№ 3781
гр. София, 14.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110126930 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
С искова молба ищецът В. Л. М. е предявил срещу ******************* отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК вр. чл.124 ГПК за признаване за установено, че не дължи
сумите по изпълнителен лист, издаден на 18.12.2009г. от СРС, 61 състав, по гр.д. №
46097/2009г., въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, в
полза на цедента *****************, вземането по който било цедирано на ответника, и въз
основа на който ИЛ било образувано изп.д. № 20108380404124 на ЧСИ ******************
рег.№ ********** на КЧСИ.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника – *******************, в
който намира исковата молба за недопустима, защото били налице две висящи граждански
дела с идентичен предмет, а именно пред СРС имало висящо гр.д. № 23698/2021г. по описа
на СРС, 30ти състав, образувано по искова молба с идентично съдържание. Отделно от това,
исковата претенция била недопустима и поради липса на правен интерес и неоснователна,
защото действително изпълнителното дело било перимирано на 28.09.2012г. и към подаване
на исковата молба била изтекла необходимата петгодишна погасителна давност, но не били
извършвани последващи действия по принудително изпълнение, вкл. след изтичане на
давността ответникът не предприемал действия по принудително изпълнение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Съгласно информация от гр.д. № 23698/2021г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, се
1
установява, че по предявен иск от ищеца срещу ответника по чл.439 ГПК, делото е
прекратено на основание чл.232 ГПК с влязло в сила определение № 20143168/21.06.2021г.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ответникът е цесионер на вземане по изпълнителен лист, издаден на
18.12.2009г. от СРС, 61 състав, по гр.д. № 46097/2009г., въз основа на влязла в сила заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, в полза на цедент *****************, и въз основа
на който изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20108380404124 на ЧСИ
****************** рег.№ ********** на КЧСИ.
От приобщеното изп.д. № 4124/2010г. по описа на ЧСИ **********, рег.№ **********
на КЧСИ, се установява, че по молба вх.№ 19209/06.08.2010г. от „************** и въз
основа на ИЛ от 18.12.2009г. е образувано изп.д. за принудително събиране на сумите. По
делото са извършвани изпълнителни действия последователно, вкл. до 02.02.2011г.. след
което по делото не са извършвани изпълнителни действия. С молба от 03.12.2018г. л.103 от
изп.д. на мястото на ***************** е конституиран като взискател – ответника по
делото. С постановление от 12.07.2021г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено
изпълнителното дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
По допустимостта:
От приетата информация от гр.д. № 23698/2021г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, се
установява, че не е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл.126 ГПК.
По основателността:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.2 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене - че след издаване на изпълнителния лист
е изтекла погасителната давност за вземането.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД. Изрично ответникът не оспорва, че
вземането е погасено по давност.
Не се спори между страните, че ответникът в качеството на цесионер е разполагал с
вземане в претендирания размер, което е подлежало на принудително изпълнение, както и
че за същото е приложима общата погасителната давност. Вкл. от доказателствата по
приобщеното изпълнително дело се установява, че последното валидно изпълнително
действие е от 02.02.2011г. Следователно, за периода до предявяване на иска, вкл. към
момента на устните състезания е настъпила общата погасителна давност за вземанията по
2
изпълнителния лист, поради което искът е изцяло основателен.
По разноските:
Ищецът има право на разноски за платена д.т. в размер на 706.76лв., така и е
претендирал присъждане на адв.възнаграждение в полза на адв. М.И. П. по чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., с оглед предоставената безплатна правна помощ, като съдът определя
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. в размер
на 940лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от В. Л. М., ЕГН: **********,
гр.************ ж.к. ************, бл******, ********* с правно основание чл.124, ал.1
ГПК вр. чл.439, ал.2 ГПК срещу „***************, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: гр.************ ж.к. „*************“, ул. „**************“
************, че В. Л. М. не дължи на „*************** сумите по изпълнителен лист от
18.12.2009г. по ч.гр.д. № 46097/2009г. по описа на СРС, 61 състав, а именно: 13652.36лв.
главница, сумата от 3010.25лв. – лихва за забава за периода от 20.12.2008г. до 07.10.2009г.,
ведно със законната лихва от 08.10.2009г. до изплащане на вземането, сумата от 333.25лв.
държавна такса, както и сумата от 673.25лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***************, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: гр.***********, ж.к. „*************“, ул.
„**************“ ************, да заплати на …. разноски по делото за платена д.т. в
размер на 706.76лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „***************, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: гр.************ ж.к. „*************“,
ул. „**************“ ************, да заплати на адв. М.И. П., сумата от 940лв. за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3