Р Е Ш Е Н И Е №48
гр.Силистра,
27.05.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор……..…..,като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело
№22 по описа на съда за 2022г.,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „ПЪТПЕРФЕКТ-Т”ЕАД гр.Силистра,представлявано от изпълнителния
директор Ж.Д.Ж.,участващо в съдебното производство чрез представител по
пълномощие адв.И.И.от АК-Търговище, срещу Писмо изх.№И-4587/24.11.2021г.,издадено
от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)
гр.Русе по повод на изричното му сезиране с искане вх.№АО-4908/24.09.21г. за
произнасяне относно правното действие на Решение по ОВОС,в контекста на чл.99
ал.12 (предишна ал.8 и ал. 11) от Закона за опазване
на околната среда (ЗООС),предвид спецификата на конкретното инвестиционно
предложение и представените документи, свидетелстващи за започнало
осъществяване на същото,според оспорващото дружество. Процесният акт е с
неблагоприятно съдържание за жалбоподателя, тъй като е прието, че поради
изтичане на повече от 5 години от датата на влизане в сила на релевираното Решение
№РУ 1-1/ 2015г. по ОВОС за одобряване на
инвестиционно предложение на оспорващото дружество за „Добив на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ
„Правда“ в землището на с.Правда, община гр.Дулово, област гр.Силистра“ и
липсата на доказателства за започнало фактическо осъществяване на
инвестиционното предложение,същото е изгубило правно действие съгласно
предписанието на чл.99 ал.12 ЗООС. По аргумент от чл.99 ал.8, във вр. с чл.94 ал.2 ЗООС, оспореното Писмо разкрива белезите
на индивидуален административен акт, тъй като съдържа изрично волеизявление на
компетентен орган,формирано по конкретно искане на жалбоподателя,с което се
засягат негови права и законни интереси,попълващи дефинитивния състав на чл.21
ал.1 АПК.
С жалбата е релевиран довод, че актът е нищожен,поради
допуснато особено съществено нарушение на изискването за неговата форма. Счита
се, че волеизявлението на ответния орган е следвало да бъде направено във
формата на решение с изискуемите реквизити,а не по процесния начин - с писмо,обективиращо формираната воля по сезирането му, но с
характер по-скоро на уведомление, че решение по поставения пред директора на
РИОСВ гр.Русе въпрос от оспорващото дружество,е взето с посочения в писмото резултат.
Жалбоподателят твърди, че проверка, преди издаването му, не е извършвана и оспореният
акт бил постановен при пълно игнориране на разписаната специална и опростена процедура
с чл.99 ал.12 ЗООС, което отново водело до извод за неговата нищожност.
Вън и независимо от твърденията за нищожност на
оспорения акт,се излагат подробни съображения, вкл. в писмена защита по делото,
и за неговата унищожаемост, като издаден при нарушаване на общите административнопроизводствени правила, с позоваване на чл.34,
защото не е била осигурена възможност на страната да участва в производството и
на чл.35 АПК,тъй като не били изяснени правнозначимите
факти и обстоятелства.Твърди се и несъответствие с нормативно определената
форма,съгласно чл.59 ал.2 АПК.В съвкупност,така инвокираните
процесуални нарушения,били довели до нарушение и на материалния закон,защото
ответната администрация неправилно, според жалбоподателя,била тълкувала
понятията „предприети действия за реализиране на инвестиционно предложение“ и
„започнало осъществяване“ на същото.Последното, като централно съставомерно обстоятелство,е приела, че задължително
следвало да се съпътства от издаден и валиден административен акт, който го разрешава/одобрява.
Такъв,според мотивите в акта,бил съгласуван цялостен
работен проект от компетентния за това орган,какъвто жалбоподателят не бил
представил.В съдебно заседание тълкуването на изискването от чл.99 ал.12 ЗООС, било
изместено на плоскостта,че следвало реално
да е започнало добиването на варовици,което (различно тълкуване) поставяло
оспорващото дружество в крайно неблагоприятно и нерегламентирано положение да
не може да разбере как точно ответният орган приема изискването от приложената
правна разпоредба,което сочело на друго,особено съществено процесуално
нарушение, самостоятелно обосноваващо отмяна на оспорения акт.
Жалбоподателят счита още,че ответникът не бил отчел
спецификата на конкретния случай,вкл. че 87.265 дка от общата концесионна площ
(138.272 дка)- широколистна гора,съставляваща имот №000118 в землището на
с.Правда,е общинска собственост,което е довело до формиране на неправилен краен
извод относно започването или не на осъществяване на инвестиционното
предложение.За реализирането му имало сключен с Министерски съвет на РБ, действащ
и изпълняван от жалбоподателя Концесионен договор от 28.11.2018г. (редовно са
плащани концесионните вноски),в който контекст поддържа,че основният юридически
факт,сочещ на осъществяване на инвестиционното намерение, е този именно договор
- изпълняван изцяло за сметка и на риск на концесионера. Твърди, че е закупил
скъпо струваща техника, в необходимия обем и технически характеристики за
ефективното изпълнение на концесията,което преценява като „безспорни действия
по осъществяване на инвестиционното предложение“,обрат- но на приетото от
ответния орган - че са подготвителни действия за изпълнението му.
Същественото обстоятелство,което ответникът не бил преценил
правилно е това, че основният собственик на терена в обхвата на находището
„Правда“ е община Дулово, с която имало сключен предварителен договор за
ползване на земите, попадащи в концесионната площ, въпреки което,органът на
местното самоуправление - Общински съвет гр.Дулово,четирикратно (след сключване
на Договора за концесия и регулярното получаване на отчисленията от
концесионните плащания по реда на чл.61 ал.5 изр.2 от Закона за подземните
богатства (ЗПБ)) отказва да предостави право на ползване на оспорващия, който е
предложил и възможности за закупуване на общинските горски терени по пазарни
цени; за отдаването им под наем дори, което би му дало възможност да инициира
процедурите по ЗУТ (чл.54 ал.6 ЗУТ) и съответно да изготви в необходимия обхват
и вид изискуемите цялостен и годишен работни проекти, съгласно Наредба за изискванията към обхвата и
съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или за проучване, добив
и първична преработка на подземни богатства,за ликвидация и/или консервация на
геологопроучвателните и на миннодобивните обекти и за рекултивация
на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване (Обн.ДВ,бр.95/13г.,посл.изм.ДВ,бр.103/27.12.16г.).
С оглед на това именно обстоятелство (бездействие, граничещо с отказ) -
непредоставянето от собственика (общински съвет Дулово) на права на оспорващото
дружество за ползване на общинските горски терени,включени в концесионната
площ, счита, че в нетърпимо противоречие с нормативната цел,ответният орган
практически е санкционирал коректния инвеститор, който е изпълнил всичко зависещо
от него.Твърди,че не следва и не може да носи негативите от административния
произвол на публични органи,от чиято воля зависят важни стъпки в процеса по
реализиране на инвестиционното му предложение, за което вече е вложил
значителни финансови средства и други ресурси и,което се свързвало с нарушение
на базовите принципи от чл.6 (съразмерност) и чл.13 (последователност и
предвидимост) от АПК. Предвид на всичко моли за прогласяване нищожността на
акта, а в условията на евентуалност - за неговата отмяна. Претендира присъждане
на съдебни разноски, в удостоверения по делото размер (платена държавна такса),
за адвокатско възнаграждение разходи няма направени (вж.Договор на л.113-гръб).
Ответникът
по жалбата - Директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите гр.Русе,чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Ц.Т. (л.79), в
съдебно заседание и в съпроводително писмо (л.1),поддържа неоснователност на
оспорването.Излага аргументи, че при спазване на административно-производствените
правила,в рамките на възложената му компетентност и при съблюдаване на
разпоредбите на материалния закон и неговата цел,е постановен оспореният акт.В
първоначалното становище, изразено в съпроводителното писмо (л.1-гръб) поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна с
оглед буквалното тълкуване на закона. В хода по съществото на делото обаче
твърди, че оспорването било недопустимото, поради липса на правен интерес за
жалбоподателя, тъй като след издаване на релевираното в процеса Писмо с
изх.№И-4587/24.11.2021г., ответният орган бил разпоредил извършване на
проверката по чл.99 ал.12 ЗООС и, видно от Констативен протокол №ЕЕ-10/2021 от 06.12.21г.,такава е направена по документи и е
бил издаден акт в същата форма и със същото съдържание (писмо с изх.№И-4805/14.12.21г.-л.68),който
като необжалван,бил влязъл в законна сила.Това обезсмисляло настоящия процес. Освен
това поддържа, че „под изпълнение на инвестиционното предложение“ следвало да
се разбира фактическото изпълнение на същото. Действия по добив на подземни
богатства, в случая варовици, не са били извършвани във връзка с процесното
инвестиционно предложение, по който факт не се спорело.Именно това било
основанието,с което законът свързвал обявяването на решението по ОВОС за
осъществяване на инвестиционното предложение на жалбоподателя за„Добив на
подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ „Правда“ в
землището на с. Правда, Община Дулово, област Силистра“, за загубило правното
си действие, след като същото не е изпълнено в продължение на повече от 5
години.В тази връзка, моли за постановяване на съдебен акт отхвърлящ жалбата,
като претендира юрисконсултско възнаграждение, в полза на РИОСВ-Русе, в
нормативно определения размер.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.99 ал.8 и ал.12 от Закона
за опазване на околната среда. Съдът, като обсъди изложените в жалбата
доводи, становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие
за установено следното:Жалбата е
процесуално допустима,като подадена от активно легитимирано лице (адресат
на акта); при спазване на срока от чл.99 ал. 8 ЗООС,респ. чл.149 ал.1 АПК; оспорването
е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно
регулацията от чл.21 ал.1 АПК и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е основателна.
Предмет
на съдебния контрол е Писмо
изх.№И-4587/24.11.2021г. на Директора на РИОСВ гр.Русе,с което е прието,че поради
изтичане на повече от 5 години от датата на влизане в сила на Решение №РУ
1-1/2015г. по ОВОС и липсата на доказателства за започнало фактическо
осъществяване на инвестиционното предложение, същото е изгубило правно действие,
съгласно чл.99 ал.12 ЗООС.
Относно възражението на ответния орган за
недопустимост на настоящия процес, поради постановен последващ
акт със същото съдържание, но при спазване на опростената процедура от чл.99
ал.12 ЗООС, настоящият състав намира следното: Производството пред ответния
административен орган е започнало по инициатива на оспорващото дружество с
искане вх.№АО-4908/24.09.2021г.(л.78) за преценка от компетентния орган (чл.94
ал.2,вр. с чл.99 ЗООС), на правното действие на
Решение по ОВОС №РУ-1-1/2015г., одобряващо добив на подземни богатства -
строителни материални (варовици) от площ „Правда“. Със същото жалбоподателят
изрично е настоявал пред ответния орган да бъде извършена проверка на
относимите обстоятелства по повдигнатия въпрос, с молба, удостоверените
посредством предоставени му писмени доказателства факти, да бъдат преценени
като “започнало осъществяване на инвестиционното предложение“, в контекста на
приложимата разпоредба на чл.99 ал.12 ЗООС.
Сезирането на ответния орган е съвпаднало с период от
време, в който е било отменено предходно методическо указание
изх.№91-00-50/05.10.2016г. на МОСВ с ново такова изх.№91-00-50/02.08.2021г. по
прилагане на разпоредбите на чл.99 ал.12 ЗООС, което е станало причина за
отправяне на искане (л.58) за конкретни указания от Министерството на околната
среда и водите, по процесния случай.С писмо вх.№ВСП-1035/ 03.11.21г. (л.63),
подписано от зам.министър на МОСВ, е отговорено
посредством възпроизвеждане на релевантните правни разпоредби, с обобщаващо
указание „[…] че за всеки конкретен случай
компетентният орган (т.е. директорът на РИОСВ-Русе за Решение по ОВОС №РУ
1-1/2015г.) при стриктно спазване на изискванията на нормативната уредба следва
да се произнася относно правното действие на административния акт по реда на
глава шеста, раздел трети от ЗООС.“ Последвало
е оспореното по делото Писмо изх.№И-4587/24.11.2021г., издадено от директора на
РИОСВ-Русе,в което са обсъдени част от представените от жалбоподателя
доказателства, но няма данни да са събирани други или да е спазен някакъв
процесуален ред за неговото постановяване, вкл. на опростената процедура от чл.99
ал.12 изр.2 ЗООС, както основателно поддържа жалбоподателят.Процесното
писмо е връчено на страната на 01.12.2021г., видно от записването на л.222 от
делото и в срока от чл.99ал.8 ЗООС, респ. от чл.149 ал.1 АПК, е сезиран
настоящият съд.
На 06.12.2021г. експерти в дирекция „Превантивна
дейност“ при РИОСВ гр.Русе извършили извънредна проверка на обект:“Добив
на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ „Правда“ в
землището на с.Правда, община Дулово, област Силистра“ по представените от
оспорващото дружество с искането му документи, без дори да го уведомят за
проверката, гарантирайки му правото на участие, вкл. да представи и други
доказателства, както основателно възразява жалбоподателят, позовавайки се на
чл.34 АПК.С писмо изх.№И-4805/14.12.2021г. на ответния орган е бил отново
уведомен за постановения вече резултат (идентичен с оспореното по делото писмо),
но след извършена извънредна проверка (на представените само от страната
доказателства).Същото е било връчено на дружеството на 16.12.2021г.,видно от
известие за доставяне на л.69,т.е. след получаване на настоящата жалба
(вх.№АО-6236/14. 12.21г. на РИОСВ-Русе,л.2). Отделен е въпросът,че тази жалба е
изпратена до съда от ответния орган на 01.02.22г. (л.80) и постъпила в
АС-Силистра на 02.02.2022г., в тежко нарушение на
чл.152 ал.2 АПК. Като недопустим, постановеният втори по ред акт с писмо
изх.№И-4805/14.12.21г. на ответния орган, не е бил обжалван от дружеството,
което вече е било упражнило законосъобразно потестативното
си право по отношение на първия валиден административен акт, носещ абсолютно
същото съдържание, вкл. като краен резултат, с позоваване на чл.99 ал.12 ЗООС.
Съгласно чл.27 ал.2 т.2 АПК, приложим от препращането
от чл.99 ал.8 ЗООС,административното производство е недопустимо при наличието
на висящо друго (административно) производство със същия предмет, пред същия
орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване
или оспорване. И двете произнасяния са свързани с искането на жалбоподателя до
директора на РИОСВ-Русе за преценка на правното действие на релевираното
Решение по ОВОС; извършени са в една и съща форма- писмо,съдържащо
волеизявление на компетентния орган по поставения пред него въпрос; както и с
идентично съдържание, изразяващо формираната от него воля.Следователно, налице
е била процесуална пречка за образуване на производството с извънредната
проверка от 06.12.2021г., след като към тази дата вече е била изчерпена
компетентността на ответния орган относно произнасянето му за правното действие
на Решение по ОВОС №РУ 1-1/2015г., което прави повторно издаденият акт (писмо) незаконосъобразен,
като постановен в недопустимо производство, по аргумент от чл.27 ал.2 т.2 АПК. Двете
писма изхождат от един и същ орган, имат един и същ адресат, отричат едни и
същи права на оспорващото дружество (да се ползва от процесното решение по
ОВОС,защото не са настъпили никакви изменения свързани с възложителя на
инвестиционното предложение; нито на неговите параметри или на някое от
обстоятелствата,при които е било издадено).Произнасяйки се с повторното писмо, ответният
орган не е извършил проверка за допустимостта съгласно чл.27 ал.2 т.2 АПК, тъй
като в противен случай би установил наличието на абсолютна отрицателна предпоставка
за новото му произнасяне - висящото предходно административно производство по
същото искане на жалбоподателя, но без извършена проверка по чл.99 ал.12 изр.2
ЗООС, а още по-малко с негово участие и събиране на доказателства, в контекста
на регламентацията с чл.35 и чл.36 АПК. Следователно, второто произнасяне по
същия въпрос е недопустимо поради пречката от чл.27 ал.2 т.2 АПК, което се
свързва с неговата нищожност, като постановено при изчерпена материална
компетентност на същия административен орган да реши отново решен вече от него
въпрос.В съдебната практика по този въпрос няма колебания, както правилно е
счел и жалбоподателят, а прогласяването или не на нищожността му от съда,не
може да окаже никакво влияние върху законосъобразно упражненото от него право на
жалба по отношение на първия акт. (Вж.Решение №12473/ 07.12.21г.,адм.д.№4884/21г.,VIII О; Решение
№5521/12.05.20г., адм.д.№702/20г., IIО; Решение
№2211 /09.03.22г., адм.д.№6092/21г.,VIIIО и
др.на ВАС).
Следователно, настоящото съдебно производство е образувано
по допустимо оспорване, от лице с правен интерес, обратно на възражението на
ответния орган. Макар и необжалвано,повторно постановеното Писмо
изх.№И-4805/14.12.2021г.,не е годно да произведе какъвто и да правен ефект,
поради неговата недопустимост.Процесното по делото
Писмо изх.№И-4587/24.11.2021г., на същия административен орган, като унищожаемо,поради пълно игнориране на регламентираната с
чл.99 ал.12 ЗООС специална процедура (липса на задължителната проверка от контролните
органи по околната среда), както и поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила от чл.34, чл.35 и чл.36 АПК,подлежи на
отмяна с оглед регламентацията от чл.146 т.3 АПК.За да бъдат изчерпени
въпросите с процесуалната законосъобразност на релевирания акт, настоящият
състав намира, че същият е издаден от компетентният орган по чл.94 ал.2, във
връзка с чл.99 ЗООС, в писмена форма, макар и такава изрично да не е
регламентирана с чл.99 ал.12 ЗООС. Налице са задължителните реквизити от чл.59
ал.2 АПК, въпреки че е обективиран като писмо, а не
като решение съгласно чл.59 ал.1 АПК, но приоритет в случая има неговото
съдържание, при липса на нормативно предписание за наименованието му.Следователно,оспореният
акт,макар и издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена
форма,е постановен при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, което е отменително
основание по смисъла на чл.146 т.3 АПК.
Относно неговата материална законосъобразност: В искане
вх.№АО-4908/24.09. 2021г. на РИОСВ-Русе, поставило началото на процесното
административно производство, жалбоподателят е изложил следното: Със Заявление
за предоставяне на концесия в предметния обхват на спора, отправено до
Министъра на енергетиката с вх.№Е-26-П -534/22.12. 2015г. (л.50), дружеството е
поискало откриване на процедура за добив на строителни материали (чл.2 ал.1 т.5
ЗПБ) в находище „Правда“, за което разполагало с Удостоверение
№501/01.09.2015г. за търговско откритие. С Решение №225/12.04.18г. за
предоставяне на исканата концесия на „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ЕАД гр.Силистра на
Министерския съвет, взето по мотивирано предложение на министъра на
енергетиката, е предоставена такава;определена е концесионната площ;срокът на
концесията (35 години) и другите условия, регламентирани със ЗПБ и Закона за
концесиите (ЗК), вкл. пряко е определен концесионерът, като титуляр на
Удостоверение за търговско откритие №501/01.09.15г.- т.5 от Решението
(л.76-л.78). На 28.11.2018г. е сключен приложеният концесионен договор (л.93-л.
105), съгласно чиято т.8 изр.2 от §1 на Допълнителната му разпоредба
(дефинираща термините от договора, относно който, според чл.154 ал.1 ЗК, за
неуредените с него въпроси, се прилага регулацията на Търговския закон и Закона
за задълженията и договорите,т.е. не е счетен от нормотвореца
за административен договор), гласи:“За
непреодолима сила се счита и непостигане на съгласие или отказ на който и да е
от собствениците на имоти, разположени в границите на находище „Правда“ и
необходими за реализиране на миннодобивните дейности, да преговаря за даване на
съгласие за учредяване на вещно право на ползване на съответния имот“,
което по аргумент от чл.35 ал.2 от Договора,води до спиране на засегнатите
задължения,вкл. съгласуване/одобряване на планове по чл.8 ал.2 т.3, изготвени
въз основа на мерките и условията в Решение по ОВОС №РУ 1-1/2015г. на директора
на РИОСВ-Русе.Представен е и Протокол №34/06.08.2019г. от заседание на
Технико-икономически съвет (ТИС) при Министерство на енергетиката,за разглеждане
и съгласуване на Цялостен работен проект за добив и първична преработка; Годишен
работен проект за 2019г. и План за управление на минни отпадъци, съгласно
т.7.2.3. от Решението на МС за предоставяне на концесията.От същия се
установява,че проектът не е съгласуван поради направени забележки,водещите от
които са свързани с необходимостта от: - нанасяне на контура на концесионната
площ; обема на откривката; статута на депото за минни
отпадъци; стабилността на борда, височината на работното стъпало и ъгъла на
откоса; големина на работната площадка и извозния
път, както и схема на извозните пътища и др.под., които очевидно и по
необходимост се свързват със специализирания подробен устройствен план по чл.54
ал.6 ЗУТ, изработването на какъвто може да поиска само лице от кръга на тези по
чл.131 ЗУТ, т.е. собственик или носител на други вещни права върху терена,
свързан с търговското откритие и попадащ в определената концесионна площ. Специализираният
ПУП за концесия дава възможност на облекчен ред за промяна на предназначението
на част от концесионната територия с одобряване на план за застрояване.Този вид
ПУП е разписан единствено в нормата на чл.54 ал.6 ЗУТ и то във връзка с
изграждане на временни строежи, когато по силата на специален закон е
предоставена концесия за добив на подземни богатства и само ако са свързани с
тази дейност.Параметрите на застояването се определят с този СПУП, свързан с
временен устройствен статут на концесионната територия и то само в застроителната му част (ПЗ),т.е. тази част от територията,в
която ще се разположат необходимите за упражняване на дейността временни
строежи, пътища, площадки и други съоръжения. (Вж.Решение
№10736/22.10.21г.,адм.д.№5912/20г. на ВАС, II отделение).
За да бъдат отстранени нередовностите
в изготвените от жалбоподателя цялостен и годишен работен проект,съгласно
забележките от коментирания Протокол на ТИС при МЕ (л.54-л.55;л.106-л.108)
жалбоподателят трябва да разполага с вещни права върху концесионната територия
за да е активно легитимиран да поиска от компетентните орган по ЗУТ
изработването на специализиран ПУП, вкл. с ПЗ за изграждане на основните пътища
за отвеждане на варовиците и съответно, на отпадъците от дейността; за изграждане
на работна площадка, монтиране на съответната тежка техника и други съоръжения,вкл.
временни строежи, необходими за извършване на добивната
дейност. При отказа на Общински съвет гр.Дулово да предостави такива права на
оспорващото дружество, е блокирана всяка друга дейност по устройственото
проектиране,вкл. по изготвянето на задължителните проекти от т.7.2.3 от Решение
№225/12.04. 2018г. на МС за предоставяне на процесната концесия.
От представените документи от л.125 до л.219 от делото
се установява, че начиная от 28.01.2019г. (почти
непосредствено след подписване на концесионния договор с МС), оспорващото
дружество е подавало заявления до кмета на община гр.Дулово с искане,същият да
внесе с докладна записка в общинския съвет гр.Дулово предложение за
предоставяне на дружеството на общинския горски имот №000118 (част от
концесионната площ), в землището на с.Правда, под наем или да му го продаде по
пазарни цени. С Решение №553/26.03.2019г. на Общ.С-Дулово е променен статута на
същата горска територия от публична в частна общинска собственост (л.109), след
което е бил съставен и Акт за частна общинска собственост №5957/03.04.2019г.
(л.169-л.170). По горното заявление жалбоподателят не е получил отговор, но
видно от изисканите и представени по делото преписки от Общински съвет
гр.Дулово е, че е била възложена оценка на поземления общински имот - горска
територия,на независим оценител от общината и доклад за такава е бил представен
през м.януари на 2020г. (л.196-л.215). На 17.02.2020г. кметът на община Дулово
е внесъл в общинския съвет Докладна записка (л.164-л.165) за продажба чрез
публичен явен търг на въпросния имот при съответната пазарна цена. Видно от
Решение №61/28.02.20г. (л.163) общинският съвет Дулово е отхвърлил
предложението на кмета.Последвало е ново искане (л.160) и Решение №82/28. 04.20г.,с
което отново е отхвърлено (не е прието) от общинския съвет Дулово. С ДЗ вх. №19/15.01.21г.
на кмета на община Дулово, пак е внесено в Общинския съвет Дулово искане в процесния
смисъл (л.155), решението по което е отложено с Решение №214/ 29.01.21г. на
Общ.С-Дулово (л.154).Извършена е била нова оценка на горския общински имот
(л.134-л.149) през м.януари.2021г., възложена от Община гр.Дулово на независим
оценител. Със заявление вх.№П-1823/15.02.21г.(л.157-л.159) жалбоподателят
отново е сезирал кмета на община Дулово с молба за преразглеждане от общинския
съвет на искането му за отдаване под наем,респ. за закупуване на въпросния
горски общински имот, в отговор на което, не са представени доказателства. Искането
е било подновено настоятелно (предвид получено Писмо изх.№Е-26-П-115/27.01.2021г.
на МЕ относно констатирано неизпълнение на задължения по договора за концесия).
Поради упоритите откази на общинския съвет да разрешат конфликтния въпрос
жалбоподателят отново е подал заявление до кмета на община гр.Дулово с
вх.№П-8164 /10.09.2021г., а последният отново е изготвил ДЗ вх.№335/14.09.21г.
(л.127), която е била разгледана на заседание на общинския съвет и отложено
решаването на поставения с нея въпрос (л.126). Въпреки всичко това, видно от
приложените доказателства от л.217 до л.219,същата тази Община гр.Дулово,
регулярно е получавала и осчетоводявала вземанията от въпросната концесия
(концесионерът редовно е плащал дължимите концесионни такси, от които са
правени отчисленията в размера от чл.61 ал.5 ЗПБ, независимо, че не е могъл да
започне реалното добиване на варовици и да реализира някакви приходи от тази
дейност.
Изпълнението на концесионния договор е свързано със
значителни финансови разходи (освeн плащанията при неработещ обект) жалбоподателят е
закупил скъпо струваща техника,видно от документите от л.29 до л.47,вкл.
мобилна роторна трошачка SANDVIK, модел Q1441 PRISEC,
на стойност 486 000.00 ЕUR, което се
равнява на приблизително един милион български лева, при липса на данни за
някакво външно финансиране на дружеството (по проекти или друго). Съгласно
чл.67 ал.2 т.7 ЗПБ концесията за добив се прекратява „[…] когато в срок
до три години от влизането в сила на концесионния договор не е започнал добив
на подземни богатства по причини, за които концесионерът отговаря,[…]“ По аргумент
за противното, когато причините стоят вън от волята на концесионера, не
настъпва горната последица.При историческото тълкуване на чл.99 ал.12 (предишна
ал.8 към ДВ,бр.76/17г., предишна ал.11 към ДВ, бр.98/18г.) се установява,че
текстът е претърпял незначителни корекции относно началото на петгодишния срок
- от датата на издаване на решението по ОВОС е преминало - в датата на влизане
в сила на същото съгласно §12а ПЗР ЗПБ. Според о редакцията на относимия към ДВ,бр.46/18.06.2010г., чл.99 ал.8 и ал.9 ЗПБ
(действала до 24.04.2012г.) в случаите, когато няма изменение в инвестиционното
предложение и няма изменения в условията на околната среда, презаверяване
на решение по ОВОС, загубило правно действие, се извършва по искане на
възложителя в срок до една година след изтичане на срока по ал.8, който е 5
годишен. Същото нормативно разрешение е действащо по отношение на срока на
валидност на разрешенията за строеж по ЗУТ, съгласно чиито чл.153 ал.3, макар и
еднократно, е допустимо презаверяването им в
едногодишен срок.
Нормата на чл.99 ал.12 ЗООС е ясна и не се налага
правоприлагане по аналогия, но следва да се отчита несъвместимостта ѝ с
тази например от чл.67 ал.2 т.7 ЗПБ; с изричните разпоредби на Концесионния
договор, обсъдени по-горе и с философията на позитивното ни право,че е недопустимо
изправната страна в едно правоотношение, което в случая е с измерения за
по-широк кръг лица, да понесе негативните последици от бездействието на
публични органи, препятстващи изпълнението на поетите задължения към държавата
с учредената концесия за добив на варовици в случая. Още повече, че видно от
доказателствата по делото, оспорващото дружество е извървяло дългия път до
Удостоверението за търговско откритие, свързан само с разход на ресурси от негова
страна и с правното очакване да добива варовици, когато се осъществят всички
необходими за това факти, след което отново е попаднало в омагьосания кръг от
правоотношения и зависимости описан по-горе. Ето защо и методическите указания
на МОСВ, дадени с коментираното по-горе писмо по конкретния случай,са с
измерението - при преценка на всеки конкретен случай, въпреки категоричността
на релевантната разпоредба на чл.99 ал.12 ЗООС,неотчитаща причините за
визираното в нея „не е започнало осъществяването на инвестиционното
предложение“. В този ракурс поставен конфликтният въпрос налага, при
установеното отсъствие на промени в който и да е сегмент на процесното решение
по ОВОС, съгласно чл.99 ал.8 ЗООС, да се приеме,че е спряно изпълнението на
засегнатите задължения от „непреодолимата сила“ за концесионера (отказа на
община гр.Дулово да му предостави вещни права върху горския общински
терен,представляващ съществена част от концесионната територия) съгласно дефиницията
от §1 т.8 ДР на Договора за концесия,вкл. изработването и съгласуването на
проектите по т.7.2.3. от Решението на МС, които са базови за започване на
добива на подземните богатства, съгласно чл.35 ал.2 от договора.Това неизбежно
следва да доведе до преценка за спиране и на срока от чл.99 ал.12 ЗООС, щом
започването на изпълнението на концесията зависи от фактори, стоящи извън
волята и властта на концесионера и няма нормативни лостове, с които да ги
преодолее (няма начин да бъде принуден който и да е общински съвет, като принципал на собствеността в общината, да вземе решение за
нейното обременяване с вещни тежести или отчуждаване).
В настоящия случай е налице отменително
основание по смисъла на чл.146 т.3 АПК, но за пълнота на изложението, се
обсъдиха и горните обстоятелства, с оглед съответствието на оспорения акт с
нормативната цел,както и с оглед защитата на обществения интерес (арг.чл.67 ал.2 ЗПБ) и основателно отстояваните права на
инвеститора (Вж.Решение №4183/30.03.18г.,адм.д.№9196/17г.,5-чл.състав на ВАС)
В обобщение се
налага крайния извод, формиран при проверката по чл.168 ал.1 АПК,че оспореното писмо с
изх.№И-4587/24.11.2021г. на директора на РИОСВ Русе, с което е прието, че
Решение по ОВОС №РУ 1-1/2015г. е загубило правно действие, е издадено при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
следва да бъде отменено, като несъответно на фактите по делото и закона. В
производството своевременно е поискано присъждане на разноски и от двете
страни, каквито, с оглед на изхода на делото, се дължат на оспорващото
дружество в размер на 50 лева, представляващи платена държавна такса. Същите
следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице,в чиято структура е
издателят на административния акт и, което може да отговаря по имуществени
претенции,каквото несъмнено е Регионалната инспекция по околна среда и води
гр.Русе, по аргумент от чл.14 ал.2 ЗООС.Така мотивиран и на основание чл.172
ал.2 пр.2 от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление в
гр.Силистра, бул.“Македония“ №188, представлявано от изпълнителния директор Ж.Д.Ж.,
Писмо изх.№И-4587/24.11.2021г. на
Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите гр.Русе, с което
е прието, че поради изтичане на повече от 5 години от датата на влизане в сила
на Решение №РУ 1-1/2015г. по ОВОС за
одобряване на инвестиционно предложение на оспорващото дружество за „Добив на подземни богатства - строителни
материали (варовици) от площ „Правда“ в землището на с.Правда, община
гр.Дулово, област гр.Силистра“ и и незапочване на осъществяването на
инвестиционното предложение,същото е изгубило правно действие, съгласно чл.99
ал.12 от Закона за опазване на околната среда.
ОСЪЖДА
Регионалната инспекция по околна среда и води гр.Русе с административен адрес:
гр.Русе, бул.“Придунавски“ №20 и БУЛСТАТ:*********, да заплати на „ПЪТПЕРФЕКТ - Т“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на
управление в гр.Силистра, бул.“Македония“ №188, представлявано от изп.директор Ж.Д.Ж., сумата
от 50.00 (Петдесет) лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: