гр. Стара Загора, 04.03.2020 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2658 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж,
Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България срещу Т.К.Г. за
дължими суми по договор за потребителски кредит.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15350225
ответницата Т.К.Г. била дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
На 04.01.2018 г. ответницата Г. активирала, предоставената и от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България кредитната карта No CARD-15350271,
с максимален кредитен лимит в размер 2500.00 лв. Същият представлявал
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва
и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Ищецът
поддържа, че ответницата Г. преустановила редовното обслужване на кредитната
карта на 01.02.2018, когато било последното й плащане по нея, като балансът по
същата бил в размер на минус 3208.17 лв. Това принуждавало кредитора да блокира
използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
й покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължавала
виновно да неизпълнява, което пораждало интерес от страна на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България да потърси съдебна защита на вземането си.
Към
датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по
кредитната карта било в размер на 3208.17 лв., представляващо използваната
главница в размер на 3208.17 лв., както и договорна лихва от 01.02.2018 г.
(първа пропусната вноска) до 09.11.2018 г. (дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 0.00 лв. Ответницата
Т.К.Г. дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
106.47 / сто и шест лева и 47 стотинки/ лв. за периода от 09.11.2018 г. (дата
на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 08.03.2019 г. (дата на
завеждане на дело).
Ищецът прави алтернативно искане, ако установителният иск, бъде отхвърлен,
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и при условие на
евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна, като ответникът Г. дължала на дружеството
към момента на подаване на исковата молба следните суми:
1. Главница - 3208.17
2. Възнаградителна лихва - 0.00
3. Законна лихва за забава - 106.47
ОБЩО:
3314.64
За събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България били
предприели действия по съдебното събиране на вземането си, като били подали
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен
съд -гр. Стара Загора. По частно гражданско дело № 1745/2019 г., 5 с-в била
издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск
относно вземането си.
Искането е да се приеме за установено, че Т.К.Г. дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България следните суми: 3208.17 лв., представляваща главница по револвращ кредит;
106.47 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД,
за периода от 09.11.2018 до 08.03.2019, или общо дължима сума 3314.64 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При
условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли съда да осъди
ответницата Т.К.Г. да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно
с направените разноски.
Претендират
се разноски в заповедното производство в размер на 66.29 лв., представляващи
заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00/петдесет/ лв. и съдебните разноски по исковото производство в размер на
162.04 лв. -държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника.
Особеният
представител на ответника счита, че предявените искове са процесуално
допустими. Оспорва предявените искове по основание и размер. Съображенията му в
тази насока са следните:
Оспорва
твърдението, че ответницата дължи главница в размер на 3208,17 лв.. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърдяло, че на Т.К.Г. бил отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта в размер на 2 500
лв. След като кредитният лимит бил 2 500 лв., счита, че не отговаряло на
истината твърдението за дължима от ответницата главница в размер на 3 208,17
лв.
Предвид
изложеното, моли да се отхвърлят предявени искове като неоснователни.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
При така изложените твърдения съдът намира, че е
сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правна квалификация
по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК и с чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за
потребителски кредит, по която ищецът е предал заемната сума, предмет на
договора, на ответника. По отношение на изпадането в забава в тежест на ищеца е
да докаже обявената предсрочна изискуемост преди завеждане на настоящото
производство и размера на лихвата за забава.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
Предявените установителни искове
по реда на чл. 422 от ГПК са редовни и допустими. Издадена е Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1013 от 26.03.2019г. по ч.гр.д. № 1745/2019г. на РС Стара Загора
за сумата от 3208, 17 лева главница, дължима по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит за издаване и ползване на кредитна карта CARD – 15350271, както и мораторна лихва от 106, 47 лева за периода от
09.11.2018 г. до 08.03.2019г. Дадени са указания за предявяване на иск, като
същият е депозиран в срок. Налице е идентичност между предмета на спора по
заповедното производство и по исковото такова. Претендира се главница по
револвиращ кредит и мораторна лихва върху нея, като не се претендира
възнаградителна лихва.
Ищецът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А. Париж, Франция твърди, че е универсален правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Представено е извлечение от вписване в Търговския
фирмен регистър към 13 март 2018 г. на секретариата на Търговския съд в гр.
Париж, което удостоверява правосубектността на ищеца. Видно от представена
Нотификация за презгранично сливане и писмо към нея дружеството „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е част от БНП Париба Пърсънъл Файненс (френско акционерно
дружество) съгласно влязло в сила на 31.01.2018 г. презгранично сливане т.е.
след тази дата „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е престанало да съществува
като юридическо лице, а неговите права и задължения са преминали към БНП Париба
Пърсънъл Файненс (френско акционерно дружество).
Исковата молба е предявена от
името на БНП Париба Лични финанси С.А. гр. Париж Франция чрез клона му в
България. Представено е надлежно актуално доказателство за регистрацията на
дружеството майка му в търговските книги към Търговския съд на гр. Париж, с
посочени точен адрес и законни представители. Представени са доказателства, че
пълномощникът юрисконсулт Н.М. е надлежно упълномощена от Управителя на клона
на дружеството – майка в България. При регистриране на клона на чуждестранното
лице е посочен обема на представителната власт на Управителя на клона, която
включва и представителство пред съдебни институции, както и право да
преупълномощава трети лица с тези права. Управителят на клона може да
представлява търговеца пред третите лица, като в това е смисълът от вписването
му, въпреки че законът не е уредил изрично каква е представителната власт на
управителя. Съдът намира, че той може да има правното положение на търговски
пълномощник, а съгласно Тълкувателно решение № 1 от 17.03.1993 г. по гр. д. №
3/1993 г., ОСГК на ВС, търговският пълномощник снабден с изрично пълномощно за
водене на процеси, може да организира процеса като упълномощи юрист, отговарящ
на изискванията на ГПК, което и предвид липсата на оспорване се презюмира, че е
сторено предвид факта, че по българското законодателство юрисконсулти могат да
бъдат само лица с юридическо образование.
По
делото е представен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD - 15350271 от 04.10.2017 г. сключен между Т.К.Г.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Подписите на са оспорени по делото.
Видно от
същия кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит с лимит от 2500
лева при
дължима годишна лихва и такси за ползването му посочени в Договора. В
края на представения Договор е посочено, че лихвения процент е 35 % на годишна
база, а ГПР е 44, 90 %. Дължими са такси за теглене от банкомат, месечна такса
обслужване и справка за разполагаемост. Обезщетението е в размер на 10 пункта
над основния лихвен процент на БНБ т.е. в размер на законната лихва за забава.
Посочени са минималните погасителни вноски при определен размер на усвоен кредитен
лимит.
Договорът
за револвиращ кредит е отпуснат чрез издаване на кредитна карта Мастъркард с
посочения разполагаем лимит т.е. достъпът до този револвиращ потребителски
кредит е само чрез кредитна карта – чл. 2 от Договора. Картата може да се
използва, както за теглене на пари от банкомати (АТМ), плащания през терминални
устройства, така и за „други услуги“, посочени в Договора за револвиращ кредит.
В чл. 4
от Договора е уговорено, че Т.Г. може да използва услугата „покупка на
изплащане“ в мрежата от търговски
партньори на БНП Париба Пърсънъл Файненс, като се подписва Приложение съдържащо
конкретните параметри на трансакцията, а неплатени вноски от тази услуга ще се
удържат от размера на разполагаемия кредит.
Съгласно
чл. 10 от Договора за револвиращ кредит картата може да бъде блокирана при
неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя, като ищецът твърди, че
погасяването на вноските е спряло на 01.02.2018 г., след което кредитната карта
е блокирана. Съгласно чл. 11 от същия Договор закриване на кредитната карта се
прави по искане на кредитополучателя или от кредитора при определени хипотези,
като в настоящия случай не се твърди картата да е закрита или Договорът за
револвиращ кредит да е прекратен.
Ответникът
дължи годишна лихва в посочения размер (35 %) върху усвоения размер на кредита
– чл. 14 от Договора. При забава в плащанията се дължи законна лихва върху
всяка забавена вноска.
Съгласно
представеният Договор CREX – 15350225 от 04.10.2017 г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил кредит на Т.Г. за финансиране закупуване на
стоки на изплащане на обща стойност 2098 лева и плащане на застрахователна
премия от 188, 82 лева или общо за 2286, 82 лева. Тази сума е усвоена чрез
предоставената кредитна карта по револвиращия кредит. В Договор за кредит CREX
– 15350225 е уговорена отново възнаградителна лихва в размер на 27, 65 % на
годишна база и ГПР в размер на 31, 44 %. Представен е погасителен план с крайна
падежна дата 01.11.2018 г.
Представена
е фактура за закупената стока от 04.10.2017 г. на стойност 2098 лева, подписана
от ответника, с която се удостоверява плащането на пълната сума и получаване на
стоката. От представения сертификат по CREX – 15350225, носещ подпис на
ответника (застрахован) и на застраховащия се установява, че действително е
сключен договор за застраховка, като съдът приема, че това е станало за сумата
от 188, 82 лева.
По
делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира
изцяло. Същата е установила съобразно представеното ѝ от ищеца месечно
извлечение за транзакции по кредитната карта, че на 05.10.2017 г. т.е. един ден
след закупуване на стоките и сключване на договора за застраховка е
осчетоводена именно сумата от 2286, 82 лева обхващаща главницата по цената на стоките
и застрахователната премия. Следващите осчетоводявания по кредитната карта
касаят такси за теглене на парични суми и самите изтеглени парични суми или
общо те са на стойност 2 569, 02 лева. По данни от счетоводството на ищеца
е извършено едно погасяване в размер на 224, 87 лева на 18.12.2017 г.
