Мотиви
към Присъда № 260001 от 10.03.2022
г.
по
НОХ дело № 48
по
описа за 2021 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 09.05.2022 г.
Делото е
образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Своге против Б.Е.Г., ЕГН **********,
който е обвинен за това, че на 14.01.2021 г., около 17,09 ч., в с. Церово, ул. „Латинка“, общ. Своге
срещу № , с посока на движение от ул. „Борис I“ към ул. „Искърско дефиле“ е
управлявал моторно превозно средство - марка „Опел“, модел „Корса“ с peг. № …,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.48 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство Дрегер 7510 ARBA
0064 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районната прокуратура Своге поддържа обвинението срещу подсъдимия, както
относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че в хода на съдебното следствие обвинението се доказва по безспорен и
категоричен начин. По отношение на реализацията на наказателната отговорност
намира, че на Г. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода към минималния размер на предвиденото в закона, което
да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и наказание глоба в
размер, ориентиран към минимума, предвиден в закона.
Адв. Б.А., защитник на подсъдимия, оспорва
фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Твърди, че Г. не е извършил
престъплението, за което е обвинен. Посочва, че по делото се установява
единствено, че на въпросната дата 14.01.2021 г., той е седял на шофьорското
място в паркирания пред дома му автомобил, като съгласно трайно установената
съдебна практика, наказателната отговорност на лицето управляващо моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта изисква водачът на
моторното превозно средство да взаимодейства с уредите на управление на
автомобила. Заявява, че по делото няма нито едно доказателство в тази насока. По
изложените съображения се иска от съда да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият, в дадената му последна
дума, иска от съда да бъде оправдан.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
От
показанията на свидетелите Т.С.И. и С.С.Г., .. при РУ – С., се установява, че
същите на 14.01.2021 г. изпълнявали служебните си задължения по утвърден график.
Около 17.00 часа на 14.01.2021 г. в с. Церово, при обход на кв. „Долни Желен“
забелязали автомобил със зелен цвят, който се движел на около 200 метра пред
тях и завил по ул. „Латинка“. Тъй като по това време имало операция за алкохол
в малките населени места, без да подават сигнал, последвали автомобила. Когато
завили по ул. „Латинка“, срещу дом № .., служителите установили паркиран лек
автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с peг. № …, собственост на свидетеля В.В.Г.
***. Автомобилът бил зелен на цвят, като този, който забелязали по-рано, поради
което свидетелите И. и Г. се усъмнили, че това е същият зелен автомобил, който
забелязали малко преди това. Двигателят на автомобила не бил запален. В него
установили подсъдимия Б.Е.Г., който седял на шофьорската седалка. Последният
заявил пред служителите на РУ – Своге, че не е управлявал автомобила, а си
търсел документи, оставени в същия. Въпреки това, полицейските служители извършили
проверка за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство Дрегер
7510 ARBA 0064 с проба № 05497 в 17.09 часа, като техническото средство отчело
положителен резултат възлизащ на 1.48 промила на хиляда в издишания от Г. въздух.
Свидетелят И. съставил АУАН серия GA, бланков номер 355304, като иззел
свидетелството на Г. за управление на МПС № ********* и контролен талон №
54971. Издал талон за изследване № 084725, като подсъдимият положил подпис в
графа медицинско и химическо изследване като избор за изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, съответно бил съпроводен до
ФСМП-Своге, като липсва удостоверяване в талона подсъдимият да е отказал да му
бъде взета кръвна проба. Същевременно липсват данни за изготвена съдебно-химическа
експертиза. Свидетелите И. и Г. са категорични, че не са видели Г. да управлява
забелязания от тях по-рано лек автомобил със зелен цвят, нито са сигурни, че
именно паркираният автомобил е този, който са забелязали да се движи в с. Церово
непосредствено преди това, тъй като същият се намирал на 200 метра от тях, а и
се смрачавало. Свидетелят В.Г. – майка на
подсъдимия, е категорична, че синът й си е бил вкъщи през целия ден преди това,
като поводът същият да е в автомобила е, че тя го е изпратила да й вземе
решението от ТЕЛК, което стояло в жабката на колата й, защото същата била с
инвалиден стикер. Свидетелят О.В.М. също заявява, че когато закарал в дома на Г.
децата му от училище в 16 часа, той си е бил вкъщи, а лекият автомобил – пред
къщата. От показанията на свидетеля С.П.Т. се установява, че тя живее в
съседната къща на тази, в която живее подсъдимият, както и че последният през
целия ден не е ходил никъде, за което съди по това, че го е виждала на няколко
пъти през деня, като привечер правел нещо при колата, когато при него спряла
полицейска кола, но двигателят на колата не е запалван и ако беше – би чула
това. Показанията на разпитаните по делото свидетели кореспондират помежду си и
съдът ги кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и
убедителни.
Освен по-горе разгледаните
доказателства и доказателствени средства, всички други събрани по делото са
неотносими към предмета на доказване по повдигнатото обвинение, поради което
съдът не ги обсъжда.
При така установеното
от фактическа страна съдът счита, че подсъдимият не е осъществил нито от
обективна, нито от субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Осъществяването на
престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 от НК предполага управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред. Изпълнителното деяние се изразява в управляване на моторно превозно
средство от водач с посочената концентрация на алкохол в кръвта, без да се
изисква причиняване на определен резултат. Отсъствието на признаци относно
престъпния резултат означава, че съответното престъпление е формално и е
довършено с осъществяване на изпълнителното деяние. За съставомерността на
разглежданото престъпление е необходимо деецът да управлява МПС. Дефиниция на
понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. №
8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозните средства или машини, както
и задължителните указания на оправомощено лице, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или машина е в покой или в движение. В
практиката се приема, че под съставомерно управлениепо смисъла на чл. 343б от НК се разбира и присъствието на водача в автомобила, който макар и да не е в
движение е с включен двигател, и предстои непосредственото му привеждане в
движение. Управлението на автомобила обаче, не се извършва само с двигателя и
не може да се приеме, че съставът на престъплението може да бъде осъществен
единствено когато той е в работен режим. Преместването му в пространството може
да се извърши и с ходовата му част, посредством механично движение на гумите и
когато водачът се намира извън купето (Решение № 157 от 29.03.2010 г. по н.д. №
37/2010 г. на ВКС). Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта следва
да е по ред и начин определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно лице притежаващо или непритежаващо свидетелство за
управление на МПС. Осъществяване признаците на това престъпление предполага от
субективна страна подсъдимият да действа умишлено.
За да бъде признато
едно лице за виновно в извършване на определено престъпление, обвинението
следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че събраният и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата
пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е
автор на приписваното му престъпление. Само такъв извод може да служи за
постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие с разпоредбите на
чл. 303 и чл. 304 от НПК. Винаги, когато обвинението не е доказано по посочения
начин, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен.
От обективна страна се
явява недоказано авторството на деянието в лицето на подсъдимия, за това, че на
на 14.01.2021 г., около 17,09 ч., в с. Церово, ул. „Латинка“, общ. Своге срещу
№ .., с посока на движение от ул. „Борис I“ към ул. „Искърско дефиле“ е
управлявал моторно превозно средство - марка „Опел“, модел „Корса“ с peг. № ….
Съдът приема, че
автомобилът на подсъдимият в инкриминираният период е бил в постоянен покой и
не се е движел, нито е предстояло непосредственото му привеждане в движение,
като в тази връзка Г. с поведението си не е изпълнил съдържанието на понятието
управление на МПС. Не се установиха каквито и да било действия на подсъдимия с
механизмите или приборите на МПС, което се е намирало в покой, свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици. Осъдителна присъда не може да
се основе единствено на предположенията на полицейските органи, че автомобилът,
в който се е намирал подсъдимият е идентичен с друг забелязан от тях автомобил
преди това, още повече, че самите те не са убедени, че това е така.
С оглед на горното,
настоящият съдебен състав намира, че концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия над 1.2 на хиляда, а именно 1.48 на хиляда, е ирелевантна по делото.
Но дори и тя не е установена по надлежния ред. Понастоящем и към датата на
инкриминираното деяние този ред е установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 15, ал. 7 от същата,
отказът на лицето за даване на проба за медицинско изследване се отразява от
медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното
заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на
изследваното лице. В настоящия случай, в издадения талон
за изследване № 084725 липсва удостоверяване подсъдимият да е отказал да му
бъде взета кръвна проба, нито са посочени причините, поради които изследване не
е извършено. Следователно от доказателствата по делото не се установява, че такъв отказ е направен
от подсъдимия пред медицинско лице във ФСМП-Своге. Ето защо, не може да се
приеме, че установената процедура е спазена.
С оглед изложеното, нито един от елементите, съдържащи се във
фактическия състав на престъплението от обективна страна не е налице по
настоящото дело и следователно няма как в съзнанието на дееца да се формира
изискуемото от закона отношение към извършеното.
По
изложените съображения, тъй като подсъдимият нито от обективна, нито от
субективна страна е извършил престъплението, в което е обвинен, съдът го призна за невинен и на основание чл. 304 от Наказателно – процесуалния кодекс го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По
разноските :
Поради оправдаването на подсъдимия по повдигнатото
му обвинение, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :