Р Е Ш Е Н
И Е
№ / 6.03.2018 г.
Гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
9 –ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
При участието на секретаря
Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6401/ 2014 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 226 ал.1 КЗ(отм)нов чл.432 КЗ (в сила от 01.01.2016г).
В ИМ ищецът твърди, че е пострадал от ПТП,
настъпило на 19.05.2009 год. в гр.София на бул „България в района на магазин
Била в резултат на нарушение на ЗДвП от лек автомобил „Субару “, който
предприел престрояване към средната лента на движение без да съобрази посоката
и скоростта на другите участници в движението. Настъпил удар между управлявания
от него мотоцклет „Ямаха” и Субари-то, чийто водач при навлизането в тази лента
е бил длъжен да пропусне преминаващите други МПС-та и поради нарушение на ЗДвП
е станал причина за инцидента. Бил съставен Протокол за ПТП и на виновния водач
на лекия автомобил е бил издаден АУАН и санкциониран с НП по админстративен
ред. В резултат на ПТП-то ищецът претърпял травматично увреждане в областта на
лявата колянна става –усукване на колянното капаче. Била извършена артроскопия
с парацетиална менисектомия с имобилизация на колянната става. Впоследствие
била предприета и втора операция с близо 3 месечен срок на нетрудоспособност.Към
датата на ПТП-то водачът на Субару Е 12
с рег.№ **
******управляван
от С.И. е имал действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ сключен с ответника по застрахователна
полица № 065080460122, валидна от 31.12.2008 г. до 31.12.2009 год., поради
което предевява иска си пряко срещу застрахователя. Претърпял физически болки и
душевни страдания по време на интервенциите и след тях и по време на
възстановяването Претендира присъждане сумата 25 500 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 12.05.2011 г. до окончателното изплащане и разноските по делото.
В допълнителната ИМ ищецът твърди,че
от спешния кабинет на ВМА е бил насочен към специализирано медицинско заведение
– УСБАЛО „ Проф.Бойчев” където му е била извършена първата операция – артроскопия на лявото коляно”.
В срока за отговор на ИМ и
на допълнителната ИМ ответното дружество ДЗИ” о.з.” ЕАД оспорва изцяло исковете като неоснователни и
недоказани. Оспорва описания в ИМ механизъм. Твърди, че липсват доказателства за първични
прегледи и медицински намеси във връзка
с проишествието.От друга страна съставения протокол е на осн.чл.3 ал.1 Н-ба
№13-41 и то относно настъпили материални щети.Оспорва размера на иска, твърди
съпричиняване на ищеца 50 : 50 в няколко насоки: провокиране с действия и
бездействия извършването на” втората операция” и движението на ищеца като водач на мотоциклета със
несъобразена скорост с довода, че удара е настъпил в задната част на автомобила
и е бил могъл да бъде предотвратен. Претендира за разноски.
СЪДЪТ, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Безпорно
е по делото, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка
”Гражданска отговорност” на лек
автомобил Субару Е 12 с рег.№ СА ******валидна
към датата на ПТП.
За установяване механизма на
настъпване на ПТП по делото, получените травматични увреждания и причинно
следствената връзка между деянието на водача на лекя автомобл и увредите на
ищеца са приети писмени доказателства, заключения на САТЕ и СМЕ и свидетелски показания.
От приложения по делото Протокол за ПТП №
1237536 съставен на 19.05.2009 г. в 10.30 ч. е видно че на същата дата в
07.55 ч. на бул България срещу магазин Била е реализирано ПТП между лек
автомобил „Субару” и мотоциклет Ямаха. В крайна дясна лента на бул.България се
движел лекия автомобил с посока на движение от бул.Т.Каблешков към бул.Г.Делчев
и в района на магазин Била предприел маневра за преустройване в средната лента
за движение, в която се движел митоциклет Ямаха, непреценявайки разтоянието водачът
на лекия автомобил предизвиква ПТП, като предната част на мотоциклета се удря в
задната лява част на автомобила.В протокола има отбелязване на щетите на двете
превозни средства, начертана схема за разположението на превозните средства и
изрично е посочено че няма свидетели на проишествието.
Основния въпрос подлежащ на
установяване е твърдяната от ищеца травма и получените усложнения дали са получени в резултат на това ПТП.
Св.А. в с.з. установи,че е
съставил протокол само за щетите, което
сочи,че по случая не е имало пострадали лица.Подробно в с.з. доизясни, че
в случаите когато има видимо пострадали лица на място идва екип на
„Спешна помощ” или самия пострадал отива в медицинско заведение и след
връщането му се съставя протокол без
пострадали или с описване на пострадалите,но тогава ПТП-то се води като тежко и
се изготвят други протоколи. Свидетелят бе категоричен, че в този случай или върнатите лица
от медицинското заведение не са били регистрирани като пострадали или на място
не е имало пострадали лица, поради което е съставил протокол само за щетите.
Св.Г.в с.з. на 16.06.2016 г.
заяви, че след ПТП-то на 19.04.2009 г. ищеца с когото живеела на съпружески
начала с линейка е бил закаран във Военна болница, където му е била направена
ренгенова снимка и му е било предписано ЛФК
и след като се прибрал в къщи се чувствал много зле психически и
физически и коляното му е било подуто.Лично тя го завела на преглед в Болницата
в Горна баня където е бил приет по спешност и опериран.Не оспорва факта че е
претърпял травма от мотор,година преди това ПТП, но е катеегорична ч онази
травма е била на ръката.
В.л. д-р д. в писменото си заключение дава становище,че
липсват доказателства, включително не е представена направената ренгенова
снимка на 19.05.2009 г. когато ищецът е бил прегледан в спешния травматологчен
кабинет във ВМА, както и по повод назначеното му лечение във връзка с
констатираната ”контузия на лявото коляно”. Подържа, че след като не е представена медицинска документация
за евентуално проведено лечение на ищеца за периода 19.05.2009 – 2.06.2009 г.не
може да даде заключение за обема болки и
страдания за този период. Относно периода
02.06.2009 г. - 10.06.2009 г. поддържа, че направената операция и болничното
лечение са били необходими за отстраняване на установените увреждания на лявата
колянна става посочени в ИЗ при приемането му в Горна баня. В писменото си
заключение сочи че би могло да да се направи връзка между травмата описана на
19.05.2009 г. и установените впоследствие телесни увреди в Болницата в Горна баня.
В с.з.на 04.02.2016 г. д-р Д.
поддържа,че посоченото изкълчване на колянната капачка описано при приемането
на ищеца на 2.06.2009 г. се установява с ренгенова снимка и е могло да се
установи с ренгеновата снимка на 19.05.2009 г. но след като не е представена
точно тази снимка не може да даде отговор от кога е това изкълчване и би ли могло
то да е получено и в резултат на друга
травма,а не на описаната в ИМ. Категорична е, че липсват каквито и да е
медицински данни за извършвано лечение
до 2.06.2009 г. както и че са извършвани каквито и да е лечения след
оперативните интервенции през м.юни и през м.декември 2009 г. назначени
съгласно епикризите. Категорична е, че не е представен какъвто и да е документ,
който да удостоверява,че ищеца е бил прегледан преди 2.06.2009 г. и му е била
назначена операция с оглед състоянието му до тази дата.
По отношение на извършеното
ЯМР изследване в.л. д-р д. дава допълнително заключение, че в резултат на
изместванетоо на капачката на лявата колянна става са образувани „шипове” в
развитие на „артрозна болест”, която постепенно ще уврежда ставата. В с.з. на
15.12.2016 г.д-р д. поддържа,че ЯМР изследванто не дава категоричен отговор откога
са настъпилите травми и могат ли да се свържат с описаната травма в ИМ на
19.05.2009 г. след като касае за лявото коляно. В.л. е категорчно, че
забавеното лечение след 19.05.2009 г. е забавило процеса на възстановяването.
В.л. по назначената САТЕ дава
писмено заключение, че липсват данни за спирачни следи и свидетелски данни за
скоростта на движение на мотоциклета. От една страна е посочил, че най вероятно
Субарито да е направило маневра, в опасната зона на спиране на мотоциклетиста
при което удара е бил непредотвратим, а от друга страна в с.з. е поддържал,че
ищецът като водач на мотоциклета е имал визуалната възможност да забележи наличието на Сурарото, но не е предприел аварийно спиране.
Св.И. шофьор на Субарито в с.з.
даде показания ,че усетил удар в задната част на автомобила, спрял и видял
паднал мотор и моторист,който обаче станал и в продължение на час двамата на
място изчакали за съставянето на протокола от КАТ.Категорично заяви,че
мотористаможел да се движи,не се е наложило да идва линейка и не се е оплаквал от болки или травми поради
падането.
По отношение основателността на
иска: За да се ангажира отговорността на
ответника съгласно чл. 226 ал.1 КЗ (отм) на първо място следва да бъде
установено валидно правоотношение по заастраховка”Гражданска отговорност” между
ответника –застраховател и делииквента относно управлявания от него автомобил.
На второ място следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина) пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
–застрахован за обезщетяване на
причинените вради.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът приема, че не се установиха твърдяните в ИМ и допълнителната ИМ обстоятелства,
относно причинната връзка между ПТП-то настъпило на 19.05.2009 г. и получените
увреждания на ищеца в лявата колянна става. Първото твърдение, че в резултат на
ПТП-то ищецът е получил усукване на колянното капаче (луксацио пателе синистри)
не се установява от прегледа в спешния кабинет от специалист травматолог и
такава травма не е била констатирана при съставянето на протокола. На следващо
място при съпоставка на часовете –ПТП-то е настъпило в 7.55 ч, ищецът е
бил прегледан в 8.45 ч. и съставянето
на акта за щети - в 10.30 ч.
в този период от близо 2 часа и половина безпорно се установява, че ищецът не
се е оплаквал от болки и това наред и с
липсата на „Спешна помощ” на мястото, безпорно е доказано от показанията на св.
А. и св.И.. В тази насока съдът не приема показанията на св.Г.за
транспортирането на ищеца с линейка във Военна болница веднага след ПТП - за
което дори няма твърдения и в самата ИМ. На следващо място твърдението на ищеца
в допълнителната ИМ, че от спешния
кабинет във Военна болница е бил насочен към Специализираната болница в Горна
баня, не кореспондира с приложената медицинска документация.Видно на стр. 61 от
делото ищецът е бил насочен към хоспитализация в Специализираната болница в
Горна баня от д-р Катя Стоянова с нейно направление с подпис и печат на нейната
ИППМП. От заключението на в.л. д-р д. безпорно се установява, че съгласно ИЗ № 697/2.06.2009 г.ищецът е
постъпил след състояние на изкълчване на капачката на лявата колянна става,
което не е било установено и доказано при прегледа от ортопеда и извършената
ренгенография на коляното. в Спешния травматологичен кабинет на 19.05.2009 г.
Относно операцията извършена през м.декември 2009 г. видно пак от заключението
на в.л. като състояние е посочено в ИЗ 3926/7.12.2009 г., че болките и
подуването на лявото коляно са получени в резултат на падане 2 седмици преди
07.12.2009 г.
Наред с изложеното съдът прецени и обстоятелството,
че ищецът след получаване на протокола за щетите, не е направил възражение и не
е представил в 1 месечния срок медицински документ установяващ твърдяното“ луксацио пателе
синистри“. В случай на възражение началника на КАТ издава служебна бележка с описание на
констатираните травми и този документ също удостоверява настъпили усложнения в
резултат на ПТП-то.
Съдът приема, че ищецът
не доказа механизма на произшествието на 19.05.2009 г. не се установи с каква скорост
са се движели двете превозни средства, какви са нарушенията на водача на лекия
автомобил, опасната зона на спиране, кога ищеца е възприел навлизането на лекия
автомобил в средната зона.В тази насока и заключението на вещото лице З. по назначената САТЕ е непълно и почива на
предположения. Не без значение е и обстоятелството че в.л. по САТЕ изрично е
уведомил съда, че липсва достатъчно доказателствен материал за изготвяне на
експертизата.
Отделно от горното заключението
на в.л. д-р д. почива на предположения, доколкото липсват медицински документи
и ренгеновата снимка направена на 19.05.2009 г. въз основа на която ортопеда е
посочил диагнозата в журнала, както и
относно лечението за периода
19.05.2009 – 2.06.2009 г. Недоказани останаха и твърденията
на ищеца, относно проведения лечебно възстановителен курс в допълнителната ИМ.
Въз основа събраните доказателства съдът прие,
че не е установен по категоричен начин механизма на не се установи на ПТП-то на 19.05.2009 г.,
както и безпорни доказателства
установяващи причинната връзка между „контузията” на 19.05.2009 г. и настъпилите констатирани
по късно увреждания на здравето на ищеца. Обстоятелството, че водачът на лекия
автомобил е бил санкциониран не е категорично доказателство за вината му и не
обвързва съда с оглед разпоредбата на
чл. 300 ГПК.
Поради
изложеното искът по чл. 226 ал.1 КЗ(отм.) следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските: Ишецът следва да
заплати на ответника на основание чл. 78 ал.3 ГПК претендираните от него разноски – 1959
лв, и на СГС – 300 лв. разноски
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.А.К. ЕГН – **********
*** чрез пълноомощника си адв.М.Х.М. със
съд.адрес *** срещу „ДЗИ –о.з.” ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес ***
иск по чл. 226 ал.1 КЗ(отм) за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
25 500 лв.ведно със законната лихва от 12.05.2011 г. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП настъпило на
19.05.2009 г. в гр.София.
ОСЪЖДА Я.А.К. ЕГН – **********
*** чрез пълноомощника си адв.М.Х.М. със
съд.адрес *** да заплати на
„ДЗИ –о.з.” ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес *** на осн. чл. 78 ал.3 ГПК разноски в размер
на 1959 лв.
ОСЪЖДА Я.А.К. ЕГН – ********** *** чрез
пълноомощника си адв.М.Х.М. със
съд.адрес *** да заплати на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД направени по
делото разноски – 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: