РЕШЕНИЕ
№ 1209
гр. Бургас, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120106981 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 и
чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа,
ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4,
представлявано от Цветан Василев Мирчев, пълномощник Десислава Бонева
Златева - юрисконсулт, против И. М. К., гражданин на Р.та федерация, и Т. А.
О., гражданин на Р.та федерация.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото
дружество и страни по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ
се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: г*** с идентификатор
81178.5.430.1.4 и идентификатор 81178.5.430.1.3, със заведена партида в
базата данни с аб. № 760955.
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответника притежавал качеството „потребител“ във
възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания
обект от момента на придобИ.ето му. Предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от
ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране,
които са публично известни и публикуни на интернет- страницата на водния
1
оператор.
Отчитането на водомера на абоната за процесния период се
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът
сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала
възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства.
Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Съгласно чл.25 от
Общите условия, на потребителите се фактурирало и вода от разпределение,
когато към едно водопроводно отклонение били присъединени повече от един
потребител. В този случай, количеството питейна вода се разпределяло въз
основа на отмета на централния водомер, поставен на водопроводното
отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В това разпределение се
включвало цялото количество доставена вода до централния водомер.
Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни
фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени
фактура № 003890042229247 от 25.08.2021 г. на стойност 228, 97 лв., фактура
№********** от 25.05.2022 г. на стойност 12, 43 лв. и фактура № **********
от 27.07.2022 г. на стойност 170, 00 лв., които не са били заплатени в срок 30
дни от издаването на всяка една от тях. Върху тези суми ответниците
дължали и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 80, 15 лв., считано от
26.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г., както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 411,
40 лева, дължима разделно в квоти както следва: сума в размер на 205, 70
лева, представляваща ½ от дълга и съответстваща на притежаваните от И. М.
К. вещни права върху имота и сумата в размер на 205, 70 лева,
представляваща ½ от дълга и съответстващи на притежаваните от Т. А. О.
вещни права върху имота, което задължение за главница е дължимо от
ответниците по издадени фактури от периода от 25.08.2021 година до
27.07.2022 година, с отчетен период по фактури от 17.07.2019 година до
18.08.2021 година, за осъждане на ответниците И. М. К. и Т. А. О да заплатят
на ищеца обезщетение за забавено изпълнение в размер на 80, 15 лева,
дължимо за периода от 26.09.2021 година до датата подаване на исковата
молба, дължима разделно по квоти, както следва: сумата в размер на 40, 07
лева, представляваща ½ от дълга и съответстваща на притежаваните от И. М.
К. вещни права върху имота, сумата 40, 07 лева, представляваща ½ от дълга и
съответстваща на притежаваните от Т. А. О. вещни права върху имота, както
и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното -
изплащане на задължението, както и за присъждане на разноските, направени
2
по водене на делото.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който искът се оспорва като неоснователен. Позовава се на
изтекла давност в полза на ответниците за част от задължението им към
ищцовото дружество. Счита, че не се дължат посочените от ищцовото
дружество суми. Оспорва наличието на валидно правоотношение между
ищцовото дружество и ответниците. Липсвали доказателства за валидно
сключен договор между ответниците и ищеца. Претендират се разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява от представения по делото препис от Нотариален акт № *
том *, регистрационен номер *, дело № * г. на нотариус Марияна Анастасова
- Тумбакова, че ответниците са собственици на процесните водоснабдени
имоти. Това обстоятелство се установява и от представената справка чрез
отдалечен достъп за данни за имот от Агенция по вписванията, както и от
представените с исковата молба извлечения от Регистър Булстат за всеки от
ответниците.
По делото е представена фактура с №********** от 25.08.2021 г.,
издадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за абонатен номер 760955
за периода от 17.07.2019 г. до 18.08.2021 г., фактура с №********** от
25.05.2022 г., издадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за абонатен
номер 760955 за периода от 19.08.2021г. до 20.05.2022 г., както и фактура с
№********** от 27.07.2022 г., издадена от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД за абонатен номер 760955 за периода от 20.02.2020 г. до 18.08.2021 г.
По делото е представена справка – извлечение за водомер 1684/150,
видно от която за периода от 17.07.2019 г. до 20.05.2022 г. са начислени 14
куб.м. вода, както и 52, 98 кб.м. от „разпределение“. Представена е и справка
- извлечение за водомер 1684/151, видно от която за периода от 17.07.2019 г.
до 20.05.2022 г. са начислени 15 куб.м. вода, както и 56, 96 куб.м. от
„разпределение“.
За процесните периоди за представени към исковата молба копия от
Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г. и Решение на КЕВР №
Ц46/30.12.2020г. за одобряване на цените за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги.
По делото е приета съдебно – техническа екпертиза, в която
подробно е разяснен механизма на работа с мобилното устройство,
използвано за отчитане на водата, преминала през процесните водомери.
Описани са подробни и водоснабдените обекти, собственост на ответниците.
Описани са и вида и местонахождението на двата водомера, монтирани за
измерване на количествата потребена вода от ответниците в двама им
собствени самостоятелни обекта. Вещото лице посочва, че общо
изразходваното количество вода, преминало през измервателните уреди в
двата водоснабдявани обекта, апартаменти № 3 и № 4 за посочения в
3
петитума на иска отчетен период от 17.07.2019 г. до 20.05.2022 г. е 138, 94
куб.м., от които 29 куб. м. отчетени по водомер и 109, 94 куб.м. начислени от
„разпределение“.
Вещото лице посочва, че съгласно Наредба №4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи при водопроводно отклонение
с повече от един потребител, услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер. Това количество вода се
разпределя между потребители въз основа на отчетите по индивидуалните им
водомери, като в разпределението се включват всички разходи в общите
части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.
Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общият
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Сумираните
количества консумация по индивидуалните водомери се изваждат от
количеството вода преминало през общия водомер и се получава т.н.
оставаща „разлика“. Тя се разпределяла пропорционално на консумацията по
индивидуалните водомери. Имало начислени количества вода - 52,66 куб.м.
от разпределение във фактури № **********/25.08.2021г. и №
**********/25.05.2022г., при които бил спазен редът на разпределение
съгласно чл.39, ал.2 от Наредба №4. Във фактура № **********/27.07.2022г.
имало начислени количества вода - 57,28 куб.м., при който не бил спазен реда
на разпределение.
Отчетеното количество вода било фактурирано за ВиК услуги –
„доставяне вода на потребители“, „отвеждане на отпадъчни води“ и
„пречистване на отпадъчни води“, предоставени от „ВиК“ ЕАД - Бургас, по
цени определени с Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. в сила от 01.01.2019 год.
до 31.12.2019 год., Решение № Ц - 37 от 23.12.2019год. в сила от 01.01.2020 г.
до 31.12-2020 г., и Решение № Ц - 46 от 30.12.2020 г. в сила от 01.01.2021 год.
до 31.07.2022 г.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. В конкретния случай той трябва да
установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намират
собствени на ответниците имоти (при посочените в исковата молба квоти), е
извършено водоподаване във фактурираните количества, както и че е спазена
процедурата, регламентирана в чл.39, ал.1 от Наредба №4/2009 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /по отношение на
количествата начислена вода „от разпределение“/. Ищецът следва да докаже
изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга,
както и другите си правоизключващи и правопрекратяващи възражения.
4
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата потребители на услугите В и К са
собствениците, като в чл. 8, ал. 1 от същата Наредба е предвидено, че
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Сходна
е уредбата и в ОУ, като според чл. 2, ал. 1, т. 1 от тях потребители на В и К
услугите са именно физическите лица – собственици на имоти. Следователно
принципът е, че всички собственици на даден имот са и потребители на ВиК
услуги, респ. страни по възникналата въз основа на общите условия
облигационна връзка, като по делото не се доказват наличие на основания
/напр. чл. 59, ал. 3 от Общите условия/, които да обусловят отклонения от
посочения принцип.
В настоящия случай по делото е категорично установено
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с
предмет доставка на ВиК услуги за процесния период. Качеството на
ответниците И. М. К. и Т. А. О. на потребители на ВиК услуги по смисъла на
пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, за процесните обекти на
потребление, находящи се в гр. Черноморец и за процесния отчетен период,
се установява от приетия като писмено доказателство по делото надлежно
заверен по реда на чл. 183 от ГПК препис от Нотариален акт № * том *
регистрационен номер *. на нотариус Марияна Анастасова - Тумбакова, както
и от представената справка от Служба по вписванията и заявление за
проучване на абонат /открИ.е на партида/ и извлечения от Регистър Булстат за
всеки от ответниците.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, от
които може да се направи категоричен извод, че претендираните с исковата
молба суми за реално потребена вода, както и за претендираните и начислени
количества на вода от „разпределение“, са дължими от ответниците. Този
факт се потвърждава от представените по делото фактури. От справка
извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 10 от делото)
е видно, че на монтирания в имота водомер (1684/151) са правени четири
отчитания за периода 17.07.2019 - 20.05.2022 г., като за всяко едно от
отразените отчитания водомерът бил „видян“ от отчетник. От представените
фактури, както и от посочената справка – извлечение е видно, че реално
потребеното количество вода за процесния водоснабден обект е 15 куб.м.
вода, която е била остойностена и съобразена с Решение на КЕВР № Ц-
20/28.12.2018г. и Решение на КЕВР № Ц46/30.12.2020г. за одобряване на
цените за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. От
справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 11 от
делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1684/150) са правени
четири отчитания за периода 17.07.2019 - 20.05.2022 г., като за всяко едно от
5
отразените отчитания водомерът бил „видян“ от отчетник. От представените
фактури, както и от посочената справка – извлечение е видно, че реално
потребеното количество вода за процесния водоснабден обект е 14 куб.м.
вода, която е била остойностена и съобразена с Решение на КЕВР № Ц-
20/28.12.2018г. и Решение на КЕВР № Ц46/30.12.2020г. за одобряване на
цените за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Всичко
това се потвърждава и от приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, като вещото лице изрично подчертава /включително и в съдебно
заседание/, че така начислените количества са реално потребена вода.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. ** както и за обект
находящ се в същия комплекс с № А-4, и двата с аб. № 755220, за процесния
период е доставено фактурираното количество вода. По делото е установено,
че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който
за ответниците е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът
намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна
връзка, по силата на която ответниците са били потребители на вода.
Съдържанието на фактурите отговаря на приложените справки и цитираните
Решения, поради което съдът приема за доказано, че ответниците са били
потребители за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това не се спори
действието на общите условия, поради което същите са обвързали (по силата
на облигационна връзка) ищеца и ответниците. В конкретния случай
отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от Общи условия,
при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно, като разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава
възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в
случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че
обектите са собственост на чужди граждани и са разположени в комплекс за
сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като
в случая е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В
случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика
или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в
обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на
потребената за съответния обект вода.
Действително се касае до т. нар. електронно отчитане, при което подпис
от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо
съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който
лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана
6
вода са реално потребени. Следва да се отбележи, че това се отнася
единствено до посочените общо 29 куб. м. вода /14 куб.м. за единия и 15
куб.м. за другия/, а не и за останалите 109, 94 куб.м. /съответно 52, 98 куб.м. и
56, 96 куб.м. за всеки от обектите/ от разпределение.
По отношение на това дали начисляването по партидата на ответниците
на вода от разпределение е правилно извършено и в съответствие с
изискванията на регулиращия отношенията между страните подзаконов
нормативен акт – чл. 30 и следващите от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съдът намира следното.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за сгради етажна
собственост, какъвто е настоящият случай, изразходваното количество вода
се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер
на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Ал. 3 на същия член
предвижда, че отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда
на Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата, при разлика в отчетеното
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери
по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост, като при подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В ал.
6 е предвидено, че в 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който
отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване.
Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната
инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост,
които заплащат разходите за извършената проверка.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредбата, при водопроводни инсталации,
присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието
на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се
приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и
заплаща, както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода,
преминали през общия водомер и през индивидуалните водомери; за
потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени в срока по т. 1
или не са подадени самоотчети, се определят служебно данни, равни на
7
средния месечен разход от последните два редовни отчета; разликата между
данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и данните по т. 2 се разпределя пропорционално на
отчетените по индивидуалните водомери количества и начислените служебно
данни по т. 2; определените разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на
отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител при условията
на чл. 32, ал. 5.
За установяване отчетеното количество потребена вода, както по
индивидуалния водомер на ответницата, така и по общия водомер на сградата,
в която се намира обекта, по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът кредитира
изцяло като обективно изготвено и даващо компетентен и обоснован отговор
на поставените задачи.
Следва да се отбележи, че установената значителна разлика между
отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на отчетите по
индивидуалните водомери, а именно – разлика от 125, 10 % по фактурата от
20.05.2022 г. и разлика от 185, 76 % по фактурата от 25.08.2021 г., т. е. по-
голяма от 20 на сто по смисъла на чл. 32, ал. 5 от Наредбата, както и липсата
на доказателства за спазване на процедурата по чл. 32, ал. 5 и 6 от Наредбата,
не рефлектира върху дължимостта на сумите от разпределение. Изрично в чл.
чл. 32, ал. 7 от Наредбата е посочено, че установяването на разлики по-големи
от 20 на сто, не е основание за неплащане на изразходваното количество вода.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тежест на ответницата като
потребител е възникнало задължението за заплащане на стойността на
начисленото от разпределение количество вода.
По възражението за погасителна давност, направено в отговора на
исковата молба:
Съдът намира направеното възражение за недължимост на
претендираните с исковата молба суми за частично основателно. Според чл.
33, ал. 1 от ОУ операторът издава ежемесечно фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества. Следва да се посочи,
че изискването за издаване на ежемесечни фактури не се променя и по
отношение на обекти, имащи сезонен характер. Действително, както се
посочи и по – горе, на основание чл. 23, ал.1, т. 3 от Общи условия е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, като е налице и
възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година.
Това обаче не променя задължението на оператора по чл.33, ал.1 от
собствените му ОУ да издава ежемесечни фактури. Така съобразно
разпоредбата на чл.23, ал.3 от приложимите ОУ, в междинните периоди
между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количества
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количествата вода се изравняват в съответствие с реалното потребление и
отново следва да бъде издадена фактура. Именно посоченото задължение за
8
ежемесечно начисляване на количества вода кореспондира и на съответното
задължение за издаване на ежемесечни фактури, като едва след реалното
измерване на изразходеното количество вода, се прави изравняване. По този
начин и при периоди на отчитане, които са по – големи от един месец,
операторът се задължава със собствените си общи условия да издава
ежемесечно фактури, въз основа на ежемесечно начислено количество вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползване на ВиК услугите в 30 дневен срок за
плащане на фактурата. Това изискване обаче не следва да се тълкува
превратно, доколкото издаването на фактурата е поставено в зависимост от
предприемането на действия на оператора в тази насока. Настоящия състав
счита, че издавайки по – късно фактури, е постигнато удължаване на срока на
погасителната давност, което влиза в противоречие с приложението на този
институт. Да се допусне началният момент на погасителната давност да
зависи от волята на носителя на субективното право е неприемливо, защото
по този начин би се създала възможност за отлагането й, а законодателят не
допуска тя да бъде скъсяване или удължавана по желание на страните по
правоотношението.
След като в ОУ на доставчика е определен срок за изпълнение на
задължението, който е 30 дневен от издаването на фактурата, вземанията
стават изискуеми именно от съответната дата. Доколкото обаче операторът не
е изпълнил задължението си да издаде своевременно фактури, то съдът счита,
че по аналогия по чл.25, ал.1, изр. 2 от ЗЗД издаването на фактурите като
условие за възникването на процесните вземания се е сбъднало след
изтичането на срока за издаването им. Предвид това, падежът на
задълженията на ответниците изтича в последния ден от съответния месец, в
който е следвало да бъде издадена всяка една от ежемесечните фактури, тоест
до един месец след края на съответния отчетен период.
Вземанията на ищеца са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в",
предл. 3 ЗЗД /така и ТР № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС/ и като такива се погасяват с кратката тригодишна давност. Следвайки
тези съждения, съдът намира, че вземанията на оператора за главница следва
да се считат за погасени за периода преди 21.11.2020 г. /три години от
21.11.2023 г. – датата на подаване на исковата молба/. Съобразявайки
изложеното, видно от приетата по делото съдебно – техническа експертиза за
ап. А-3 за периода от 17.07.2019 г. до 31.12.2019 г. са начислени количества
вода на стойност 24, 89 лв., които са погасени по давност. За ап. А-4 за
периода от 17.07.2019 г. до 31.12.2019 г. са начислени количества вода на
стойност 26, 11 лв., които са погасени по давност.
По тези съображения, се налага изводът, че предявения иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен
спрямо двамата ответници до размера от 180, 20 лв., съответстващ на квотата
на всеки един от тях в съсобствеността им на процесния водоснабден имот –
по ½ от общо дължимата сума в размер на 360, 40 лв.
9
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането
на ответниците в забава за посочения период – 26.09.2021 г. – 20.11.2023г. С
оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен
дълг е доказано по делото. Наред с това всяка една от издадените фактури е с
падежна дата съответно 26.09.2021 г., 26.06.2022 г. и 28.08.2022 г., поради
което ответниците действително са изпаднали в забава още към 26.09.2021 г.
за сумата от 53, 96 лв. Въпреки това и доколкото съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, съдът намира,
че дължимата сума, представляваща мораторна лихва се явява не
претендираната в посочения размер, а сумата в размер на 42, 35 лв. Това е
така, доколкото както се посочи по – горе, съдът приема, че начислените
количества вода на стойност 24, 89 лв. и на стойност 26, 11 лв. са погасени по
давност, тоест главницата по фактура №42229247/25.08.2021 г. с падежна дата
26.09.2021 г. е в размер не на сочения от 228, 97 лв., а в размер от 177, 97 лв.
За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва,
начислена върху сумата за всяка една от процесните фактури, съобразно
корекциите, посочени по - горе, се явява в общ размер от 68, 54 лв. (по 34, 27
лв. за всеки от ответниците), поради което и този иск следва бъде уважен до
посочения размер.
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му
се присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата
от 400 лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответницата,
както и 475 лв. за възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно –
техническа експертиза. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение
за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е
приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че
за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца
разноски в исковото производство е 1075 лв. Съобразно квотите в
съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 537, 50 лв.
10
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. К., гражданин на Р.та федерация, роден на *., с
адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
180, 20 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата
дължима сума – 360, 40 лв., представляваща незаплатена стойност по
издадени фактура № ********** от 25.08.2021г., фактура № ********** от
25.05.2022г. и фактура № ********** от 27.07.2022г. за доставена, отведена и
пречистена вода до имоти, находящи се в г*** с идентификатор
81178.5.430.1.4 и идентификатор 81178.5.430.1.3, със заведена партида в
базата данни с аб. № 760955, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 34, 27 лв. – лихва върху главницата съответстваща на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 68, 54 лв. за периода
26.09.2021 г. – 20.11.2023г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 537, 50
лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима
сума от 1075 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от
които 975 лв. за разноски по делото и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до 205,
70 лв. за главницата и 40, 07 лв. за мораторна лихва.
ОСЪЖДА Т. А. О., гражданин на Р.та федерация, родена на *, с
адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
180, 20 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата
дължима сума – 360, 40 лв., представляваща незаплатена стойност по
издадени фактура № ********** от 25.08.2021г., фактура № ********** от
25.05.2022г. и фактура № ********** от 27.07.2022г. за доставена, отведена и
пречистена вода до имоти, находящи се в г*** с идентификатор
81178.5.430.1.4 и идентификатор 81178.5.430.1.3, със заведена партида в
базата данни с аб. № 760955, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 34, 27 лв. – лихва върху главницата съответстваща на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 68, 54 лв. за периода
26.09.2021 г. – 20.11.2023г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 537, 50
лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима
сума от 1075 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от
които 975 лв. за разноски по делото и 100 лева юрисконсултско
11
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до 205,
70 лв. за главницата и 40, 07 лв. за мораторна лихва.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12