Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.03.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-“б” въззивен състав, в отрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.д.№ 11518 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.04.2020
г. по гр.д. № 19914/2019 г., СРС, ГО, 90-ти състав е отхвърлил предявения
от „С.“ ООД, ЕИК *****срещу „П.Б.“
ЕАД, ЕИК *****, иск с правно основание чл.422, ал.1 ЕПК във вр.
с чл.495 във в вр.с чл.462, ал.2 ГПК, относно
признаването за установено на вземането, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.10.2018г. по
ч.гр.№66464/2018г. съгласно описа на СРС, в размер на 3957,92 лв., представляващо
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение по изпълнително дело № 139/2015г.
по описа на СИС при Районен съд-Сливен, определени с влязло в сила на 15.02.2017г.
Разпределение от 01.06.2016г., ведно със законна лихва от 16.10.2018 г. до
изплащане на вземането. Осъдил
е „С.“ ООД, ЕИК *****да
заплати на „П.Б.“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 608,48 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца „С.“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Х.А., чрез пълномощника по делото адвокат Н.М. ***, със съдебен адрес:*** І 4,
кантора 2 с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът е изложил доводи, че
ответната банка е внесла по сметка на ДСИ сумата, която ищцовото
дружество е разходило във връзка с проданта, поради което за тези разходи то е
било овъзмездено. Не е взел предвид обаче, че от
представеното от ищеца Разпореждане от ДСИ по изп.
дело № 139/2015 г. е видно, че заплатените от Банката разноски в размер на 1367
лв. са разноски за държавна такса за публична продан. Претендираните
разноски от 3 597, 92 лв. ищцовото дружество е
разходило за опис, оценка, възбрани, вещи лица и други такси по изпълнението,
както е описано в Разпределението на ДСИ от 29.06.2016 г., като се твърди, че е
представено като доказателство по делото. Сочи се, че отказът на банката да
встъпи в правата си на взискател, на който имотът е
възложен, поражда отговорността му за виновно причинените на взискателите вреди по изпълнителното дело, настъпили във
връзка с този отказ. Освен за вредите, банката носи отговорност и за
заплащането на разноските по проданта, както е посочено в чл.495, изр. последно,
където е посочено, че ако не внесе тази сума,
той/ взискателят, обявен за купувач на имот/ отговаря за вредите и за
разноските по проданта, а за имота се прилагат
съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2. Дължимите от отказалия се наддавач суми следва да се ограничават само до разноските,
пряко свързани с публичната продан, а не до всички разноски, дължими в
изпълнителното производство. Вземането на единия от взискателите
по изпълнителното дело „С.“ ООД, посочено в разпределението на ДСИ са за
разноски, направени по обезпечението и принудителното изпълнение по отношение
на продавания имот, т.е. по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД-разноски по отношение на
продавания недвижим имот-опис, оценка, възбрани, вещи лица и други такси по
изпълнението. „П.Б.“ ЕАД се е отказала
от възлагането на имота и заплащането на сумата необходима за изплащане на
съразмерните части от вземанията на другите взискатели.
Счита се, че при невнасяне на тази сума Банката не би следвало да бъде
освободена въобще от отговорност, а следва да понесе неблагоприятните последици
от затрудняване провеждането на публичната продан, изразяващи се в направените
разноски по извършване на проданта.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното и искът бъде уважен, като
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 3597,92 лв., представляваща разноски, направени по
обезпечаването и принудителното изпълнение по отношение на продавания имот,
т.е. по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД-разноски по отношение на продавания имот, т.е.
опис, оценка, възбрани, вещи лица и други такси по изпълнението. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемото дружество „П.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано съвместно от двама от Изпълнителните директори Р.Т., Р.П.и И.Д.оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция, включително адвокатски хонорар.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността
на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, а по
отношение на правилността му намира следното:
От фактическа страна:
Предявен е иск по реда
на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.495 във вр.
с чл.462, ал.2 ГПК за признавано за установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 30.10.2018г. по ч.гр.№66464/2018г. съгласно описа
на СРС, в размер на 3957,92 лв., представляващо разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение по изпълнително дело №139/2015г. по
описа на СИС при Районен съд-Сливен, определени с влязло в сила Разпределение
от 01.06.2016г., ведно със законна лихва от 16.10.2018 г. до изплащане на
вземането.
Ищцовото дружество „С.“ ООД твърди, че процесното делото е образувано във връзка с установяване на вземане,
за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която ответното дружество е депозирало възражение и по тази причина
на заявителя и ищец в настоящото производството е указано от съда да предяви
настоящите искове за установяване на вземането.
Сочи, че вземането представлява разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 139/2015г. по описа на СИС при
Районен съд-Сливен, определени с влязло в сила Разпределение от 01.06.2016г.,
предявено на 29.06.20916 г., което се ползва с право на предпочтително
удовлетворение и което ответното дружество в качеството му на обявен за купувач
взискател не е внесъл в двуседмичен срок и все още
дължи на ищцовото в качеството му друг взискател по изп. дело
№139/2015г. по описа на СИС при РС- Сливен.
Ответното дружество „П.Б.“ ЕАД,в срока по чл.131 ГПК е
подало писмен отговор, в който е оспорило иска като неоснователен. Сочи се, че
ответната банка е придобила собствеността върху имота по отношение на който е
било насочено изпълнението, като й е бил възложен с Постановление за възлагане
по друго изп.дело, а именно изп.дело
№20158370400286 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, което постановление е влязло в
сила на 24.01.2017г., т.е. преди влизане в сила разпределението от
01.06.2016г., което е станало на 15.02.2017г., т.е. след постановяване на
решение във връзка с обжалването му от AC-Бургас. При това положение, за банката не е бил
налице правен интерес да внесе определената цена с разпределението по
изпълнително дело №139/2015г. по описа на СНС при Районен съд-Сливен, а това
само по себе си не е правно недопустимо. Ответната банка е заплатила по изп.дело№139/2015г. по описа на СИС при Районен съд-Сливен
разноските по проданта в размер на 1367 лв., но при положение, че вече не може
да придобие собствеността върху имота чрез възлагането му в това изпълнително
производство, защото вече е станало негов собственик не дължи разноските на
останалите взискатели.
Съдът констатира следното:
По делото са представени като писмени доказателства-една
страница от Разпределение от 01.06.2016г. по изп.дело №139/2015г. по описа на
СИС при РС-Сливен, Решение от 15.09.2016г., постановено по гр.д.№403/2016г. по
описа на Сливенския окръжен съд, Решение № 60/15.02.2017г., постановено по
ч.гр.д.№34/2017г. по описа на Апелативен съд -Бургас, Постановление за
възлагане на недвижим имот от 20.10.2016г. по изп.дело
№20158370400286 по описа на ЧСИ П.Г.с № 837, съгласно регистъра на КЧСИ, Писмо
от ДСИ по изп.дело №139/2015г. по описа на СИС при
РС-Сливен от 23.02.2017г. до ТБ "Прокредитбанк"
ЕАД, Писмо от ДСИ по изп.дело №139/2015г. по описа на
СИС при РС-Сливен от 14.03.2017г. до ТБ "Прокредитбанк"
ЕАД, Разпореждане на ДСИ по изп.дело №139/2015г.
съгласно описа на СИС при РС-Сливен от 23.02.2017г. и Платежно нареждане от
24.04.2017 г. за сумата от 1367 лв.
От правна страна:
От гореизброените писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество
и ответната банка са били взискатели по изп.дело №139/2015г. по описа на СИС при РС-Сливен, като
ДСИ е извършил разпределение, при
което е посочил, че за възлагането на подлежащия на принудително изпълнение
имот с идентификатор № 67338.868.30 съгласно КККР на гр.Сливен присъединеният взискател и ипотекарен кредитор
ТП "Прокредитбанк" ЕАД следва да внесе за
заплащането на разноските на останалите взискатели по
изпълнителното дело, които се ползват с предпочтително удовлетворение
съответните суми, в частност за разноските на „С.“ ООД сумата от 3957,92 лв.
Разпределението е обжалвано от банката, като частната жалба срещу него и е била
оставена без уважение от Сливенския окръжен съд, чието решение е влязло в сила
на 15.02.2017г., когато Апелативен съд-Бургас е оставил без уважение частната
жалба срещу решението на окръжния съд. Ответната банка като кредитор на същия
длъжник и взискател по друго изпълнително дело, а
именно изп.дело № 20158370400286 по описа на ЧСИ П.Г.с
№ 837, съгласно регистъра на КЧСИ е придобил същия недвижим имот чрез
възлагането му с Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.10.2016г.,
влязло в сила на 24.01.2017г.
След влизане в сила на разпределението от 01.06.2016г. и невнасянето на
посочените в него суми от страна на взискателя ТП
"Прокредитбанк" ЕАД в законоустановения
срок за разноските на останалите взискатели по изп.дело №139/2015г., ДСИ е постановил отказ за изготвяне на постановление за възлагане на имота, като е
указал на банката, че за изготвянето на ново разпределение следва да внесе
държавна такса в размер на 72 лв. На същата дата 23.02.2017 г. ДСИ е разпоредил
на банката да внесе по сметка на СлРС сумата от 1367, 46 лв., представляваща заплатени
от взискателя „С.М“ ООД разноски за публичната продан
на процесния недвижим имот с идентификатор № 67338.868.309,
съгласно КККР на гр.Сливен. Ответното дружество е внесло тази сума по сметка на
съда с платежно нареждане от 24.04.2017 .
Нормата на чл.495 ГПК сочи, че взискателят, обявен за
купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението
да внесе сумата, необходима за изплащане на
съразмерните части от вземанията на
другите взискатели, или сумата, с която
цената надминава неговото вземане, когато няма други
взискатели. Ако не внесе тази
сума, той отговаря за вредите
и за разноските по проданта, а за имота се
прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2. Според цитираната
правна норма, отказът на взискателя, обявен за
купувач на имот/ в случая на
ответното дружество/ , да встъпи в правата си на взискател, на който
имотът е възложен, поражда отговорността му за виновно причинените на длъжника
и другите участници в търга вреди, настъпили във връзка този отказ. Освен за вредите, същият носи отговорност и за
заплащане на разноските по проданта.
В чл. 495, изр. последно ГПК законодателят изрично
разграничава отговорността на спечелилия търга наддавач
на такава за вреди и такава за разноски. Така отговорността за последните се
явява обективна и безвиновна, като същите се дължат
независимо от наличието на причинените с него вреди. Тези разноски са дължими
от отказалия се наддавач заради отказа му да плати
имота, който е можел да доведе до затрудняване провеждането на публичната
продан, а евентуално при липса на желание у останалите наддавачи
за възлагане на имота и до пълното осуетяване на публичната продан. Дължимите
от отказалия се наддавач суми обаче, следва да се
ограничат само до разноските, пряко
свързани с публичната продан, а не до всички разноски, дължими в
изпълнителното производство, тъй като пряката причинна връзка между поведението
на субекта и настъпилия вредоносен резултат е необходим елемент от фактическия
състав на деликтната отговорност, приложима в случая.
В настоящия казус е безспорно установено, че обявеният за купувач взискател „П.Б.“ ЕАД, се е отказал от проданта, като са налице доказателства, че той
е придобил имота предмет на принудителното изпълнение, чрез възлагане, но по
друго изпълнително дело. Безспорно е, че не
е внесъл в срок определените суми за тези разходи. СГС намира, че при невнасяне на тази сума /процесната/ ответната
банка няма да бъде освободена въобще от отговорност, а следва да понесе
неблагоприятните последици от затрудняване провеждането на публичната продан,
изразяващи се в направените разноски по извършване на проданта.
В този смисъл, в тежест на ищцовото дружество е
да установи по реда на пълното и главно доказване, че са направили разноски по публичната продан, че тези
разноски са извършени именно, във връзка и с оглед публичната продан на имота,
както и размера на разноските. В
настоящето производство не са представени каквито и да е доказателства, че претендираните от ищеца разноски в размер на 3957,92 лв. са
направени по обезпечението и
принудителното изпълнение по отношение на продавания имот, т.е. по чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД-разноски по отношение на продавания недвижим имот-опис,
оценка, възбрани, вещи лица и други такси по изпълнението, както се твърди и в
исковата молба и във въззивната жалба. Ищецът се
позовава като доказателство на Разпределението на ДСИ от 29.06.2016 г., но по
делото е депозирана една страница от
Разпределение от 01.06.2016г. по изп.дело №139/2015г. по описа на СИС при РС-Сливен, в която
са посочени 6 броя взискатели, сред които двете
страни в настоящето производство, както и сумите, които следва да внесе взискателят ТБ „П.б.Б.“ ЕАД, като само е посочено, че ТБ „П.б.Б.“
ЕАД следва да внесе по изпълнителното дело по сметка на СлРС-ДСИ
за изплащане на разноски на взискатели, направени по
отношение на продаваемия недвижим имот и дължим данък за имота, както следва:
За взискателя ТД „С.М“ ООД разноски 3957, 92 лв., без
каквато и да било конкретизация на тези разноски. По делото не са представени
други доказателства за характера и размера на претендираните
разноски.
В тази връзка, СРС е приел, че с изплащането на сумата от 1367,46 лв., която ответната банка е
внесла по сметка на ДСИ и която сума ищецът е разходил във връзка с проданта,
то ищецът е вече овъзмезден. Той е стигнал до този
извод, защото отново не става ясно какви са тези разноски, платени от ищеца.
Ищецът се позовава на разпореждането на ДСИ И.К.от 23.02.2017 г. по и.д. №
139/2015 г., но в това разпореждане ДСИ е посочил, че сумата от 1 367, 46
лв., представлява заплатени от взискателя ТД „С.М“
ООД разноски за публична продан на недвижим имот от 12.05.2015 г. до 12.06.2015
г., собственост на длъжника по делото. Едва във въззивната
жалба се „уточнява“, че това са разноски за държавна такса за публична продан.
Изводът е, че искът се явява недоказан и неоснователен. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, но с оглед гореизложените мотиви.
Предвид изхода на делото и предявената
претенция, въззивникът/ищец следва да заплати
на въззиваемия/ответник, направените от него разноски
за въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение
в размер на 608,48 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.04.2020 г. по гр.д. № 19914/2019г.
на СРС, ГО, 90-ти състав.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Х.А., чрез пълномощника по делото адвокат Н.М. ***, със съдебен
адрес:*** І 4, кантора 2 да заплати на „П.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано съвместно от двама от Изпълнителните директори Р.Т.,
Р.П.и И. Д., чрез п ълномощгника по делото адвокат А.
Б.-Д.,*** направените от него разноски за въззивната
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 608,48 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.