Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
11.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №2236 по описа на СГС за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от В.С.и Д.Н.Н.– ИД,
действащи чрез пълномощника си С.П.срещу Т.В. *** С. , гражданин на Н. с
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС с №******, ЛНЧ ********** и
адрес ***, за осъждане на ответницата да заплати на Банката сумата от
38 993,51лв. главница по Договор за кредит за текущо потребление от
16.06.2016г., договорна (възнаградителна) лихва в размер на 4 669,57 лева /четири
хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/, дължима
за периода 16.11.2016г.- 15.02.2018г., санкционираща лихва в размер на 281,97
лева /двеста осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода 17.11.2016г. – 15.02.2018г., заемни
такси в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 16.02.2018г. до окончателното й изплащане.
С разпореждане от 14.03.2018г. съдът
е върнал исковата молба по отношение на 120лв. заемни такси.
Ищецът твърди, че въз основа на
Договор за текущо потребление е предоставил на кредитополучателя Т.В. *** С.,
кредит за текущо потребление в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, със
срок за изплащане 120 /сто и двадесет/ месеца, считано от датата на неговото
усвояване и анюитетни месечни вноски съгласно
погасителен план- Приложение № 1 към договора, неразделна част от който са Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица.
Кредитът е бил усвоен на 16.06.2016г. по разплащателна сметка на
кредитополучателя.
Твърди, че кредитът е бил погасяван редовно,
чрез вноски от разплащателната сметка на кредитополучателя, като са били погасени
месечните вноски за месеците юни, юли, август, септември, октомври, частично била
погасена вноската за месец ноември 2016г. След този период не са постъпвали
нови суми за погасяване на вноските по отпуснатия договор кредит.
Твърди, че към датата на подаване на исковата
молба била допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата по
Договора за кредит с повече от 90 /деветдесет/ дни и на осн.
т.19.2 от Общите условия към договора счита, че остатъкът от кредита следва да
се счита за предсрочно изискуем с подаване на исковата молба на
16.02.2018г.
В законоустановения
срок, ответницата по делото чрез особения си представител Адв.
С., подава отговор на исковата молба като е направила възражения относно цената
на иска и неговата основателност. Счита, че с исковата молба кредиторът не
посочва ясно и точно начинът, механизмите и редът, по които се изчисляват претендираните суми. Счита за неоснователен иска в частта
относно претендираните акцесорни
вземания за лихви (санкицонни лихви, неустойки,
заемни такси и др.) и че кредиторът не е представил доказателства за отправено
волеизявление от негова страна за прекратяване на договора, поради което в патримониума му не е възникнало правото за предсрочно
изискуемо вземане. Моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан, както и да се произнесе по въпроса дали
договорът за кредит и погасителният план
съдържат нищожни и неравноправни клаузи. Иска и разсрочване на
изпълнение на решението в случай, че искът бъде уважен частично или изцяло.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
В законоустановения
срок е подадена допълнителна искова молба от ищецът - кредитор, в която
възраженията за нередовност, направени от ответника, счита за неоснователни и
несъстоятелни, тъй като ищецът не желае прекратяването на договора за кредит, а
основава исканията си на валиден и действащ договор, от който и се поражда
правото за претендиране на цялото вземане от ответника. Възраженията на
ответника относно неравноправни клаузи в договора за кредит, ищецът счита за
неоснователни и неправилни, тъй като същите са приети от ответника и не са били
оспорени в срока, предвиден в ТЗ.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представените по делото доказателства е, че на 16.06.2016г. между страните в
настоящото производство „Б.Д.“ ЕАД като кредитор и Т.В. *** С. като
кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на
40 000 /четиридесет хиляди/ лева. Сумата е усвоена на 16.06.2016г. по
разплащателната сметка на кредитополучателя. Видно от договора срокът за издължаване
на кредита е 120 месеца, с анюитетни месечни вноски
(главница и лихва), уговорени съгласно погасителния план (Приложение №1 към
Договора). Крайната дата на издължаване на кредита е 16.06.2026г. Падежната
дата е всяко 16-то число на месеца, а месечната лихва се изчислява съгласно т.8
от Договора за кредит.
Съгласно
т.9.2. от Общите условия на договора при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
От представените по делото доказателства и
приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че са погасени изцяло пет
месечни вноски, а шестата е частично погасена. Последващи
плащания за погасяване на остатъчната сума не са настъпили. Ответникът също не
представя доказателства такива плащания да са били извършени и не оспорва
твърденията на ищеца.
От допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че: сумата, отпусната по договора за кредит е
усвоена на 16.06.2016г. по разплащателна сметка на ответницата; общият размер
на постъпилите суми за погасяване на кредита е 2 172, 15 лв.; на 16.11.2016г.
са преустановени плащанията по обслужването на кредита; неплатените задължения
към датата на подаване на исковата молба, а именно 16.02.2018г. са следните:
неплатен остатък от главница в общ размер на 38 993,51 /тридесет и осем хиляди
деветстотин деветдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ лева, неплатена възнаградителна лихва в размер на 4 669,56 лв. /четири хиляди
шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/. За периода от
16.12.2016г. до 16.02.2018г., неплатена санкционираща лихва (начислена върху
просрочените вноски за главница) в размер на 212,12 /двеста и дванадесет лева и дванадесет стотинки/,
неплатена такса за изискуемост на кредита в размер на 120,00 /сто и двадесет/
лева. Вещото лице е изготвило вариант на непогасени суми и към 15.11.2018г.,
възлизащи на главница – 38 993,51лв.; възнаградителна
лихва – 8 462,91лв. за периода от 16.12.2016г. да 15.11.2018г.;
санкционираща лихва в размер на 502,56лв. за периода от 12.01.2017г. до
15.11.2018г., такса изискуемост 120лв.
Вещото лице е посочило, че общият размер на
просрочените и неплатени месечни вноски с настъпил падеж към 16.02.2018г. е
7 902,17лв., а към 15.11.2018г. е 12 599,93лв.
Настоящият съд след като провери събраните по
делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процеусални норми, намира за установено следното от правна стрена.
Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр с чл. 430 от ТЗ- предсрочна изискуемост на
дължими суми по сключен договор за текущо потребление за кредит.
Съгласно правната доктрина договорът за
банков кредит е двустранно задължаващ, възмезден, формален, консенсуален
договр, по силата на който банката кредитор
предоставя на заемателя кредитополучател договорна
парична сума за определена цел, при договорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съгласно уговореното
и да я върне в сроковете, посочени в договора. Срещу ползвания кредит
кредитополучателят плаща възнаградителна лихва, която
по съществото си представлява възнаграждението, което длъжникът трябва да престира на кредитора, защото парите са (или двжимите вещи) са му предадени в собственост и той се е
разпоредил с тях. Кредиторът от своя страна се задължава да изпълни договорното
си задължение да предостави договорената парична сума на кредитополучателя, а
той от своя страна се задължава да връща сумата на месечни вноски, които са
посочени в погасителния план, който е задължителна и неразделна част от
договора. Тези вноски включват съответната разсрочена част от главницата и възнаградителната лихва.
В настоящото производство сключеният между
страните договор за кредит отговаря на горепосочените изисквания - посочени са
страните кредитор и кредитополучател, посочена е сумата, срока за който трябва
да бъде върната, уговорен е размера на месечните вноски и месечната падежна
дата.
От общите условия, които са неразделна част
от договора за кредит, е уговорено, че при допусната забава в плащанията на
главницата и/или лихвите над определените в договора дни (в случая над 90),
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Но тази изискуемост не
настъпва автоматично.
От момента на сключване на договора и след
усвояване на отпуснатата сума възниква задължението за ответника
(кредитополучател) за погасяване на месечните вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. В настоящия случай са погасени
изцяло пет от общо 120 месечни анюитетни вноски, и
частично е погасена шестата вноска за месец ноември 2016г. Няма доказателства
за последващи плащания по кредита. Към момента на
подаване на исковата молба по настоящото производство е налице забава от страна
на ответника (длъжник) повече от 90 дни. На това основание за ищецът е
възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем за цялата
остатъчната по договора сума.
Предсрочната изискуемост представлява
прекратяване на договора с волеизявление на една от страните. То е израз на
упражнено потестативно право на кредитора, което
възниква от сложен юридически факт, включващ факта на неплащането, т.е. на
неизпълнението на договорното задължение и вината на неизпълнението.
В настоящият случай, от събраните по делото доказателства и
съгласно чл.430 от ТЗ, съдът приема, че са налице посочените по-горе условия за
настъпване на предсрочна изискуемост по договора за кредит за текущо
потребление.
Волеизявлението на кредитора, представляващо
упражняване на неговото прeобразуващо право следва да
достигне до длъжника - кредитополучател, за да може предсрочната изискуемост да
има действие. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане
на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем, без да се предвижда изрично кредиторът да уведомява длъжника, не
поражда действие преди кредиторът да упражни правото си, което се осъществява
чрез волеизявление, адресирано и достигнало до длъжника. Обявлението на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Право на кредитора е да упражни или не своето право за получаване на
цялата непогасена част от кредита поради неизпълнение от страна на длъжника и
това право следва да бъде надлежно упражнено. В настоящият случай ищецът не е
представил доказателства за уведомяване на длъжника, че оставащата непогасена
сума се превръща в предсрочно изискуема. В такъв случай длъжникът се счита
уведомен за пръв път в деня, в който е получил исковата молба - в настоящото
производство тя е връчена на служебно назначения особен представил на
ответника- адв. Ю.С.
на 15.11.2018г.
Съгласно ТР № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба, в която е обективирано
изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник и необходимост от уведомяване на
длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита преди
завеждане на съдебно производство има само при заповедното производство, но не
и при предприета от кредитора защита чрез осъдителен иск.
Ето защо в настоящия случай и по така
предявения осъдителен иск, следва да се приеме, че нарочно волеизявление за
отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника чрез
предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника.
Ответникът в производството не е представил
доказателства,че след датата на получаване на исковата молба са извършени
плащания за изпълнение на изискуемото задължение по договора за кредит,
следователно на основание чл.430 от ТЗ и във вр с
чл.71 от ЗЗД, предявеният от кредитора иск за заплащане на неизплатената част
от главницата следва да се счете за доказан и основателен.
Отделно от иска за главница кредиторът
предявява иск за заплащане на възнаградителна лихва
за периода от реалното получаване на главницата до предявяването на иска.
Възнаградителната
лихва се определя еднозначно в теорията като възнаграждение за ползвания
финансов ресурс - чл.430, ал.2 ТЗ. Следователно претенцията на ищеца за
заплащане на неплатената възнаградителна лихва се основава
на чл.79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл.430, ал.2 ТЗ. Ако съдът приеме, че кредитът
е станал предсрочно изискуем от датата на получаване на исковата молба от
ответника, то до тази дата длъжникът дължи връщането както на остатъчната част
от главницата, така и от договорената възнаградителна
лихва.
Съгласно ТР от 27.03.2019г. по тълк. дело №3/2017г., размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит
следва да се
определи в размер
само на непогасения остатък от
предоставената по договора
парична сума (главницата) и
законната лихва от
датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките за предсрочна изискуемост на непогасените задължения по договора
за кредит, съгласно чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ. С преустановеното
плащане на месечните кредитни вноски и забава в плащанията с повече от 90 дни
по безспорен начин се установява правото на кредиторът да изиска плащането на
дължимите суми предсрочно и по съдебен ред. Исканията да се заплатят главницата
и законната (възнаградителна) лихва съдът намира за
основателни и доказани съгласно разпоредбите на чл.79 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ и
съгласно сключения на 16.06.2016г. между
страните договор за кредит за текущо потребление и Общите условия, които са
неразделна част от договора.
Ищецът предявява иск и за заплащане на
договорна наказателна лихва за периода от датата, на която кредитът е станал
предсрочно изискуем, до датата на исковата молба.
По своята правна същност договорната
наказателна лихва, която се начислява върху главницата и възнаградителната
лихва, е неустойка. Последната обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо тези вреди
да се доказват.
Отговорността за заплащане на договорна
неустойка възниква при наличие на следните предпоставки: валидно договорно
задължение; наличие на неизпълнение, определено в договора като основание за
заплащане на неустойката; уговорка за неустойка, която се дължи при
неизпълнение на определеното в договора задължение; вина, която в гражданското
и търговското право се презумира и която не може да
се изключи при неизпълнение на парично задължение. Задължение на съда е да
прецени дали събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че
елементите на фактическия състав са налице.
След като предсрочната изискуемост е
настъпила с получаването на исковата молба от ответника и до този момент той не
е изпълнявал договорните си задължения за заплащане на месечните вноски по
главницата и възнаградителната лихва в сроковете,
предвидени в договорения погасителен план, са налице предпоставките за
заплащане на договорна мораторна неустойка върху
всяка една неплатена вноска от датата на падежа й до датата на плащане,
съответно до предявяване на исковата молба.
Искането за заплащане на санкционираща лихва
съдът намира за основателно и доказано.
В настоящото производство съдът следи служебно
за валидността на сключения между
страните договор, включително относно уговорените клаузи за лихвен процент
и ГПР. Процесният договор попада
в приложното поле на потребителската защита, тъй като
кредитополучателят е физическо
лице, по кредит, който не
е предназначен за търговска или професионална
дейност и е потребител на финансова услуга
по см. на
§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Договорите за кредит,
в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка
за валидност при твърдения за
наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП. Проява на това,
че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл.144, ал. 2, т. 1 и ал.3, т.3 ЗЗП, поради
което при тълкуване нищожността на процесната клауза
съдът следва да приложи обхватното
поле на ЗЗП.
С разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да се
прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят
на критериите на закона те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената.
Следователно изрично задължение
на банката е в условията, при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт да се
съдържат кумулативно два елемента –методиката
/метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.
Методът на изчисляване
на съответния лихвен процент, трябва да съдържа
ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки
от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за
кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на
формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната
формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието
на този вид
банкова сделка. От тук съдът
извежда, че методиката за изчисление
на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент
от договора за кредит, което
само по себе
си изключва възможността същият да бъде едностранно
променян от кредитодателя след сключване на кредитния
договор, независимо дали се касае
до фиксиран лихвен процент или до променлив
такъв. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят
едностранно може да промени цената
на доставената му финансова услуга,
за да може
на свой ред
да реагира по адекватен съобразно
интересите си начин, както и когато методологията, създадена от банката-кредитор,
като нейни вътрешни правила, не са част
от кредитния договор, последният не може да
се счита за добросъвестен по см. на
общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл.144, ал.3,
т.1 ЗЗП, т.е. дали изменението на цената се дължи
на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/или от
държавен регулатор.
Посочването като част
от съдържанието на договора на
ясни и разбираеми критерии, при които
цената на заетите парични средства може да
бъде променена е законово задължение на банката, като
то е и гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да
внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така
и да има предварителна осведоменост каква би била
дължимата от него месечна вноска.
Правото на информация за цената
на услугите е основно право на
потребителя и респективно задължение на търговеца.
Следователно изрично задължение
на банката е в условията, при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт да се
съдържат кумулативно два елемента –методиката
/метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.
Методът на изчисляване
на съответния лихвен процент, трябва да съдържа
ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки
от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за
кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на
формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната
формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието
на този вид
банкова сделка. От тук съдът
извежда, че методиката за изчисление
на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент
от договора за кредит, което
само по себе
си изключва възможността същият да бъде едностранно
променян от кредитодателя след сключване на кредитния
договор, независимо дали се касае
до фиксиран лихвен процент или до променлив
такъв.
Доколкото атакуваните от особения представител
на ответника като нищожни клаузи
от договора произтичат от Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, съдът приема, че
клаузите от договора,
както и самите ОУ не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради което същите биха
могли да са нищожни, ако
са налице предпоставките по чл.143 от ЗЗП, но в
случая в договора ясно са посочени
процентът на ГПР и лихвата, т.е. към
момента на сключване на договора с оглед предоставения на ответницата
погасителен план за нея е било ясно
и конкретно са били посочени дължимите
суми като месечни вноски с включена дължима главница и лихва. Няма доказателства и не се наведоха
твърдения от ответната страна, че лихвения процент
и ГПР са променени от едностранно от ищеца.
При този изход от спора в тежест на ответника Т.
С. следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в размер на 1796,52лева
– държавна такса, 1500лева – възнаграждение
на назначения на ответника особен представител, на разноски на ищеца и 800лв.
за възнаграждение за вещо лице. По делото ищецът е бил представляван от
юрисконсулт, с оглед на което на основание чл.78, ал.8 във вр.
чл.37 ЗПП в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 450лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.В. *** С., гражданин на Н., с
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС №******, ЛНЧ ********** да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от В.С.и Д.Н.Н.– ИД, следните суми по
Договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2016г., а именно - 38
993,51лв. главница /неизплатен остатък/;
4 669,57 лева /четири хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и
петдесет и седем стотинки/ договорна (възнаградителна)
лихва, дължима за периода 16.11.2016г.- 15.02.2018г., санкционираща лихва в
размер на 281,97 лева /двеста осемдесет и един лева и деветдесет и седем
стотинки/ за периода 17.11.2016г. –
15.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
Т.В. *** С., гражданин на Н., с удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС
№******, ЛНЧ ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ******със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от В.С.и Д.Н.Н.–
ИД, разноски
по делото в размер на 1796,52лева – държавна такса, 1500лева – възнаграждение на назначения на
ответника особен представител, на разноски на ищеца, 800лв. за възнаграждение
за вещо лице и на основание чл.78, ал.8 във вр.чл.37 ЗПП сумата от 450лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: