Решение по дело №739/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с §4к ал.6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).

Касатори са С. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, и А. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес]. Касаторите вземат участие в производството чрез общ пълномощник – адвокат Б. Й. и адвокат Д. Д. и двамата от АК Бургас.

Ответник по касация е областен управител на област Бургас. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Я..

Заинтересована страна в производството е община Созопол. Страната се представлява от пълномощник – адвокат Л. А. от АК Бургас.

Заинтересовани страни в производството са и Т. Т. П., Я. Т. П., Х. М. Х., М. Г. Г. и П. Г. Г.. Заинтересованите страни се представляват от общ пълномощник – адв. С. Л. от АК Бургас.

Страна в производството е и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 478/05.03.2025г. по гр.д. № 5890/2024г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на областния управител на област Бургас, с която е одобрен план за новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ЗСПЗЗ за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], в частта, в която в плана не са отразени поземлени имот с [идентификатор] и 63015.504.44 по КККР на [населено място] и С. К. К. и А. К. К. не са включени в регистъра към плана като собственици на поземлени имоти с [идентификатор] и 63015.504.44 по КККР на [населено място]. С решението на първоинстанционния съд касаторите са осъдени да заплатят разноски по делото, както следва: на областния управител на област Бургас разноски в размер на 100 лева; на О. С. разноски в размер на 360 лева; на заинтересованите лица Т. Т. П., Я. Т. П., Х. М. Х., М. Г. Г. и П. Г. Г. разноски в размер на общо 400 лева, всички представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. По същество се оспорват доводите на съда, въз основа на които е обоснован оспорваният съдебен акт. В тази връзка се излагат съображения, че съдът неправилно е приел за неоснователни възраженията на касаторите относно неспазването на т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003г. на МЗГ и МРРБ при одобряване на ПНИ. Навеждат се доводи, че касаторите се легитимират като собственици на процесните имоти въз основа на нотариален акт за собственост, придобита по давност, което ги легитимира като лица имащи правен интерес от оспорване на заповедта. Отделно от това, се излагат съображения, че към момента на одобряване на ПНИ двата имота са били обособени обекти на вещни права и същите на основание т.2.5 от цитираната заповед на МЗГ и МРРБ е следвало да бъдат отразени в ПНИ без изменение на местоположението им, независимо от обстоятелството, че нотариалният акт за собственост не е бил представен на комисията и не е бил съобразен при издаване на оспорената заповед. Изтъкват се още доводи, че в производството по оспорване на заповедта на областния управител съдът следва да съобрази формалната легитимация за собственост на страните, като наличието на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка не е пречка за обособяване на новообразуван имот в ПНИ. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго с което да отмени заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на областния управител на област Бургас в оспорената част. Претендира се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и направените с нея възражения. В тази връзка посочва, че е спазено изискването на т.2.5 от заповедта на МЗГ и МРРБ, тъй като нотариалният акт, на който се позовават касаторите не е бил представен в хода на административната процедура, а едва при съдебното оспорване на заповедта за одобрение на ПНИ. Навеждат се още доводи, че с оглед дата на издаването му нотариалният акт за собственост е изготвен за целите на оспорване на разглежданата заповед. Твърди се, че при наличие на решение на Поземлена комисия/Общинска служба Земеделие за признаване право на възстановяване на бивш собственик, какъвто е настоящия случай, напълно основателно този собственик е посочен като такъв на възстановения му и новообразуван имот, като съответно претенцията на касаторите за собственост върху така образувания имот сочи на наличие на материалноправен спор за собственост. В тази връзка се излагат съображения, че областният управител няма правомощие да проверява валидността на заявените права на собственост или да извърши избор, кой да запише в ПНИ при наличие на противопоставими права, както и съдът в производство по §4к ал.6 от ЗСПЗЗ няма такова правомощие. Излагат се доводи, че възникналият спор следва да бъде решен по съдебен ред и едва след това може да се процедира изменение на одобрения ПНИ. В допълнение на изложеното е посочено още, че в производството по одобряване на ПНИ не е регламентирано при дублиране на права за собственост в регистъра да се вписват всички лица претендиращи право на собственост. В обобщение е посочено, че възраженията на касаторите са неправилни и неоснователни, а оспореното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореното решение да бъде потвърдено. Не се ангажират доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите лица Т. Т. П., Я. Т. П., Х. М. Х., М. Г. Г. и П. Г. Г., чрез процесуалният си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, като излагат становище за правилност и законосъобразност на оспореното решение. В тази връзка сочат, че съгласно т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и МРРБ в ПНИ имотите се нанасят без изменение и съобразно тяхното местоположение преди изработването на плана, а в случая ответникът по касация се е сдобил с титул за собственост след изработване на ПНИ. Изложени са още съображения, че процесните имоти не са били предоставяни за ползване на касаторите и те не могат да придобият същите по давност, тъй като съществува законова забрана за придобиване на собственост по давност върху имот при неприключила административна процедура по възстановяване собствеността върху земеделска земя. Сочи се още, че процесните имоти попадат в новообразуван [имот номер], който административният орган правилно, въз основа на решение на Поземлена комисия Созопол, е отразил като собственост на заинтересованите лица, в качеството им на наследници на А. Я. П.. Навеждат се също и доводи, че в производството по съдебен контрол на актовете по §4к ал.6 от ЗСПЗЗ съдът няма правомощие да решава спорове за собственост и такъв следва първо да бъде решен по исков ред, след което съществува възможност за изменение на ПНИ. Иска се съдът да потвърди оспореното решение. Не се сочат доказателства. Претендира се присъждане на разноски в първоинстанционното и в настоящото производство.

Заинтересованата страна – Община Созопол, чрез процесуалният си представител, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Навежда доводи за правилност на оспореното съдебно решение относно приложението на т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и МРРБ. Наред с това, изразява становище, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на процедурата имотните граници са били установени въз основа на достатъчно информационни източници, поради което не е било необходимо провеждане на анкетиране. Иска се съдът да остави в сила оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Установените от първоинстанционния съд факти по делото не се оспорват от касатора. Същите са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно цялостното им възпроизвеждане в настоящите мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част, като за пълнота на настоящото изложение намира за необходимо да обобщи следното:

Касаторите С. К. К. и А. К. К. са представили нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том.І, рег.№ 972,дело № 31 от 28.02.2024г. по описа на нотариус с № 255 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията Бургас на 28.02.2024г. С нотариалния акт, издаден на основание чл.587 от ГПК С. К. и А. К. са признати за собственици по давностно владение и наследство на следните поземлени имоти: поземлен имот с площ от 169кв.м., представляващ имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в местността „Ново Селище“, [населено място], с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за труд и отдих (съгласно §4 ПЗР на ЗСПЗЗ), с номер по предходен план 66 и поземлен имот с площ от 266кв.м., представляващ имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в местността „Ново Селище“, [населено място], с предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за труд и отдих (съгласно §4 ПЗР на ЗСПЗЗ), с номер по предходен план 65. Имотите предмет на нотариалния акт са отразен в КККР на [населено място], като е отбелязано, че начинът на трайно ползване е съгласно §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Последното изменение в КККР е отразено на 10.04.2024г. (съгласно приложени скици на поземлени имоти № 15-641706-23.06.2024г. и № 15-641708-23.06.2024г.).

С решение № 2947/30.12.1999г., издадено от Поземлена комисия Созопол на наследниците на А. Я. П. (заинтересованите страни Т. Т. П., Я. Т. П., Х. М. Х., М. Г. Г. и П. Г. Г., съгласно приложени удостоверения за наследство) е признато право и е възстановено право на собственост върху две ниви, находящи се в м.Ачмите, с площ съответно от 3.300дка и 6.822дка.

Със заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на областен управител на Област Бургас е приключила процедура по одобряване на план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „Ново Селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, издадена на основание §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В хода на процедурата е бил изготвен помощен план, въз основа на който е изготвен и планът за новообразуваните имоти. Така изготвения план е бил обявен по съответния ред, като постъпилите възражения срещу неговите отреждания са били разгледани от надлежно назначена комисия. Окончателният вариант на плана и регистъра към него бил приет от комисията на проведено заседание на 17.04.2024г., след изготвяне на корекциите съобразно указанията на комисията и резултатите от разгледаните възражения, за което е изготвен протокол. Въз основа на така приетия план е била издадена и заповедта на областния управител. При обявяване на същата са спазени установените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ изисквания, за което са представени доказателства в хода на първоинстанционното производство.

Одобрените план и регистър към него засягат имотите, за който касаторите представят нотариален акт за собственост, като същите не са отразени върху плана, а тяхната площ попада в имот с № 302 с площ [рег. номер].м., отреден за наследниците на А. Я. П., във връзка с възстановено право на собственост с решение № 2947/30.12.1999г., издадено от Поземлена комисия – Созопол, и една малка част от [имот номер], попада в новообразуван имот с № 903, с вписан собственик – Община Созопол. Посочените обстоятелства се потвърждават и от извършената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза.

Съгласно представената в хода на първоинстанционното производство документация по преписката, в списъка на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС в м.Ачмите е записан имот – нива с площ от 6.648дка, на името на А. Я. П. въз основа на решение № 2947/30.12.1999г. Подлежащата на възстановяване нива е установена въз основа на посоченото решение на Поземлена комисия Созопол, скица на Й. от 1937г., списъка на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и нейната площ е прецизирана по становище на ОСЗ Созопол в процеса на изработване на помощния план и ПНИ. В помощния план са изчертани имоти с кадастрални № 43 (стар идентификатор по кадастрален план 66) и № 44 (стар идентификатор по кадастрален план 65), съответстващи на имотите, предмет на нотариалния акт, представен от С. К. и А. К.. Процесните два имота не са нанесени в плана на новообразуваните имоти. Същите попадат в новообразуван [имот номер], записан на А. П., възстановен на основание решение № 2947/30.12.1999г. на Поземлена комисия Созопол. [имот номер] попада в границите на нива 3079, както и частично в бивши ниви № 3082 и 3310. Към помощния план е изготвен и регистър на имотите предоставени за ползване, в който регистър за имот с кадастрален № 43 с площ 169кв.м. е вписан като ползвател К. К., а за имот с кадастрален № 44 с площ от 266кв.м. е записан като ползвател С. М., без отразени актове за собственост или ползване. В таблица за изчисляване на дължимото обезщетение към плана за новообразуваните имоти към преписка с № 2947/30.12.1999г. (решението, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. П.) или бивша нива № 3079, отразена с площ [рег. номер].м., като собственик е вписан А. П.. В същата таблица е посочено, че нива № 3079 по площ е 8 280.07кв.м., като разликата в повече от записаните площи [рег. номер].м. – 1632.07кв.м. е предвидена като обезщетение. [имот номер] е записан с площ 400кв.м., като попада върху нива № 3079 с площ от 399.70кв.м., а [имот номер] не е отразен в таблицата за дължимото обезщетение. Посочената информация се потвърждава от извършената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза.

От документите по преписката, както и извършената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, се установява, че в разписната книга към кадастрален план на м.[населено място] от 1987г. имот с №65 (двор) е вписан на името на С. М., а имот с № 66 (двор) е вписан на К. К.. С удостоверение № 116/06.07.1987г. на изпълнителния комитет на ОНС – Созопол на К. К. е предоставено право на ползване на земя с площ от 400кв.м., находяща се в землището на м.[населено място], Ново селище, представляващо имоти №115 и 116 по парцеларния план. Със заповед № Z-1706/03.12.2009г. на кмета на община Созопол на К. К. е отказано да придобие право на собственост върху имоти № 66 с площ от 400кв.м. по плана на м.Ново селище, [населено място].

В хода на първоинстанционното производство е установено още, че за изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти са използвани следните източници: неодобрен кадастрален план и разписна книга от 1987г.; одобрена КККР за местността от 2007г.; скици, издадени от СГКК; списък на лицата с призната собственост по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставен от ОСЗ Созопол; решения по чл.18ж ал.3 от ППЗСПЗЗ, предоставени от ОСЗ Созопол; копие на кадастрален план за зоната; копие от разписен лист към кадастралния план; копие от протокол по §62 ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ; копия от налични нотариални актове; преписки по закупени имоти от ползватели в периода 1992г.-1995г.; стар земеустройствен план; стари геодезически снимки – карта на инж.Й. от 1937г.; решения на ОСЗ Созопол (с предходно наименование Поземлена комисия Созопол) и документи, издадени от О. С. по отношение на земите, попадащи в територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

При така изяснената фактическа обстановка, с обжалваното решение № 478/05.03.2025г. по гр.д. № 5890/2024г. на Районен съд Бургас е отхвърлена жалбата на касаторите против заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на Областен управител на област Бургас, с която е одобрен план за новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ЗСПЗЗ за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], в частта, в която в плана не са отразени поземлени имот с [идентификатор] и 63015.504.44 по КККР на [населено място] и С. К. К. и А. К. К. не са включени в регистъра към плана като собственици на поземлени имоти с [идентификатор] и 63015.504.44 по КККР на [населено място]. С решението на първоинстанционния съд касаторите са осъдени да заплатят разноски по делото, както следва: на областния управител на област Бургас разноски в размер на 100 лева; на О. С. разноски в размер на 360 лева; на заинтересованите лица Т. Т. П., Я. Т. П., Х. М. Х., М. Г. Г. и П. Г. Г. разноски в размер на общо 400 лева, всички представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

За да достигне до този извод съдебният състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. В мотивите на съдебното решение подробно са изложени основанията за наличие на правен интерес от касаторите да оспорят процесната заповед. Подробно също така е извършено и разглеждане на процедурата по изработване и одобрение на ПНИ, като съдебният състав е достигнал до извод, че процедурата по одобрение на ПНИ включва три етапа: 1. Изработване на ПНИ от проектант; 2. Приемане на ПНИ от комисия, назначена от областния управител; 3. Одобряване на ПНИ със заповед на областния управител. Според мотивите на съдебното решение меродавен за приложението на т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и МРРБ е именно момента на изработване на ПНИ. В тази връзка са изложени доводи, че доколкото нотариалният акт е издаден на 28.02.2024г., а окончателният проект на ПНИ е постъпил в областна администрация на [населено място] с писмо с вх.№ 08-00-183/29.02.2024г., то така представения титул за собственост не попада в хипотезата на т.2.5 от цитираната заповед и касаторите не могат да се позоват на същия за отразяване на процесните имоти в ПНИ. Направено е уточнение, че в настоящото производство съдът не може да решава спор за материално право, като правото на собственост може да бъде защитено по общия исков ред. Съдебният състав е приел още, че в случая ПНИ е изработен въз основа на съществуващи информационни източници, поради което не са били налице предпоставките границите на имотите на засегнатите имоти да бъдат установявани чрез анкетиране. При тези съображения съдът е достигнал до извод за липса на основания по чл.146 от АПК за нищожност или за отмяна на оспорената заповед, поради което е отхвърлил жалбата на С. К. и А. К..

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас правни изводи, като при обсъждане по реда на чл.218 ал.1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за тяхната промяна.

Правилно и въз основа на представените доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, като съдът не намира за нужно да преповтаря мотивите на обжалваното решение и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях. За пълнота на настоящото изложение съдебният състав намира за нужно да отбележи следното:

По силата на §4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В следващите разпоредби законът предвижда условията за придобиване право на собственост върху земеделски земи, предоставени за ползване на лица по силата на актовете по §4.

Съгласно §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. За установяване на границите на имотите преди образуване на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона (§4к ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Съдържанието на плановете и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните се определят с правилника за прилагането на закона. Съгласно ал.7 на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината.

