Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. Сливен, 02.03.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 394 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Г.Т.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1670-000168/27.08.2022 г. издадена от Началник на РУ – Сливен към ОД
на МВР – Сливен, с която по отношение на Г.Т.Г. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15:30 часа
на 27.08.2022 г.
В жалбата се
твърди, че на посочената дата 27.08.2022 г. с приятели се събрали в местността
„Карандила“ в района на Телевизионната кула. Около
обяд са тръгнали с ж. си и с. му, както и двама приятели, но заваляло. Не си
спомнял към колко часа влезли в гр. Сливен, отишли до ж.к. „С. З.”, където ж.,
спрял пред гаража, свалили багажа и с колата тръгнали към блока. Минали покрай
спряла кола, в която имало мъж и жена, които свирнали, казали нещо, което не
разбрал. С. му го дръпнал и се качили в колата и тръгнали. Спрели пред блока,
разтоварили багажа и се качили в апартамента. След около половин час със сина
му се наложило да слязат до колата, където видели пред блока полицейският
автомобил и двама служители. Полицаите го попитали кой е собственика на
автомобила, когато им отговорил, че е той поискали документи и той им
представил свидетелство за управление и талона. Поискали да бъде изпробван за а.,
но тъй като не бил съгласен с проверката му написали акт и взели свидетелство
за управление, като свалили номерата на колата. Моли съда да отмени обжалваната
заповед, като неправилна и незаконосъобразна. .
В с.з. оспорващия,
лично и чрез пълномощника си адв.Т. поддържа жалбата.
Административния
орган чрез пълномощника си гл. юриск. К. Б. счита
обжалваната ЗППАМ за законосъобразна и моли съда да постанови решение, с което
да я потвърди. Заявява, че съгласно Постановление № 1/17.01.1983 г. по
наказателно дело № 8/1982 г. на Пленума на Върховния съд, употребата на а. или
пияното състояние можело да се установи и само със свидетелски показания, ако
не е възможно да се съберат други доказателства. В тези случаи следвало да се
имат предвид някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца,
като смущения в говора, държане на тялото, походка, адекватност към околната
среда, явления и др., за да може да се направи положителен извод, че той
действително е употребил а.. От свидетелските показания се установило, че
оспорващият не е имал а. с. към околната среда и явленията в случая конкретно
за процесното събитие.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 27.08.2022 г.
оспорващия в компанията на св. П.Г.П. и В.С.С., с. и
п. на Г. и други неизвестни лица били в м. „Карандила”,
където жалбоподателя смятал да почерпи за р. си ден. Докато направят огъня и да
изгорят дървата, за да опекат носеното месо, да разтеглят масите, завалял дъжд.
Изчакали известно време за да видят дали ще спре, но не спряло да вали. Били
общо около 3-4 коли и решили да се
върнат в гр.Сливен. Докато били в м.Карандила не
употребявали а.. В колата на оспорващия се качили Г., с. му и п. му и около 15
ч. следобед се прибрали в гр. Сливен. Отишли до дома на Г., който отбил към
гаража си, а останалите продължили към жилищния блока, където било жилището му,
паркирали отстрани до съседния блок и отишли у тях. Домакините дали ключовете
на жената на св.П. за да се качат в жилището им, а те се качили след това.
Когато Г. отишъл
до гаража си за да остави някакъв багаж, св.Ч. изваждал личния си автомобил от
гаражна клетка в ж.к. „С. З.” зад В. б.. Ч. и с. му се качили в автомобила и
бавно потеглили в междугаражното пространство по
чакълест път, за да се включат в движението, в пътя между блоковете. Преди да
излезе от портала в началото на гаражите, където според свидетеля можело да
мине само една кола, жалбоподателя като водач на автомобил го задминал от
дясната му страна, с несъобразена според свидетеля скорост и само благодарение
на бързата му реакция предотвратил евентуален удар между колите. Свидетелят Ч. подал
звуков сигнал, при което Г. излязъл от шофьорското място на другия автомобил и тръгнал
към автомобила на свидетеля с а. След това, се приближил до лявата врата на
автомобила на Ч. и започнал да използва н. думи към свидетеля, който излязъл от
автомобила. Тогава слязла и св. П.,
която застанала между двамата с намерение да предотврати с. между тях. По време
на разправията св.Ч. не са помирисвали, нито разбрал, че Г. е употребявал а.. Същият
не е имал с. или з. в говора. Държането му било а., с а. думи, личало си,
че търси с.. След размяната на реплики Г. се качил в автомобила и продължил към
неговия блок. В същото време, св. П. се обадила на тел. 112 и повикала патрул. Св.Ч.
спрял зад автомобила на оспорващия и го уведомил, че следва да изчака, тъй като
са се обадили на патрул и всеки момент ще дойде. Докато чакат патрула
жалбоподателя Г. свалял някакви неща от багажника и ги качвал до неговия
апартамент. Когато след около 10-15 минути патрулът дошъл, Г. вече се бил прибрал.
Св.Ч. обяснил на патрулиращия полицай ситуацията и му показал как е станало. В този
момент, около 30 минути, след като патрулът пристигнал, жалбоподателя заедно
със с. си, слезли от жилището и синът му тръгнал да се качва на шофьорското
място, а Г. на пасажерското място. В този момент полицаят го призовал да дойде
при него и се установило, че жалбоподателя най-вероятно е употребил а.. Бил
извикан екип на „Пътна полиция“, който поканил жалбоподателя да даде проба за а.,
при което същият отказал.
На 27.08.2022 г.
служителят на сектор ПП при ОД-МВР Сливен с. п. Д. Г. съставил против Г.Т.Г. АУАН
бл.№ 402358 за това, че на 27.08.2022 г. в 15:30 часа в гр.Сливен, ж.к. С. З.“
– северно от бл.№ … гаражни клетки намиращи се в двора до „В. б.“, като водач
на МПС – Пежо 301 с peг. № ********, негова собственост,
категорично отказва да бъде изпробван за а. с техн. средство
Дрегер Алкотест 7510 с № ARВА-163,
с което е нарушил чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Актът бил съставен въз основа на
свидетелските показания на И. В. Ч. и Д.В.П.. Издаден бил талон за
мед.изследване № 098501, който жалбоподателя отказал да получи в 16.30 ч. на
27.08.2022 г.
Въз основа на
съставения АУАН със Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки 22-1670-000168/27.08.2022 г. издадена от
Началник на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Г.Т.Г.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
считано от 15:30 часа на 27.08.2022 г. Като мотиви е посочено, че отказва
проверка с техническо средство за установяване употреба на а. в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед. изследване
и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрация на а. в кръвта.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства, обясненията на страните и показанията на разпитаните
свидетели. Показанията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви
за относимите обстоятелства и взаимно допълващи се,
поради което съдът следва да им даде вяра.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр.
с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на
административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат
от акта.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на а. в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на а. в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна
мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство" до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, поради което тези
мерки са от вида на преустановяващите ПАМ.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство
административно нарушение по чл. 174, ал. 3
от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката в конкретния случай е установено по
надлежен ред управление на МПС, както и наличие на отказ на водача да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. Следователно прилагането на тази
ПАМ е допустимо само спрямо лице, което управлява МПС т.е. е водач по смисъл на
§6 т.25 от ДР на ЗДвП. Тази ПАМ не може да бъде приложена спрямо всяко лице,
което откаже да бъде проверено с техническо средство или прояви нежелание да
даде кръвна проба за установяване употреба на а. или друго упойващо вещество.
Прилагането на тази ПАМ спрямо лице, за което не е установено по безспорен
начин, че е водач на МПС противоречи както на правната норма, така и на целите,
които си поставя ЗДвП. (в този смисъл Решение № 504 от 13.01.2010 г. на ВАС по
адм. д. № 13993/2009 г., VII о.)
Нарушението на
водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение
от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. По делото доказателствената
сила на съставения АУАН бе оборена с показанията на разпитаните свидетели,
които изясниха, че оспорващия в деня и часа на проверката, не е управлявал
лекия автомобил. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че
движение на процесния автомобил не е възприето от контролните органи, докато в
автомобила се е намирал оспорващия, тъй като са пристигнали значителен период
от време след като жалбоподателя е слязъл от него. От страна на
административния орган не бяха представени доказателства в подкрепа на
посоченото в заповедта за налагане на ПАМ, а именно, че оспорващия е бил водач
на МПС на 27.08.2022 г. около 16.00 ч. когато е поканен да даде проба за а. и в
това качество е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на а..
Действително по
делото по безспорен начин е установено, че жалбоподателя е управлявал процесния
автомобил към момента на срещата му със свидетелите Ч. От възприятието на тези
свидетели и описаното от тях поведение на жалбоподателя, обаче не може да се
направи извод, че същият е бил под въздействието на а.. Периода от време след
срещата на свидетелите с жалбоподателя, до извършването на проверката от
контролните органи, а именно около 45 минути, в който период жалбоподателя не е
бил водач на МПС, е основание да се приеме, че същият е загубил качеството на
водач по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП. В момента на проверката за а. или
непосредствено преди нея от контролните органи не е възприето управление на МПС
от страна на Г.. В този смисъл същият не е имал качеството на водач, поради
което спрямо него без основание е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Съдът приема, че
административният орган, в чиято тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже при условията на пълно главно доказване, не е
установил и доказал наличието на релевантните юридически факти, с които
правната норма на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП свързва налагането на ПАМ "временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач". В случая налагането на ПАМ се основава на предположение, че
провереният водач отказал тест на употреба на а. е Г., без да са налице
доказателства същият към момента на проверката да има качеството на водач на
МПС по см. на § 6, т. 25 от ДР
на ЗДвП. Това предположение е фактически и доказателствено
необосновано и не е достатъчно да се приеме за доказано съществуването на
материалноправните предпоставки за налагането на ограничението по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, с оглед на което обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ се явява издадена в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. В този смисъл оспорената ЗППАМ е лишена от фактическо и
правно основание.
Налице е отменително основание по чл.146 т.4 от АПК, поради което
оспорената заповед следва да бъде отменена.
От жалбоподателя
се претендират направените по делото разноски. Те са доказани в размер на 300
лева, за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие (л.6) и 10 лева д.т. за завеждане на делото, и на основание чл. 143,
ал. 1 следва да бъда присъдени в полза на оспорващия.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000168/27.08.2022 г. издадена от Началник на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен да заплати на Г.Т.Г., ЕГН ********** сумата от 310 (триста и десет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: