№ 115
гр. София, 18.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503742 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на адв. С.Х. САК, в качеството на особен представител на Г.
П. Г. за допълване на постановеното по делото решение, като жалбоподателят „КТБ“АД /в
несъстоятелност/ бъде осъден да й заплати като особен представител съгласно постановено
вече разпореждане на съда възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна
инстанция в размер на 16 170лв /намалено със вече заплатения от КТБ депозит от 3000лв/,
както и дължимия се данък ДДС в размер на 3 234лв, на осн. §2а от Наредба № 1/9.07.2004г,
като представя доказателства за регистрация по ЗДДС от официалния сайт на НАП.
В едноседмичния срок за отговор е постъпил такъв от насрещната по молбата страна
„Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ чрез синдиците А. Д. и К. М.. С
отговора се твърди неоснователност на постъпилата молба по чл.248 ГПК, защото с
разпореждане на въззивния съд вече е определно възнаграждение и то е окончателно, като в
неговия размер е включен и дължимия ДДС.
Молбата за допълване на определението е допустима, като подадена в срока по чл. 248
и сл. от ГПК, а разгледана по същество- основателна, по следните съображения:
Възнаграждението на особения представител, назначен от съда, винаги е дължимо, а
може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде
заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.46, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК, които го
определят като задължено лице. На особения представител се дължи авансово
възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без същото да е обусловено от изхода на
спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на
насрещната страна особен представител. С цитираното в молбата по чл.248 и сл ГПК
разпореждане на въззивния съд от 08.01.2021г. възнаграждението на особения представител
1
е било определено в идентичен с първата инстанция размер от 16 170лв поради същия
материален интерес, но изрично в същото е упоменато, че въззивникът „КТБ“АД /в
несъстоятелност/ се задължава предварително да внесе част от него от 3000лв. Поради това
са неоснователни доводите в отговора –становище, че възнаграждението с цитирания
съдебен акт е определено в окончателен размер. Безспорно, в случай че делото е решено в
полза на ищеца, същият разполага с възможността да иска присъждане на разноските за
платеното възнаграждение, но настоящият случай не е такъв – жалбата на въззивника е
отхвърлена като неоснователна.
В настоящия случай ищецът не е бил задължен своевременно да внесе в пълен размер
дължимото възнаграждение в хода на въззивното производство. Поради това въззивният
съд, който е пропуснал да се произнесе по този въпрос, следва да постанови определение, с
което да присъди дължимото на особения представител възнаграждение /вече определено в
размер на 16 170лв/, от което приспадне ппървоначално внесения депозит от 3000лв. Според
разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият
ДДС се начислява върху начисленията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Определените въз основа на правилата
на Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който
се начислява отделно върху вече определеното по реда на Наредбата възнаграждение. В
случаите, когато назначеният от съда особен представител е регистриран по ЗДДС, същият
ще дължи данъка върху определеното му от съда адвокатско възнаграждение. Поради това,
при наличието на доказателства за такава регистрация, каквито са представени, съдът следва
да задължи представляваното лице да внесе освен възнаграждението на особения
представител и сума, равняваща се на дължимия се ДДС върху това възнаграждение. С
оглед, че в случая са налице доказателства за това, че адв. С.Х. е регистрирана като
задължено лице по ЗДДС, то й се дължи възнаграждение в размер на 13 170лв /след
приспадане на предварително внесените 3000лв/ и 3234лв ДДС или общо 16 404лв.
Поради изложеното, настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение по гр.д. № 3742 по описа на САС за 2020г. по описа на САС, 14-
ти граждански състав в частта за разноските, като :
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ представлявана от
синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф
Игнатиев, № 10 да заплати на адвокат С.Х. САК сумата от 13 170лв, представляваща
допълнително дължимото й възнаграждение като особен представител.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
2
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3