Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 20.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1993 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба на Община гр.Добрич, представлявана от кмета Й.й, с която срещу „***, със седалище и адрес на управление: ***, е предявен установителен иск съдът да установи в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 970/19г. по описа на РС Добрич, както следва:
-5045,45лв., от която 4 539.44лв„ представляваща обезщетение за ползването на общински имот след прекратяване на договор за наем, находящо се на ***“, в ***, върху което е изградена временна постройка с площ от 189кв.м., за периода 25.03.2018 г. - 31.12.2018г., ведно със законната лихва, начиная от 13.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането; -506.01 лв., представляваща обезщетение на същото основание, дължимо за периода 01.01.2019г. -31.01.2019г ведно със законната лихва, начиная от 13.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
-160,30лв., от която-159.48 лв., представляваща законна лихва за забава в плащането на главното задължение, начислена за периода от 24.05.2018г. - 31.12.2018г. и 0.82 лв„ представляваща законна лихва за периода от 26.01.2019 г. до 31.01.2019г.;
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
- Въз основа на подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК от Община град Добрич, по ч. гр. дело № 970/2019 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение № 612/26.03.2019 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на общината исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подал писмено възражение;
-Община гр. Добрич е собственик на недвижим имот общински терен на улица ***кв. м, за обществено обслужване, по ПУП-ПЗР на ЦГЧ, приет с Решение № 38-3 от Протокол №38/31.03.2006 г. на Общински съвет Добрич и влязъл в сила.
-В собствения имот на ищеца се намира изградена временна постройка. Собственик на временната постройка е ответникът, „***“ с договор за покупко-продажба на недвижими имоти по смисъла на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) от 29.12.1997г. имот, представляващ временна постройка, павилион- барака, със застоена площ 189 кв.м., без общинското дворно място, върху което е изградена постройката.
-Ответното дружество е сключило с Община град Добрич договор за наем №729/09.03.1999г. на общинския терен, с изградена временна постройка за дейност по квалификация и преквалификация на гражданите, считано от 01,01.1998г. С Анекс № 1 от 25.05.1999 г. срокът на договора за наем е удължен до 16.01.2001 г., а с Анекс № 3 от 18.04.2002, във връзка с жалба на ответното дружество с вх. № 63-00-21/26.03.2002 г., срокът на договора е за наем е удължен до приключване на договорните задължения на наемателя за обучение на безработни по проект „***“, а наемът следва да се превежда на Община град Добрич не по-късно от 25-то число на текущия месец.
-Договорът за наем е изтекъл. След изтичане на срока на договора за наем, дружеството ответник държи горепосочения имот без правно основание и съгласно чл. 236, ал.2 от ЗЗД следва да заплаща обезщетение за ползване на общински имот. За сградата няма издадено разрешение за поставяне, на основание чл. 56 ал. 2 от ЗУТ.
-С писмо № 94-00-90/10.03.2003 г. ответното дружество е уведомено, че до премахване на обекта - временна постройка следва да заплаща месечно обезщетение за ползвания терен. Към настоящия момент обектът не е премахнат.
-С молба с вх. ***е поискало да бъде сключен договор за наем с Община град Добрич за срок най-малко от 5 години. С писмо № *** г. и на основание становище на Гл. архитект на Община град Добрич дружеството е уведомено, че не може да бъде сключен такъв договор за наем и до реализиране на предвиденото по ПУП-ПЗР застрояване следва да заплаща на Община град Добрич обезщетение за ползвания терен.
-Съгласно приложеното надлежно връчено уведомително писмо, считано от 01.01.2018 г., във връзка с отчетения от НСИ индекс на инфлация за 2017 година, длъжникът е следвало да заплаща обезщетение за ползване на общински терен в размер на 492.23 лв. месечно. Считано от 01.01.2019 г., във връзка с отчетения от НСИ индекс на инфлация за 2018 г., длъжникът е следвало да заплаща обезщетение за ползване на общински терен в размер на 506.01 лв. месечно, за което дружеството също е уведомено писмено.
-Ответното дружество е извършило плащания, с които са погасени задълженията за месец януари и месец февруари 2018 г., както и частично е погасено задължението за месец март, до сумата от 382.19 лв. Последното плащане от дружеството е извършено на 23.05.2018 г.
