РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
31.05.2013 г., гр. С.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, VІ-І СЪСТАВ на четвърти
февруари през две хиляди и тринадесета година в открито съдебно заседание в
следния състав :
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ИВАНОВА
секретар П.П.
прокурор
разгледа докладваното
от съдия Галина Иванова т.д. № 2522 по описа за
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 417, т. 2 от ГПК от ищеца „Ю.и Е. Д.Б.”АД, против ответниците П.К. А., дейставща като ЕТ „П.К.А. – К.” и „К.-Г.” ООД.
В исковата молба се излага, че по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК от 17.09.2009 г. по ч.гр. дело № 43211/2009 г., по описа на Софийският районен съд, ГО, 51 състав и изпълнителен лист от 28.09.2009 г към нея, П.К. А., действаща като ЕТ „П.К.А. – К.” – кредитополучател /длъжник/ и „К.” ООД – съдлъжник са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Ю.И Е. Д.Б.” АД сума в размер на 30 000 лева – главница по Договор за банков кредит № ВL 3670/09.11.2006 г. “Бизнес револвираща линия – плюс”, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 2 738,46 лева – договорна лихва за периода от 04.03.2009 г. – 10.09.2009 г. и сумата от 1 432,12 лева – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че е образувано против длъжниците и и.д. № 20108460400277 по описа на ЧСИ О. М. с рег. № 846 по описа на Камарата на ЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд. В срока по чл. 414 от ГПК, длъжниците са подали писмено възражение срещу издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът твърди, че с разпореждане от 14.09.2010 г. по ч.гр.д. № 43211/09 г., получено от банката на 01.10.2010 г. на основание чл. 415 от ГПК, Софийски районен съд е указал на „Ю.И Еф Д.Б.” АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. В законоустановения срок, ищецът предявява иск за установяване вземането на „Ю.И Е. Д.Б.” АД срещу солидарните длъжници – П.К. А., дейставща като ЕТ „П.К.А. – К.” –кредитополучател /длъжник/ и „К.” ООД – съдлъжник по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че вземането на „Ю.И Е. Д.Б.” АД срещу П.К. А., дейставща като ЕТ „П.К. А. – К.” – кредитополучател /длъжник/ и „К.” ООД – съдлъжник, произтича от Договор за банков кредит № ВL 3670/09.11.2006 г. – бизнес револвираща линия плюс. Ищецът уточнява, че към датата на сключването на договора, като кредитодател е била „Б.П.Б.”АД като впоследствие на основание регистърно Решение № 61/01.11.2007 г, на СГС при условията на универсално правоприемство страна по договора става „Ю.И Е. Д.Б.” АД. По силата на този Договора за кредит „Ю.И Еф Д.Б.” АД е предоставило на П.К. А. действаща като ЕТ „П.К.А. – К.” –кредитополучател /длъжник/ и „К.” ООД – съдлъжник, кредит в размер на 30 000 лева, за краткосрочни оборотни нужди. Кредитът е усвоен с 4 плащания от страна на банката, видно от представените бордера № 295478/15.11.2006 г; № 336336/16.11.2006 г; № 349855/24.11.2006 г и № 450962/05.04.2007 г. Ищецът твърди, че кредитът е изцяло усвоен на 05.04.2007 г. Твърди, че за предоставения кредит Кредитополучателят и съдлъжника дължат лихва, такси и комисиони в размер, съгласно уговореното в чл. З и чл. 5 от Договора за кредит и Тарифата на Банката. Твърди, че договорната лихва, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, представлява сбор от Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б.” за малки фирми, увеличен с договорна лихвена надбавка в размер на 0,25 пункта годишно. Към датата на сключване на договора за кредит общият размер на лихвения процент по договора за кредит е в размер на 10 %. Ищецът твърди, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на предоставения кредит, Кредитополучателят и Солидарния длъжник дължат лихва за просрочие за времето на забавата върху просрочените суми в размер на договорения в чл. 4, ал. 1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. Ищецът твърди, че съгласно договора Кредитополучателят и Солидарният длъжник е следвало да погасяват предоставения кредит на 240 равни погасителни вноски, включващи лихва и главница, платими ежемесечно на 21-во число, считано от 15.11.2006 г., съгласно погасителния план, посочен в чл. 4, ал. 2 от Договора за кредит. Крайният срок за издължаване (погасяване) на кредита, включително и дължимите лихви, е до 15.11.2016 г., съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит. Ищецът твърди, че на 10.09.2009 г. въз основа на извлечение от сметка, надлежно приложено към настоящата молба, и на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, Банката е подала заявление до СРС за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П.К. А., дейставща като ЕТ „П.К.А. – К.” – кредитополучател /длъжник/ и „К.” ООД – съдлъжник. Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, Кредитополучателят и Солидарният длъжник са в забава, тъй като задължението им за погасяване на предоставения кредит е не е с падеж и длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Твърди, че общият размер на изискуемите задължения на Кредитополучателя и Солидарния длъжник по Договора за кредит възлиза на 32 738,46 лева, от които 30 000 лева – главница по Договор за банков кредит № ВL 3670/09.11.2006 г. – бизнес револвираща линия плюс; 2 738,46 лева – текущо начислена договорна лихва от 04.03.2009 г. до 10.09.2009 г., както и 1 432,12 лева – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, направени пред СРС по ч.гр.д. 43211/2009 г., 51-ви състав. Ищецът твърди, че вземането на „Ю.И Е. Д.Б.” АД , към Кредитополучателя и Солидарния длъжник е безспорно, ликвидно и изискуемо вземане. Твърди, че има валидно сключен договор за кредит с П.К. А., дейставща като ЕТ „П.К.А. – К.” –кредитополучател /длъжник/ и „К.” ООД – съдлъжник. Твърди, че кредитът е отпуснат и изцяло усвоен от длъжницика. Длъжниците не изпълняват договорните си задължения по кредита – не погасяват дължимите вноски за лихви и главница, поради което са изпаднали в просрочие. Претендира и направените по делото разноски пред Софийски градски съд за допълваща държавна такса и 654,77 лева, за юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът П.К. А., дейставща като ЕТ „П.К.А. – К.” представя отговор по предявения иск, чрез процесуалния представител адв. Н.Г. от САК, като оспорва предявения иск. Твърди, че няма сключен договор за банков кредит с „Ю.И Е. Д.Б.” АД. Оспорва представените доказателства за извършено сливане между „Ю.И Е.Д.Б.” АД и „Б.П.Б.”АД. Оспорва дейността на ищеца като банка и твърди, че липсва надлежно издаден лиценз от БНБ. Оспорва и размера на дължимата по договора за кредит сума.
Ответникът „К.” ООД
не взема становище по иска.
Софийски
градски съд, търговска колегия, VІ-1 състав като взе предвид събраните по
делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 от ГПК както и доводите на страните намира за установено
следното:
С Решение № 61/01.11.2007 г. по ф.д. № 10646/1991 г. по описа на СГС е вписана промяна в наименованието на „Б.П.Б.“ АД в „Ю.И Е.Д.Б.”***.
С решение по ф.д. № 10646/1991 г. по описа на СГС е вписана промяна в наименованието на „Ю.И Е.Д.Б.”АД в „Ю.Б.” АД, гр. С.. Същото обстоятелство е вписано в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията на 11.1.2013 г. с входящ номер на регистрацията 20130110121730.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК за вземане, основано на договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, № BL 3670/09.11.2006 г. сключен между „Б.П.Б.” АД /понастоящем с наименование „Ю.Б.” АД/ в качеството на кредитодател, ЕТ „П.К. А. – К.” в качеството на кредитополучател и „К.” ООД в качеството на съдлъжник. Към заявлението е представено и извлечение от счетоводните книги на ищцовата банка, водени в процесния период, съгласно което тя има вземане към ответника за сумата от 30 000 лева, представляваща непогасена главница по кредита и за сумата от 2 738,46 лева – договорна лихва.
Софийски районен съд, I ГК, 51 с-в е издал заповед за изпълнение по гр. дело № 43211/2009 г. за претендираните суми, като ответниците са депозирали в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415 от ГПК, че може да предяви иск относно съществуването на вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението. Последното е получено от ищеца на 01.10.2010 г., а искът е предявен на 01.11.2010 г., т.е. в законния едномесечен срок.
По делото е представен договор за банков кредит № BL 3670/09.11.2006 г., от който е видно, че е сключен между „Б.П.Б.” АД /сега „Ю.Б.” АД/, в качеството на кредитодател и ЕТ „П.К. А. – К.” в качеството на кредитополучател и „К.” ООД в качеството на съдлъжник. Съгласно договора банката е поела задължение да предостави на ЕТ „П.К. А. – К.” кредит във формата на кредитна линия в размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
Видно от чл. 2, ал. 2 от договора, кредитът е револвиращ като кредитополучателят има право да погасява предсрочно задълженията си за плащане на главницата по договора и да ползва отново отпуснатата сума в рамките на срока на действие на последния. Крайният срок за усвояване на сумата по кредита в рамките на разрешения лимит, е съответното число на 240-тия месец от датата на откриване на заемната сметка. Датата на откриване на последната подлежи на удостоверяване от страните чрез съставяне на писмен документ, представляващ приложение към договора и обективиращ изявленията им във връзка с момента на откриване на посочената сметка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредитополучателят може да усвои средствата по кредита в брой или по безкасов път – чрез превод от сметка на ответника, открита в банката.
