Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 30.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №3100 по описа на
СГС за 2017 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
А.С.Н. ЕГН ********** *** е предявила
срещу Е.Н.Б. ЕГН ********** следните искове :
-
иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено , че не дължи на Б. сумата от 14 300 лева главница по
договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г ;
сумата от 6864 лева възнаградителна лихва за периода 30.04.2010 г
-30.04.2014 г ; и сумата от 372 486,40 лева неустойка за забава за
периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г ; тъй като уговорената по заема сума не
е била предадена на В.М.В.;
-
/евентуален/ иск
с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да
се признае за установено , че не дължи неустойката по чл.8 ал.1 от договор
за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г , в размер на 372 486,40
лева за забава за периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г ; тъй като същата
е нищожна като противоречаща на добрите нрави ;
-
/евентуален / иск
с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да
се признае за установено , че не дължи главница и възнаградителна лихва по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и
анекс към него от 27.07.2010 г са погасени чрез плащане от 19 600 лева от М.Н.Н.
, с което плащане е погасена главницата и възнаградителната лихва за 2012 ,
2013 и 2014 г години е погасена , а за 2011 г възнаградителната лихва е
погасена по давност ;
-
/евентуален/ иск
с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД да
се прогласи за нищожна поради противоречие с добрите нрави уговорката за неустойка в чл.8 ал.1 от
договор за целеви заем от 13.04.2010 г , възпроизведена и в договорната ипотека
.
-
искове с правно
основание чл.167 ал.3 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и с правно основание
чл.170 ЗЗД да се прогласи за нищожна
договорна ипотека в нотариален акт №136 том IV нотар.дело №0658 от 27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.относно
жилище на партерен етаж в гр.********от 127,55 кв.м състоящо се от четири стаи
, хол , кухня и сервизни помещения ;
избено помещение без номер площ и съседи ; югозападно таванско помещение без
номер и площ ; и третата барака откъм входа на блока ; ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и притежаваните в съсобственост две
стаи и кухня в сутерена и други общи части ; и от правото на строеж върху
дворното място на сградата УПИ VII-10 кв.520 по
плана на гр.София ГГЦ –зона Г-14 с площ от 378 кв.м.; поради това , че имотът не
е принадлежал на учредителя на ипотеката В.М.В./майка и наследодател на
ищцата/ респ.че липсва тъждество
между обезпеченото вземане и сумата, за която се учредява ипотеката.
Ищцата твърди , че след смъртта на майка
й / с която не поддържала близки контакти / открила документи : договор за
целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г ; и договорна ипотека в нотариален акт №136 том IV нотар.дело №0658 от 27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.относно
жилище на партерен етаж в гр.********. Ищцата счита , че не е била предоставена
сумата по договора за заем , а договорът за заем е реален договор . Твърди липса на тъждество между обезпеченото вземане и
сумата , за която се учредява
ипотеката , както и че имотът не е принадлежал на учредителя на ипотеката В.М.В./майка
и наследодател на ищцата/ , което обуславя нищожност на ипотеката . Ако се установи , че сумата по заема все пак е
предоставена , ищцата иска да се признае , че не дължи задълженията по договора
за заем , защото неустойката за забава противоречи на добрите нрави , а
задълженията й са частично платени и частично погасени по давност . Като
отделни искове се иска прогласяване на ипотеката за нищожна на две основания и
за прогласяване за нищожна на уговорката за неустойка в чл.8 ал.1 от договор за
целеви заем от 13.04.2010 г.
Ответникът /чрез особения му
представител/ оспорва исковете . Твърди , че е предоставил на ищцата заемната
сума и това е удостоверено в договора за заем и в договорната ипотека . Спазени
са чл.167 ЗЗД и не е налице хипотеза по чл.170 ЗЗД . Няма нарушение и на
добрите нрави при уговаряне на неустойка без краен предел . Процесните вземания
не са погасени по давност и чрез плащане , а на 21 400 лева преведената от
М.Н. сума е била върната .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Според удостоверение за наследници от
27.06.2016 г на СО , р-н „Оборище“ ищцата е наследник на В.М.В..
Ищцата представя договор за целеви
паричен заем от 13.04.2010 г , според който ответникът се задължава да предаде
на В.В.сумата от 13 100 лева , която трябва да се ползва от последната за
саниране на сградата в гр.********. В чл.2 от договора е посочено , заемната
сума ще се предаде след като бъде учредена ипотека в полза на заемодателя Б. .
В чл.3 от договора е посочено , че заемателят е длъжен да върне заетата сума в
срок от 4 години считано от 30.04.2010 г. В чл.5 от договора е уговорена лихва
в размер на 12 % за всяка година . В чл.8 от договора е уговорено , че ако
заемателят е в забава за връщане на заетата сума и/или лихва , той дължи
неустойка в размер на 2% от дължимата сума за всеки просрочен ден .
Според анекс към договор за целеви
паричен заем от 13.04.2010 г освен сумата от 13 100 лева заемодателят
предоставя и сумата от 1200 лева за заплащане на данък сгради .
Според нотариален акт за договорна
ипотека №136 том IV нотар.дело №0658 от 27.08.2010
г на нотариус №302 В.Б.е учредена ипотека на жилище на партерен етаж в гр.********от
127,55 кв.м състоящо се от четири стаи , хол , кухня и сервизни помещения ; избено помещение без
номер площ и съседи ; югозападно таванско помещение без номер и площ ; и третата
барака откъм входа на блока ; ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и притежаваните в съсобственост две стаи и кухня в сутерена и
други общи части ; и от правото на строеж върху дворното място на сградата УПИ VII-10 кв.520 по плана на гр.София ГГЦ –зона Г-14 с площ
от 378 кв.м. Според нотариалния акт ответникът „е отпуснал“ на заемодателя В.В.заем
в размер на 14 900 лева за срок от 4 години считано от 30.04.2010 г, при
годишна лихва от 12 % за всяка година . Ако заемателят е в забава за връщане на
заетата сума и/или лихва , той дължи неустойка в размер на 2 % от дължимата
сума за всеки просрочен ден .
Ищецът представя експертно решение на
ТЕЛК по общи заболявания от 02.06.2004 г , според който В.В.има 75,5 % ТНР по
водещо заболяване „преходна мозъчна исхемия“, както и диабет , ИБС и хипертония.
Според епикриза от 20.04.2007 г В.В.е
претърпяла исхемичен мозъчен инсулт и има корова атрофия и лекострА.лекостепенна
централна хемипареза .
Според епикриза от 15.07.2015 г ищцата е
претърпяла мозъчен инфаркт .
Ищцата представя платежно нареждане от
31.07.2014 г , с което М.Н. е превела на ответника сумата от 14 900 лева
по договора за заем .
Ищцата представя платежно нареждане от 03.10.2014
г , с което М.Н. е превела на ответника сумата от 4 700 лева по договора
за заем .
Ищцата представя извлечение от сметка ,
според което ответникът е върнал обратно на М.Н. сума в размер на 21 400
лева с основание „разрушен договор“.
Според схеми от 17.06.2014 г жилище на
партерен етаж в гр.********от 127,55 кв.м е с идентификатор №68134.403.207.1.1
в имот с идентификатор №68134.403.207.
Ищцата представя нотариален акт за
продажба № 181 нотар.дело №1325 от 28.08.1951 г , с който С.-М.М.Г.продава на
д-р М.В.Б.и Г.М.В.първия партерен етаж от къща в гр.********.
Според съдебна спогодба от 01.02.1993 г
по гр.д.№1759/93 г на СРС В.В.е придобила партерен етаж в гр.********от 127,55
кв.м и избено помещение ; както и югозападно таванско отделение и трета барака
откъм входа ; както и притежаваните в съсобственост две стаи и кухня в сутерена
, мазето под стълбището , едно помещение за пералня , клозета в зимника и
стълбището .
Според удостоверение от 20.10.2016 г в
сградата в гр.********избеното помещение е с площ от 15 кв.м. , а таванското
помещение е с площ от 14 кв.м.
С молба от 06.04.2017 г ищцата посочва ,
че ответникът е претендирал извънсъдебно сумите по заема , но от друга страна
като върнал преведените от М.Н. суми признал , че преводите са без основание .
Според разпитания пред съда свидетел Б.К.,
В.била болна – през 2010 г получила инсулт , после друг инсулт , атрофия на
мозъчната кора , перде на окото , глаукома , захарна болест , намален слух
.Умствено не била добре , забравяла , но не била и съвсем превъртяла . В.много
хвалела Е. , че е добър с нея , канил я на сватба . Е. искал да купи жилището й
, В.не се съгласила , но въпреки това Е. продължил да се държи добре с В.. След
предписание на общината през 2010 г се направил ремонт на фасадата на сградата
като В.получила заем от банка . Свидетелката не знае за заем от Е. , но В.казала
, че отива да оформяне на предписанието от общината .
Според разпитания пред съда свидетел И.М.
, същата обслужвала ответника като адвокат във връзка с негови реституирани
имоти . М. познавала В.от 2005 г , а през 2010 г тя дошла във връзка с договор
за заем за ремонт и изолация на къщата на ул.****. Е. предложил да плати
ремонта на цялата сграда , а делът на В.да се оформи като заем . Оказало се ,
че има около 1000 лева неплатени данъци за имота и те се включили към заема – Е.
платил и тях . В.била доволна от ремонта . При подписване на договорната
ипотека била весела , щастлива и доволна , не правила впечатление да е във
влошено здравословно състояние . М. отишла с В.за общината за данъчна оценка ,
а В.идвала в кантората й и носела
документи . Сумата по анекса към договора за заем била поради неплатените данъци
и се платила от ответника.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
По
основния иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено
, че ищцата не дължи на ответника Б. сумата от 14 300 лева главница по
договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г ;
сумата от 6864 лева възнаградителна лихва за периода 30.04.2010 г
-30.04.2014 г ; и сумата от 372 486,40 лева неустойка за забава за
периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г ; тъй като уговорената по заема сума не
е била предадена на В.М.В..
Искът е основателен
. Въпреки дадените указания в определение от 08.11.2017 г ответникът не
представи убедителни доказателства за предоставяне /предаване/ на сумата по
заема . Заемът за потребление е реален договор , който се счита сключен ,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него заемодателят даде
, а заемателят получи в заем парична
сума /чл. 240 ЗЗД /. За да има договор за заем , освен постигнато съгласие
между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на
договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическия
състав на сделката не е осъществен. Доказването на предаването /пряко или
косвено/ на заетата сума е в доказателствена тежест на заемодателя .
В случая
според договор за целеви паричен заем от 13.04.2010 г , ответникът се задължава – в последващ
момент - да предаде на В.В.сумата от 13 100 лева , която трябва да се
ползва от последната за саниране на сградата в гр.********. В чл.2 от договора
е посочено , заемната сума ще се предаде след като бъде учредена употеката в
полза на заемодателя Б. . Следователно , договорът за заем не удостоверява
предоставяне на сумата по заема и не може да служи за разписка .
Предоставянето
на сумата по заема не е удостоверено по несъмнен начин и в нотариалния акт
за договорна ипотека . Клаузата , че „заемателят….е отпуснал на
заемодателя……сума в размер от 14 900 лева съгласно договор за целеви
паричен заем от 13.04.2010 г “ трябва да се тълкува , че е налице обещание за
отпускане на заем , още повече , че договорът за целеви паричен заем визира
бъдещо предаване на средствата по него и след като бъде учредена ипотеката
.
При тези данни
за доказване предаване на сумата е необходима разписка или друг заместващ
писмен документ . Според чл.164 ал.1 т.3, пр.2 ГПК и практиката на ВКС за
доказване предаване на сумата по заема са недопустими свидетелски показания - чл.164
ал.1 т.3, пр.2 ГПК - решение №524 от 28.12.2011 г по
гр.д.№167/11 г на ВКС , IV ГО.
