Решение по дело №1199/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 353
Дата: 18 май 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Христина Христова Ангелова
Дело: 20211720201199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Перник, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211720201199 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Г. ХР. М. против наказателно постановление
№42-0001488/14.06.2021 година,издадено от Директор РД „АА“ гр.София ,с
което на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози за
осъществен състав на административно нарушение по чл.89 т.4 от Наредба
№33/03.11.1999 година на МТ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв.
Г. ХР. М. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения
срок. В жалбата си,депозирана срещу него е изтъкнал доводи,че същото е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съдът е дал ход на делото и разгледал същото в хипотезата на чл.63 ал.4 от
ЗАНН,тъй като не е бил намерен на посочения от него адрес.
Въззиваемата страна–РД“Автомобилна администрация”гр.София,
редовно призована не е изпратила свой процесуален представител за
съдебното заседание.В съпроводителното писмо към административно
наказателната преписка от нейна страна е изразено становище,че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
1
като такова следва да бъде потвърдено.
Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,доводите на страните по реда на чл. 14 и
чл.18 от НПК намира за установено следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 19.05.2021 година А.Г.Г. на длъжност „инспектор“ в РД“ АА”
гр.София в присъствието на свидетеля по акта Г. М. Г. е съставил на Г. ХР.
М. акт за установяване на административно нарушение №288639/19.05.2021
година в обстоятелствената част на който е отразил,че на 19.05.2021 година
около 11,20 часа в с.Боснек общ.Перник по АМ „Струма“ като водач на
товарен автомобил марка „МАН“ с ДК № *****,собственост на „Автолидер“
ООД извършвал обществен превоз на товари без да притежава карта
квалификация на водача от категория „С“.
Цифрово в акта е отразено,че с това си поведение М. е нарушил
разпоредбата на чл.89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 година на МТ.
Актът е подписан от актосъставителя,както и от свидетеля по
него.Последният е предявен на нарушителя и подписан от М. на 19.05.2021
година,като в частта от акта, в която се предоставя възможност да даде
обяснения и изложи възражения по описаните нарушения не са направени
такива.
Препис от акта е връчен на М. срещу разписка,като е посочена
датата на неговото подписване 19.05.2021 година .
Възражения по акта не са постъпили в законоустановения
срок,съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН пред Началник РД ”АА”
гр.София .
Въз основа на съставения акт Началник РД „Автомобилна
администрация“-гр.София е издал наказателно постановление №42-
0001488/14.06.2021 година,с което на Г. ХР. М.
-на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози
за осъществен състав на административно нарушение по чл.89 т.4 от Наредба
2
№33/03.11.1999 година на МТ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена,позовавайки се на приложените по административно
наказателната преписка писмени документи,които прие и приложи като
доказателства по делото,а именно-АУАН бланков номер 288639/19.05.2021
година–л.11 от административно наказателната преписка,наказателно
постановление №42-0001488/14.06.2021 година -л.10 от административно
наказателната преписка, заповеди за компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган-л.20-23,длъжностна характеристика –
л.15-19 от преписката. В хода на съдебното следствие е проведен разпит в
качеството на свидетели на А.Г.Г. и на Г. М. Г..Същите,след като са били
предупредени за наказателната отговорност,която биха понесли в случай на
лъжесвидетелстване заявяват,че не помнят конкретната проверка,но
поддържат изцяло и в пълен обем отразените в обстоятелствената част на акта
за установяване на административно нарушение констатации.Св.Г. е съставил
акта за установяване на административно нарушение.Св.М. е свидетел по
установяване на нарушението и по съставянето на акта.
При извършената служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на
него наказателно постановление и след разбор на събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства съдът
намери,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
на процесуално основание, без да се пристъпва към разглеждане на спора по
същество и към обсъждане на доводите на страните.
Мотивиран за горното съдът е от следното:
От страна на административно наказващия орган в съдебното
заседание не са ангажирани никакви доказателства от които да се установи,
че на посочената дата и място, именно жалбоподателят е извършил
нарушението,за което е ангажирана административно наказателната му
отговорност.В тази връзка,актосъставителят е длъжен да се яви в съдебно
заседание и да защити констатациите в съставения от него акт за
установяване на административно нарушение, тъй като именно той е
3
инициирал административно наказателното производство и е квалифицирал
нарушението , извършено от нарушителя.Това е така,тъй като съставените
актове по ЗАНН и редовно издадените наказателни постановления не се
ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Горното
произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към
НПК.Съгласно разпоредбата на чл.16 от НПК обвиняемия/в случая
нарушителя/се счита за невинен до доказване на противното.Това
означава,че в тежест на административно наказващия орган /по аргумент от
чл. 84 ЗАНН във връзка с чл.103, ал.1 НПК/,тъй като именно той е субекта
на административно–наказателното обвинение е да докаже по безспорен
начин пред съда с всички допустими доказателства, че е извършено
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то
издаденото въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като не е
доказано извършването на нарушението. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установи, че жалбоподателя е осъществил
визираното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение.Свидетелите Г. и М. заявяват пред
съда, че поддържат констатациите по акта ,но нямат спомен от конкретната
проверка,въпреки,че актът им е бил предявен от съда в съдебно
заседание.Нещо повече в показанията си св.М. е заявил,че актът е
съставен:“за това,че при проверката водачът не е представил карта
квалификация на водач по време на управление“По този начин е осуетена и
преценката относно доводите на нарушителя,изложени в жалбата за
извършеното нарушение и причините и условията,способствали за това.При
това не се установиха фактите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление. Следва да се
има предвид,че в административно наказателното производство тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган.В конкретния
случай следва да се приеме, че нарушението се явява и недоказано, което
също обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В контекста на изложеното за настоящия съд се поставя на обсъждане
и въпросът за правилното приложение на административно наказателната
разпоредба.Актосъставителят без да са изложени никакви мотиви в тази
4
насока нито в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение,нито в съдебно заседание е приел,че по време на
проверката водачът не е представил,тъй като не е притежавал посочения
документ.Горното е възпроизведено дословно от административно
наказващия орган отново без да са изложени мотиви на какво се базират
крайните му изводи.За съда остава неизяснен въпросът водачът притежавал
ли е този документ,но не го е представил при поискване от контролните
органи или въобще не е имал такъв.По този начин административно
наказателното обвинение се явява и недоказано.
Предвид изложеното на основание чл. 63 пр.3-то от ЗАНН :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0001488/14.06.2021
година,издадено от Директор РД „АА“ гр.София срещу Г. ХР. М.
ЕГН:********** жив. ***** ,с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози за осъществен състав на административно нарушение
по чл.89 т.4 от Наредба №33/03.11.1999 година на МТ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на
основанията,визирани в НПК по реда на глава 12-та от Административния
процесуален кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5