Съобразно договора, главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, възлизащ към датата на сключване на договора на 10 %, плюс надбавка от 0,25 пункта, като така определената лихва се начислява ежемесечно и се издължава от кредитополучателя на датата на падежа – 21-во число от всеки месец, следващ месеца на откриване на заемната сметка.
Съгласно договора, една от предпоставките, при настъпването на които банката има право да обяви задълженията на кредитополучателя за предсрочно изискуеми, е неизпълнение на задължение на кредитополучателя да заплати на банката вноска по главницата или дължимата лихва. Неизпълнението на договорните задължения на кредитополучателя е залегнало като основание за обявяване кредита за предсрочно изискуем от страна на банката и в разпоредбата на чл. 24, б. „г” от договора. Нормата на чл. 24 б. г от договора предвижда, че ищецът има право да обяви за изискуемо преди сорка цялото кредитно задължение когато длъжниците не са изпълнили , което и да е друго задължение, поето по силата на настоящия договорите, обезпечаващи кредита или по други сключени с банката договори за кредит, включително не е внесъл дължима вноска по главница и / или лихви.
Видно от представеното по делото приложение към процесния договор, подписано от банката и от ответниците, сметката, по която се предоставят средствата по кредита и която има за титуляр кредитополучателя, е открита от банката на 15.11.2006 г. Следователно срокът на действие на договора е 15.11.2006 г.
Ищецът е представил писмо от 07.08.2009 г. с изходящ номер 532-676, с което е уведомил първия ответник и писмо от 07.08.2009 г. с изходящ номер 532-675, с което е уведомил втория ответник, че по договор за банков кредит № BL 3670 от 09.11.2006 г. не са изпълнени задължения от страна на длъжниците в размер на 30 000 лева главница и 2 331,88 лева – договорна лихва за ползване на отпуснатите средства. С оглед неизпълнението на задълженията на кредитополучателя да заплати посочените суми, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е дала на ответниците седемдневен срок за изпълнение на паричните им задължения по договора, считано от получаване на посоченото писмо. Поканата е получена от ЕТ „П.К. А. – К.” и от „К.” ООД на 19.08.2009 г. по пощата, видно от 2 броя обратна разписка за доставяне на писмо, приложени към делото.
Ищецът е депозирал 4 броя бордера съответно с номер 295478/15.11.2006 г.; № 336336/16.11.2006 г.; № 349855/24.11.2006 г.; № 450962/05.04,2006 г, за преведени суми съответно от 18 000 лева, 5 000 лева, 5 000 лева, 1 700 лева от вътрешна сметка на банката към сметка с IBAN № **************. Като основание за извършения превод е посочено „усвояване на кредит”, а като лице, с оглед на което са извършени, транзакциите е посочената ответника ЕТ „П.К. А. – К.”.
От представените по делото първоначално и допълнително заключения
на извършена съдебно-счетоводна експертиза от
вещото лице инж. П.А.Д., което не е оспорено от страните и съдът приема като вярно,
обективно и компетентно се установява,
че размерът на усвоената част от отпусната сума по кредита се равнява на
сумата от 30 300 лева, от която кредитополучателят е върнал на банката сумата 300
лева, т.е. размерът на непогасената част от главницата се равнява на сумата от 30
000 лева. Последната заплатена лихва е от 12.02.2009 г. и след това е спрямо
обслужването като от м. март
Според вещото лице размерът на начислената възнаградителна лихва по договора в периода 16.11.2006 г. – 12.02.2009 г. се равнява на сумата от 7 080,42 лева, като от същата е изцяло погасена от първия ответник.
Според вещото лице общият размер на претендираните от ищеца и неплатени от първия ответник договорни лихви е 2 738,46 лева, от които 107,63 лева – лихви върху редовната главница и 2 630,83 – лихви върху просрочената главница
В откритото съдебно заседание проведено по делото на 04.02.2013 г. вещото лице е пояснило, че за да отговори на поставените му задачи, е ползвало единствено данните, съдържащи се в счетоводните регистри на банката, тъй като от страна ответниците не са му представени първични счетоводни документи.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
На 09.11.2006 г. между „Б.П.Б.” АД, в качеството на кредитодател, ЕТ „П.К. А. – К.” в качеството на кредитополучател и „К.” ООД в качеството на съдлъжник, валидно е сключен договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, № BL 3670. Съгласно договора банката е поела задължение да предостави на ЕТ „П.К. А. – К.” кредит във формата на кредитна линия в размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
Съдът приема, че
през м. ноември
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора страните са приели като начини за усвояване на средствата по кредита предоставянето на същите от страна на банката на ответника в брой или превеждането им в сметка на първия ответник, открита в банката с номер № **************.
От депозираните по делото 4 на брой бордера се установява, че в същата са постъпили парични средства в общ размер от 29 700 лева, във връзка с извършване на операции по усвояване на кредит.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза е видно, че разликата до пълния размер на усвоената сума от 30 300 лева, възлизаща на 600 лева, е осчетоводена в счетоводните регистри на ищеца като сума, с която е захранена описаната сметка на ответника, открита при ищеца с бордера от 15.11.2006 г и 03.08.2007 г., които не са представени по делото, като за основание за извършения превод е посочено „усвояване на главницата”.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че сумите от ответника ЕТ „П.К. А. – К.” са усвоявани по втория, посочен в договора начин, а именно чрез постъпването им в описаната сметка, открита от него в банката. Вещото лице, е установило, че съществува разлика между общия размер на сумите, осчетоводени от ищеца като усвоени по кредита и общия размер на сумите, за които са представени банкови бордера за постъпването им в сметката на ответника. Размерът на усвоената част от отпусната сума по кредита се равнява на сумата от 30 300 лева, съгласно заключението на вещото лице. Собствеността върху средствата е преминала за ответницата и съгласно уговореното и двамата ответници дължат връщане на сумата. На основание чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит , банката е поела както се установи и изпълнила задължението за предоставяне на парична сума за определена цел при определени условия и срок, а кредитополучателят и съдлъжникът са поели задължение да върнат сумата по реда и сроковете, уговорени между тях и ищеца.
Настоящият състав приема за релевантни в случая сумите установени от вещото лице и обективирани в представеното по делото заключение. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на погасената част от главницата по кредита възлиза на сумата от 300 лева, т.е. за размер на усвоената и непогасена част от главницата следва да се приеме сумата от 30 000 лева.
Процесният договор за кредит е револвиращ по своя характер, което означава, че кредитополучателят може да усвоява заетата сума до разрешения лимит от 30 000 лева в срока на действие на договора, който съгласно чл. 1, ал. 2 от договора изтича на 15.11.2026 г., предвид факта, че заемната сметка е открита на 15.11.2006 г., видно от представеното по делото приложение към договора.
Неизпълнението на ответника да заплати в срок дължимите лихви след м. 03.2009 г. дава основание на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, като волеизявлението му е обективирано в писма от 07.08.2009 г., които са получени от двамата ответника на 19.08.2009 г..
Ответникът ЕТ „П.К. А. – К.” не е представил доказателства, че е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което предявените установителни искове са основателни до посочения по-горе размер. Ответникът „К. г.” ООД е поел задължение на основание чл. 101 от ЗЗД да встъпи в дълг съгласно чл. 7а и 7б , като на основание чл. 127 предвид договореното отговаря солидарно. Тази клауза обвързва и двамата ответници и следователно и втория ответник дължи същите суми като първия.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува вземане към ответника по процесния договор за кредит за сумата от 30 000 лева, представляваща непогасената част от усвоената главница и вземане за сумата от 2 738,46 лева, представляваща договорна лихва за периода 04.03.2009 г. – 10.09.2009 г., поради което предявеният иск за установяване съществуването на вземане за главница и за договорна лихва е основателен и следва да бъде уважен.
Направените от ищеца разноски са общо в размер на 2 159,54 лв., от които за държавна такса в размер 654,77 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 1 104,77 лв. и разноски за вещо лице в размер на 400 лв. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочените суми.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че в полза на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1766, район В., ул. „О.П.” № ** съществува вземане за сумата от 30 000 лева, представляваща неплатена главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 3670 от 09.11.2010 г., както и за законната лихва върху нея от 10.09.2010 г. – датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното ú изплащане, дължими от ЕТ „П.К. А. – К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1225, район С., ж.к. „О.”, ул. „В.” № * и „К.-Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1225, район С., кв. „О.”, ул. „Д.Г.” № *, солидарно, за които суми е издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.09.2009 г. по гр.д. № 43211/2009 г. по описа на СРС, 51 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че в полза на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1766, район В., ул. „О.П.” № ***, съществува вземане за сумата от 2 738,46 лева, представляваща договорна лихва за периода 04.03.2009 г. до 10.09.2009 г., дължима от дължими от ЕТ „П.К. А. – К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1225, район С., ж.к. „О.”, ул. „В.” № * и „К.-Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1225, район С., кв. „О.”, ул. „Д.Г.” № *, солидарно, по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 3670 от 09.11.2010 г., за която сума е издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.09.2009 г. по гр.д. № 43211/2009 г. по описа на СРС, 51 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕТ „П.К. А. – К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1225, район С., ж.к. „О.”, ул. „В.” № * и „К.-Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1225, район С., кв. „О.”, ул. „Д.Г.” № *, да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1766, район В., ул. „О.П.” № *** сумата от 2 159,54 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: