№ 2581
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110155861 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу А. Г. З., Б. Г. З. и М. Г. З., с която са предявени установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане
да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност
следните суми: 3 593,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Сухата река, бл. 224, вх. Г, ет. 2, ап. 65, аб № 366678, ведно със законната лихва
от 25.08.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 490,57 лева, представляваща
мораторна лихва от 15.09.2019г. до 29.07.2021г., сумата от 16,50 лева, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно
със законната лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 7,30 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2021г. върху
главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело № 49241/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Сумите се разделят, както следва:
За А. Г. З. – 1/3 част, а именно: главница за цена на топлинна енергия в размер на 1
197,95 лева, ведно със законната лихва за периода от 25.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.07.2021г. в размер на 163,52
лева, главница за дялово разпределение в размер на 5,50 лева, ведно със законната лихва за
периода от 25.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2021г. в размер на 2,43 лева.
1
За Б. Г. З. – 1/3 част, а именно: главница за цена на топлинна енергия в размер на 1
197,95 лева, ведно със законната лихва за периода от 25.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.07.2021г. в размер на 163,52
лева, главница за дялово разпределение в размер на 5,50 лева, ведно със законната лихва за
периода от 25.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2021 г. в размер на 2,43 лева.
За М. Г. З. – 1/3 част, а именно: главница за цена на топлинна енергия в размер на 1
197,95 лева, ведно със законната лихва за периода от 25.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.07.2021 г. в размер на 163,52
лева, главница за дялово разпределение в размер на 5,50 лева, ведно със законната лихва за
периода от 25.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2021г. в размер на 2,43 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали
топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. З., с който е
направено искане да бъде прекратено делото спрямо нея. Сочи, че с братята си не са
собственици на процесния апартамент и не са пасивно легитимирани да бъдат страна в
процеса. Сочи, че е налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 48975/2019г. по
описа на СРС, 67-ми състав, по което е било установено, че не е обитател на апартамента и
не е потребител на отоплителна енергия в него. Твърди, че влезлите в сила решения между
същите страни са задължителни, вкл. в мотивационната им част. Поддържа, че Б. З. също не
е обитател на имота и няма как да е потребител на топлинна енергия, тъй като живее
постоянно в САЩ. Твърди, че искът следва да бъде прекратен и поради обстоятелството, че
е неправилна квалификацията, тъй като абонатният номер се водил на майка й- Вера
Иванова Стоянова, до смъртта й на 11.04.2020г. Поддържа, че следвало да се предявят
претенции за евентуални пасиви в наследството на майка й и да се изследва дали
наследството й е прието и от кого от наследниците й. Твърди, че не била го приела, защото
желаела да се ползва от 5-годишния срок за това. Доколкото й било известно партидата се
водела на брат й- А.. Прави искане исковата молба да се остави без движение, защото не
отговаря на законовите изисквания за задължителни реквизити. Исковата молба не била
съобразена и с решение на Люксембургския съд от 24.11.2022г., с което било потвърдено
решението на тричленния състав на ВАС с докладчик Искра Ангелова, че действащата през
процесния период Наредба е с противозаконна формула. Твърди, че протоколът от
19.02.2002г. е нередовен. Настоява съдът да задължи ищеца да посочи по месечно какви
суми претендира, за какви лихви и какви са били температурите по месечно. Сочи, че не
следва да се допуска трета страна-помагач, защото няма представени валидни документи, че
тя е имало право да прави измервания на топлоподаването в блока през процесния период.
Поддържа, че няма нито един първичен документ, доказващ топлоподаване и потребление
2
на топлинна енергия. Счита, че не следва да бъдат назначавани експертизи. Искането към
съда е да отхвърли иска като недопустим, неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от А. Г. З. и Б.
Г. З.. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са релевирали възражения.
С молба от 27.09.2023г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че не оспорва предявените искове, както и
че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Релевираното от ответницата М. З. възражение за недопустимост на исковете, тъй като се
касаело за наследствени задължения на нейната майка Вера Иванова Стоянова, чието
наследство ответницата не била приела, е неоснователно. Видно от обстоятелствената част
на исковата молба и приложената настанителна заповед от 09.03.2012г., ищцовото
дружество основава претенциите си на неформален договор за доставка на топлинна енергия
сключен със самата ответница, а не с нейната майка. Следователно в случая се претендира
личен дълг на ответницата, а не задължение, включено в наследството на Вера Стоянова,
което ответницата отрича да е приела. Въпросът дали такова правоотношение наистина
съществува е по съществото на спора, а не касае допустимостта на исковете. Наличието на
влязло в сила решение между страните, с което исковете на ищцовото дружество за
предходен период са отхвърлени, също не влияе върху допустимостта на настоящите
претенции.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на
дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
3
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.
В настоящия случай от приетата по делото Заповед № РД-09-118 от 09.03.2012г. се
установява, че тримата ответници М. Г. З., Б. Г. З. и А. Г. З. са настанени в процесния имот,
представляващ общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 224, вх. Г,
ет. 2, ап. 65. От приетото писмо с вх. № П-7876 от 08.07.2021г. се установява, че
настанителната заповед е актуална и към 2021г.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че тримата ответници не
са собственици на процесния топлоснабден имот, както се твърди в исковата молба, а са
настанени в него като наематели. Наемателите на топлоснабдения имот са извън кръга от
лица, с които облигационното правоотношение по неформален договор за доставка на
топлинна енергия възниква по силата на закона съобразно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което
такова правоотношение може да възникне само при наличие на насрещни волеизявления на
страните за неговото сключване. Както е уточнено с т. 1 от Тълкувателно решение №
2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя, при топлопреносното дружество, но
не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В процесната хипотеза, обаче, липсват каквито и да било ангажирани от ищеца
доказателства за волеизявление на ответниците М. Г. З. и Б. Г. З., от което пряко или
косвено може да се изведе тяхната воля за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Ищцовото дружество не е представило молба-декларация от тези ответници за
откриване на партида на тяхно име, нито отчетни документи, подписани от някой от тях,
нито протокол от ОС на ЕС или какъвто и да било друг документ, съдържащ изявление или
подпис на тези ответници. Изводимият в съдебната практика аргумент от чл. 46, ал. 1, т. 1,
предл. 2 ЗОбС, че със сключването на наемния договор, наемателите са приели да заплащат
консумативните разходи за общинския имот, също е неприложим в случая, доколкото по
делото не е представен дори договор за наем, а единствено настанителна заповед, в която е
записано, че такъв следва да бъде сключен.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въпреки разпределената доказателствена
тежест по делото, ищцовото дружество не е установило при условията на пълно и главно
4
доказване наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците М. Г. З. и Б. Г. З., поради което предявените срещу
тях искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно ответника А. Г. З. съдът съобрази както представената настанителна заповед,
така и представените доказателства за извършени от него плащания на суми за топлинна
енергия и мораторни лихви за процесния имот и абонатен номер, обстоятелството, че
партидата на имота е заведена на негово име съгласно представените съобщения към
фактури и индивидуални справки за дялово разпределение, както и липсата на каквото и да
било оспорване на вземанията от негова страна. Въз основа на съвкупността от тези
обстоятелства съдът приема, че през процесния период страна по облигационното
правоотношение е бил именно ответникът А. Г. З.. Съобразно диспозитивното начало в
процеса, същият следва да отговаря за 1/3 от общите задължения, какъвто е претендираният
с исковата молба размер.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота е имало шест броя отоплителни тела с
поставени индивидуални разпределители /ИРРО/ с дистанционен отчет, а топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване не е ползвана. Топлинната енергия за отопление е
разпределена въз основа на реален отчет на уредите с дистанционно отчитане, а топлинната
енергия за сградна инсталация – съобразно т. 6.1.1 от Приложението към от Наредба 16-334
и Наредба № Е-РД-04-1. Данните от протоколите за главен отчет са нанесени правилно в
индивидуалните справки за дялово разпределение. Вещото лице е установило, че са
приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на
ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е
извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на
ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер
в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 13.10.2016г., на 13.08.2018г. и
на 16.06.2021г. и съответства на одобрения тип.
Съгласно експертното заключение, стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период е 3649,45 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза пък се установява, че липсват плащания на процесната сума, както и че с
изравнителния резултат за възстановяване не са погасявани вземания извън процесния
период. При това положение, доколкото установената от СТЕ стойност на доставената
топлинна енергия от 3649,45 лева надхвърля претендирания от ищеца общ размер от
3593,84 лева, то предявеният иск срещу А. З. за 1/3 от този размер или 1197,95 лева следва
да бъде уважен изцяло.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се
5
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ООД,
като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово
разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.07.2018г. до м.04.2020г.
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 16,50 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца общ размер. Ето защо предявеният иск срещу А. З. за 1/3 от тази
сума или 5,50 лева следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е
уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се
извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е
издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за
който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия срок за
плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на
чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща фактура. Докато трае забавата на кредитора,
тя освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Затова в този случай
кредиторът не би могъл да иска плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата
на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава
лихва – лихвата е претендирана след изтичане на срока за плащане считано от датата на
издаване на всяка от общите фактури. Следователно задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2019г. до 29.07.2021г. върху главницата от 3593,84 лева се равнява на 490,57 лева,
6
какъвто е и претендираният общ размер. Следователно предявеният иск срещу А. З. за 1/3 от
тази сума или 163,52 лева следва да бъде уважен изцяло.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу А. З. иск за сумата 2,43
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019г. до 29.07.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат всички страни. Ответниците Б. З. и А.
З., обаче, не са сторили разноски, поради което такива не им се дължат. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 132,16 лева, от които на А. З. се
припада 1/3 част или 44,05 лева. С оглед уважената част от исковете А. З. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 43,97 лева. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 131,22 лева,
за депозити за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 500 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева или общо 731,22
лева, от които на А. З. се припада 1/3 част или 243,74 лева. С оглед уважената част от
исковете, А. З. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство в размер на 243,31 лева. Ответницата М. З. е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер на 600 лева, платено изцяло в брой.
Релевираното от ищеца възражение за прекомерност на възнаграждението е основателно,
доколкото делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и е приключило в
едно открито съдебно заседание. С оглед материалния интерес, на М. З. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 437 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. Г. З., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224, вх. Г, ет. 2, ап. 65, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 1197,95 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ
7
се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224, вх. Г, ет. 2, ап. 65, аб № 366678, ведно със
законната лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 163,52 лева,
представляваща мораторна лихва от 15.09.2019г. до 29.07.2021г., сумата от 5,50 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 49241/2021г. по описа
на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 2,43
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2021г. върху
главницата за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу М. Г. З., с ЕГН: **********
и Б. Г. З., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224, вх. Г,
ет. 2, ап. 65, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено че М. Г. З. и Б. Г. З.
дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 1197,95 лева всеки, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224, вх. Г, ет. 2, ап. 65,
аб № 366678, ведно със законната лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането; сумата
от по 163,52 лева всеки, представляваща мораторна лихва от 15.09.2019г. до 29.07.2021г.;
сумата от по 5,50 лева всеки, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.08.2021г. до
изплащане на вземането и сумата от по 2,43 лева всеки, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.08.2019г. до 29.07.2021г. върху главницата за дялово разпределение за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 49241/2021г. по описа
на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА А. Г. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224,
вх. Г, ет. 2, ап. 65, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 43,97 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
243,31 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на М. Г. З., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224, вх. Г, ет. 2, ап. 65, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 437 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9