№ 1152
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509690 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 8381/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 48577/2023 г.
по описа на СРС, 175 състав, са уважени частично предявените обективно и
субективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че всеки от ответниците В. И. В. и М. Д. В. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сума от 1876,57 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. ****, аб. № 297945, ведно
със законната лихва от 13.04.2023г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 197,40 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г. и сумата от 31,87 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023г. по ч.гр.д. № 19927/2023г. по описа
на СРС, 175-ти състав, като отхвърля предявения установителен иск за
сумата от 6,00 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 29.03.2023 г.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (с предходно
наименование „Бруната“ ООД) в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца.
1
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника В. И. В. чрез адв. Д. Ч. с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че няма качеството
потребител на топлинна енергия, а и в първоинстанционното производство
ищецът признава неизгодния за него факт, че друго лице е титуляр на
партидата, както че е приел договорни отношения с това трето лице,
откривайки партида на негово име. Намира, че М. В., като клиент на топлинна
енергия за битови нужди по силата на сключено облигационно
правоотношение с ищеца, дължи цената й. Сочи, че представените договори
между ОС на ЕС и „Топлофикация София“ ЕАД с лице извършващо услугата
дялово разпределение, са с изтекъл срок и съответно неактуални финансови
параметри. Оспорва материалната легитимация на ищеца по иска за
заплащане на суми за дялово разпределение, а именно за основанието, на
което му се дължи възнаграждение за извършена от трето лице услуга.
Твърди, че дължимите от него на ищеца суми не са публикувани на сайта,
поради което не е изпаднал в забава за плащането им.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени спрямо него предявените искове.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника М. Д. В. чрез адв. Д. Ч. с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че дължимите от него
на ищеца суми не са публикувани на сайта, поради което не е изпаднала в
забава за плащането им. Сочи, че не се установява задължение на ответника да
е заплащането в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово
разпределение. Намира за неясен обема на реално предоставените услуги
дялово разпределение и за уговорената стойност на тези услуги. Поддържа, че
представените договори между ОС на ЕС и „Топлофикация София“ ЕАД с
лице извършващо услугата дялово разпределение, са с изтекъл срок и
съответно неактуални финансови параметри.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени спрямо нея предявените искове само за сумата от
197,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
29.03.2023г. и сумата от 31,87 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 13.04.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
Решението е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени исковете за
сумата от сумата 6,00 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 29.03.2023 г.
срещу всеки от ответниците В. И. В. и М. Д. В., както и в частта за сумата
1876,57 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г. срещу М. Д. В., като необжалвано.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбите са подадени в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество
въззивните жалби са неоснователни, по следните съображения:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане да бъде признато за установено, че В. И. В. и М. Д. В. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД разделно при равни квоти следните суми: сумата
от 3753,15 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Овча купел“, бл. ****, аб. № 297945, ведно със законната лихва от
13.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 394,81 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г.;
сумата от 63,74 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 13.04.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 12
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 29.03.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023г. по ч.гр.д. №
19927/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за
доставената топлинна енергия:
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните елементи:
1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия;
2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество
на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Спорни между страните в настоящото въззивно производство са
обстоятелствата: дали са налице договорни правоотношения на въззивника-
ответник В. И. В. с въззиваемия-ищец;.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе
по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във
въззивната жалба основания в условието на т. нар. „ограничен въззив”, поради
3
което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда
дали въззивниците-ответници са съсобственици на процесния имот –
апартамент № 102, находящ се в гр. София, ж.к. „****, поради което на
основание чл. 272 ГПК СГС препраща към мотивите на СРС, които стават
част от правните съждения на настоящото решение.
Предвид изложеното между страните е съществувало действително
правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за
търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, за да бъде определено лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди според цитираната правна
норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в
която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Този факт се установява от Протокол от проведено на 03.03.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира
процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с
„Бруната“ ООД (с актуално наименование „Далсия“) за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че такъв е бил
подписан с № 1181 на 27.02.2002г.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е
встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В случая
видно от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ от 05.05.1988 г. ответниците В. И. В. и М. Д. В. са придобили
собствеността по отношение на процесния имот. Тъй като в акта не е
упоменато при какви дялове се придобива собствеността, то по презумпция
купувачите притежават равни дялове. Именно в качеството си на собственик
на ½ ид.ч. за имота, ответникът В. И. В. се явява задължен за половината от
консумативните разноски за имота за потребена топлоенергия и за дялово
разпределение – аргумент от чл. 150 ЗЕ и чл. 30, ал. 3 ЗС, т.е. ответникът се
явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен
при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на
ДКЕВР /чл. 150, ал.1 Закона за енергетиката/, писменото приемане на които не
е условие за възникване на договорната връзка. Не са представени
4
доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение, което
да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите
условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. Обстоятелството, че имотът е бил придобит в съсобственост от
В. И. В. и М. Д. В., не се оспорва, поради което ответниците се явяват
задължени за този консуматив. Съдът не може да приеме за доказано и
обстоятелството, че ответникът М. Д. В. ползва имота изцяло и следователно
е задължен за пълната стойност на консумативните разноски за него.
Неоснователно е възражението на въззивника В. И. В., че страна по
облигационното правоотношение е само единият съсобственик М. Д. В..
Възникването на облигационната връзка произтича от закона, поради което
ирелевантно е дали ответницата М. Д. В. е подавала заявление до ищеца за
откриване на партида на нейно име за имота. Достатъчно условие е такова
заявление да е било депозирано веднъж от единия собственик, поради което
обстоятелството, че в документи на „Топлофикация София“ ЕАД се отразява
само името на единия потребител не отрича качеството потребител и на
другия собственик. Позоваването на това обстоятелство е неоснователно и по
аргумент, че за да възникне облигационна връзка само с единия от
съсобствениците, то за това е необходимо изричното съгласие на другия
съсобственик В. И. В., каквото волеизявление не е доказано да е правено. С
оглед изложеното, неоснователно се явява възражението, че ищецът не
доказва фактическото основание на своята претенция.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.
„Монитор“ от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В параграф 2 от заключителните
разпоредби има изрично отбелязване, че ОУ са приети с решение № 0У-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са въведени твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Ето защо и доколкото са представени
доказателства за публикуването на приложимите и приети ОУ в посочения
всекидневник, то същите са били влезли в сила към началото на процесния
период. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се
приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези ОУ
вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми
с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо
съдът намира, че процесните Общи условия обвързват ответниците-
въззивници и са приложими към възникналото облигационно
5
правоотношение с ищеца. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната
услуга, а ответниците – да заплащат нейната стойност.
Следва да се изясни, че изчисленията за дялово разпределение са
извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице –
„Далсия“ ООД. По делото е представен Договор от 27.02.2022 г. между
етажната собственост на жилищната кооперация, където се намира процесния
имот, и „Далсия“ ООД, по силата на който етажната собственост е възложила
на посоченото дружество осъществяване на услугата дялово разпределение на
доставената за обектите топлинна енергия, в изпълнение на взето за това
решение от общото събрание на етажната собственост. Съгласно разпоредбата
на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139-чл.148/ и
в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/
24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад в
първоинстанционното дело съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че ищецът е
доставил през процесния период топлинна енергия до имота в претендираното
количество и на посочената в исковата молба стойност.
По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за
цената за извършената услуга „дялово разпределение“:
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите
заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД цената за извършената услуга
„дялово разпределение“. В чл. 36 от приложимите общи условия е определен
начинът на формиране на цената за услуга „дялово разпределение“. По делото
е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Далсия“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в
обектите на етажната собственост. Неоснователни са възраженията, че са
изтекли договорите с дружеството извършващо услугата дялово
разпределение. Договорът между етажната собственост и третото лице-
помагач няма доказателства да е бил изрично прекратен с решение на общото
събрание. Договорът между „Топлофикация София“ ЕАД и „Далсия“ ООД не
се установи да е с изтекъл срок, тъй е уговорено, че влиза в сила на 01.05.2020
г. и е с тригодишен срок на действие поради което е обвързвал страните по
него в процесния период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.
Неоснователни са и възраженията, че не е доказано по делото
извършването на услугата „дялово разпределение“. Извършването на услугата
6
дялово разпределение за исковия период се установява от представените и
неоспорени от ответника индивидуални справки за използвана топлинна
енергия, изготвени от фирмата за дялово разпределение.
Неоснователно е възражението, че не ищецът не е ангажирал
доказателства за основанието, на което му се дължи възнаграждение за
извършената от третото лице услуга по извършване на услугата „дялово
разпределение“. Начинът, по който се формира стойността на услугата за
дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно
посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността
се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Наистина, фактически услугата е извършвана от подпомагащата ищеца страна
„Далсия“ ООД, но съгласно сключения между „Топлофикация София“ ЕАД,
като възложител, и „Далсия“ ООД, като изпълнител, договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, заплащането на цената за услугата се извършва от възложителя,
който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, по отношение на които няма данни ответниците да са
възразили и които регламентират съдържанието на процесното продажбено
правоотношение, получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
каквито именно са ответниците В. И. В. и М. Д. В.. Изложеното налага
обоснован извод, че ищецът има право да събира суми и за т. нар. „дялово
разпределение“.
С оглед изложеното съдът намира, че изводите на първоинстанционния
за дължимост на сумите за потребена топлинна енергия и за цената за
извършената услуга „дялово разпределение“ са правилни и решението следва
да бъде потвърдено в тази му част.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Тъй като клиентът-потребител на топлинна енергия
не е изпълнил точно (количествено и навременно) своята насрещна парична
престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на
ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което
изтичането му го поставя в забава, без да е необходима покана.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад в
първоинстанционното дело съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
7
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че размерът на
мораторните лихви е изчислен математически правилно.
Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр.
2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на
обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба
основания, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен
въззив”), поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не
следва да обсъжда дали правилно е изчислен периодът и размерът на
претендираната мораторна лихва, изтекла за процесния период, поради което
на основание чл. 272 ГПК СГС препраща към мотивите на СРС, които стават
част от правните съждения на настоящото решение.
По изложените в мотивите съображения, поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на СРС следва
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Въззиваемият-ищец претендира разноски за настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Същото
следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. в тежест
на въззивниците с оглед липсата на правна и фактическа сложност.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8381/08.05.2024 г., постановено по гр. д.
№ 48577/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, в обжалваната му част.
Решение № 8381/08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 48577/2023 г. по
описа на СРС, 175 състав, е влязло в сила в необжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. В. с ЕГН ********** и
В. И. В. с ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (с предходно
наименование „Бруната“ ООД) в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца-въззиваем „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9