напрежение, което се предоставя от [фирма] на [фирма] да бъде предоставено без трансформация (от средно на ниско напрежение) за крайно потребление, към наемателите или към ищеца, който се явява краен потребител, тъй като същите или същия нямат изградени собствени съоръжения за трансформация.

На следващо място от анализа на фактурите, които е получавало [фирма] от [фирма] и на фактурите, които [фирма] е фактурирало на „Т ТА" Е. се установи, че [фирма] е фактурирало изразходваната ел.енергия от [фирма] по цени за средно напрежение за трите зони за измерване (върхова, дневна и нощна) за процесния период съгласно цитираните по-горе решения на ДКЕВР. От своя страна , [фирма] е фактурирало ел.енергията, след засичане по контролен електромер на ниско напрежение, на [фирма] по цени на ниско напрежение съгласно решенията на ДКЕВР. Видно от приложената Таблица №1 към съдебно-счетоводна експертиза се вижда, че [фирма] е фактурирал по цени на ниско напрежение, утвърдени от ДКНВР във фактурите към „Т ТА“ ЕOOД.

От анализа на счетоводната документация свързана с ел. енергия за процесния период от [фирма] на [фирма], от [фирма] на [фирма] и префактурирането от [фирма] на [фирма] съдът приема за установено, че са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на страните по делото при спазване на счетоводното законодателство, съгласно счетоводните стандарти и при съобразяване със счетоводните принципи за отчитане на стопанските операции.

Следва също да се уточни и защо цената на ел. енергията на ниско напрежение е по-висока от цената на ел.енергия на средно напрежение. В случая е налице процес на трансформация от средно напрежение на ниско напрежение и пренос на ел. енергия на ниско напрежение. От своя страна процесът на трансформация е свързан с изграждането на съоръжения за трансформация, съоръжения и разпределителна мрежа на страна ниско напрежение за пренос на ел.енергията. Като от своя страна тези съоръжения и мрежи изискват капиталови средства за изграждане, средства за амортизационни отчисления и средства за поддръжка и персонал. Също така при трансформацията на ел.енергията от средно на ниско напрежение, са налице загуби на ел.енергия.

Изводите следват от заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводната и съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло, като компетентно дадени от вещите лица при пълнота и обективност на извършеното изследване при отговора на поставените задачи.

С оглед на изложеното, съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е неоснователен за сумата от 11 000 лв. без ДДС съставляваща част от общо дължимата сума в размер на 57 137.42 лв. без ДДС, представляваща надплатена сума над държавно определената цена за консумирана ел. енергия за наети от [фирма] обекти, и което вземане е цедирано в полза на ищцовото дружество.

В този смисъл, и по изложените вече съображения предявения осъдителен иск се явява изцяло неоснователен и спрямо евентуалния ответник по него - С. [фирма], в качеството му на наемател суми за ел. енергия .

По изложените съображения , съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, представлявано от Х. В. Л, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Г. Т. Апостолакис, и - при условията на евентуалност - срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], общ.Б., обл.Б., представлявано от Б. И. Б., И. Б. М. и Е. И. А., осъдителен иск за частично заплащане на сумата от 11 000.00 /единадесет хиляди/ лева от общо претендираната сума от 57 137.42 лева без ДДС, представляваща надплатени суми над държавно определената цена на консумираната ел. енергия за наети от [фирма] обекти: ВТОРИ ЕТАЖ ОТ СГРАДАТА с площ от 3 876 кв.м. и находящия се на първия етаж от същата сграда СКЛАД с площ от 342 кв.м., КОТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 102 кв.м. и СТАЯ НА ЖЕНАТА с площ от 22 кв.м., или обща наета плащ от 4 342 кв.м., и ЧАСТ ОТ ПЪРВИ ЕТАЖ ОТ СГРАДА с площ от 1 790 кв.м., и което вземане на ищеца произтича от договори за цесия от 11.09.2013 г. сключени между [фирма] в качеството на цедент и ищеца - [фирма], като цесионер, по силата на които цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера свое вземане към [фирма] и [фирма] общо в размер на 57 137,42 лв., като неоснователни

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Благоевградския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: