№ 765
гр. Бургас, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120104584 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
против З. С. А., с която са предявени три установителни иска по чл.422 от ГПК.
В законоустановия срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на банката поддържа исковете, като
моли съда да ги уважи и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Ответникът се явява само в едно съдебно заседание, като заявява, че е била в
болница, когато са изтеглени парите.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
З. С. Ю. и З. С. А. са имена на едно и също лице.
На **** г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството на кредитор, и З. С. Ю., в
качеството на потребител, е сключен договор за потребителски кредит № **** (за краткост
Договора). Договорът е подписан от страните с електронен подпис, като по отношение на
потребителя процедурата е следната:
На мобилен телефон се инсталира мобилно приложение на банката, изтеглено от
„App Store“. При започване на работа с приложението се въвежда телефонен номер на
ползвателя и се избира държава, след което се въвеждат лични данни (ЕГН и адрес на
електронна поща). Процедурата продължава със създаване на 6-цифров ПИН-код, като може
да се използва и биометрия, ако устройството поддържа такава. След това се потвърждава
самоличността на ползвателя, като се снима личната му карта и се заснема лицето (лицева
идентификация), което се сравнява с това от снимката в личната карта. След потвърждаване
на идентификацията, се отговаря на няколко въпроса, свързани с това къде работи
ползвателят (длъжността му), какво възнаграждение получава и други, потвърждава се
актуален адрес, разпознат от личната карта и се дава възможност да се попълни и друг и се
взема съгласие за обработка на лични данни за изготвяне на кредитна оценка, след което се
1
подписва договор за предоставяне на платежни услуги, като на посочения телефонен номер
се изпраща 6-цифрен еднократен код за потвърждение.
След тази процедура приложението е инсталирано, настроено и активирано и през
него може да се кандидатства за кредит, което става по следния начин:
След стартиране на приложението с вход вече създадения 6-цифров ПИН код (или
биометрия) се избира размер на кредита и срок в месеци за неговото погасяване, след което
се въвежда номер на лична карта и адрес на електронна поща. След това се отговаря на
редица въпроси, свързани с кредита, и накрая се оформя заявка за кредита, тя се обработва и
ако се одобри, се подготвя договор. Отново се преминава през потвърждаване на
самоличността, като се снима личната карта (двустранно) и се прави лицево разпознаване и
сравняване със снимката от личната карта, след което договорът се предлага за прочитане и
подписване. С натискане на бутон „Подпиши“ договорът се счита подписан с обикновен
електронен подпис.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
Договорът е подписан по описания по-горе начин чрез мобилно приложение, инсталирано
на телефон „****“ с номер на СИМ-карта +**** от лице, което разполага с личната карта на
ответника и визуално отговаря на снимката в личната карта на З. С. А. така, че да премине
положително през лицевото разпознаване на мобилното приложение. С оглед тези данни
Договорът е подписан от ответника (същата няма сестра).
Според Договора същият е със срок **** г. Общият размер на кредита е 3000 лева
плюс 1913,40 лева застраховка „Защита на кредита и сметките“. Общият размер на
застрахователната премия е 1913,40 лева или общ размер на кредита 4913,40 лева. Според
Договора средствата по кредита се предоставят от кредитора на разположение на
потребителя не по-рано от 11.00 часа на първия работен ден след датата на сключване на
договора и се усвояват на каса във всеки офис на „ИЗИПЕЙ“ АД срещу представяне на
лична карта на потребителя и посочване на номер на Договора.
Годишният лихвен процент по Договора е 41,15 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е 48,51 %. Общата дължима сума по Договора е 11 649,87 лева. Договорът
съдържа и погасителен план, като месечните вноски по кредита са общо 60, като първата е с
падеж 15.02.2023 г. Видно от същия в „главница“ се включват предоставените от банката
средства от 3000 лева и застрахователната премия от 1913,40 лева, като възнаградителна
лихва се начислява и върху двете суми. Според Договора в случай, че потребителят допусне
просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на банката и законната лихва върху
цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на
ефективното изплащане на сумата. Следователно лихва за забава се дължи и върху
дължимата част от застрахователната премия, включена във всяка вноска.
Според чл.19 от Договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое
желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в
качеството на застрахователен агент, без това да е задължително за сключване на самия
Договор. В случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от банката, частта
от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
(конкретните застраховки), се превежда от банката директно по банковата сметка на
съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен
посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването
на Договора.
Госпожа А. подписва заявление-декларация за установяване на договорни
отношения, с която заявява желанието си и дава съгласие да бъде сключена застраховка,
предлагана от банката, действаща като застрахователен агент на „****” КЧТ, и „****” КЧТ.
Тя дава съгласие при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да
бъде извършено в полза на банката.
2
По делото е приет като доказателство Сертификат № 1******** за застрахователни
програми „Защита на кредита” и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от банката, и Допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“, предоставена от **** (за краткост Сертификата), подписан
електронно от ответника, от който се установява, че тя е застраховано лице по
застрахователна програма „Защита на кредита” и „Защита на сметките“ и ползващо се лице
по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ със застрахователи „****”
КЧТ, и „****” КЧТ. Общата застрахователна премия е в размер на 1913,40 лева. На **** г.
банката превежда по сметка на застрахователите застрахователната премия в размер на
1913,40 лева.
Към 01.06.2023 г. общият размер на постъпилите суми по Договора е 390,03 лева,
като с нея са погасени следните задължения: възнаградителна лихва в размер на 336,08 лева;
главница – 52,245 лева и обезщетение за забава – 1,71 лева.
Поради неплащане на вноски с падеж 15.04.2023 г., 15.05.2023 г. и 15.06.2023 г.,
банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомена на
адреса, посочен в Договора, чрез свой роднина (братовчедка) на 27.09.2023 г.
На 31.10.2023 г. банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответника за дължими
суми по Договора, по което е образувано първоначално ч. гр. дело № ****/2023 г. по описа
на РС – Несебър, което е прекратено и изпратено по подсъдност на БРС, пред който е
образувано ч. гр. дело № ****/2023 г. по описа на този съд. На 23.11.2023 г. по това дело е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК № ****, като е разпоредено госпожа А. да заплати на банката 4861,16 лева главница,
1049,54 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2023 г. – 27.09.2023 г. и 63,39 лева
лихва за забава за периода 15.04.2023 г. – 19.10.2023 г., както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението. Разпоредено е и издаване на изпълнителен
лист. Заповедта и изпълнителният лист са връчени на длъжника (ответник по делото) на
10.05.2024 г., която депозира възражение, че не дължи суми по заповедта на 22.05.2024 г.,
поради което е указано на банката да предяви установителни искове, по които е образувано
настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по съдебно-
икономическа и съдебно-техническа експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Производството е допустимо, защото длъжникът твърди (както в заповедното, така и
в исковото производство), че не дължи суми по Договора, защото когато сумата е изтеглена,
тя е била в болница. Дали това възражение е основателно или не, следва да се установи в
хода на настоящия процес, но оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на
несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение – в този смисъл т.10а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Тук се налага и следното уточнение:
Банката твърди, че Договорът е сключен на 03.01.2023 г. Установи се, че Договорът е
сключен на **** г., но доколкото сумата по кредита следва да бъде изплатена в първия
работен ден след сключването на Договора, а това е 03.01.2023 г. (ден вторник), то следва да
се приеме, че е налице фактическа грешка при изписване на датата на сключване на
Договора, а не претендиране на вземания от различно правоотношение. Коректната дата на
сключване на Договора следва да намери отражение в диспозитива на решението.
По съществото на спора:
Предявени са три установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
3
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Установи се, че Договорът е подписан от ответника с обикновен електронен подпис.
Госпожа А. не оспорва, че е подписала Договора, а само, че не тя е получила сумата по
кредита. Установи се от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, че представеният на електронен носител Договор е с идентично съдържание с
представения на хартиен носител по делото.
С доклада по делото съдът указа на страните, че на основание чл.7, ал.3 от ГПК следи
служебно за неравноправни клаузи в договора за кредит.
Установи се, че сумата по застрахователната премия също е предоставена на
потребителя като кредит от банката и премията е преведена директно от кредитора на
застрахователя. Размерът на застрахователната премия е включен от банката в дължимата от
кредитополучателя главница, като възнаградителните и мораторните лихви са начислени
върху тази главница.
С включването на застрахователната премия към главницата по кредита, както и с
това, че и върху финансовия ресурс, отпуснат като кредит за заплащане на
застрахователната премия, се начисляват допълнителни плащания – възнаградителни и
мораторни лихви, потребителят е бил поставен в невъзможност да прецени изцяло
икономическите последици от сключването на Договора, което води до извод за
неравноправност на клаузи от Договора на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Даденото
съгласие от страна на потребителя за сключване на договор за застраховка не променя този
извод.
Според разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В случая макар и в Договора да е посочено, че
застраховката не е задължителна предпоставка за предоставяне на кредита, тя е включена
като условие за усвояване на кредита по т. 7. 2, като няма данни ответникът да е можела да
влияе на съдържанието както на Договора, така и на бланковия договор за застраховка,
сключен с избран от кредитора застраховател. Ето защо са нищожни клаузите от Договора,
касаещи сключването на застраховка от страна на кредитополучателя – в този смисъл
Определение № **** от 20.12.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № ****/2024 г.,
Определение № **** от 27.02.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № ****/2025 г.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.**** г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, за да
прецени дали исковете са основателни, съдът следва да установи, че вземанията произтичат
от действителен договор за кредит.
С доклада по делото съдът указа на банката, че в нейна тежест е да докаже кои
разходи се включват в ГПР. Такова доказване не бе проведено, но от клаузите на Договора
следва, че в ГПР не се включват разходите за застрахователната премия, а единствено
възнаградителната лихва. При извършено от съда изчисление на ГПР чрез общодостъпен
софтуер се установява, че при зададени параметри от Договора (отпусната сума, годишен
лихвен процент и брой вноски) в ГПР се включва единствено възнаградителната лихва, но
не и разходите за застрахователна премия. Така при отпусната сума от 3000 лева, ответникът
следва да върне на кредитора почти четири пъти по-голяма сума (11 649,87 лева).
Съдът намира, че дължимата от потребителя застрахователна премия представлява
„общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като сключването на
договор за застраховка е посочено в т. 7 от Договора като условие за усвояване на кредита.
Поради това и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК застрахователната премия следва да бъде
4
включена при изчисляване размера на ГПР, а в случая това не е направено. Така посоченият
в Договора размер на ГПР от 48,51 % не е действителен, съответно е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като макар и формално да е посочен ГПР в предвидения в
закона размер, в него не са включени всички разходи за потребителя, т.е. ГПР не е изчислен
законосъобразно.
С оглед горното, съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в
Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, че непосочването на действителен размер
на ГПР в договор за кредит се приравнява на липса на такъв, което води до нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то Договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Поради
това и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита (без включената в нея застрахователна премия), но не дължи лихва или други
разходи по кредита – така Определение № **** от 20.12.2024 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д.
№ ****/2024 г.
На следващо място, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза следва, че по Договора е платена сума в размер на 390,03 лева,
която следва да бъде отнесена единствено към дължимата главница – аргумент от
Определение № **** от 27.02.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № ****/2025 г.
Ето защо, банката има вземане единствено за сумата от 2609,97 лева, която следва да
се присъди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда на
31.10.2023 г., като за останалата част от главницата и за останалите вземания исковете следва
да бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
поискала присъждане на такива, поради което сума за разноски не следва да й се присъжда.
С оглед уважената част от исковете банката има право на разноски в заповедното
производство в размер на 74,04 лева (част от държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение). Тя претендира за исковото производство заплатена държавна такса в
размер на 174,97 лева, заплатени депозити за възнаграждение на вещите лица по съдебно-
икономическа и съдебно-техническа експертизи общо в размер на 900 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира за справедлив негов размер от 200 лева
на основание чл.78, ал.8 от ГПК. В този смисъл, с оглед уважената част от исковете А.
следва да заплати разноски на банката в настоящото производство в размер на 557,01 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че З. С. А., ЕГН – **********, с адрес по
делото с. С., Община Р., дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК – *********, сумата от
2609,97 лева (две хиляди шестстотин и девет лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща неизплатена част от предоставен кредит по договор за потребителски
кредит № ****/**** г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № ****/2023 г. по описа
на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатата сума до пълния претендиран
размер от 4861,16 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК – *********, против З. С.
А., ЕГН – **********, с адрес по делото с. С., Община Р., искове за приемане за установено,
че ответникът дължи на банката суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № ****/2023 г. по описа
на БРС, както следва: 1049,54 лева (хиляда четиридесет и девет лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит №
5
****/**** г. за периода 15.04.2023 г. – 27.09.2023 г.; 63,39 лева (шестдесет и три лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 15.04.2023
г. до 19.10.2023 г.
ОСЪЖДА З. С. А., ЕГН – **********, с адрес по делото с. С., Община Р., да заплати
на „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК – *********, следните суми: 74,04 лева (седемдесет и четири
лева и четири стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ****/2023 г. по описа на
БРС; 557,01 лева (петстотин петдесет и седем лева и една стотинка), представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6