Р Е Ш
Е Н И
Е № 260193
Гр. Пловдив, 5.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в публичното заседание на тридесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Желязкова
ЧЛЕНОВЕ: Вера Иванова
Величка Белева
при секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното от
съдията В. Иванова в.т.д. № 142 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №
260027/26.10.2020 г. по т.д. № 214/2019 г. на ОС-П., в частите му, с които са
осъдени Л.А.Б. и М.П.К. солидарно да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД-гр.
С. на основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД,
следните суми, произтичащи от договор за кредит за ново строителство на
жилищна сграда от 10.09.2003 г. и допълнителни споразумения: главница 66 832,93 лв., 25 915,06 лв. редовна лихва за
периода 17.05.2013 г.- 9.05.2019 г. и
153,10 лв.
заемни такси, както и разноски в производтвото
съобразно уважената част от исковете в размер на 3 939,64 лв.
Жалбоподателят
Л.А.Б. моли по съображения, изложени във въззивната жалба от 12.11.2020 г., решението
да бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части, като твърди и че
производството се е развило по нередовна искова молба. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като недопустими, евентуално,
като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.
Към
подадената от Л.А.Б. въззивна жалба се е присъединила при условията на чл.
265,ал.1 от ГПК с молба от 26.11.2020 г. М.П.К., вторият ответник в
производството по спора пред окръжния съд. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва исковете като недопустими, евентуално, като неоснователни.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата „Б.Д.“АД-гр.С.моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по
съображения, изложени в писмен отговор от 11.02.2021 г. Като ищец в
производството пред окръжния съд банката е предявила искове с правно основание чл.
79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят на банката 78 254,51 лв. главница по договор за кредит за
ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. и допълнително
споразумение към него от 13.04.2005 г., 64 461,24 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода 23.09.2011
г.-9.05.2019 г., 153,10 лв.
дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2019 г. до окончателното изплащане. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
П.ският
апелативен съд прецени обстоятелствата по делото във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателите и намери за установено следното:
С исковата
молба, подадена в съда на 10.05.2019 г., банката-ищец твърди, че между страните
- ответниците Л.А.Б. и М.П. Б. (понастоящем К.) и ищеца „Б.Д.“ЕАД-гр.С.-
съгласно приложения в копие към исковата молба договор за кредит за ново
строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. е възникнало договорно
правоотношение, съгласно което банката е предоставила на ответниците като
кредитополучатели кредит в размер на 110 000 лв. със задължение за тях да
го върнат ведно с лихви,такси и разноски в срок от 240 месеца, с краен срок за
погасяване 16.09.2023 г. Твърди, че кредитът е бил надлежно предоставен на
ответниците на три етапа, както е било договорено, като последната сума е
предоставена на 1.03.2004 г. Твърди, че е договорено кредитополучателите
да заплащат възнаградителна лихва в размер на 12,75%. Твърди, че изпълнението
на договора за кредит е обезпечено с учредяване на договорна ипотека върху три
недвижими имота в гр. П. (апартамент, незастроен УПИ и офис). Твърди, че на
13.04.2005 г. между страните е подписано допълнително споразумение към договора
за кредит, с което кредитът е предоговорен относно дължимата лихва. Твърди, че
на 28.06.2005 г. между страните е подписан анекс към договора, в който е
уговорено, че кредитът е погасен до размер на 101 800 лв. и е заличена
ипотеката върху един от трите имота (апартамента). Твърди, че кредитът е
погасяван редовно до м.февруари на 2011 г., след което внасяните суми са били
недостатъчни за погасяване на дължимата месечна вноска. Твърди, че на
17.06.2011 г. на основание раздел VI „Отговорност
и санкции“, т.20 от договора за кредит, поради допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита е превърнат в
предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие, като до предявяването на молба за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита е олихвяван с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта. Твърди, че на 1.08.2016 г. банката е уведомена за подадено от
длъжниците възражение, поради което е предявила установителен иск по чл. 422 от ГПК. Твърди, че с влязло в сила решение от 2.08.2018 г. на АС-П. подаденият от
банката иск е отхвърлен. Твърди, че в съдебното производство е установено, че
между страните е налице валидно сключен договор за ипотечен кредит, по силата
на който банката е предоставила кредита, ответниците са го усвоили в пълен
размер, заемът е частично погасен и е налице дължим остатък, като ССЕ
установява по безспорен начин претендираните от кредитора главница, договорни,
санкциониращи лихви и заемни такси и техния размер. Твърди, че въз основа на
решението на съда кредитът е осчетоводен и след извършване на необходимите
преизчисления претендираните сега суми са били изрично съобразени с
констатациите на съда. Твърди, че при извършване на счетоводното преизчисляване
и оформяне на претенцията за разноски, лихви и главница са взети предвид
договора за кредит от 10.09.2003 г. и допълнително споразумение от 13.04.2005
г. и конкретно договорения лихвен процент между страните. Заявява, че всички
дължими и претендирани от банката суми с тази искова молба са надлежно
изчислени и отразени в приложеното извлечение от счетоводните книги към датата
на подаването в съда 10.05.2019 г. С исковата молба е представено извлечение от
счетоводните книги на банката към 10.05.2019 г. по договора за кредит и
посоченото допълнително споразумение към него, в което е посочено, че към
датата на исковата молба не са погасени 91 броя погасителни вноски, включващи
главница и лихва, след което следва посочване на 91 дати и суми (първата 956,07
лв., останалите 962,34 лв.), посочено е още, че общият размер на дължимата
главница и договорна (възнаградителна) лихва по кредита е 142 715,75 лв.,
от която сума дължима главница е 78 254,51 лв. и дължима договорна
(възнаградителна) лихва е 64 461,24 лв. за периода от 23.09.2011 г. до
9.05.2019 г., посочена е дължимост на 153,10 лв. за дължими заемни такси-такса
за вписване на ипотека, и е посочена общо дължима сума по кредита
142 868,85 лв. В исковата молба е заявено искането да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на банката остатъка на неплатените и изискуеми
задължения, произтичащи от договора и допълнителното споразумение към него, които
са главница 78 254,51 лв., договорна лихва 64 461,24 лв. за периода
от 23.09.2011 г. до 9.05.2019 г., дължими заемни такси 153,10 лв., както и
законната лихва върху главницата от 10.05.2019 г. В исковата молба липсва
твърдение и изявление кредитът да е обявен за предсрочно изискуем след 17.06.2011
г., респективно, след постановяването на решението на апелативния съд от
2.08.2018 г., както и да се обявява за предсрочно изискуем.