В чл.28 ал.1 от ППЗСПЗЗ е посочено, че помощният план по §4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Съгласно ал.4 от цитираната норма с плана на новообразуваните имоти по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §4к ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Самият план се изработва с оглед правилното устройство на територията (ал.5). В ал.6 е предвидено, че с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по §4а и 4б в съответствие с изискванията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения, като имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв.м, съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до [улица] ал.11 от ППЗСПЗЗ техническите изисквания към плановете по ал.1 и 4 и условията за контрола им се определят със съвместна заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, в случая такава се явява заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Приложимите в случая законови разпоредби сочат, че с плановете по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целите на изготвяне на плана е необходимо процедурата по преобразуване правото на ползване в право на собственост да е приключила (в този смисъл Решение № 2158 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14674/2013 г., IV о.). След нанасяне на имотите на ползвателите с трансформирано право на собственост, при спазване условията на §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, останалата площ от земеделската територия до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. Освен за посочените от закона две категории собственици, установената съдебна практика сочи, че в плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за трета категория лица – тези, които се легитимират като настоящи собственици с надлежен документ за собственост. Съответно в плана се нанасят имот на следните три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало в право на собственост; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост (в този смисъл Решение № 2158 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14674/2013 г., IV о., докладчик председателят Г. М.; Решение № 12967 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2013 г., IV о., докладчик съдията Г. М.; Решение № 15428 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13316/2010 г., IV о., докладчик съдията М. Д., която практика на ВАС е възприета и в решенията на Административните съдилища като окончателна инстанция). Включването в плана на новообразуваните имоти на имотите на лица от третата категория е регламентирано и в т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ).

С оглед установените условия за изработване на плана на новообразуваните имоти следва да се приеме, че законодателят е предвидил придобилите собственост ползватели да са с предимство пред бившите собственици, а бившите собственици да са с предимство пред настоящите собственици (в този смисъл Решение № 2158 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14674/2013 г., IV о.).

В производството по §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се осъществява съдебен контрол върху заповедта на Областния управител за одобряване на изготвения ПНИ, съдът следва да извърши проверка дали е спазена процедурата по изготвяне на ПНИ, правилното отразяване на имотите на посочените по-горе категории лица съобразно титула за собственост, както и проверка дали записването в регистъра на собствеността към ПНИ е извършено в съответствие с представен титул за собственост. Следователно съдът извършва проверката, която е следвало да извърши комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ за спазване изискванията за отреждане на имотите и въз основа на представения легитимиращ документ. В случая по отношение на оспорената част от ПНИ се установява надлежно осъществяване на дейността на комисията. Б. са съобразени представените документи, легитимиращи заинтересованите лица, като обосновано е отреден за тях съответния имот -административният орган се е съобразил с наличното решение № 2947/30.12.1999г., издадено от Поземлена комисия Созопол.

Липсвали са документи, легитимиращи като правоимащ жалбоподателите С. К. и А. К.. Такива документи са липсвали и след обявлението на плана по реда чл.28б ал.4 от ППЗСПЗЗ. Наличието на удостоверение № 116/06.07.1987г. на изпълнителния комитет на ОНС – Созопол, с което на К. К. е предоставено право на ползване на земя с площ от 400кв.м., находяща се в землището на м.[населено място], Ново селище, представляващо имоти №115 и 116 по парцеларния план, не може да обоснове извод, че възникналото право на ползване е трансформирано в право на собственост, което е необходимо условие за отразяване на имотите предоставени за ползване на името на техните ползватели, доколкото липсват данни такова производство да е приключило в полза на К.. Напротив по делото са налице данни, че на ползвателя К. К. е отказано правото да закупи ползвания от него имот с кадастрален № 66 с площ от 400кв.м. – заповед № Z-1706/03.12.2009г. на кмета на община Созопол. От тази гледна точка съдът приема, че заповедта е издадена при липса на визираното от жалбоподателя основание за оспорване.

Съдът, по повод постъпилата срещу заповедта жалба, няма правомощие да извърши проверка дали спрямо жалбоподателя са налице предпоставките за придобиване на право на собственост на посоченото от него основание и спрямо посочения от него имот. Съдебната проверка в настоящото производство е строго формална и се ограничава до съответствието на отразените в плана и регистъра към него данни с представените пред комисията доказателства, каквото съответствие в случая е налице. Съдът няма правомощие да разрешава спор за материално право, какъвто възниква при наличие на колизия между легитимиращите документи на различните категории лица, претендиращи право на собственост на собствени основания върху един и същ имот от площите, включени в ПНИ. Такъв спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданското производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. Ето защо последващото признаване на собственически права върху имот, чиято площ е включена във вече надлежно изготвения ПНИ, не опорочава проведената процедура по изготвяне на плана и не е основание за отмяна на заповедта на областния управител за одобряване на този план.

С т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) е въведено техническо изискване при изработване на ПНИ границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, да се нанасят в плана без изменение на местоположението им. Следователно за да бъдат въведени в ПНИ заявените с жалбата на С. К. и А. К. имоти, следва легитимиращият ги документ да е бил издаден, съответно предявен, преди изработване на плана, в рамките на регламентираната процедура по събиране на доказателства от комисията. Видно от протокол от 22.02.2023г. комисията, назначена от областния управител на [населено място] да разгледа внесения ПНИ, е върнала плана на О. С. за извършване на необходимите корекции и след приключване разглеждането на постъпилите възражения, каквото не е било представено от касаторите. След коригирането му, изготвеният ПНИ е постъпил в областна администрация с писмо с входящ номер от 29.02.2024г., видно от заповед № РД-10-90/15.04.2024г. на областен управител на област Бургас ПНИ за назначаване на комисия за приемане на плана. В случая представеният от касаторите нотариален акт е вписан в СВ Бургас на 28.02.2024г., което съдът приема, че е след изработване на ПНИ, доколкото технически е невъзможно планът да бъде изработен в рамките на един ден, т.е. след датата на издаване на нотариалния акт и до датата на представянето му пред областния управител на област Бургас. Ето защо следва да се приеме, че представеният нотариален акт в съдебното производство не отговаря на изискването за отразяване на имоти в плана посочен в т.2.5 от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ). Затова представеният с жалбата пред съда нотариален акт не може да обоснове извод за наличие на основание за оспорване на заповедта, произтичащо от допуснато нарушение в хода на проведената процедура по изработване и одобряване на ПНИ и от гледна точка на техническите изисквания, въведени със заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че не е допуснато нарушение при изработване на плана, тъй като не е било проведено анкетиране за установяване границите на имотите, засегнати от ПНИ. Към анкетиране, както се посочи по-горе, се пристъпва ако не са налице други информационни източници за установяване границите на засегнатите имоти, какъвто настоящият случай не е. В хода на процедурата за тази цел са ползвани различни източници, посочени в §4к ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които съдържат информация относно границите на имотите, както за тези собственост на възстановения собственик, така и за процесните имоти, за които касаторите предявяват претенции. Ето защо не може да се приеме, че липсата на анкетиране обуславя извод за допуснато нарушение в производството по издаване на оспорената заповед, както е приел и първоинстанционният съд.

Сумирайки изложеното съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна и е издадена при липса на основания за оспорването и по чл.146 от АПК. Касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3, вр. чл.228 от АПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация 100лв. разноски – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанции.

С оглед разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, своевременно направеното искане и предвид изхода от настоящото производство и постановеното отхвърляне на оспорването срещу решението на първоинстанционния съд, право на разноски в производството имат и заинтересованите страни, като съобразно представените списъци на разноски на същите следва да се присъдят общо 560лева, от които сумата от 200лева следва да се заплати на заинтересованите лица Т. Т. П. с [ЕГН], Я. Т. П. с [ЕГН], Х. М. Х. с [ЕГН], М. Г. Г. с [ЕГН] и П. Г. Г. с [ЕГН], а сумата от 360блева следва да се заплати на заинтересованата страна Община Созопол.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 478/05.03.2025г. по гр.д. № 5890/2024г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА С. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, и А. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] да заплатят на Областна управа Бургас 100 лева, разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА С. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, и А. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] да заплатят на Т. Т. П. с [ЕГН], Я. Т. П. с [ЕГН], Х. М. Х. с [ЕГН], М. Г. Г. с [ЕГН] и П. Г. Г. с [ЕГН], 200 лева, разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА С. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, и А. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] да заплатят на Община Созопол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.Хан Крум № 2, представлявана от Т. Я. -кмет, 360 лева, разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.