№ 94
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Даниела Михайлова
мл.с. Гинка Т. И.а
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно частно
наказателно дело № 20243100601830 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба с вх.№ 99671/09.12.2024г. от Г. И. Д. чрез адв.
Й. С. от АК- Варна, срещу протоколно определение № 5511/25.11.2024г. постановено по
НОХД № 4323/2024г. по описа на Районен съд- Варна. С цитираното определение по реда на
основание чл. 53, ал. 1 б. “б“, вр. с чл. 343б, ал. 5 от НПК, Варненски районен съд е отнел в
полза на Държавата лек автомобил марка „*****“, с *********, на съхранение в паркинг на
ОДМВР- Варна, ведно 1 бр. контактен ключ за лек автомобил марка „*****“. В частната
жалба се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
определение. Счита се, че с разпоредбата на чл. 3436, ал. 5 НК законодателят не е обезпечил
баланса между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъпления
по чл. 3436, ал. 1 НК и защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на
гражданите, поради факта, че в случая е предвидено императивното отнемане на моторното
превозно средство. В тази връзка отбелязва, че визираното престъпно посегателство е
формално, на просто извършване и за наличието на съставомерност не е необходимо да са
настъпили допълнителни вредни последици, извън самото изпълнително деяние. Отделно от
това, сочи, че подхода на законодател се конфронтира и с изискванията на Рамково решение
2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и
имущество от престъпление /, предвижда по- общо в чл. 2, § 1, че „всяка държава членка
взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично,
на средствата на престъплението и на облагите от престъпление, за които се предвижда
наказание лишаване от свобода над 1 година, или на имущество, чиято стойност отговаря на
тези облаги". Твърди се, че въззивната инстанция има задължение при безспорната
констатация за противоречие с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 3 от върховния закон в
страната да откаже да я приложи. В тази насока се твърди още, че е налице пречка за
прилагане на разпоредбата на чл. 3436, ал. 5 НК, в частта относно императивното отнемане
на моторното превозно средство и поради противоречието й с чл. 2, § 1 и чл. 5 от Рамково
решение 2005/2012/ПВР във вр. с чл. 49, § 3 ХОПЕС. Цитира се обилна практика в тази
насока. Намира, че следва да се извърши съответстващо корелативно тълкуване на
1
разпоредбата на чл. 3436, ал. 5 във вр. с чл. 53, ал. 1,6. „а" НК и да се установи дали тази
ограничителна наказателна мярка е пропорционална на обществена опасност на деянието и
дееца. Счита се, че евентуалното отнемане на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението, се явява непропорционално както на ниската обществена
опасност на дееца, така и на обществена опасност на самото деяние, а „конфискацията" на
автомобила ще накърни напълно неоправдано правото на собственост на осъденото лице и
по никакъв начин не би допринесла за осигуряването на изискуемия баланс с правото на
живот и телесна неприкосновеност на гражданите. В заключение намира, че превозното
средство следва да се върне на неговия собственик. Моли, да бъде отменено Определение №
5511/25.11.2024г. на Районен съд-Варна по НОХД № 4323/2024г., с което е отнето в полза на
Държавата лек автомобил марка „*****“, с *********, на съхранение в паркинг на ОДМВР-
Варна. Алтернативно се прави искане да бъде отменено атакуваното Определение, а делото
да бъде върнато на Районен съд-Варна.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание прокурор от
Окръжна прокуратура-Варна счита, че нормата на чл.343б,ал.5 НК е приложима без оглед
на това дали се касае за предмет или за средство, по смисъла на чл.53 от НК, след като тя е
специална и е предвидена в особената норма, съда е длъжен да я приложи. Твърди, че в
случая не е налице основание за неприложимост на тази императивна норма, т.к.
автомобила и неговото отнемане, предвид стойността му - около 5 000 лв., не представлява
непропорционална санкция и не е налице нито едно от условията на т.нар. правила „Енгел“
за неправомерност на санкцията и за необосновано нарушение на основно право, а именно
правото на собственост
Защитникът на осъденото лице- адв.С., поддържа изложеното във въззивната жалба.
В правото си на последна дума ос. лице Д. желае да му бъде върнат автомобила.
Варненски окръжен съд, след като се запозна с процесуалното развитие на
делото, обжалваното определение и доводите в жалбата, намира следното
Жалбата е допустима, като е подадена от процесуално легитимирана да обжалва
страна в предвидения в закона срок. По съществото е неоснователна, поради следното:
Производството по делото е преминало по реда на гл.XXIX. Със Споразумение за
прекратяване на наказателното производство, страните са приели за безспорно от
фактическа страна, че подс. Г. Д. на 02.08.2024 г., в гр. Варна управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „*****“ с peг. № **** НН, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 1,48 на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа експертиза №
214/2024 г. на отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна. За
гореописаното деяние подсъдимият се е признал за виновен за извършване на престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца, изтърпяването на което на осн.чл.66,ал.1 НК е отложено с три години
изпитателен срок.
С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 25.11.2024г.,
първоинстанционният съд е постановил отнемане в полза на Държавата, лек автомобил
марка „*****“, с *********, на съхранение в паркинг на ОДМВР-Варна, ведно 1 бр.
контактен ключ за лек автомобил марка „*****“, като е приложил разпоредбата на чл. 53, ал.
1 б.“б“, вр. с чл. 343б, ал. 5 от НПК.
По делото, като писмени доказателства са приобщени, справка за собственост издадена
от ОД на МВР, сектор ПП, от която се установява, че лек автомобил марка „*****“, с peг. №
****НН, рама № WVWZZZ9NZ7Y07227, към 06.08.2024г е собственост на ос.лице Г. Д.. С
протокол за доброволно предаване от 02.08.2024г.Г. Джуниснки е предал доброволно на
разследващ полицай при ОД на МВР- Варна, с-р РТП, процесното МПС, като то е
приобщено като веществено доказателство по делото.
За да даде отговор на така изразеното от жалбоподателя несъгласие, относно
приложимостта на правната норма, въззивната инстанция, следва да сподели от правна
страна няколко принципни положения:
Основен източник на наказателното право е законът в тесния смисъл на това
понятие. Това следва от принципа на законността, от конституционното изискване
наказателноправни норми да се установяват само с нормативен акт от такъв ранг.
2
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в
сила от 08.08.2023 г., е приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК- при управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на
дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. В случая
използвания от законодателя израз "моторно превозно средство, послужило за извършване
на престъплението", не променя характера на МПС като предмет на престъплението. Това
следва и от трайно установената съдебна практика/виж. ТР № 84/01.12.1960г. Върховният
съд и ТР № 18/14.11.1977г. по н.д. № 13/76 на ОСНК/ където е прието, че деянията пo чл.
343б, aл. 1-4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca
oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo
фyнкциoниpaнe и нopмaлнaтa и бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Поради това пpи вcички
пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo
cpeдcтвo, като чacт oт обективната страна на пpecтъпния cъcтaв, e пpeдмeт нa
пpecтъплeниeтo.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1,б. "б" от НК, предвижда отнемане в полза на държавата,
на вещите, собственост на дееца, които са предмет на престъплението, като това отнемане
трябва и да е изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато е и
разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК. Поради това и отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния,
се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи. В случая специалната
разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като
предвижда, че освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е
собственост на дееца, се присъжда равностойността на предмета на престъплението, когато
се установи, че деецът не е негов собственик. Нещо повече, неколкократно ВКС е имал
възможност да укаже, че приложението на чл.53 НК не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а санкция за извършената противозаконна дейност.
Действително към настоящият момент е образувано дело по искане за обявяване на
противоконституционност на процесната разпоредба, която подлежи на проверка от
Конституционния съд като Висш орган упражняващ контрол за противоконституционност
на законите. Всяко произнасяне на друг орган по въпроса за несъответствие на процесната
норма с КРБ, дори и това да е правоприлагащият, би противоречало на върховенството на
КРБ. Обратното би означавало да се изземе компетентността на Конституционния съд, което
е недопустимо, предвид конституционната установеност на правомощията му, съгласно чл.
149, ал. 2 от КРБ. Вярно е, че на правоприлагащия орган е дадена възможност за
инцидентен контрол, при установено прекословие с КРБ, съгласно § 3, ал. 1 ПЗР на
Конституцията. Там е предвидено, че разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не
противоречат на Конституцията. Те обаче се отнасят до заварените закони към момента на
приемане на действащата Конституция, какъвто не е настоящият случай.
Материално правната разпоредба на чл.343б, ал.5 НК е с императивен характер, а
приложението и е обусловено единствено и само от наличие на извършено престъпление по
един от съставите на чл.343б,ал1-ал.4 НК. До произнасянето на Конституционния съд (респ.
- обнародване на решението му), органите на съдебната власт са длъжни да зачетат
действието на законовата разпоредба при осъществяване на правораздаване.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. отнемайки правото
на собственост на подсъдимия върху процесното МПС, поради извършено престъпление по
чл.343б,ал.1 НК първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е
постановил един законосъобразен съдебен акт.
По възраженията
Както е записано в чл. 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
разпоредбите на настоящата Харта, които съдържат принципи, могат да бъдат прилагани
чрез законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и
агенциите на Съюза, както и чрез актове на държавите-членки, когато те прилагат правото
3
на Съюза при упражняване на съответните им компетенции. Позоваването на тези принципи
пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на такива актове.
Съгласно указанията на Съда на Европейския съюз в т. 19 от мотивите на Решение от
26.02.2013 г. по дело C-617/10 Еkerberg Fransson, Хартата се прилага, когато държавите
прилагат правото на Съюза, но тя създава и задължение държавните органи на държавите да
не прилагат Хартата извън областите на компетентност на Съюза.В многобройни решения
по преюдициални запитвания Съда дава насоки за това как да се прилага производното
право на Съюза в светлината на Хартата. На тази плоскост възражението, че нормата на
чл.343б ал.5 от НК не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо
тежестта на извършеното престъпление, не може да бъде споделено. Сочения в чл.49,ал.3 от
Хартата принцип гласи , че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението.За да бъде съблюдаван той, при приложението на разпоредбата на чл. 343б,
ал. 5 от НК, следва самото отнемане да е предвидено като наказание, за което
правоприлагащият орган ще има задължение да извърши преценка дали да го приложи
или не и в каква степен. В случая, както и съда обсъди нормата на чл.343б,ал.5 НК по –горе
в своите мотиви, се касае за предмет на престъпление.
На следващо място, съдът не счита, че е налице конфронтация с Рамково решение
2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и
имущество от престъпления във вр. с чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на
ЕС. В разглеждания случай посочените норми от европейското право са неприложими, тъй
като цитираното рамково решение касае мерките срещу организираната престъпност с
трансграничен елемент и престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК , а обект на Рамковото
Решение са "средството" и "облагата" от престъпна дейност,като отнемането на моторно
превозно средство след употреба на алкохол в склучая излиза извън обхвата му.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като
правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 306, ал. 1, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 5511/25.11.2024г. постановено по
НОХД № 4323/2024 по описа на Районен съд- Варна, 32 с-в, с което се ОТНЕМА в полза на
Държавата лек автомобил марка „*****“, с *********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4