Към исковата молба е приложено в
копие решение № 243/2.08.2018 г. по в.т.д. № 309/2018 г. на АС-П., с което е
отменено решението на окръжния съд от 21.02.2018 г. по т.д. 55/2016 г. в
частта, с която е признато за установено, че Л.А.Б. и М.П.К. дължат солидарно
на банката сумата 4 664,41 лв., представляваща падежирала главница по
договор за кредит от 10.09.2003 г., допълнително споразумение от 13.04.2005 г.
и анекс към договора от 28.06.2005 г., ведно със законната лихва от 27.09.2013
г., както и 11 514,73 лв. договорни (възнаградителни) лихви върху
уважената главница, начислени за периода от 17.04.2012 г. до 26.09.2013 г., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на 15.10.2013 г., като
апелативният съд отхвърля така посочените искове. С решението на окръжния съд
са били отхвърлени исковете за разликата над 4 664,41 лв. до
претендираните 78 041,53 лв. –главница по договора, ведно със законната
лихва, и за разликата над уважената сума 11 514,73 лв. до претендираните
19 955,47 лв. за договорни (възнаградителни) лихви за периода 14.05.2011
г.-26.09.2013 г., както и изцяло за сумата 7 631,76 лв. за наказателни
лихви за периода от 12.10.2011 г. до 26.09.2013 г., като в тази му част
решението на окръжния съд не е било обжалвано. За да постанови посочения
резултат, апелативният съд е приел, както е приел и окръжният съд, че
волеизявлението на банката за настъпване на предсрочна изискуемост на целия
кредит не е достигнало до длъжниците по изпратените им през 2013 г. уведомления,
предхождащи подаването от банката на заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на така настъпила предсрочна изискуемост, поради което
към момента на иницииране на заповедното производство вземанията не са били
изискуеми в предявения общ размер и на предявеното основание. Апелативният съд
е приел, че тъй като със заявлението пред районния съд и последвалата го искова
молба вземанията на банката за главница, договорна лихва и наказателна лихва се
претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, като вземанията не са заявени като конкретни неплатени анюитетни
вноски и акцесорни вземания и не е ясно кои вноски са включени в общия размер
на главницата в извлечението от счетоводните книги, то съдът не може да се
произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Изводът на апелативният съд е, че в
процеса ищецът не е доказал настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост на
целия остатък от кредита преди подаване на заповедта за изпълнение, поради
което предявените от него установителни претенции за главница, възнаградителна
лихва и наказателна лихва на това именно основание се явяват неоснователни.
С отговора
на исковата молба, подаден на 31.07.2019 г., ответницата М.К. възразява, че
исковата молба е нередовна, защото в обстоятелствената част на исковата молба
за претендираните от ищеца суми, отразени в петитума като главница, договорни
лихви и заемни такси, се препраща към приложено извлечение от счетоводни книги
на банката от 10.05.2019 г., в което вземанията на отразени като 91 броя
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, при което положение
съществува неяснота как са формирани претенциите за главница и претенциите за
лихва поотделно за същия период. Възразява се и че предявеният иск е частично
недопустим, защото с влязлото в сила решение по т.д. 55/2016 г. на ОС-П.,
съответно, по в.т.д. 309/2018 г. на АС-П., е изцяло отхвърлен искът на банката
по чл. 422,ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземания срещу
ответниците по настоящото дело по издавената през 2013 г. заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, включително по отношение на падежиралите към
датата на заявлението вноски за главница и падежиралите вноски за лихва до
26.09.2013 г. Твърди, че решението е формирало СПН досежно недължимост на
вноските за главница и лихва до дата 26.09.2013 г., защото отхвърлянето на иска
по чл. 422,ал.1 от ГПК при издадена заповед за изпълнение на парично задължение
е равнозначно на отхвърляне на предявен осъдителен иск. Твърди, че с настоящата
искова молба банката е завела осъдителен иск за същите вноски за главница и
лихва на същото основание в нарушение на забраната за пререшаване на спора по
чл. 299,ал.1 от ГПК. Затова претендира да бъде прекратено производството
съгласно чл. 299,ал.2 от ГПК в частта по предявения иск за присъждане на
падежиралите вноски за главница и лихви (24 броя вноски по извлечението от
16.10.2011 г. до 16.09.2013 г.). Заявява, че ако в исковата молба ищецът бе
разграничил вноските за главница и вноските за лихва, ответницата е щяла да
посочи до какъв общ размер на главница, съответно лихва, производството подлежи
на прекратяване. По съществото на спора оспорва иска по основание и по размер.
Твърди, че в посочените договори се съдържат нищожни клаузи – по чл.6 и чл. 7
от договора относно лихвата, по чл.23 относно таксата за управление на кредита,
по чл.20,предл.2 относно наказателна надбавка. Заявява и възражение за изтекла
погасителна давност на част от предявените вземания – че при постъпила в съда
искова молба на 10.05.2019 г. погасени с 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД са
претендираните суми, отразени в първата лява колона на извлечението, с начална
дата 16.10.2001 г. и крайна дата 10.05.2014 г., както и са погасени с
3-годишната давност по чл. 111, б.“б“ от ЗЗД сума за начислена неустойка (т.н.
наказателна лихва), включена в претенцията за лихви, за периода от 16.10.2011
г. до 14.05.2016 г., както и са погасени с 3-годишната давност по чл. 111,б.“б“
от ЗЗД сумите, претендирани като възнаградителни лихви по договора за кредит за
периода от 16.10.2011 г. до 14.05.2016 г.
С подадения
на 31.07.2019 г. отговор на исковата молба от ответника Л.Б. са заявени същите
оспорвания и възражения, както заявените от ответницата К. – за нередовност на
исковата молба, за частична недопустимост на иска, за наличие на нищожни клаузи
в договора, за изтекла погасителна давност.
С допълнителната искова молба от 6.11.2019
г. банката-ищец заявява, че възражението за недопустимост на иска е
неоснователно, тъй като предявеният сега осъдителен иск не се припокрива и
почива на различно правно основание от воденото предходно исково производство
между страните. Посочва, че предходното установително производство е приключило
с влязло в сила решение, с което е прието, че банката не е изпълнила
специалните изисквания на закона по отношение обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, което обявяване да е достигнало до знанието на страните.
Заявява, че подаденият осъдителен иск представлява завеждане на претенция във
връзка с неизпълнение на договор. Заявява, че предвид факта, че банката няма
присъдено вземане срещу длъжниците с влязъл в сила съдебен акт и поради липсата
на настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката по установителното
производство, както е видно от настоящата искова молба, която е редовно връчена
на ответниците и въз основа на която са подали отговор, банката претендира дата
на настъпване на изискуемостта на вземанията от 10.05.2019 г. – датата на
подаване на исковата молба в съда. Заявява, че исковата молба по това дело е
подадена след влизане в сила на съдебното решение, по смисъла на което кредитът
бил осчетоводен и след извършване на необходимите преизчисления претендираните
от банката суми в настоящото производство са били изрично съобразени с
констатациите на съда. Заявява, че при извършване на счетоводното
преизчисляване и оформяне на претенцията на банката за разноски, лихви и
главница са взети предвид само онези клаузи от договора за кредит и
допълнителното споразумение, които не са обявени от съда за нищожни и които
след влизане в сила на решението по установителния иск са породили своето
действие между страните. Заявява конкретно, че след обявяване от съда за
нищожна на клаузата на чл. 7 от договора претенцията се основава на
първоначалния приет размер на 12,75% и съобразявайки са само и единствено с
така посочения лихвен процент са изчислени претендираните с исковата молба суми
за разноски, лихви и главница. Счита за некореспондиращи с предмета на
настоящата искова молба твърденията на ответниците за наличие на неравноправни
клаузи или за едностранно увеличение на лихвения процент от страна на ищеца.
Оспорва и заявените възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит по изложени съображения. Оспорва като неоснователни и възраженията за
изтекла погасителна давност по посочени съображения, включително заявява, че
претендираната сума за главница е в посочения в исковата молба размер, тъй като
след частичното погасяване на задължението по кредита и при настъпването на
изискуемостта (подаване на исковата молба на 10.05.2019 г.) това е остатъкът
непогасена главница, а дължимостта на възнаградителната и санкциониращата лихва
се обуславят от посочени разпоредби на договора.
С отговора на допълнителната
искова молба, подаден на 9.12.2019 г., от ответника Л.Б. заявява, че и с
допълнителната искова молба ищецът не е разграничил претенциите си за главница
и за лихва поотделно, поради което поддържа възражението си за нередовност на
исковата молба. Поддържа и възражението си за частична недопустимост на иска с
оглед СПН на решението по делото по иска с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК. Заявява, че е неоснователна тезата, че вземанията-предмет на осъдителния
иск ставали изискуеми от датата на подаване на исковата молба в съда 10.05.2019
г., тъй като в действащото законодателство няма норма, свързваща настъпването
на предсрочна изискуемост на банков кредит с момента на предявяване на
осъдителен иск за връщането му. Поддържа и възражението за изтекла погасителна
давност. Заявява, че предсрочна изискуемост на непадежиралите до датата на
исковата молба вноски не е настъпила поради ненадлежното й обявяване от страна
на кредитора до знанието на длъжниците и договорът не е едностранно изменен,
включително и със самата искова молба, защото последната няма съдържанието на
уведомление за едностранно изменение на договора от страна на кредитора и
покана за предсрочно плащане.
От ответницата М.К. не е подаден
отговор на допълнителна искова молба.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че искът не се явява частично недопустим, че възраженията
за изтекла погасителна давност са неоснователни, че клаузата на т.7 от договора
е нищожна като неравноправна. Съдът преценява, че предявените искове са
частично основателни, като действителните задължения на ответниците за главница
и лихви са в различни размери от заявените и произтичат от различни от
заявените фактически основания, като са установени от допълнителното заключение
на вещото лице, изготвило ССЕ, поради което исковете следва да се уважат за
главница 66 832,51 лв. (и искът следва да се отхвърли над тази сума до
претендирания размер 78 245,51 лв.) и за 25 915,06 лв. редовна лихва
за периода 17.05.2013 г.-9.05.2019 г. (като над този размер до претендираният
64 461,24 лв. за периода от 23.03.2011 г. до 9.05.2019 г. се отхвърли). Съответно,
съдът осъжда двамата ответници да заплатят солидарно на банката главница
66 832,93 лв. и отхвърля иска до размера 78 245,51 лв., както и да
заплатят 25 915,06 лв. редовна лихва за периода 17.05.2013 г.-9.05.2019 г.
и отхвърля иска до 64 461,24 лв. (за период от 23.09.2011 г. до 9.05.2019
г.), както и да заплатят сумата 153,10 лв. заемни такси.
Против решението въззивна жалба е
подадена само от ответниците – от ответника Л.Б., като към нея при условията на
чл. 265,ал.1 от ГПК се присъединява и ответницата М.К. с молба от 26.11.2020 г.,
- против частта от решението, с която претенции на банката са уважени.
С подадената на 12.11.2020 г. въззивна
жалба жалбоподателят Л.Б. твърди, на първо място, че производството се е
развило по нередовна искова молба. Заявява, че банката е заявила претенции от
неизпълнен договор за банков кредит, уговорен за връщане на месечни вноски за
период от 2005 г. до 2023 г., а, видно от исковата молба и приложеното
извлечение от счетоводни книги, са посочени неномерирани помесечни анюитетни
(главница и лихви) вноски, т.е. претенциите за главница и лихви не са
разграничени поотделно и помесечно. Заявява, че от изложените обстоятелства не
става ясно дали в претенцията за главница, заявена в общ размер от
78 254,51 лв., е включена и непадежиралата към датата на исковата молба
главница за периода след завеждане на иска, от 10.05.2019 г. до 16.09.2023 г.,
защото дори извлечението не сочи на такива вноски и за такъв период. Заявява,
че тези недостатъци затрудняват защитата, особено по отношение направените
възражения за недопустимост на част от претенциите поради наличие на СПН, по
отношение на възраженията за изтекла погасителна давност и за необявена
предсрочна изискуемост, поради затрудненията да се определи размерът на тези
възражения. Заявява, че бъркотията не позволява делото да се изясни от фактическа
страна – да се разбере какъв е релевантният погасителен план, колко на брой и
какъв по размер вноски е дължал ответникът по договора за кредит. Затова моли
апелативния съд да остави исковата молба без движение, като укаже на ищеца да
отстрани така посочените в жалбата недостатъци. Жалбоподателят заявява, че
решението е правилно само в частта, с която поради неравноправни клаузи досежно
определянето на лихвата е прието, че отношенията по договора следва да се
разчитат при 6,5% годишна лихва, при което част от исковите претенции са
отхвърлени като недължими. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните
негови части е неправилно, защото неоснователно е отхвърлено възражението за
недопустимост на иска досежно вноските за периода от 23.09.2011 г. до 26.09.2013
г. по изложени съображения, като счита, че общият размер на вноските, които са
били предмет на предходното съдебно производство и е формирана СПН за тяхна
недължимост, е приблизително 23 100 лв. (без да може да каже каква част е
главница и каква лихва поради нередовната искова молба) и моли в тази част
апелативния съд да обезсили решението и да прекрати производството по делото с
присъждане на разноски. Заявява, че по предходното дело е прието, че към
16.04.2012 г. задълженията са погасени чрез плащане, а по това дело се
претендира да не са платени, т.е. налице са предпоставки между едни и същи
страни, основание и искане да се постановят противоречащи си решения. Твърди,
че неоснователно е отхвърлено и възражението за изтекла погасителна давност по посочени
съображения. Заявява, че по възражение за необявена предсрочна изискуемост на
непадежиралите към датата на иска вноски следва да се отчете, че в
допълнителната си искова молба ищецът сочи, че с подаването на исковата молба в
съда на 10.05.2019 г. надлежно била обявена предсрочната изискуемост на
непадежиралите вноски по кредита за периода до крайната падежна дата 16.09.2023
г., но съгласно практиката на ВКС и конкретно решение № 198/18.01.2019 г. по
т.д. 193/2018 г. на ВКС, 1 ТО кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост
на кредита с връчване на препис от исковата молба при условие, че исковата
молба има съдържание на уведомление за едностранно изменение на договора (чл.
20а от ЗЗД) от страна на кредитора и покана за предсрочно плащане. Заявява, че
в случая исковата молба на банката няма такова съдържание, поради което не може
да произведе подобен правен ефект, още по-малко и от момента на подаването й в
съда. Заявява, че вземанията за вноски за периода от 16.04.2019 г. до
16.09.2023 г. не са станали изискуеми и за тях предявеният иск е неоснователен.
Заявява, че за каква част от главницата и за каква част от лихвата следва да се
отхвърли иска на това основание не може да се каже, защото никъде ищецът не е
посочил броя и размера на тези вноски, а и заключенията на приетите СИЕ не
помагат в това отношение.
С отговора на въззивната жалба
банката твърди, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя за
нередовност на исковата молба поради непосочване на претенциите за лихва и
главница поотделно и помесечно. Заявява, че предметът на исковата молба е
неизпълнение на договор за кредит, като кредиторът е поискал изпълнение на
остатъка от вземането си и за същото са настъпили предпоставките, предвидени в
договора за кредит, а именно неплащане на дължимите месечни погасителни вноски,
поради което за банката е възникнала възможност да пристъпи към събиране на
остатъка от вземането си. Заявява, че много ясно и точно в исковата молба е
заявено, че претенцията е формирана за връщане на цялата непогасена част от
кредита. Заявява, че е неоснователно и възражението за необявяване на
предсрочна изискуемост на непадежиралите към датата на иска вноски. Посочва, че
съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ ако кредитът или отделни вноски от него не бъдат
издължени на договорените дати за плащане, банката може да стартира съдебни
действия за събиране на вземането си въз основа на извлечение от счетоводните
си книги, което съдържа най-малко информация за: броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия
размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер
на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена
лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Заявява, че
всичко това е посочено в извлечението от исковата молба и окръжният съд
правилно се е произнесъл относно този факт при постановяване на решението. Твърди,
че са неоснователни твърденията, че по отношение на претенциите е налице СПН,
по изложени в отговора съображения. Твърди, че е неоснователно и направеното
възражение за погасяване на част от процесното вземане по давност, като са
изложени съображения в отговора.
С определението от 7.04.2021 г.,
постановено в откритото съдебно заседание по делото на същата дата,
апелативният съд прецени, че съдебният спор се води по нередовна до момента
искова молба. Съдът посочи, че в подадената искова молба на
10.05.2019 г. банката-ищец твърди наличие на неизпълнение от страна на
кредитополучателя – двамата ответници, тъй като след месец февруари 2011 г.
кредитът не е бил погасяван, като се претендира за присъждане на главница и на
договорна възнаградителна лихва за периода на лихвата 23.09.2011 г. -
09.05.2019 г., както и на дължими такси и законна лихва. Съдът посочи, че към исковата молба е представено
извлечение от счетоводните книги, с което се твърди, че към датата на исковата
молба не са погасени 91 бр. погасителни вноски, включващи главница и лихва, във
времето от 16.10.2011 г. до 16.04.2019 г., но в размера на тези вноски не са
разграничени частта за главница и частта за лихва. Съдът констатира, че
с допълнителната
искова молба от 6.11.2019 г. ищецът е уточнил, че е завел осъдителния иск след
влизане в сила на съдебното решение по т.д. № 55/2016 г. на Окръжен съд П., по
смисъла на което кредитът бил осчетоводен и след извършване на необходимите
преизчисления претендираните от банката по сегашното дело суми са изрично
съобразени с констатациите на съда, като били взети предвид само онези клаузи
на договора за кредит от 2003 г. и допълнителното споразумение към него от 2005
г., които не са обявени от съда за нищожни и които след влизане в сила на
решението по установителния иск са породили действие между страните. Съдът посочи, че се
твърди от банката,
че след обявяване от съда за нищожна на клаузата на чл. 7 от договора,
претенцията се основава на първоначалния приет и подписан договор, според който
лихвения процент на кредита е размера
12,75 %, както и се твърди, че съобразявайки се с така посочения лихвен процент са изчислени
претендираните в исковата молба суми за разноски, лихви и главница, като са изложени съображения и във връзка с твърдяната от
ответниците потребителска защита. В тази връзка апелативният съд констатира
неяснота в твърденията и претенцията на ищеца, тъй като по предходното дело, по
иска по чл. 422 ГПК, окръжният съд е приел за нищожна като неравноправна
клаузата на т. 7 от договора, която обаче касае анатоцизъм, а не размера на
възнаградителната лихва, като относно размера на възнаградителната лихва
окръжният съд не е приемал той да е в размер на 12,75 %, а е изследвал този
процент като променящ се, включително намаляващ такъв в определени периоди. Апелативният съд
посочи, че, видно
от документацията по търговското дело, което бе приложено в съдебното заседание на
7.04.2021 г., там
е съобразена нищожността на чл. 7 от договора, поради което е било установено,
че при неприлагане на чл. 7 от договора, т.е. без прилагане на анатоцизъм, биха
падежирали вноски за време след 16.05.2012 г., а в случая ищецът претендира за
суми по вноски от 16.10.2011 г. Апелативният съд прие, че при тези обстоятелства ще следва делото да
бъде оставено без движение, като се укаже на ищеца с писмена молба с препис за
двамата ответници в 14-дневен срок от съобщението да посочи конкретно по какъв
начин се е съобразил с обстоятелството относно приетата от окръжния съд в
производството по иска по чл. 422 от ГПК нищожност на клаузата на чл. 7 от
договора за кредит, респективно от коя дата твърди да има неизпълнение от
страна на ответниците, какво е то според него, като се посочат дължимите според
ищеца погасителни вноски от ответниците помесечно и относно размер на всяка
вноска, който да включва за всяка вноска главница и лихва, т.е. какви вноски,
за какъв период и с какви размери на главница и лихва във всяка една от тях
претендира ищецът да дължат ответниците, като посочи и началната дата на тези
неизплатени погасителни вноски.
За определението на
апелативния съд банката-ищец е уведомена на 29.04.2021 г., като съобщението с
копие от протокола от съдебното заседание са връчени на адреса на банката и са
получени от юрисконсулт Х.Д..
С разпореждането от
25.05.2021 г. апелативният съд констатира, че срокът за отстраняването на
посочените от апелативния съд нередовности е изтекъл на 13.05.2021 г. и че до
момента нередовностите не са отстранени, поради което насрочи делото в открито
съдебно заседание на 30.06.2021 г.
На 31.05.2021 г. по
делото постъпи молба от банката, изпратена по куриер на 28.05.2021 г., с която
се уточнява, че съгласно решението по т.д. 55/2016 г. на ОС-П. клаузата на чл.7
от договора за кредит от 10.09.2003 г., въз основа на която лихвата по
разрешения кредит се капитализира месечно, е обявена за нищожна, в която връзка
банката е извършила коригиращи счетоводни операции, без да е налице ежемесечна
капитализация на лихва към главница от датата на разрешаване на кредита, като е
изготвен погасителен план за целия срок на договора, с равни месечни вноски,
съставени от лихва и главница. Заявено е, че при преизчислението са взети
предвид всички постъпили суми от кредитополучателите, като са отнесени за
погасяване на вноските съгласно новия погасителен план. Заявено е, че след
извършване на преизчислението е установено, че последната редовно платена
погасителна вноска е с падежна дата 16.09.2011 г. Заявено е, че към 10.05.2019
г. (датата на подаване на исковата молба) неплатени са 91 броя месечни вноски
за периода от 16.10.-2011 г. до 16.04.2019 г. вкл., всяка в размер на 962,34
лв. Заявено е, че към молбата е приложена извадка от новия погасителен план за
периода от настъпване на неизпълнението до датата на подаване на исковата
молба, от която е виден броят на неплатени погасителни вноски, падеж, лихвен
процент, размер и каква част от вноската е формирана от лихва и каква от
главница. Към молбата има приложена таблица без указание (наименование) какво
представлява тя, неподписана, в която се преброяват 91 реда, в която таблица в
първата графа са посочени дати в периода 16.10.2011 г.-10.05.2019 г., във
втората графа са посочени лихвени проценти (всички 10,8%), в третата графа са
посочени цифри за дължима договорна лихва, в четвъртата графа са посочени цифри
за дължима главница, а в петата графа са посочени цифри за дължима вноска по
ПП. В края на таблицата под графата за дължимата договорна лихва има посочена
сумарна сума 64 461,24 лв., а под графата за главница няма посочен сбор на сумите.
Препис от молбата на
ищеца от 31.05.2021 г. е изпратен за становище на ответниците по спора, сега
жалбоподатели, и с молба от 29.06.2021 г. те уведомяват апелативния съд, че във
връзка с обездвижването на производството, ако съдът е последователен, следва
да прекрати делото на основание чл. 129,ал.4 във вр. с ал.3 от ГПК, защото
ищецът не е отстранил нередовностите в указания му срок.
В съдебното заседание
на 30.06.2021 г. апелативният съд констатира обстоятелствата, настъпили след
7.04.2021 г., приключи съдебното дирене, както и устните състезания.
При така посочените
обстоятелства апелативния съд намира, че решението на окръжния съд следва да
бъде обезсилено в обжалваната негова част като недопустимо, постановено по
нередовна искова молба, а производството по този спор следва да бъде
прекратено.
Съгласно разпоредбите на чл. 430,ал.1
и ал.2 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, като заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. В случая съгласно представения с исковата молба в копие договор от
10.09.2003 г. банката е предоставила на двамата ответници като кредитополучатели
кредит за строителство на жилищна сграда в размер на 110 000 лв. при дължима
възнаградителна лихва и със срок за връщане 16.09.2023 г. Несъмнено е, че срокът
по чл. 5 за издължаване на кредита не е изтекъл към датата на подаването на
исковата молба на 10.06.2019 г. Банката-ищец предявява осъдителната претенция
спрямо ответниците за плащане на посочените в исковата молба суми като дължими
главница (ведно със законна лихва от датата на исковата молба), възнаградителна
лихва и заемни такси. В исковата молба липсва твърдение, че поради забава на
длъжника в изплащането на вноските, съответно, считано от кога, тя да е имала
основание и да е обявила цялото задължение по кредита за незабавно изискуемо
след 17.06.2011 г., респективно, след приключването на делото по иска по чл.
422 от ГПК, а е несъмнено, че в производството по иска по чл. 422 от ГПК е
прието, че предсрочна изискуемост не е настъпила. Съгласно чл.20 от договора за
кредит, при неплащане на дължимите месечни анюитети, когато неиздължената сума
е равна на три месечни анюитета, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, а съгласно чл. 21.1 от договора за кредит,
при неизпълнение от страна на кредитополучателите на клаузите от този договор банката
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Съгласно чл. 432,ал.1 от ТЗ банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита в предвидените
в договора случаи. Съгласно чл. 60,ал.2 от ЗКИ кредитът може да бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита. Както е посочено в съображенията
по т.18 на ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки - обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60,
ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Тъй като предявеният иск е
осъдителен с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,ал.1 от ТЗ, то по начало би могло исковата молба да има
характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост, но
сама ако в нея е налице конкретно, изрично и недвусмислено изявление на
банката-ищец относно обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем,
поради което с връчване на преписа от исковата молба на ответника да настъпва
предсрочната изискуемост на целия остатък от предоставения кредит. В случая в
исковата молба такова изявление няма. Заявено е при тези обстоятелства, че се
иска присъждане на главница 78 254,51 лв. без да са изложени съображения,
респективно, без да е ясно как е определена тази сума. В исковата молба не е
посочено как са изчислени сумата за главница и за възнаградителна лихва, като в
приложеното към нея извлечение от счетоводни книги са посочени 91 броя
погасителни вноски в размер по 962,34 лв. (само първата в размер на 956,07
лв.), включващи главница и лихва, без да е посочено на всяка според ищеца посочена
дата каква главница и каква лихва е била дължима. Очевидно е, че при сборуване
на сумите (90 суми по 962,34 лв. плюс една сума от 956,07 лв.) се получава сбор
в размер на 87 566,67 лв., което несъмнено не може да се яви сбор от
посочените от ищеца суми 78 254,51 лв. за дължима главница и
64 461,24 лв. за дължима договорна (възнаградителна) лихва. Съответно, не
е ясно посочената сума за главница как е определена от ищеца и на какво
основание, въз основа на какви твърдения, след като в исковата молба не е
посочено нито каква главница се претендира като дължима към датата на исковата
молба, нито е направено изявление за предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит, евентуално, и какви са те според ищеца. При тези
обстоятелства исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127,ал.1,т.4 от ГПК, като остава неясно и искането, което следва да е надлежно заявено съгласно
чл. 127,ал.1,т.5 от ГПК. Въпреки че апелативният съд указа на ищеца да посочи
както от коя дата според него има неизпълнение от страна на ответниците, както
и какво е то според него, като се посочат дължимите според ищеца погасителни
вноски от ответниците помесечно и относно размер на всяка вноска, който да
включва за всяка вноска главница и лихва, за да е ясно какви вноски, за какъв
период и с какви размери на главница и лихва във всяка една от тях претендира
ищецът да дължат ответниците, като се посочи и началната дата на тези
неизплатени погасителни вноски, ищецът в дадения му срок не предприе никакви
процесуални действия за отстраняване на нередовностите, съответно, те не бяха
отстранени. Налице е и към 25.05.2021 г. неяснота относно обстоятелствата, на
които се основава искът, и относно начина на определяне на искането, както и
несъответствие между заявените обстоятелства и петитума. В случая тази неяснота
препятства провеждането на производството, както и защитата на ответниците,
включително с оглед заявените от тях възражения за наличие на СПН относно част
от предмета на настоящия спор, за изтекла погасителна давност, за нищожност на
клаузи като неравноправни, а също и извършването от съда на проверка и преценка
относно наличието на основания за нищожност на клаузи като неравноправни. Констатирайки
неизпълнението, апелативният съд с разпореждането от 25.05.2021 г. насрочи
делото за разглеждане в откритото съдебно заседание на 30.06.2021 г., тъй като
апелативният съд при констатиране на нередовности на исковата молба е длъжен съгласно
чл. 129,ал.2 и ал.4 от ГПК да остави исковата молба без движение и даде на
ищеца указания за тяхното отстраняване, а при неизпълнение на указанията следва
съгласно чл. 129,ал.3 от ГПК да върне исковата молба, в случая на въззивно
производство - да обезсили решението на окръжния съд и да прекрати
производството по делото, като се произнася с решение съгласно указанията в т.7
от ТР №2/2.07.2004 г. по тълк.гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС и в т.5 от
ТР №1/9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съответно, в т.4 от ТР
№1/17.07.2001 г. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.
64,ал.1 от ГПК от ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли
установените срокове, не се взимат предвид от съда. В случая след изтичането на
срока за отстраняване на нередовностите и след постановяването на
разпореждането от 25.05.2021 г. ищецът представя молбата от 28.05.2021 г.,
получена в съда на 31.05.2021 г. С нея са изложени твърдения във връзка с
определението на апелативния съд от 7.04.2021 г., но указанията не са изпълнени,
като остава неяснотата относно формирането на претенциите относно главница и
лихва. Освен че молбата е подадена след изтичането на дадения от съда срок, в
нея съображения относно главницата не са изложени, като представената таблица,
съдържаща информация относно лихвата, е с характер на справка и не е ясно какво
представлява, от кого е изготвена, нито е подписана. Нередовности на исковата
молба се отстраняват във формата, в която следва да се изготви искова молба по
чл. 127,ал.1 от ГПК, а не с неподписана таблица с характер на неофициална
справка, неясно как, от кого и въз основа на какво изготвена. С молбата от
30.06.2021 г. юрисконсултът на банката голословно заявява, че уточненията били
депозирани от него извън срока поради заболяване от Ковид и отсъствие за
лечение. Несъмнено е обаче, че искане за провеждане на процедура по чл. 63 от ГПК не е постъпвало, съответно, такова производство апелативният съд не е
провел. Следва при тези обстоятелства само да се отбележи, че банката несъмнено
има повече от един юрисконсулт, тъй като в случая съобщението до ищеца за
определението на апелативния съд е връчено именно на юрисконсулт, различен от
подалия отговора на въззивната жалба и молбата от 30.06.2021 г., и е могло да
бъде поискано при необходимост продължаване на срока за отстраняването на
нередовностите.
Съдът може да разглежда само иск,
който е надлежно предявен, поради което провежданото производство в частта, в
която решението на окръжния съд е обжалвано пред апелативния съд, по този
нередовен иск се явява недопустимо. Нередовностите се констатират едва сега от апелативния
съд като въззивна инстанция и с оглед вида на нарушението недопустимото производство следва да бъде
прекратено. Установява се следователно, че тъй като констатираните от
апелативния съд нередовности на исковата молба не са отстранени в дадения срок,
то първоинстанционното решение като постановено по нередовен иск следва сега да
бъде обезсилено в обжалваната негова част, включително в акцесорната част относно разноските, и производството по този спор да
бъде прекратено. Затова и съгласно разпоредбата на чл. 270,ал.3,изр.1 от ГПК
обжалваното първоистанционно решение следва сега да бъде обезсилено в
обжалваната негова част като постановено по ненадлежно предявен иск съгласно
чл. 269, изр.1, предл.2 от ГПК, с която са осъдени Л.А.Б. и М.П.К. солидарно да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД-гр.
С.на
основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, следните суми,
произтичащи от договор за кредит за ново строителство на
жилищна сграда от 10.09.2003 г. и допълнителни споразумения: главница 66 832,93 лв., 25 915,06 лв. редовна лихва за
периода 17.05.2013 г.- 9.05.2019 г. и
153,10 лв.
заемни такси, както
и разноски в производтсвото съобразно уважената част от исковата в размер на
3 939,64 лв., като производството по делото бъде прекратено в тази негова
част.
С оглед резултата от въззивното
обжалване банката следва съгласно чл. 78,ал.4 от ГПК да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателите направени за въззивното производство разноски изцяло, а
тези, направени пред окръжния съд – за сумите, които не са присъдени от
окръжния съд. Направените от ответника Б. разноски за производството пред
окръжния са общо в размер на 6 950 лв., от които 6 700 лв. за платено
адвокатско възнаграждение и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице. С оглед
заявеното от ищеца искане по чл. 78,ал.5 от ГПК окръжният съд е намалил
адвокатското възнаграждение на 4 816 лв., поради което е приел общи
разноски за този ответник в размер на 5 066 лв. Присъдил е на ответника Б.
по съразмерност с оглед частичното отхвърляне на исковете разноски в размер на
1 771,83 лв., поради което следва сега да се присъди в полза на този
ответник и в тежест на банката останалата част в размер на 3 294,17 лв.
Направените от ответницата К. разноски за производството пред окръжния съд са в
размер на 1 500 лв. и са само за платено адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд е приел, че искането на ищеца за намаляването му съгласно чл.
78,ал.5 от ГПК е неоснователно, защото размерът е под минималния съгласно
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Присъдил е на ответницата К. разноски в размер на 524,61 лв. съразмерно на
отхвърлената част от исковете, поради което следва сега да се присъди в полза
на ответницата К. и в тежест на ищеца разликата в размер на 975,39 лв. От
страна на ответницата К., присъединила се към жалбата на жалбоподателя Б., не
се установява да са направени разноски за въззивното производство по делото. От
жалбоподателя Б. са направени разноски за ДТ (внесена на три пъти – 929 лв.,
925,96 лв. и 3,06 лв.) в размер на 1 858,02 лв. и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 500 лв. От страна на банката с молба от
7.04.2021 г. се заявява искане за намаляване на платено от жалбоподателите
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК, ако то е в размер,
по-висок от минималния съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Във въззивното производство се претендира от
жалбоподателя да бъде отменено решението общо за сума 131 447,27 лв. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7,ал.2,т.5 от посочената
Наредба е 4 158,94 лв., следователно платеното адвокатско възнаграждение е
в по-нисък размер, поради което следва да се присъди така, както е платено – в
размер на 2 500 лв. Банката следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Б. сумата 4 358,02 лв. за направените разноски за въззивното
производство.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 260027/26.10.2020 г. по т.д. № 214/2019 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ
НЕГОВИ ЧАСТИ, с които са осъдени Л.А.Б. и М.П.К. солидарно да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД-гр.
С.на
основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, следните суми,
произтичащи от договор за кредит за ново строителство на
жилищна сграда от 10.09.2003 г. и допълнителни споразумения: главница 66 832,93 лв., 25 915,06 лв. редовна лихва за
периода 17.05.2013 г.- 9.05.2019 г. и
153,10 лв.
заемни такси, както
и разноски в производството съобразно уважената част от исковете в размер на
3 939,64 лв., като НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо при условията на чл. 270, ал.3, изр.1 от ГПК производството,
включително по настоящото в.т.д. № 142/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр.
П., по предявените на 10.05.2019 г. от „Б.Д.“ЕАД-гр.С., ЕИК *********, ул.“М.“**
против Л.А.Б., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес *** и М.П.К., ЕГН **********
*** искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.
86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на банката 66 832,93 лв. главница по договор за кредит за
ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. и допълнително
споразумение към него от 13.04.2005 г., 25 915,06 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода 17.05.2013
г.-9.05.2019 г., 153,10 лв.
дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ЕАД-гр.С., ЕИК *********,
ул.“М.“**да заплати на Л.А.Б., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес *** сумата 3 294,17
лв. лв. – разноски за производството по
делото пред окръжния съд съразмерно на частта от претенциите, за които делото е
прекратено.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ЕАД-гр.С., ЕИК *********,
ул.“М.“** да заплати на М.П.К., ЕГН ********** *** сумата 975,39 лв. - разноски
за производството по делото пред окръжния съд съразмерно на частта от
претенциите, за които делото е прекратено.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ЕАД-гр.С., ЕИК *********,
ул.“М.“** да заплати на Л.А.Б., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес *** сумата 4 358,02
лв. лв. – разноски за производството по
делото пред апелативния съд.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С.с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(1)
(2)