В случая е
недопустимо доказване на предаването на сумата със свидетелските показания на свидетеля
И.М. – бивш адвокат и пълномощник на ответника . Само за пълнота трябва да се
посочи , че от показанията на този потенциално заинтересован и обвързан от адвокатска
тайна свидетел /бивш адвокат на ответника/ става ясно , че парична сума като
заем въобще не била е предавана , с изключени на платени данъци в неясен
размер . Ответникът е извършил ремонт на общата сграда в гр.********, но не е
ясно на каква стойност и каква е била припадащата се част на наследодателката
на ищцата . Налице са данни в показанията на Б.К., че ответникът е
осъществил и може би все още осъществява опит да измами В.В.и да придобие имота й . Първо Б. предлага
да изкупи имота на В., а след като не успява , оформя документи за несъществуващ
„заем“ при заробващи клаузи и големи лихви и неустойка - общо за сума , която много
добре знае , че В.няма как да върне . В.е била с тежки здравословни проблеми и корова
атрофия на мозъка , което води до старческо оглупяване и до невъзможност да
се вземат адекватни решения . Това , че В.е
била „весела“ и в „приповдигнато настроение“ вероятно се дължи на липсата на
трезва преценка защо ответникът й предлага „помощ“ и ремонт на къщата й .
По изложените
съображения трябва да се приеме , че ищцата
не дължи на ответника Б. сумата
от 14 300 лева главница по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и
анекс към него от 27.07.2010 г ; сумата от 6864 лева възнаградителна
лихва за периода 30.04.2010 г -30.04.2014 г ; и сумата от 372 486,40
лева неустойка за забава за периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г ; тъй
като уговорената по заема сума не е била предадена на наследодателката й
В.М.В..
Поради
уважаване на посочения иск – който е за установяване на незавършен фактически
състав на заема - не подлежат на разглеждане евентуалните искове : иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено , че ищцата не дължи неустойката по
чл.8 ал.1 от договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от
27.07.2010 г , в размер на 372 486,40 лева за забава за периода
след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г ; тъй като същата е нищожна като противоречаща
на добрите нрави ; иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се
признае за установено , че ищцата не дължи главница и възнаградителна лихва по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и
анекс към него от 27.07.2010 г са погасени чрез плащане от 19 600 лева от М.Н.Н.
, с което плащане е погасена главницата и възнаградителната лихва за 2012 ,
2013 и 2014 г години е погасена , а за 2011 г възнаградителната лихва е
погасена по давност ; и иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД да
се прогласи за нищожна поради противоречие с добрите нрави уговорката за неустойка в чл.8 ал.1 от
договор за целеви заем от 13.04.2010 г , възпроизведена и в договорната ипотека
.
По исковете с
правно основание с правно основание чл.170 ЗЗД и с правно основание чл.167 ал.3 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД да се прогласи за нищожна договорна ипотека
в нотариален акт №136 том IV нотар.дело №0658 от
27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.относно жилище на партерен етаж в гр.********от
127,55 кв.м състоящо се от четири стаи , хол , кухня и сервизни помещения ; избено помещение без
номер площ и съседи ; югозападно таванско помещение без номер и площ ; и
третата барака откъм входа на блока ; ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и притежаваните в съсобственост две стаи и кухня в
сутерена и други общи части ; и от правото на строеж върху дворното място на
сградата УПИ VII-10 кв.520 по плана на гр.София ГГЦ –зона Г-14 с
площ от 378 кв.м.; поради това , че липсва тъждество между обезпеченото
вземане и сумата, за която се учредява ипотеката ; и /евентуално/ поради това
, че имотът не е принадлежал на
учредителя на ипотеката В.М.В./майка и наследодател на ищцата/ .
Съдът счита ,
че първо подлежи на разглеждане искът по чл.170 ЗЗД , тъй като става въпрос за
по-тежък порок /противоречие на закона/ . Едва ако ипотеката отговаря на чл.170 ЗЗД може да се изследва дали тя е учредена върху имот на учредителя , за да породи
правни последици .
С оглед
изложеното по-горе договорната ипотека е учредена за бъдещи вземания – по реален договор за целеви заем , които
все още е бил с незавършен фактически състав .
Както е посочено в решение
№406 от 04.07.2003 г по гр.д. № 968/2002 г, II ГО на ВКС ако ипотеката
обезпечава бъдещо вземане трябва да се установи по несъмнен начин сбъдването на
условието , под което е сключен договорът за ипотека - възникване на
обезпеченото вземане като тъждествено с описаното в ипотечния акт . Само ако
се установи такова тъждество ипотеката ще е действителна и ще породи правни
последици – ипотеката е с акцесорен , добавъчен характер. В случая няма
доказателства , че обезпеченото вземане е възникнало , нито че същото е
възникнало като тъждествено на вземането в ипотечния акт .
Налага се
изводът , че договорната ипотека е нищожна на основание чл.170 ЗЗД .
Поради уважаване на иска по чл.170 ЗЗД не подлежи на разглеждане искът по чл.167
ал.3 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.
С оглед изхода
на спора на основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на ответника са деловодните
разноски по делото , тъй като ищцата е била освободена от държавна такса и заплащане
на възнаграждение на сособения представител на ответника .
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК на А.С.Н. ЕГН ********** *** срещу Е.Н.Б. ЕГН ********** *** , че А.С.Н. не дължи сумата от 14 300 лева
главница по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от
27.07.2010 г ; сумата от 6864 лева възнаградителна лихва за периода
30.04.2010 г -30.04.2014 г ; и сумата от 372 486,40 лева неустойка
за забава за периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г ; тъй като уговорената по
заема сума не е била предадена на В.М.В./наследодател на ищцата/ .
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на А.С.Н.
ЕГН ********** *** срещу Е.Н.Б. ЕГН **********
*** с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено , че Н. не дължи неустойката по чл.8
ал.1 от договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г
, в размер на 372 486,40 лева за забава за периода след 01.05.2014
г- 27.09.2016 г ; тъй като същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави
; с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено , че Н. не дължи главница и възнаградителна
лихва по договор за целеви заем от
13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г са погасени чрез плащане от
19 600 лева от М.Н.Н. , с което плащане е погасена главницата и
възнаградителната лихва за 2012 , 2013 и 2014 г години е погасена , а за 2011 г
възнаградителната лихва е погасена по давност ; и с правно основание чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД да се прогласи за
нищожна поради противоречие с добрите нрави уговорката за неустойка в чл.8 ал.1 от
договор за целеви заем от 13.04.2010 г , възпроизведена и в договорната ипотека
.
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНА по иск с правно основание
чл.170 ГПК на А.С.Н. ЕГН ********** ***
срещу Е.Н.Б. ЕГН ********** *** ; договорна
ипотека в нотариален акт №136 том IV
нотар.дело №0658 от 27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.относно жилище на
партерен етаж в гр.********от 127,55 кв.м състоящо се от четири стаи , хол ,
кухня и сервизни помещения ; избено
помещение без номер площ и съседи ; югозападно таванско помещение без номер и
площ ; и третата барака откъм входа на блока ; ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и притежаваните в съсобственост две стаи и кухня
в сутерена и други общи части ; и от правото на строеж върху дворното място на
сградата УПИ VII-10 кв.520 по плана на гр.София
ГГЦ – зона Г-14 с площ от 378 кв.м.; поради това , че липсва тъждество между обезпеченото вземане и сумата , за която се учредява ипотеката.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иск на А. С.Н. ЕГН **********
*** срещу Е.Н.Б. ЕГН ********** *** с
правно основание чл.167 ал.3 ЗЗД ; че договорна
ипотека в нотариален акт №136 том IV
нотар.дело №0658 от 27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.относно жилище на
партерен етаж в гр.********от 127,55 кв.м състоящо се от четири стаи , хол ,
кухня и сервизни помещения ; избено
помещение без номер площ и съседи ; югозападно таванско помещение без номер и
площ ; и третата барака откъм входа на блока ; ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и притежаваните в съсобственост две стаи и
кухня в сутерена и други общи части ; и от правото на строеж върху дворното
място на сградата УПИ VII-10 кв.520 по
плана на гр.София ГГЦ –зона Г-14 с площ от 378 кв.м.; е нищожна поради това
, че имотът не е принадлежал на учредителя на ипотеката В.М.В./майка и
наследодател на ищцата/ .
ОСЪЖДА
Е.Н.Б. ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 19 592,08 лева държавна такса и разноски за особен
представител .
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д.П.Д. ***
сумата от 3162,46 лева адвокатско възнаграждение от бюджета на съда .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :