Р Е Ш Е Н И Е
№ 450 /14.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 333 по описа
на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Делото е образувано по жалба на „Пани - БС“ ЕООД, с
ЕИК ********* против Решение № 68/24.02.2020 г. на директора на Териториална
Дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, с което е отхвърлена
подадената по административен ред жалба от „Пани - БС“ ЕООД и е потвърдено като
законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200013-022-0004911/03.02.2020
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис - Пазарджик. С
потвърденото Постановление на основание чл. 200, чл. 195, ал.1-3, във връзка с чл. 204 и чл.
202, ал. 2 от ДОПК, предвид ранното възникване на част от
публичните задължения и с оглед ликвидността на същите по изпълнително дело №
*********/2019 г. по описа на териториалната дирекция в размер на
408 588,47 лв. в това число лихва 105 980,07 лв., главница
302 608,40 лв. на жалбоподателя е наложен запор върху паричните средства
на задълженото лице в каса, находящи се в два търговски обекта (Цех за дървопреработване
с адрес: гр. В., ул. „С. п.“ № . и Автомивка-офис с адрес: гр. В., ул. „В.“ №
.., както и запор върху налични и ежедневно постъпващи средства в каса,
находящи се в същите два търговски обекта, от датата на получаване на запорното
съобщение.
В жалбата се излагат съображения за нарушения на
материалноправните разпоредби при постановяване на решението, както и за
немотивираност на същото. Жалбата се поддържа и от процесуалния представител на
жалбоподателя в проведеното съдебно заседание. Жалбоподателят претендира
разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Ответникът – директорът на Териториална Дирекция на
Националната агенция за приходите – Пловдив, чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание и в писмена молба-становище, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения за
законосъобразността на решението и на потвърденото с него разпореждне. На свой ред
претендира присъждане на разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 лева и възразява за прекомерност на претенцията на
жалбоподателя.
Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Видно от Съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл. 221 от ДОПК е че в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик е
образувано изпълнително дело под № ********* от 2019 г. за неплатени от
жалбоподателя публични задължения. Представена е и справка за публичните
задължения на жалбоподателя, съгласно която той дължи множество суми за ДДС,
данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, ДОО,
здравно осигуряване и УПФ, като са посочени изпълнителните основания от които
произтичат съответните задължения: декларации, ревизионен акт и др. Във връзка
с посочените установени и изискуеми публични вземания и образуваното
изпълнително дело публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С200013-022-0004911/03.02.2020 г., с което е наложил
на жалбоподателя двата запора. Последният е обжалвал постановлението пред
ответника, който в законоустановения 14-дневен срок е издал оспореното решение,
с което мотивирано е потвърдил постановлението.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по седалището
на жалбоподателя, при спазване на принципа за оспорване на ПНОМ по
административен ред и в определения от чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, което я
прави процесуално допустима.
Разпоредбата на чл. 197, ал.1 от ДОПК предвижда, че постановлението
за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от
връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по
местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано
решение в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението на органа по ал. 1 може
да се обжалва пред административния съд по седалището на жалбоподателя. В
нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при
които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. При систематичното тълкуване
на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен
контрол на настоящото производство са постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на
ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност, а
именно: наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на
процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите
материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.
В настоящия случай от представените писмени
доказателства се установява,че обжалваното решение е издадено от директора на
ТД на НАП – Пловдив, т.е обжалваното решение е издадено от оправомощен за това
орган, в пределите на неговата материална компетентност. Решението е издадено в
писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал.1 от ДОПК четиринадесетдневен срок. Обжалваното
пред административния орган Постановление за налагане на обезпечителни мерки е
издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, определена
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, и в рамките на правомощията му. Същото
е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1
задължителни реквизити, включително мотиви, част от които е и констатацията, че без налагането на
обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на задълженията на лицето.
Относно съответствието на обжалваният акт с материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК обезпечителната мярка може да бъде
отменена, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнително
основание. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е представил
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, поради което не е налице първата от посочените хипотези на закона,
която да обуслови незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка и
съответно нейната отмяна. По делото е установено, че са налице изпълнителни
основания, поради което е налице и втората предпоставка за законосъобразността
на наложеното обезпечение.
Неоснователни са възражения на жалбоподателя.
Несъстоятелен е доводът, че наложените обезпечителни
мерки – запор върху паричните средства на задълженото лице в каса и запор върху
налични и ежедневно постъпващи средства в каса не съществуват в ДОПК, доколкото
видовете обезпечителни мерки са изчерпателно изброени в чл. 198 от кодекса и
между тях не са двата наложени запора. В тази връзка в обжалваното решение са
изложени подробни и обосновани съображения, като основателно е направена връзка
с разпоредбата на чл. 215, ал. 1, т. 2,
предл. 1 от ДОПК, която предвижда като способ за принудително изпълнение
изпълнението върху парични средства на длъжника.
Посочената от жалбоподателя норма на чл. 198 от ДОПК и
по-точно нейната ал. 1 предвижда следното:
Видове обезпечителни мерки
Чл. 198. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или
кораб;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. със запор на сметките на длъжника;
4. със запор на стоките в оборот на длъжника.
Действително, както е посочено в обжалваното решениe
паричните средства са движими вещи (особен вид), следователно налагането на
запор върху същите е изрично предвиден вид обезпечителна мярка в чл. 198, ал.
1, т. 2, предл. 1 от ДОПК.
Неоснователни в тази връзка са и възраженията за
неспазване на процедурата по чл. 204 от АПК за описване, изземване и внасяне на
паричните средства от съответни длъжностни лица, а не от длъжника. Видно от
протокол за изземване към Постановление № С200013-022-0004911/03.02.2020 г. е,
че паричните средства в размер на 76 лв. са надлежно описани и иззети от
публичния изпълнител в присъствието на длъжностни лица и сумата е внесена по
банкова сметка *** – Пловдив, офис Пазарджик.
Другият вид, наложен с постановлението запор, а именно
– запор върху налични и ежедневно постъпващи средства в каса също е предвиден
сред изброените в закона видове обезпечителни мерки и по същността си
представлява запор върху вземания на длъжника, който е предвиден в чл. 198, ал.
1, т. 2, предл. 2 от ДОПК. Както правилно е посочено в обжалваното решение тази
обезпечителна мярка представлява забрана за разпореждане с получените пари в
брой, като при реализиране на вземането /получаване на средствата от продажби/
обезпечителната мярка се трансформира в запор на парични средства в брой, която
също е наложена с постановлението. Следователно и в този случай е неоснователно
посоченото по-горе възражение, че незаконосъобразно се вменява на длъжника
вместо на оправомощени длъжностни лица да описват, изземват и внасят
постъпилите парични средства. Длъжникът има само задълженията да не се
разпорежда с получените в брой парични средства, които постъпват в касата, а вместо
това, в качеството си вече на материално отговорно лице – да ги превежда по
банковата сметка на НАП или по запорираната банкова сметка ***. Последните действия
са законосъобразни и аналогични на предвидените такива в чл. 207 от ДОПК, във
връзка с продажбата на стоките в оборот. При нея е дадено предварителното
писмено съгласие на публичния изпълнител за продажбата на стоките в оборот, а в
случая от публичния изпълнител е дадено съгласието длъжникът да превежда
получените суми в касата по сметката на НАП или по запорираната сметка на дружеството.
Неоснователни са и възраженията за немотивираност на
обжалваното решение, тъй като в него се излагат съображения, свързани с
производството по принудително изпълнение, т.е. не се прави разлика между
обезпечително и изпълнително производство. В случая обезпеченията са наложени
именно в рамките на образувано изпълнително производство. Тяхната единствена
цел е реализирането на успешно изпълнение. Следователно, е напълно обосновано
законосъобразността на наложените обезпечения да се мотивира и с разпоредби,
предвидени в главата на ДОПК, уреждаща изпълнителното производство.
Следователно от доказателствата по делото се налага
извода, че са спазени законовите изисквания и наложените обезпечения целят
гарантиране на държавата като кредитор с публични вземания.
Съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с
него постановление за налагане на обезпечителни мерки са издадени при правилно
прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото на Териториална дирекция на
НАП – Пловдив следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Същите следва да бъдат в минималния, предвиден от закона размер от 100 лв., до
който се ограничава искането на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Пани - БС“ ЕООД, с ЕИК
********* против Решение № 68/24.02.2020 г. на директора на
Териториална Дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, с което е
отхвърлена подадената по административен ред жалба от „Пани - БС“ ЕООД и е
потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С200013-022-0004911/03.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, офис - Пазарджик.
Осъжда „Пани - БС“ ЕООД, с ЕИК
********* да заплати на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия:/П/