-С надлежно връчени писма със съответно изх. № 63-00-9#1/03.07.2018 г. и 63-00- 56/30.11.2018г. длъжникът е уведомен за размера на задълженията си към настоящия момент и му е оправена покана за доброволно изпълнение, но в дадения от Община град Добрич срок такова изпълнение не е настъпило.
Към исковата молба се представят следните писмени доказателства: Заповед № 612/26,03.2019г. по ч.гр.д. № 970/2019г. на ДРС;Справки за задълженията на „Съдружие-ПУЦ“ ООД; Извлечения от счетоводни ведомости на Община гр. Добрич; Договор за покупко-продажба на недвижими имоти по смисъла на чл. 120 от ППЗТСУ от 29.12.1998 г.;Молба с вх. № 70-00-11/08.01.1999г.;Договор № 729/09.03.1999, ведно с Анекси към него;Молба с вх. № 63-00-7/29.01.2002 г.;Писмо с изх. № 63-00-3/21.03.2002 г.;Жалба с вх. № 63-00-21/26.03.2002 г.;Писмо с изх. № 63-00-21/11.04.2002г.;Писмо изх. № 94-00-90/10.03,2003г.;Извадка от ПУП-ПЗР;Молба с вх. № 70-00-924/12.09.2006 г.; Становище на Гл. Архитект с изх. № 70-00-924/04.10.2006; Писмо с изх. № 70-00-924/10.10.2006г.; Писмо с изх. № 63-00-9/08.02.2018г.; Писмо с изх. № 63-00-9#1/03.07.2018г.; Писмо с изх. № 63-00-56/30.11.2018г., ведно с разписка за връчване; Писмо с изх. № 63-00-8/01.02.2019г.
В СРОКА ПО ЧЛ.131 от ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба. Предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Според ответната страна искът е недопустим, тъй като исковата молба е подадена в съда след изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, както и поради обстоятелството, че ищецът не е довнесъл в срок дължимата ДТ - поради което производството по делото следва да прекрати, а ИМ да бъде върната.
Предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Релевантни
възражения:
- Твърдението на ищеца, че имот с идентификатор №***по КККР на гр. Добрич е общинска собственост и за него ответникът дължи наем е невярно;
- Ищецът никога не е предоставял на ответника под наем терен. Процесната „СГРАДА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ“ е „недвижим имот“ съгласно договора за продажбата му от общинската фирма „Жакард“ЕООД от 29.12.1997г., озаглавен ДОГОВОР за покупко-продажба на НЕДВИЖИМ ИМОТ.
- В Договор за наем № 729/09.03.1999г. няма точно идентифициране на поземленият имот, в който попада отдаваният под наем терен, а е обозначен като „находящ се паул.„Иван Вазов“ и ул.„Панайот Хитов“ с изградена временна постройка по смисъла на чл.197 от ЗТСУ“. Според начина на идентификация, обхвата на действие на Договор за наем №729/1999г. е спорен.
- Невярна е устройствената идентификация на имота в ИМ и относно действащият към момента ПУП. В действителност, съгласно действащият ПУП, УПИ V, кв.36, ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр.Добрич е образуван от ***и е с площ 770м2, с отреждане „за обществено обслужване“.
-Договор № 729/09.03.1999 г. е недействителен, нищожен по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като има невъзможен предмет, защото съгласно чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинска собственост /в редакцията ДВ бр. 44/1996г./ към 09.03.1999г. сградата с ***, вкл. прилежащия терен не са общинска собственост, още повече, че сградата още от 1997г. е собственост на частно търговско дружество.
-Договор № 729/09.03.1999г. е недействителен, нищожен по чл. 26, ал. 1, ЗЗД, тъй като противоречи на закона, защото съгласно чл. 14 от Закона за общинска собственост /в редакцията ДВ бр. 44/1996г./ имотът предмет на договора не е бил с предназначение „за производствени или стопански нужди“ за да може за може да бъде отдаден под наем от кмета на общината, а е отреден за „училище“.
- Договор № 729/09.03.1999г. е недействителен, нищожен по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като вписаното правно основание: „ ...предоставя под наем общински терен... с изградена временна постройка по смисъла на чл. 197 ЗТСУ... " се отнася за съвсем различен и друг по предназначение имот, какъвто не е теренът на улица „Иван Вазов“ и улица „Панайот Хитов“.Разпоредбата на чл. 197 ЗТСУ /отм./ се отнася за „части от тротоари и улични платна и свободни обществени места“, където могат да се разполагат павилиони, будки, рекламни витрини, сергии и др. във връзка с разносната търговия, ДОКАТО сградата с *** е едноетажна СГРАДА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ е площ от 187 кв.м.
- След одобряване с Решение №38-3/31.03,2006г. на Общински съвет гр. Добрич на ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр, Добрич, за сграда с *** по КК на гр.Добрич е отреден траен устройствен статут - попада в новообразуваният УПИ V „за обществено обслужване“, кв.36 (различен от УПИ IV „за училище“), с предвиждания на плана за застрояване - запазване на ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВАЩОТО в УПИ V едноетажно застрояване, и без предвиждане на ново. По тази причина, още с одобряването на този ПУП, предвиденото по отношение на ПИ ***застрояване е реализирано, чрез съществуващата в имота сграда с идентифик***, собственост на „СДРУЖЕНИЕ-ПУЛ“ ООД. Щом ПУП в разглежданият обхват е „реализиран“ още е влизането му в сила, соченото като основание за искано от Община гр.Добрич обезщетение отпаднало още преди предявяването му, с писмо изх.№70-00-924/10.10.2006г., а основанието за „дължимите плащания“ – недействително.
- Претендираният размер е многократно и необосновано завишен, като не се претендира размер на обезщетение според пазарната цена, а се претендират месечни суми според субективната преценка на ищеца, в размер на 492,23 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и в размер на 506,01 лв. за периода 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. - което е неоснователно и незаконосъобразно.
- Счетоводството на ищецът не е редовно водено, поради което и съгласно чл. 182 от ГПК представените от ищеца с ИМ справки за задължения и извлечения от оборотни ведомости на община гр. Добрич, въз основа на които са изчислени претендираните суми, като в полза на ищеца е издадена и Заповед № 612/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК нямат доказателствена сила, защото не могат да установят дължимостта на претендираното от ищеца вземане. Счетоводни записвания се отнасят за вземане по договор за наем, а не за претендираното от ищеца обезщетение за ползване на недвижим имот - общинска собственост.
Към отговора се представят следните писмени доказателства: Копие от Скица № 15-863180/20.11.2018 г. на СГКК-гр. ; извадка от действащият ПУП-ПРЗ в обхват на УЛИ V, кв. 36 - ЦГЧ гр.Добрич; извадка от действащият ОУП в обхват на кв. 36 - ЦГЧ гр .Добрич.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК от Община град Добрич, по ч. гр. дело № 970/2019 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение № 612/26.03.2019 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на общината исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подал писмено възражение;
С договор за покупко-продажба на недвижими имоти по смисъла на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) от 29.12.1997г. ответното дружество е закупило от ЕООД „Жакард“ временна постройка, павилион- барака, със застоена площ 189 кв.м., без общинското дворно място, върху което е изградена постройката, находящо се по улица „Иван Вазов“ и ул. „Панайот Хитов“, УПИ-І, кв. 36, пл.№4508 и № 4477.
Ответното дружество е сключило с Община град Добрич договор за наем №729/09.03.1999г. на общинския терен от 189 кв.м., за изградена временна постройка за дейност по квалификация и преквалификация на гражданите, считано от 01.01.1998г.
С Анекс № 1 от 25.05.1999 г. срокът на договора за наем е удължен до 16.01.2001 г., а с Анекс № 3 от 18.04.2002, във връзка с жалба на ответното дружество с вх. № 63-00-21/26.03.2002 г., срокът на договора е за наем е удължен до приключване на договорните задължения на наемателя за обучение на безработни по проект „***“, а наемът следва да се превежда на Община град Добрич не по-късно от 25-то число на текущия месец.
Видно от договор № Т/DOB/2002/02 по проект *** на „Съдружие –ПУЦ” е възложено обучение със срок на договора 2месеца.
С писмо № 94-00-90/10.03.2003 г. ответното дружество е уведомено от Общината, че до премахване на обекта - временна постройка следва да заплаща месечно обезщетение за ползвания терен.
С писмо № 70-00-924/10.10.2006 г. и на основание становище на Гл. архитект на Община град Добрич дружеството е уведомено, че в отговор на негово искане вх.№ 70-00-119/03.11.1999г. за частично изменение на ЗРП е отказано създаване на траен градоустройствен статут за обекта на дружеството, при което е отказано сключване на последващ договор за наем и до реализиране на предвиденото по ПУП-ПЗР застрояване следва да заплаща на Община град Добрич обезщетение за ползвания терен.
С писма със съответно изх. № 63-00-9#1/03.07.2018г. и 63-00- 56/30.11.2018г. ответникът е уведомяван за размера на задълженията си за обезщетение и е оправяна покана за доброволно изпълнение.
По делото е изготвена и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че към 01.01.2004год. на основание Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение 21-12 от 28.11.2000год. са приети базисни цени за отдаване под наем на общински терени в лв. на кв.м за месец. Съгласно наредбата “Съдружие - ПУЦ“ ООД попада във втора зона и наемната цена по тарифата е определена на 1.61лв./кв.м. или 304.29лв.
Всяка следваща година наемът е актуализиран на основание Заповеди на Кмета на Община гр.Добрич, във връзка с отчетения от НСИ индекс на инфлация.
Към 01.01.2018год. наемът е определен на 492.23 лева на основание Заповед №103/29.01.2018год. във връзка с чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА и чл.25 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и писмо №19-00-1/16.01.2018год. на Националния статистически институт.
С Решение №19-3 от 25.04.2017год. на Общински съвет гр.Добрич, изм. с Решение №20-1 от 30.05.2017год. е приета Нредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на Община гр.Добрич. В чл.10 ал.1, т.1 преместваемите обекти са с площ до 12 кв.метра. Тъй като в последните изменения преместваемите обекти са с площ до 12 кв.метра, а този обект не попада в тази категория от 01.01.2004год. до момента наемната цена от 1,61 не е променяна, а само актуализирана с отчетения от НСИ индекс на инфлация.
Вещото лице е изчислило дължимото обезщетение при месечна цена от 492,23лева, което за процесния период възлиза на 5045,45 лева. Определен е размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 24.05.2018год.–31.12.2018год. и 01.01.2019год. – 31.01.2019год. на 157.29 лв.
В допълнително заключение вещото лице Д.Д. посочва, че е установило извършени плащания от страна на ответното дружество, като от 09.03.1999година до 01.01.2004г. основанието за извършените плащания е наем на общински терен, а след това -обезщетение за ползване на терен.
По искане на ответната страна по делото е допусната и приета съдебно- техническа експертиза. Вещото лице арх. Е.Д. констатира следното: Постройката, разположена в имот с ****, е изградена по монтажен способ върху стоманобетонова площадка. Конструктивният скелет е от стоманени елементи - колони, ферми, столици и ребра, с покривка от ламарина. Оформен е борд от окачени елементи — пана. Ограждащите елементи са тип „сандвич” за плътните части и дограма с остъкляване. Към датата на изграждане / 1985 година/ теренът е бил държавна собственост според Акт № 516/27.01.1951г. Представлявал е УПИ I в кв.36, отреден за „училище”.
Не са установени строителни книжа - разрешение за строеж или разрешение за поставяне. Върху скица — копие от действащия план за регулация е положена виза на главния архитект на Общината от 04.09.1984 година с текст „разрешава се монтиране на барака за ПУЦ на „МПБУ”. Няма посочено правно основание, но използваният термин „монтиране” предполага изграждане по монтажен начин, а не „поставяне”, следователно чл. 56 ал.2 от ЗУТ, респективно чл. 197 ал.1 от ЗТСУ е неприложим. Към тази дата е съществувала правна възможност изграждането на такава постройка като необходим временен строеж да бъде разрешено по реда на чл. 120 ал.4 от ППЗТСУ.
С акт за публична общинска собственост, вписан под № 199, том XXXXII, вх. per. № 17470/23.02.2005 год. е актувана училищна сграда, представляваща двуетажна сграда с изби и физкултурен салон със застроено и незастроено дворно място, представляващо парцел I в кв. 36 с площ 8965 кв.м. Актът е съставен по действащия към тази дата ПУП и преди одобряване на КК /Заповед № РД-18-15/12.05.2005 год. на изп. Директор на АГКК/. С проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ЦГЧ Добрич, одобрен с Решение 38-3/2006 год. на ОбС Добрич, от УПИ I в кв.36 се образуват УПИ IV „за училище” и УПИ V с отреждане за „обществено обслужване”. УПИ IV включва имоти с идентификатори **** V- имоти с идентификатори ***и ***. Справка в Общината показва, че за ПИ с идентификатор *** е съставен акт за публична общинска собственост №4900/11.02.2013 год., вписан с вх. per. № 1909 от 14.02.201 Зг., акт № 62, а за ПИ с идентификатори ***и *** акт за общинска собственост не е съставян.
Вещото лице установява, че според КККР на гр. Добрич сграда с идентификатор ***, посочена с предназначение „сграда за образование” е частна собственост на „СДРУЖЕНИЕ - ПУЦ” ООД, а ПИ с идентификатор ***е частна общинска собственост.
Текстът „изградена временна постройка” изключва основанието „чл. 197 от ЗТСУ”, отнасящ се до разполагането на павилиони, будки, рекламни витрини, сергии и др. върху части от тротоари и улични платна и свободни общински места във връзка с разносната търговия; независимо, че не е употребен термина „поставяне”, очевидно законодателят е имал предвид временно разполагане на несвързани с терена обекти, особено върху тротоари и улични платна. Очевидно дейността „квалификация и преквалификация на гражданите” не може да се осъществява във визирани в чл. 197 от ЗТСУ обекти.
С действащия ПУП - ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич, одобрен с Решение 38-3/2006 год. на ОбС Добрич, сградата с идентификатор ***по КККР на гр. Добрич е в УПИ V, кв. 36, отреден за „обществено обслужване”. Според плана за застрояване, на посочената сграда е отреден траен устройствен статут с възможност за надстрояване до 3 ет. /10м/; конкретната сграда е указана със задължителни линии на застрояване, които съответстват на кадастралните й граници.
Според пар.5 от ДР на ЗУТ обаче са посочени ясни критерии за определяне на един обект като „строеж „ или „преместваем обект”. Според т.38 строежи са „надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки...’’/изброяването не е изчерпателно/. В т.80 като „преместваем обект” е определен „обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуалност и възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение...”. Отделянето на посочения обект от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура може да стане само чрез разглобяване, при което той би загубил своята индивидуалност и възможността да се премести на друго място като обект, а не като материали. С оглед горното вещото лице счита, че процесният обект е постройка, надземен строеж, независимо от способа, по който е изграден; той не е преместваем обект.
В ПИ ***по КК на гр. Добрич не съществува друг обект или дейност. *** по КК на гр. Добрич, урегулиран с *** в У ПИ V, кв.36 също не съществува постройка. На място се установява само бетонова площадка, изградена върху терена.
По делото е приета допълнително съдебно- оценителна експертиза. Вещото лице П.М. дава заключение за справедливата пазарна стойност от наем за общинско място в размер на 190лв. месечно, като за периода 25.03.2018г.- 31.12.2018г. възлиза на 1752,90лв.
Не е спорно за страните обстоятелството, че ответното дружество е извършило плащания, с които са погасени задълженията за месец януари и месец февруари 2018 г., както и частично е погасено задължението за месец март, до сумата от 382.19 лв. Последното плащане от дружеството е извършено на 23.05.2018 г.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените
писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно оснавание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.236 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и се основава на принципа за забрана на неоснователно обогатяване. Искът по чл.422 вр. чл.415 ГПК е положителен установителен и неговата цел е да се установи наличието на вземането, за което е издадена в случая Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила.
В Търговския закон, приет през 1991 год. и в сила от 01.07.1991 год., се регламентира възможността за образуване и преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, при което предприятието се трансформира в търговско дружество като самостоятелен субект на правото, разполагащ със собствено имущество. Следователно, разпореждането с имуществото на това търговско дружество, в частност и „ЖАКАРД”ЕООД, се извършва от едноличния собственик на капитала, при спазване разпоредбите на позитивното вещно право, при което сделка с недвижимости следва да се извърши по реда на чл. 18 от ЗЗД, с нотариален акт. Представеният договор от 29.12.1997г. е с нотариално удостоверяване подписите на страните и от съдържанието му изрично може да се заключи че обекта на продажбата е временен обект, поставен в общинско място, т.е движимост. Процесният обект е обект по см. на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, съгласно която разпоредба в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации могат да се изграждат временни постройки, които не се заплащат при осъществяване на предвиденото по устройствените планове строителство. Разрешението по чл. 120, ал. 4 от ППЗСТУ /отм./ не създава в полза на лицето, на чието име е издадено вещни права върху терена, върху който е построена временната постройка. Неговите права върху нея се заключават само във възможността да получи материалите, с които същата е изградена при осъществяване на предвиденото по действащия устройствен план мероприятие.
Съдът съобрази, че към 1997г. действат
ЗТСУ и ППЗТСУ последният в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 2 от 1996г. Тази редакция на Правилника използва за първи път понятието
преместваем обект като се въвежда новата
ал.5 към чл.120. В същото време успоредно е в сила и уредбата на ал.4 от същия
текст.
Член 120 от ППЗТСУ урежда режима за
изграждане на временни постройки. В ал.1, 2 и 3 са разписани правилата за
временните строежи, свързани с организацията и механизацията на строителството
– ал.1, ал.2 и ал. 3. Единствено ал.4 от същия член (в изр. І-во) допуска, че
„по изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният архитект
(инженер) при окръжния (общинския) народен съвет може да разрешава в терени,
предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации,
да се правят необходими временни постройки.“. Настоящият състав на съда приема,
че сграда с идентификатор ***е построена без строителен режим именно по реда на
ал.4 от чл.120 на ППЗТСУ (отм.). ЗТСУ и Правилникът за прилагането му не дават
легална дефиниция на това понятие. С по-късно приетата ал.5 на чл.120 от ППЗТСУ
/ ДВ, бр. 2 от 1996 г./ е въведено понятието преместваем обект. По-късно същата
е обособена в отделна норма – чл.120а от ППЗСТУ / ДВ, бр. 6 от 1998 г./. С
оглед облекчения режим за разрешаването им, както и предвид систематично им
място в нормативния акт /чл.120 и чл.120а от ППЗТСУ/ временните постройки по
своя градоустройствен статут са приравнени на преместваемите обекти. В сега
действащия специален закон – ЗУТ, понятието временна постройка не се
употребява. Запазено е, обаче понятието преместваем обект. За временния
характер на постройката на ответното дружество свидетелстват и материалите, от
които същата е изработена - стоманена
конструкция с панели за стените и ламарина (виж СТЕ).
При действието на отменените ЗТСУ и
ППЗТСУ градоустройственият режим на временните постройки се урежда от §50а от
ЗТСУ. Съгласно ал.1 от посочения параграф, разрешенията за строеж и одобрени
проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са
предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били
допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от
ППЗТСУ(Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998
г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на
срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила
на изменението и допълнението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6 от 1998 г., публикуван на
16.01.1998г.). От горното следва извод, че каквито и да са били основанията за изгаждане
на процесната постройка, и независимо от срока, за който същата е била
разрешена, то тази постройка е загубили правното си основание не по-късно от
20.01.2001г. В ал.2 на същия параграф
законодателят е посочил, че строежите по предходната алинея се премахват по
реда на чл.160 от ЗТСУ, т.е. по реда за премахване на незаконни строежи. В ал.3
на същия §50а е предвидено, че по изключение за постройките по ал. 1 може да
бъде създаван постоянен градоустройствен статут, като се допуска изменение на
подробните градоустройствени планове по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 по молба на
собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизането в сила на
Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет на
14.Х.1998 г., до областния управител, съответно до кмета на общината.
По аналогичен начин е уреден режима на
временните строежи и в §17 от Преходните разпоредби на сега действащия
специален закон – ЗУТ. В ал.1 е посочено, че с решение на областния управител
или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда
на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ върху земя -
държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този
закон /ЗУТ/, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с
действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива
за реализиране на предвижданията на ПУП временните строежи се премахват, без да
се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на
чл. 195 и чл. 196 от този закон. Съгласно ал.2 от същия параграф, по решение на
областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в
сила на този закон /ЗУТ/, могат да се допуснат процедури за изменение на
действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат
траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид. След установяване
на траен устройствен статут на собствениците на съществуващите строежи се
учредява право на строеж при условията и по реда на Закона за държавната
собственост и Закона за общинската собственост.
В настоящия случай липсват и доказателства, от които да е видно, че за процесната постройка е успешно проведено производства по реда на §50а от ПЗР на ЗИД на отменения ЗТСУ или по §17 от ДР на сега действащия ЗУТ. Напротив, с писмо № 70-00-924/10.10.2006 г. и на основание становище на Гл. архитект на Община град Добрич дружеството е уведомено, че в отговор на негово искане вх.№ 70-00-119/03.11.1999г. за частично изменение на ЗРП е отказано създаване на траен градоустройствен статут за обекта на дружеството. В този смисъл Община Добрич представи и протокол №32/15.09.1999година на архитектурно-градоустройсвена комисия, в чиято т.6 е обективирано отрицателно становище по направеното от „Съдружие ПУЦ” ООД искане, при което е отказано сключване на последващ договор за наем и до реализиране на предвиденото по ПУП-ПЗР застрояване ответното дружество е поканено да заплаща на Община град Добрич обезщетение за ползвания терен.
От изложеното следва,
че сграда с ***не е придобила постоянен градоустройствен статут, реализирана е
по документи, които са изгубили правно основание по силата на самия закон –
ЗТСУ(отм.) и ЗУТ, което към настоящия момент ги приравнява на незаконни
строежи, изпълнени без строителни книжа – аргумент от §50а, ал.2 от ПЗР на ЗИД
на ЗТСУ (отм.) във връзка с чл.160 на ЗТСУ (отм.).
Горния извод не се променя от обстоятелството установено от вещото лице, че с действащия ПУП - ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич, одобрен с Решение 38-3/2006 год. на ОбС Добрич, е предвиден в процесния поземления имот режим на застрояване, ниско, съвпадащо с лините, по които сградата с идентификатор ***е ситуирана в момента. Това предвиждане на плана за бъдещо трайно застрояване не означава промяна статута на временно съществуващия в терена павилион.
Не е установено за
процесния период 25.03.2018г. - 31.12.2018г. да е налице
правно основание за ползване на поземления имот с идентификатор ***от ответното дружество. Сключения между страните договор за наем е прекратен след приключване
на работата по проект „***”, а в последствие многократно отказвано на бившия
наемател подновяването му. Това обстоятелство индицира несъгласие на
наемодателя договорът за наем да продължи с оглед преценка за нецелесъобразност
по повод режима на процесния поземлен имот за обществено ползване. Ответникът не е титуляр на ограничено вещно право на
ползване върху имота. Безспорно е че до
м.март 2018година ответното дружество е заплащало на общината обезщетения на
ответника, вследствие ползването на собствения на ищеца имот за предходни
периоди.
Предвид гореизложените
фактически констатации, съдът приема за доказан
фактическият състав на предявения иск, с оглед установяване собствеността на ищеца върху имота, прекратения между страните договор за наем и
фактическото му ползване от ответника през исковия период без съгласието на
наемодателя договорът за наем да бъде удължен.
За установяване стойността на обезщетението по делото са допуснати първоначална и допълнителна съдебно-оценителни експертизи. Отговорността на наемателя за неизпълнение на задължението му да върне наетата вещ е договорна, което становище произтича и от систематичното място на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, който постановява, че когато ползването на вещта продължава след изтичане на срока на договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят е длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за наем. По-конкретно, той е длъжен да пази вещта, да си служи с нея според предназначението й, както и да плаща наемната цена, заедно с обезщетение за продължилото без правно основание ползване.
Доколкото по силата на закона между страните
възниква “квазинаемно” правоотношение, задължението за заплащане на наемна цена
има обезщетителен, а не престационен характер, което не лишава наемодателя от
правото да иска овъзмездяване на действително претърпените вреди, ако докаже,
че размерът им е по-висок от уговорения наем.
С Решение №19-3 от 25.04.2017год. на
Общински съвет гр.Добрич, изм. с Решение №20-1 от 30.05.2017год. е приета
Нредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на
територията на Община гр.Добрич. В чл.10 ал.1, т.1 преместваемите обекти са с
площ до 12 кв.метра.
Към 31.07.2018год. в Приложение №1 към
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество с Решение №36-3/31.07.2018год. са утвърдени базисни наемни цени в лв.
на кв.м. В раздел II от приложението -„Общински
терени“, в категория „Монтаж на павилиони по чл.56 от ЗУТ за търговска дейност“
и зона II дължимата наемна цена за кв.м. е 9.66лв. За 189 кв.м.
наемната цена би трябвало да бъде 1825.74лв.
Тъй като в последните изменения
преместваемите обекти са с площ до 12 кв.метра, а този обект не попада в тази
категория от 01.01.2004год. до момента първоначалната наемна цена от 1,61 не е
променяна, а само актуализирана с отчетения от НСИ индекс на инфлация.
Вещото лице изчислява, че за периода от
месец март 2018год. до 31.01.2019год. дължимият наем е в размер на 5045.45лв.
Предвид гореизложеното, искът е доказан
по основание и размер и подлежи на пълно
уважаване, ведно със законната лихва върху размера на дължимото обезщетение,
считано от 13.03.2019г./датата на подаване заявлението в заповедното
производство/ до окончателното изплащане.
По
иска с пр. осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането за обезщетение след прекратен договор за наем е задължение без определен ден на изпълнение, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай собственикът на имота е отправял до ответното дружество покани относно обезщетението и индексирането на неговия размер.Тъй като с изпратената покана се иска изплащане на обезщетение за ползването на имота, не е необходимо ищците да изпращат ежемесечно допълнителна покана, за да бъде поставен длъжникът в забава. Страните не спорят и се установява от счетоводната експертиза, че до 25.03.2018г. ответното дружество е заплатило дължимите и индексирани от Общината обезщетения именно с посочено основание за плащането „обезщетение за ползване на терен”. Този факт е индиция, че е уведомявано своевременно относно необходимостта да заплаща обезщетението като е указван и самия му размер след индексацията му. С прекратяване по-нататъшно плащане ответникът изпаднал в забава за претендирания период от 24.05.2018г. - 31.01.2019г. Изчислена от вещото лице лихвата е в размер на 157,29лв. До този размер искът следва да се увжи и отхвърли за горинцата до претендираната сума от 160,30лв.
По
разноските:
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна
се дължат сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете. В установителното производство ищцовата страна е
внесла държавна такса в размер на 147,69лв. и разноски за експертиза в размер
на 360лева. При това, ответното дружество дължи на ищеца сторените разноски за
държавна такса в размер на 147,60лв. и разноски за експертиза в размер на
359,79лв. На осн.чл.78 ал. 8
от ГПК и с оглед направеното искане в исковата молба, в полза на ищцовата
страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. За първоначалната претенция в общ размер
на 5205,75лв. минималното
възнаграждение по Наредбата за заплащане
на правна помощ, към която препраща нормата на чл.78 ал.8 от ГПК се определя от
съда на 200лева. В този смисъл на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в този размер.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода от спора, на ищеца се следват
разноски в заповедното производство в размер на 104,06лв. за държавна такса и
149,90лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че „СЪДРУЖИЕ-ПУЦ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, дължи на ***, представлявана от кмета Й.й сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 970/19г. по описа на РС Добрич, както следва:
-5045,45лв., представляваща обезщетение за ползване след прекратен договор за наем на общински имот, находящ се на ***“, съставляващ ***, върху който е изградена временна постройка с *** по КККР на гр. Добрич, с площ от 189кв.м., за периода 25.03.2018г. - 31.01.2019г., ведно със законната лихва, начиная от 13.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
-157,29лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху главницата за периода от 24.05.2018г. - 31.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над признатата сума до претендираната от 160,30лв.;
ОСЪЖДА „СЪДРУЖИЕ-ПУЦ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на *** сторените разноски в установителното
производство в размер на 707,39лева, както и
сторените разноски в заповедното
производство в размер на 104,06лв.
за държавна такса и 149,90лв.
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................