РЕШЕНИЕ
№ 2136
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110206695 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Н. Д. против Наказателно постановление № 9197/21.03.2025
г., издадено от началника на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на жалбоподателя била наложена глоба, в
размер на 2 500 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр.
чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за непрецизно описание; за
недоказаност на административното обвинение; за липса на мотиви за размера на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище, поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Намира
жалбата за неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.02.2025 г., около 10:02 часа, на път II-18, км 28, на отбивна площадка в посока с.
Чепинци - Казичене, жалбоподателят Д. управлявал и извършвал превоз на товари (пясък) с МПС с
четири оси, с две управляеми оси, марка „...“, ДК № ....
1
В хода на извършена проверка от екип при отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ при АПИ било направено измерване с техническо средство - електронна везна за измерване
на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/ (5 м) и
било установено, че при измерено разстояние между осите – 1,38 м, сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС е 28,935 тона, при максимално допустимо натоварване на оста
- 19 тона.
Констатирано било, също така, че жалбоподателят няма издадено разрешение за дейности
в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Р. Г.; АУАН; НП; заповеди за компетентност; разписка за връчване; кантарна бележка;
СРМПС; пътен лист; експедиционна бележка; справка от АПИ.
В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен спомен за
събитията, от които се установява изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Едновременно
с това, всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване (с изключение на авторството,
което се потвърждава от свидетеля, но не се оспорва и от самия жалбоподател), се съдържат в
писмените доказателства по делото. Едновременно с това, съобразно показанията на разпитания
свидетел, подкрепени и от подтъпилата документация от наказващия орган, касае се за технически
изправни технически средства, както и за утвърдена, стандартна методика за измерване, поради
което и опасенията на жалбоподателя в тази насока не биха могли да бъдат споделени.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
2
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя отменителни основания. Предложеното от
АНО описание на деянието съдържа твърдения за всички съставомерни белези, попадащи в
обхвата на доказването, като включването на допълнителни обстоятелства, извън обуславящите
отговорността, не създава задължение за обсъждане.
Коректно е да се отбележи, че мотивите на АНО за размера на санкцията биха могли да
бъдат окачествени, като схематични. Доколкото, обаче, същият е обвързан с вредните последици от
нарушението (т. е. с размера на превишението), дори да може да бъде обоснована теза за
процесуално нарушение, същото не би могло да се счита за съществено.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие
се установи по несъмнен начин, че на 26.02.2025 г., около 10:02 часа, на път II-18, км 28, на отбивна
площадка в посока с. Чепинци - Казичене, жалбоподателят Д. управлявал и извършвал превоз на
товари (пясък) с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „...“, ДК № ..., с измерено
разстояние между осите – 1,38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на
МПС е 28,935 тона, при максимално допустимо натоварване на оста - 19 тона, без издадено
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, налице е отклонение от
предписанието на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл.
37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно което движението на тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално
допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Налице е годен субект на отговорност. Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП,
отговорност за визираното нарушение изрично се носи от физическите лица, които извършват
(както е в конкретния случай) или наредят извършването на нарушението. В допълнение,
жалбоподателят е санкциониран не за липсата на надлежно разрешително, а за управление на тежко
(по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 3, т. 2 от Наредбата) ППС. Наличието на разрешително
само създава едно валидно изключение от правилото, на което водачът би могъл да се позове, в
хода на извършена проверка, но не се отразява върху общата, принципна забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, адресат на която е
и самият жалбоподател, в качеството си на водач на превозното средство. В този смисъл и
принципно ирелевантно е обстоятелството – кой би могъл и кой би следвало да подаде заявление,
съгласно Приложение № 4 към чл. 15, ал. 3 от Наредбата.
Касателно субективната страна, законодателят не е предвидил необходимост от наличие
на пряк умисъл в действията на водача, поради което и пропускът му да се увери в количеството и
теглото на превозвания товар, също носи признаците на съставомерност.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от тази категория, а и с оглед размера на превишаването (повече
от 9 тона, с повече от 50% над разрешения максимум), т. е. създало е реална опасност от ПТП за
3
потенциално неограничен брой участници в движението.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл.
26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. В конкретния случай, отмерването на санкцията над
минималния (1 000 лв.) и под средния (3 00 лв.) размер е съобразено с параметрите на
претоварването (повече от 50% над разрешеното) и атакуваното наказателно постановление се
явява законосъобразно, и в тази своя част.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80
лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9197/21.03.2025 г., издадено от
началника на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 ЗП, на Д. Н. Д. била наложена глоба, в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Д. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5