При
осчетоводяването на задълженията на Т.Г. ищецът посочил, че същата дължи общо
2698, 44 лева, която сума е дължима съгласно Договор CREX 15350225 и включва освен главницата (осчетоводена като транзакция през
кредитната карта) и договорна лихва по Договор CREX 15350225. Отделно е
начислил дължими договорни лихви по минимални погасителни вноски (по Договора
за револвиращ кредит) в размер на 408, 40 лева. Тази сума е дължима съгласно
представената таблица с падежи на кредитната карта и минимални погасителни
вноски за периода от 01.02.2018г. до 01.11.2018 г. т.е. за периода след
блокирането на кредитната карта и съответно невъзможността на ответницата да
ползва кредитната карта. Начислени са и такси помесечно по кредитната
карта в общ размер на 44 лева и сумата
от 282, 20 лева такси по транзакции и тегления или общата сума е 3 433, 04
лева, от които е приспаднато плащане в размер на 224, 87 лева т.е. общата сума,
претендирана от ищеца като главница е в размер на 3208, 17 лева.
Съдът
намира, че следва да уважи частично иска за главница по следните съображения: На
първо място несъмнено по делото са налице достатъчно писмени доказателства, от
които може да се заключи, че на ответницата е била предоставена сумата от 2286,
82 лева чрез кредитната карта Мастъркард и същата обхваща сумата за платените и
получени стоки на стоки на стойност 2098 лева, както и заплатена
застрахователна премия от 188, 82 лева – налице са счетоводни записвания в
книгите на търговеца, подписана от самата ответница фактура и сертификат за
сключен застрахователен договор. Дължима е и сумата от 282, 20 лева тегления от
кредитната карта и начислени такси за тях или общо сумата от 2569, 02 лева, от
която следва да се приспадне плащането от 224, 87 лева или общата дължима сума,
за която няма доказателства да е платена към настоящия момент е 2344, 15 лева.
Сумата от 2698, 44 лева включва в себе си и възнаградителната лихва по друг
кредит CREX 15350225, който не е предмет на настоящото
производство. Следва да се
отбележи, че със сключването на два договора за кредит съдът намира, че се цели
да се заобиколи закона по отношение на размера на възнаградителната лихва като
се претендира веднъж договорна лихва по револвиращия кредит и веднъж по кредита
с посочен погасителен план, като така се надвишава многократно допустимия
размер. В съдебната практика (вж. решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.
д. № 1106/2003 г., II г. о., решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о., решение № 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5093/2007 г., II г. о., ГК и др.) се приема, че за противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг и др.подобни. Приема се, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е
трикратният размер на законната лихва. В настоящия случай в Договор за револвиращ
кредит CARD - 15350271 от 04.10.2017 г. е предвидена лихва в размер на 35 %, а
в Договор за кредит CREX 15350225 е предвидена лихва в размер на 27, 65 %. Видно
от експертизата и двете договорни лихви са претендирани като част от
главницата, което е неправилно и неоснователно. Главното задължение никога не
съдържа в себе си акцесорните такива – за договорни, мораторни лихви или
неустойки. За да присъди главницата съдът следва да установи дължимостта
ѝ, което е сторено по настоящото дело. И в заповедното производство и в
исковото сумата от 3208, 17 лева е претендирана като главница. В главницата са
включени и такси (без да се уточнява на какво основание са начислени) в размер
на 44 лева, като съдът не установи същите да са уговорени в Договора за
револвиращ кредит, поради което са недължими.
Ето защо
съдът намира, че следва да уважи иска до размера от 2344, 15 лева за главница и
да го отхвърли в останалата му част до 3208, 17 лева.
По
отношение на мораторната лихва същата на основание чл. 162 от ГПК е дължима за
посочения период – от 09.11.2018 г. (датата е след получаване на поканата за
доброволно изпълнение и след единствената погасена вноска) до 08.03.2019 г.
(преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), но в
различен размер, а именно – 78, 14 лева.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в
заповедното производство в размер на 66, 29 лева за държавна такса и 75 лева за
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е заплатена държавна
такса в размер на 162, 04 лева, като дължимия размер е 66, 29 лева и в
останалата част подлежи на връщане (при изрично искане и посочена банкова
сметка). ***ел в размер на 300 лева депозит и 250 лева за вещо лице.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК
следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 554 лева съобразно
уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.К.Г. с ЕГН ********** *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с
ЕИК ********* следните суми:
-
2344, 15 лв., представляваща главница по Договор
за револвращ кредит № CARD 15350271, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над
2344, 15 лв. до 3208, 17 лева;
-
78, 14 лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.11.2018 до 08.03.2019, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 78, 14
лева до сумата от 106, 47 лева;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2019 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Т.К.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с ЕИК
********* разноски в размер на 554 лева
за заповедното и исково производство.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на адв. Н.Я. *** в размер на 300 лева, платими от внесения по
делото депозит. Да се издаде РКО.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: