№ 1007
гр. София , 20.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. М. О. – упълномощен защитник на осъдения А. И.
З., срещу определение от 01.09.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 21 състав,
постановено по н.ч.д. № 2845/2021 г., с което е оставена без уважение молба за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“,
наложено с присъда по н.о.х.д. № 1006/2020 г. на РС-Пловдив.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че актът
на първата инстанция е неправилен, тъй като и двете кумулативни предпоставки за
условно предсрочно освобождаване – изтекъл срок и доказателства за превъзпитание и
поправяне на осъдения, са налице. Сочи се, че противоположно направените от
първоинстанционния съд изводи по отношение на втората предпоставка са
несъстоятелни. Отрицателните становища на затворническите власти се определят като
произволни и непочиващи на доказателствата по делото. Акцентира се върху факта, че
осъденият пребивава в затвора за първи път, върху малкия остатък за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, върху запазените отношения с близките и
възможностите за бъдещата му ресоциализация. Цялостното поведение на осъдения в
местата за лишаване от свобода се определя като безпроблемно, а наложените му
дисциплинарни наказания като нерешителни за отхвърляне на молбата. Поискано е
съдът да отмени определението и да издаде ново, с което да освободи условно
предсрочно осъдения.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
1
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на
въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. В този
смисъл тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е обследвал фактите от значение за настоящата
процедура, чиято относимост към делото има следните измерения:
С присъда по н.о.х.д. № 1006/2018 г. на РС-Пловдив, влязла в сила на 19.06.2019
г., осъденият А.З. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3
НК, чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, чл. 296, ал. 1 НК, чл. 152, ал. 1, вр. с чл. 18 НК и чл. 170,
ал. 2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години
и девет месеца, търпими при строг режим. С присъдата е зачетено и времето, през
което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по същото дело.
Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е активизирано наказанието
от осем месеца лишаване от свобода, определено на осъдения по н.о.х.д. № 1292/2016
г. на РС-Петрич за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което е било с отложено
изтърпяване.
Осъденият е постъпил в затвора в гр. *** на 21.02.2018 г. за изпълнение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, на 03.06.2020 г. е преместен за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в гр. ***, откъдето на
26.04.2021 г. е преместен в затвора в гр. ***.
През целия период на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият не е
полагал труд, въпреки че такъв му е бил предлаган.
За този период осъденият е наказван дисциплинарно общо четири пъти, като
първото наказание е заличено по давност. Актуални към момента по отношение на
осъдения са три дисциплинарни наказания, както следва: със Заповед № Л-
568/20.04.2021 г. – с лишаване от хранителна пратка заради употреба на алкохол, със
Заповед № Л- 1364/7.10.2020 г. – с извънредно дежурство по поддържане на чистотата
и хигиената заради упражняване на физическо насилие и със Заповед № Л-10-
11/7.8.2020 г. – с лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца заради употреба
на алкохол.
Заради успешното завършване на курс па английски език по време на престоя си в
затвора в гр. *** осъденият е награждаван еднократно със Заповед №Л-525/28.02.2020
г.
Към момента на произнасяне на обжалваното определение от наказанието по
н.о.х.д. № 1006/2018г. на РС-Пловдив осъденият е изтърпял фактически 3 години, 6
месеца и 8 дни, от които е зачетен предварителен арест от 2 години и 8 дни. Остатъкът
за изтърпяване към същата дата е 2 месеца и 22 дни.
В становищата на пенитенциарните власти (началника на Затвора в гр. ***,
началника на ЗО "***" и в доклада на ИСДВР) е изразена отрицателна позиция по
въпроса с условното предсрочно освобождаване на осъдения. В тях е посочено, че
оценката на риска от рецидив от 36 точки, макар и в ниските стойности, редуцирани от
2
първоначални 60 точки, не може да доведе до уважаване на искането, тъй като
поведението на осъдения подлежи на допълнителна корекция. Отбелязани са и ясно
изразени дефицитни зони при осъдения: отношение към правонарушението, умения за
мислене и злоупотреба с алкохол. Отбелязано е, че няма данни за поправяне на лицето
в рамките на пенитенциарното заведение. Посочено е в тази връзка, че целите по чл. 36
от НК не са изпълнени в цялост, а набелязаните в плана на присъдата цели не са
постигнати.
При тези отразени и от първия съд факти от правна страна САС прие следното:
Две, в условията на кумулативност, са предвидените от законодателя
предпоставки, за да бъде уважено искането за условно предсрочно освобождаване.
Първата предпоставка е осъденият да е изтърпял фактически 1/2 (респективно 2/3, ако
е осъждан за рецидивна дейност) част от наказанието си и втората - да е дал
доказателства за поправянето си чрез примерно поведение и отношение към трудовата
дейност.
Страните не са спорили по това, че осъденият е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание по н.о.х.д. № 1006/2018г. на РС-Пловдив. В този смисъл
първата от посочените по-горе предпоставки е била налице.
Спорен в производството пред СГС и САС момент е бил дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. Първата инстанция е отговорила отрицателно на
този въпрос и заради негативните доклади на администрацията и информацията,
съдържаща се в личното досие на осъдения, е счела, че не е изпълнено второто условие
на чл. 70 от НК. След собствен анализ на доказателствата по делото въззивният съд
направи същата констатация.
В преценката си за поправяне на осъдения чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения. По отношение на осъдения З.
заключенията са, че корекционната работа не е завършила, а процесът на поправяне и
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати
от съда, защото не се опровергават от доказателствата, приложени към личното досие
на осъдения. От тях е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил
наказван общо четири пъти, като три от дисциплинарните наказания са актуални и към
днешна дата. Две от тези наказания са за употреба на алкохол. За подобно провинение,
но свързано с управление на превозно средство в нетрезво състояние при конкретни
съставомерни граници, осъденият е бил наказван по наказателен ред с присъда по
н.о.х.д. № 1292/2016 г. на РС-Петрич. Третото наказание е за дисциплинарно
нарушение, свързано с употребата на физическо насилие, като за подобно поведение,
но законодателно определено като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК,
осъденият е бил санкциониран с присъдата, по която иска да бъде условно предсрочно
освободен. По убеждение на САС тези данни показват, че личностното поведение на
осъдения не просто не се е отличило положително спрямо останалите осъдени, а
напротив – демонстрирало се е последователно нежелание за спазване на правилата в
местата за лишаване от свобода. От друга страна, приложените по делото доклади
очертават като ясно изразени проблемни зони при осъдения умението за мислене и
отношението към правонарушението. Последното също е от значение за преценката по
чл. 70 от НК и това е така, доколкото процесът на поправяне на осъдения преминава
през осъзнаване и критичност и на противоправното поведение, довело до неговото
3
наказание. Това в случая е още по - необходимо, като се има предвид, че деянието, за
което З. понастоящем търпи наказание, е извършено в изпитателния срок на предходна
условна санкция за друго умишлено престъпление. Извършването на противоправна
проява в рамките на изпитателния срок, за пет самостоятелни престъпления, налага
особено внимателна обосновка на извода дали осъденият е дефинитивно поправен и
дали има риск от завръщане към обществено опасни модели на поведение при излизане
от средата на затвора.
От друга страна - наказанието лишаване от свобода по делото, по което осъденият
иска условно предсрочно освобождаване, е започнало да се изпълнява на 01.03.2020 г.
след приспадане на немалък период на предварително задържане от 2 години и 8 дни.
Съдът посочва тези обстоятелства, отчитайки, че срокът, в който реално с осъдения е
била извършвана корекционна работа в местата за лишаване от свобода, не е
значителен и не е довел до ефективното му поправяне.
По изложените съображения нито малкия остатък за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, нито запазените отношения с близките и възможностите за
бъдеща ресоциализация, върху които акцентира защитата, са достатъчни за уважаване
на искането.
По изложените съображения първоинстанционният съд като краен резултат
правилно е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на
осъдения А.З., поради което като правилно и законосъобразно издаденото от него
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.09.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 21
състав, постановено по н.ч.д. № 2845/2021 г., с което е оставена без уважение молбата
на А. И. З., с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“, наложено с присъда по н.о.х.д. № 1006/2020 г. на
РС-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият З., адв. О. и САП.
Председател: Членове : 1. 2.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5